Нощта на скорпиона

Мария Гюзелева

27229568

Дойде му времето и на един роман, който впечатли журито на Човешката библиотека преди около 3 години, а именно дебютът на Мария Гюзелева и нейният ърбън, фантастичен, философски в някаква степен, но най-вече – човешки роман Нощта на скорпиона. Въпреки стотиците заглавия, които минаха през ръцете и ума ми в тези години, все още пазя топли спомени за малките главни герои Андреа и Даниел, установили странна телепатична връзка помежду си, по пътя на разбирането на вселената и реда на нещата, такива каквито биха могли да бъдат. Лека мистериозна нишка, съспенс и отдавна заровени тайни внасят динамичност в една пълнокръвна история за над-човешкото, или по-скоро това, което всъщност е човешко, но вече ни се струва пълен абсурд и наивност да бъде постигнато в този живот.  Резултатът е лесно четим, но някак значим по изненадващо много начини текст, внимателно пипнат от майсторите – редактори и коректори на Човешката, които аз съм убедена, че са истински слово – магьосници под прикритие.

Повече за проекта и книгата можете да откриете на сайта на Човешката библиотека, откъдето можете и да си поръчате книгата – аз лично бих я препоръчала като личен подарък за всеки, обичащ не просто да чете, а и да мисли. И не, двете неща не вървят задължително винаги заедно, за съжаление.

http://choveshkata.net/blog/?p=5619

Национални фантастични награди

cropped-piter_title2

За всички любители на фентъзи и фантастиката като жанрове, и особено тяхното активно подразделение на нашенски територии – вече можете да дадете гласа си в Националните фантастични награди в 24 категории и 260 номинации, сред които даже съм и аз 🙂 А кои са останалите – можете да прочетете тук: http://scifi.bg/statii/koj-koj-e-sred-nominiranite-za-nfn-evrokon-2015/

За повече информация относно идеите на наградите и тяхната организация – сайтът на Човешката библиотека е повече от изчерпателен – ето тук http://choveshkata.net/blog/?p=5359 

А самото гласуване можете технически да го направите за една минутка – ето тук http://scifi.bg/eurocon2015/

Това са едни от малкото избори в държава ни, за които мога да гарантирам лично, че са организирани безкористно и честно , от хора , които нямат никакви финансови интереси и боричкания, а просто искат да отразят масовите предпочитания и отдадат почит на заслужилите. Великолепна идея и чудесно изпълнение! Дайте гласовете си , и се поинтересувайте за имената, които не сте чували сред номинираните – и току-виж намерите своя нов любим автор, издател или сайт, които поне мъничко ще ви променят мирогледа и ще ви донесат момент или два от абсолютното удоволствие на добрата книга.

Хумористично и модерно фентъзи

 Magesnicheska_korica1b-e  10517456_307673826094054_1505077066513798025_n

Благодарение на юнаците с гигантски сърца от Човешката библиотека, наскоро написах две мини-есенца – въведения на тема двата ми най-любими жанра във фентъзито – хумористичното и модерното,  за чудесния сборник За спасяването на света, който препоръчвам силно на всеки – на сайта на Човешката ще разбрете как да си го набавите.

Ето тук са размислите ми върху хилежа и гъделичкането под лъжичката от талази неконтролируемо кикотене – http://choveshkata.net/blog/?p=4682, а тук ви очакват моето веждосмръчкотене и уиърд преклонение върху новите жанрове и думомагьосниците, които все успяват да ме учудят с таланта си – http://choveshkata.net/blog/?p=4706.

Съвсем скоро можете да прочетете и два невероятни примера и от двата жанра , за които гарантирам с цялото си , ако и миниатюрно, референтно имиджово-могулско ана-хелско право – Ех, магесническа работа на Калоян Захариев и Мина, магиите и … на Весела Фламбурари – идеалните подаръци в онлайн и книжен вариант, които можете да направите на самите себе си и всички , които обичате , защото ще им поднесете не просто текст, а огромен нов свят, гигантска усмивка и пълноцветни сънища, които трябват на всички. Каква по-хубава Коледа 🙂

Песента на ханджията – на български!

Pesenta_korica5-e-500x711

Вече можете да се потопите в меланхолично – магичния свят на Питър Бийгъл и Песента на ханджията, един от най-красивите текстове, които някога ще прочетете и ще усетите как се увеличава емоционалната ви интелигентност с всяка секунда прекарана сред страниците му. Чрез ентусиастите – мечтатели от Човешката библиотека една неортодоксална битка между магьосници , странни същества, и живота и смъртта в своята ходеща есенция , вече може да бъде разбрана, или поне наблюдавана със затаен дъх, на родния ни език. Човек е толкова голям , колкото са големи мечтите му, особено ако достигне до момента да ги почти сътвори в реалност. Станете част от този проект като заявите своите лични бройки, или великолепни коледни подаръци за наистина най-обичните си хора на този адрес:

http://choveshkata.net/blog/?p=4917

А за това какво можете да очаквате от Питър Бийгъл – вижте и моите нескромни ревюта :

https://annahells.wordpress.com/2013/03/29/песента-на-ханджията

https://annahells.wordpress.com/2012/03/05/последният-еднорог

 

Песента на ханджията

psb_innkeepers

Една магична история, изпълзяла изпод кълба непрогледна мъгла, водена от мелодия отвъд живота , водеща към дълбините на смъртта , и по-далече…

Всичко започва в едно пасторално селце, дало ненавременна жертва – половинка на огромна любов. Писъкът на болката привлича своите и чуждите,  един недовършен дух изпълзява изпод дверите на тъмнината, и тръгва на пътешествие без смисъл, с неясен спътник без минало и преследвач идващ точно от отминалите дни. Странните пътешественици се увеличават, и намират своя пристан в крайпътен хан, който не ги приема с отворени обятия, но отваря сърцата на обитателите си към външната страна на бледия ден, канейки нощта и липсата на тъмнина в магията да се приютят под самотния покрив, подсланял хиляди пътници, но не като тези. О, не, не и като тези…  И безкрайната истина за завинаги изгубеното и никога ненамереното започва своя танц пред очите на читателя, който освен да чете със широко отворени зеници и притаен дъх, всъщност няма избор друг никакъв.

_InnkeepersWebFox

Бийгъл е абсолютния майстор на думите, и дори тъжната ми среща с Тамзин не ме разубеди съвсем в чародейството на изреченията, вълшебството на ритъма, магията на писането, който този човечец владее до връхчетата на пръстите си. Светът на Ханджията и неговите гости е абсурден, неясен, едва загатнат, и въпреки това толкова цветен, жизнен и ухаещ на истинско, че сякаш вади у теб спомени за нещо твърде отдавна незапомнено, но винаги търсено неслучило се минало, в което ти се иска да си живял. Героите изплуват от мрака и не вървят пряко към обичайните пътеки от светлина, а по-скоро се крият в сенките, водени от закони и обещания, които отдавна са престъпили, но въпреки това биват изпивани вътрешно от желание да спазват. Три жени, три магьосници, три самодиви от някакъв специален бийгълски тип, се вмъкват в живописната сравнително спокойна картинка на едно загубило се във времето място, преобръщат го из основи, преоткриват самите себе си, и на всичкото отгоре докато правят това, дори не са истинските главни герои в картината. Представете си изображение, което крие динамиката на смисъла си на далечен заден план, докато на преден танцуват фигури, просто създадени да изпиват интереса само и единствено към себе си. Две картини в една, две книги в една, болезнено събрани от съпричастността към загубата и смъртта. И когато си мислиш, че всичко вече ти е ясно, и имаш някакъв енд, пък било то и съмнително нарицан като хепи, изведнъж кулмнацията на истинската история те бухва в носа, и всичко започва отначало, дори и след последната бяла страница, там някъде в главата ти.

twpzpD419700-02

То е ясно, че точно тази книга е безкрайно трудна за описание. След прочита и мога да се закълна , че съм чела поне няколко коренно нееднакви книги едновременно , създадени от различни автори, писани в различни времена, с идеи съвсем противоположни, даже противоречащи си на всяко едно ниво и осъзнаване. Богато изживяване по толкова учудващо много и неочаквани начини, че всяка гледна точка, меняща се с летописна прецизност и уважение към ритъма на времето, те изпълва с усещането за още един отворен прозорец, и понякога за още една затворена врата във света зад присвитите в недоверие очи. Шепи от улики към несъществуващи престъпления, нишки на загадки, които просто не търсят своето решение, капки идеи, които попиват и се раждат седмици след последните авторови думи.  За мен е огромна чест да обявя, че Чобитите са се заели с този проект от години, и надявам се същият да види бял свят съвсем скоро. Защото преводът ще е съвсем друг свят от оригинала, а думотърсача в мен гори точно за такива измерения на необяснимото и красивото. Това е кауза , достойна да бъде подкрепена от ценителите на истински важното богатство в живота на един мислещ човек – а именно да се взира с неуморно любопитство зад изящно гравираните двери на ума на един гений на словото и да поглъща световете, създадени с брилянтно чист творчески импулс. Аз подкрепям всички радетели на истински добрите и ценни за читателите книги, направете го и вие – ето тук ще откриете как :  http://choveshkata.net/blog/?p=3449

Великолепните илюстрации за истински ценители, 
се намират на адреси
Kirasanta
и
John Jude Palencar

Даян Уейн Джоунс – розови облаци с демонични крила

2a6b1e704b3aaf560a0e85855588

Многоуважаемата Даян Уейн Джоунс, или в оригинал може би Даяна Уин Джоунс, кой знае, освен баща и, получава моето специално внимание, съчетано с разумния поглед на далечноевропейски четящ, в едно ревю „две – в повече от едно“ при многоуважаемите чобити, тепърва разбиращи какъв нередактируем таралеж в гащи съм от вокално-лингвистична гледна точка. И ползвам уфааа и дългите изречения, навъртени с всички родове и прилагателни, за които съм се сетила на момента. Ми чисто вдъхновение – ето тук:
Автори на бъдещето , идващи от миналото – ще пожелаете ли, а?

Снимка: idlermag.com

 

Непоискано добро – нов роман от Светлинките

Ако някой си прави труда да ми разглежда обстойно сайта, ще види подозрително положително отношение към Светлинките – невероятен екип от младежи , предвождани от смелата си войводкиня Валентина Димова или Валънс Демориел, които пишат колективни романи , предназначени обикновено за техните връстници, но винаги с много добри идеи и едно такова положително чувство, което неочаквано за мен е заразно. Горда съм, че активно колекционирам всичко, ама наистина всичко, създадено от талантливите деца, спечелили ме с идеи и оригиналност, и сега ми предстои да добавя още едно заглавие, в което имам малко пръстченце и аз, а именно – покоректурирах , естествено под зоркото око на Кал, прекрасния текст, наречен малко неясно, но всъщност доста логично ( а колко е логично можете да разберете само, ако прочетете книжката ) Непоискано добро.

Жанрът е дистопия, героите са подрастващи, но с чепати характери, неестествено за възрастни желание за справедливост и една носталгична чаровност на младостта, и то на правилната младост, която ми се иска да кажа, че съм имала, вместо… ееее, да не изпадаме в откровения, поживяла съм си със всичко забранено и позволено, към момента просто забравено.  Имаме телепатия, технологии, реалити шоута, убийства и неподозирани жестокости, обяснени с грижа за доброто на обществото. Както винаги. Светът на възрастните срещу света на децата? Аз лично намерих своите паралели с Питър Пан, умишлено или не, желанието за непорастване, в случай, че възрастта е повече от порок, ми е толкова близка, и даже боли. Чудесен текст, на който си заслужава да дадете шанс. Само да подчертая, че на мен дистопии, утопии, антиутопии и всякакви пии ми лазят сериозно по нервите. Но това тук… е различно. И го подкрепям, колкото мога по-искрено.

Ето и малко по-официозен текст-описание, ако смятате, че съм прекомерно загадъчна и мъглива, както винаги 🙂

В самия край на 2012 г., когато всички очакват свършека на света или здрав купон по повод провала на поредното страшно пророчество, се случва нещо.

Само петдесет години по-късно човечеството не помни какво го е сполетяло и не познава живот, различен от подземните „понички“, в които дори тревата и дъждът са изкуствени. Доколко е реален светът, в който живеят новите хора? В какво превръща децата небрежното родителство? Каква е цената на истинската любов? Тези и още важни въпроси поставят двете части на романа „Непоискано добро“ на клуб „Светлини сред сенките“.
 
„Непоискано добро“ е деветият колективен роман на „Светлини сред сенките“, след „Въже от светлина“, „Шахтата“, „Аурелион: Монетата“, „Играта“, „Дивна“, „Войната с фафите“, „Аурелион: Храмът“ и „Дупка в небето“. Младите автори измислят, пишат и илюстрират историите си от 2003 г. насам.
Освен за следващите им издания, приходите от романа ще допринесат и за заснимането на сериал по трилогията „Аурелион: Вечният баланс“, която зае 29-о място в Топ 100 на „Малкото голямо четене“ през 2011 г.
Фондация „Човешката библиотека“ издава „Непоискано добро“ в хартиен и електронен вариант.

За повече информация:

Непоискано добро“ (http://choveshkata.net/blog/?page_id=2994): представяне на романа в Човешката библиотека
сериал „Аурелион“ (http://www.indiegogo.com/aurelionseries): предварително представяне (на английски език)