Книговодител за Панаир на книгата 2018 – или как да натоварите три кервана с книги

Идва панаирно време или мокрия сън на всеки читател, който хем няма място в библиотеката, хем до леглото му има ей такава купчина непрочетени книги, които тия дни ще го погубят под меките си гръбчета, хем окото насита няма. Та ей го на момента, в който можете да видите най-много практикуващи четене хора – или може би почти всичките – на едно място, с усмивки до ушите и прокъсващи се торбички, побрали много повече от определеното им от съдбата и производителя количество умотворения в целулозна опаковка. Мен лично ще ме познаете под формата на дребно, нахилено торпедо с бележник, съдържащ към стотина заглавия, от които поне половината ще се материализират в товар, носещ се от ръцете на уместно тихо мърморещ главен носач, гледащ и да ме пази от тълпите, които аз, с естествено заслепени от тоновете напечатана хартия очи, няма да видя дори за секунда. Но пък вие можете попиете някои идеи от напълно субективната ми селекция заглавия, които да подарите на някой добър, четящ човек, или направо на себе си.

Започвам с издателство Изток – Запад, на чийто щанд обичайно се изтъпанчвам с максимално развити във височина всичките ми метър и петдесет и малко, разривайки с лакти морето от хора около тях, хващам някоя симпатична девойка, и рецитирам отмерено какво искам в почти спретнат речитатив. Тази година конкретно ще ги занимая да ми изровят няколко книги от красивата им колекция класики като Дяволът и Том Уокър на Натаниъл Хоторн и Тайнствени истории на Александър Грин ; втората част на новата поредица на Пиер Певел за магия в така любимия ми Париж – Еликсирът на забравата; книжната форма на един от любимите ми филми за френски върколаци – Живодинският звяр на Абел Шовалье; първата част на обявената за задължителните 100 книги в живота ви – артурианската Веднъж и завинаги крал на Т.Х.Уайт, както и новите тематични сборници на хоръра – наш и чуждоземен – Сърдити небеса и Глас в нощта.

Другата тежка във всяко отношение спирка е гигантския щанд на Бард, където отново ме очаква битка за докопване до ъгъла с фантазийните им творения, откъдето ще заграбя третата част на Войната на червената кралица на Марк Лорънс и третата Съдбата на убиеца на Робин Хоб – заради тази моя пуста страст към завършване на поредици; завръщането в магичния свят на Шалион, помогнал ми преди десетина години да се влюбя в жанра – Пенрик – Магьосникът от Шалион на Лоис Макмастър Бюджолд; няколко колекции избрани разкази от Зелазни – Смъртта и светлината, Гррр Мартина – Нощен летец и Гарднър Дозоа – Книга на мечовете; както и завръщането в стиймпънк магията на Лира – Книга за праха на Филип Пулман.

Но това се развива на по-късен етап в рейда ми из НДК. Първите жертви на портфейла ми ще се дадат при великолепните Артлайн, където даже и почитаемият ми главен носач има вероятност да се облажи с няколко комикса, но основно ще се плесна на рафта да си заявя с авторитетно цвърчене Разбитата корона на Ричард Форд, колекцията разкази за добрия Доктор Кой и – признавам си – Дедпул убива класиките… Вие пък можете да се зарадвате и с новия Скълдъгъри Плезънт, нова драма от Патрик Нес, че даже и доста арт издание на Ян Бибиян. Въпрос на вкус и разбирания.

И след като се измъкна някак от комиксовите лапи, ще атакувам фронтално добрите хора от Сиела, където Блажев и Рия може би пак ще ги възмутя с кофата си въпроси – Има ли го това, защо го няма, писахте, че го има… За Хубавиците от ада ми е въпроса, ама на, още няма, може и да няма въобще. Но, това за което ще раздавам лакти и настъпванки са новите Български приказки от Македония, за които подозирам , че ще разпалят пак страсти, тоя път международни; Примигване на екрана – още малко лебедови песни на Пратчет; Стигнахме ли вече – наръчника за оцеляване с деца на път на най-чаровните хухавели в интернета Майко Мила; четвъртата Виктория Айвярд – Гибелна буря – щото част от поредица, що, и Шепа врани на иначе от мен доста недолюбваната Джоан Харис, но понякога фентъзито ѝ се получава, ако и да получавам ортикария от другите и творения.

Почти в движение ще се метна на новата на Джеф Кини – Под пара – Да, аз чета Дръндьото на обществени места и не ми пука, виждала съм и други горди женици като мен, хвърлящи предизвикателни погледи над техните Дръндьо копия към любопитковците. Пък.

За страшновати заглавия ще се разровя в Колибри за двойна доза Клайв Баркър – Кървави книги 6 и Аленото евангелие, както и ще си допълня Абъркромби поредицата с Половин Война. А при Милениум кротко ще ме чакат разкшотиите Дяволиада и Пясъчния човек. Качествени писъци ли чух да казва някой? А, аз съм била. Ами така си е.

При чаровните Емас ще ме чакат Новият Доктор Проктор на шашавия Ю Несбьо, третата В А Шуаб – Заклинание за светлина – пак, колекция, завършване, идея си нямам каква е поредицата, както и новата им фентъзи странност Зимна песен – звучи многообещаващо, искрено се надявам да е поне красиво, ако не гениално. Досега разочарования не съм имала, и не очаквам, ама и грешки стават понякога.

Тази година Егмонт обявиха изненадващо, че се завръщат на панаира след няколкогодишно отсъствие, та вероятността една торба книги да изпадне някак от щанда им в ръчичките ми не е никак малка – особено ако ви се завършват поредиците на Сара Дж. Маас, която лично мен в момента ме оставя малко със смесени чувства, затова пък ще заложа на допълване на многологиите на Кевин Сандс, Джей Кристоф, Холи Блек и Касандра Клеър, Дженифър Донъли, както и да видя каква е тази хитова странна книга Цирцея на Маделин Милър, а може би и екзотичната поредица на Олдуин Хамилтън, за която съвсем наскоро прочетох доста вдъхновяващи отзиви. С тийн фентъзито винаги има огромен шанс да се разочаровам, но и да се влюбя. Егмонт обичайно имат безкомпромисна подборка на заглавията си – винаги обират каймака от  актуалните тренди автори, но понякога главните герои в младежкия поджанр ми се струват твърде, твърде тъпи, спънати и мрънкащи пред обратите на съдбата. Не ми се иска да вярвам, че е за да могат читателите да се идентифицират по-лесно с тях, поне не и родните.

Следваща спирка на кервана – щанда на Ориндж, където ме чака малка купчинка странни заглавия за четене пред камината – като Каменното ложе на Маргарет Атууд, чиято Прислужница ми е крайно неприятна като концепция от един филм насам; про-руската Момичето в кулата на Катрин Арден, мистериозната Къщата на фуриите на Маделин Ру и новата им книга от благотворителната поредица за най-добрите детски романи – Вълшебникът от Оз. Признавам, че ѝ се чудя много на поредицата за младшите рипъри на Нийл Шустърман, но ще почака вероятно да ѝ дойде друго време. Или поне да я завършат, трудно им устоявам на завършените поредички с панделка и пакетно намаление, да се знае.

Ако търсите класически криминални романи – постъпете като мен и не пропускайте Пергамент Прес, от които ще се снадбя с колекция от истории на  един от любимите ми благонравни детективи – Отец Браун. Ако пък се чудите за подарък за Коледа за децата си – мястото е Пурко, с невероятно сладурските книжки за Мумините и Ана-Ана, а ако си падате по малко по-така заглавия – защо не се отбиете при Кибеа и да се запознаете с едно симпатично зомби момиченце на име Мортина.

И тъй и тъй съм започнала с невероятно странните комбинации – какво ще кажете за многопластов роман с фантастични елементи, написан от истински огромен талант на родната книжна сцена, за който няма да спра да ви разказвам – Лиценз за престъпления от Стефан Кръстев на издателство Монт? Или странни класически истории с неочакван край от Джейн Остин и Олдъс Хъксли на издателство Лист? Или още по-откачено – книжки с Вицове за деца на създателя на комичното фентъзи Индор – Б.Н.Добрев и издателство Акцент 96, развълнували морето на бг-мамите с повече от пиперливото си чувство за хумор?

Вероятно няма да мога да опиша съвсем – съвсем всички места, на които ще се спра като магаре на мост, и няма да помръдна от погледа на поуморените книжари, докато не се измъкна с някое жизненоважно ми заглавие, но със сигурност не пропускайте и невероятните Иви Пет – новите рицари на българското фентъзи, от които няма да пропусна да се заредя съ сборниците Сказанията на стрикса, новият роман на Александър Драганов – Звездата на гибелта, както и две доста интересни заглавия – Ледена зора и До дъно, за които само едното голо предчувствие ми вдига високо палци в съзнанието, пък не искам да го разочаровам.

И за финал искрено ви съветвам да посетите две отделни местенца, на които има много хубави книги за много хубави хора – издателство Горната земя http://upper-earth.com/produkt-kategoriya/books/ с най-добрите книги за мъничета, хлапета и пораснали фантазьори – поредицата за родните Лара Крофт и Нейтън Дрейк – Ваканции за Надя и Мартин на страхотния Калоян Захариев, супер сладурската Майстори на феи от магьосницата на фантазиите Весела Фламбурари, и най-новият роман на Явор Цанев, подозрително намекващ ми да принадлежи към един от любимите ми под-жанрове – детския хорър – Злостории. И естествено мястото на новия български супер инфлуенцър – Котаракът Румен – https://kotarakutrumen.com/shop/ , от където можете да закупите новата му книга. Как, не знаете какво е Котаракът Румен? Срам и гугъл за вас!

Въобще, панаир иде добри ми хора – хубави книги на хубаво място с хубави цени. За всяко душевкусие, мирогледане и усетология. Пазарувайте, или пазарете, ако сте от източните български земи – това е единственото смислено място, където замерянето на продавачите с пачки има някакъв екзестенциален смисъл, доста по-дълбок от това да дадете 300 лв за марковите чорапи на Риана с камъни Сваровски. И една книга ще озари деня ви и ще помогне да дишате една идея по-свободно. Освен, ако не сте уцелили някой от дните за зелен билет – тогава дишайте вкъщи, на топло. Но с книга. Празниците започват, когато ние решим!

 

 

 

Реклами

Целунат от Бога

Явор Цанев

Когато видите името на Явор някъде като автор, съавтор, съставител, редактор, издател, жури или каквато там книжносвързана позиция има за заемане още, можете да сте сигурни, че ще прочетете нещо наистина добро, изпипано, обмислено, издържано и в най-дребните детайли, така че да няма ни един многознайковец, дето си прекарва нощите в броене на запетайки и пълни членове, който да може да се заяде с шест страници фейсбук пост в обемиста група от всечетящи индивиди. Целунат от Бога е колекция истории идеални както да се запознаете за първи път с Явор, така и да си залъжете за малко глада за нова добра българска литература с фантазмено – хоръристичен привкус. Някои от нещата съм имала удоволствието и честта да прочета в списание Дракус или някой от сборниците на клуб Лазарус, но други са ми съвсем нови и изненадващи с оригиналните си идеи, които няма как да предвидиш, но може да им се радваш искрено като сладокусно дете в особено пищна не-веганска сладкарница.

Богатството на хрумванията и сюжетите, обикалящи земното кълбо и няколко паралелни реалности едновременно е едно от нещата, в които ще се влюбите, заедно с изключителното внимание на Явор към чисто практическото си изпълнение, истински комплимент към читателите и чисто уважение към езика и правилата му. Да, и на такива неща се радвам, защото твърде много примери има от другата страна на писателската гилдия, дето са се сбрали любителите на кратките изречения, трите тона удивителни на страница и фриволното пръскане на запетайки, пред което дори и моята творческа пунктуация бледнее. Но какво може да очаквате от тази книжка с привидно леко религиозен уклон? Като за начало да знаете, че капка религия няма, и тази божествена целувка ще боли много и ще оставя следи физически и нетелесни, които нито ще искате да погледнете, нито да почувствате. Както почти всичко, което ще се случи на героите тук.

Дали ще търсят справедливост, възползвайки се от късно въведени, за жалост невъзможни в реалността ни, закони, или ще се възправят срещу чистата лудост, търсеща криво разбрано равновесие, а може би ще предизвикат силите на отвъдното за спасение или богатство, без да обръщат внимание на огромната, непосилна цена за услугите на оня свят – мракът бързо настига по петите всеки бягащ от възмездие, независимо от подбудите. Магия лети из космоса, гладните за души причакват безстрашните, а срещу болката средството винаги е било по-ужасно от невронните писъци на увредените клетки. Драконите търпеливо очакват да се отвори пътя към новото им владение, докато хората сами не се самоунищожат в престъпен мързел, или не се удавят в собствените си сълзи, по силата на велико заклинание от непознат магьосник. Дори децата не са невинни в света на злото, убийците стават жертви, докато търсят поредното кърваво изкупление на слабостта си, а кръвопийците добиват още едно тълкувание в творчески план.

Кладенец помещава последното умиращо зрънце надежда, затвор пък я убива в елегантни дизайнерски мъки, а единствените съратници често са онези, загубили всичко, освен чисто природния механизъм за дишане въпреки всичко, тъй трудно преодоляващ се без достатъчно сила в душата, дори когато същата я има в ръката, ковяща оръжия или държаща ги срещу целия вдигнал се ад. Но най-важното е да искаш да дадеш от себе си, да споделиш това, което имаш с онези, които имат нужда, дори ако на масата стои като единица мерна само живот. Калейдоскоп от истории, сякаш разказани пред лагерен огън насред гори тилилейски, бумтяща камина в готически замък или в малките часове в отдалечена хижа, сбрала в себе си странници с твърде различни цел и посока – ще притихнете, ще се заслушате и ще пуснете мисълта си да странства там някъде, където божиите целувки болят, щом дават живот.

Неидентифицирани забавни обекти

Чувството за хумор във фентъзийно – фантастична среда винаги е било нож с две остриета – хем разведрява обстановката от твърде наситена епичност и тежък футуризъм, хем някак обижда почитателите на сериозността на жанра, дето твърде често подскачат като ощипани розовобузи девици на селска вечеринка при дори най-лекото омаловажаване на силата на фантазията. И ето ви една поредица от сборници с откачените истории от няколко вселени едновременно, създадени както от известни имена, така и от алтернативни творци на думи, които заслужават не по-малко внимание. Ако кратката форма с щипка пиперливо кикотене и самоирония ви звучи като да е вашето нещо – внимание, май сте попаднали на златна мина.

Кен Лиу, Сергей Лукяненко, Майк Резник, Естер Фрийзнър, Робърт Силвърбърг, Кевен Дж. Андерсън, Пиърс Антъни, Кат Рамбо, Джоди Лин Най – ако сте от почитателите на невъзможното и неосъществимото тези имена ще ви говорят много и практически ще гарантират качеството на една ежегодна антология от избрани истории, някои свързани, някои индивидуални. Аз лично се забавлявах много с мини поредиците, експлоатиращи едни и същи герои в среда на непрекъснато падащи наковални, преливащи океани от екскременти и чудовища, пръкващи с гейминг упорство на всеки кръгъл час. Дали ще е одисеята на вампир, станал по неволя ловец на себеподобни, зомбимечки, зомбикрави, паяци ядачи на души, шегаджии по телефона – роднини на Ктхулу и компания; или приключенията на супер герой, преквалифицирал се в психоаналитик, след като в следствие на инцидент от него остава всичко на всичко една глава в буркан, а да не забравяме и офисната сага за магьосниците на тонера, повелителите на кламерите и властелините на поничките за обяд, където се развиват най-зловещите маг-дуели от Роулинсовите изчадия насам, а също и криминалните разследвания на яка полицайка с огромен, свръхинтелигентен розов червей от планетата на Шелдън Купър, живеещ някъде около опашната ѝ кост  – празно няма.

Напредничава технология с ужасно противоречащи си приципи за защита на човешкия живот и клинична депресия; съдебни процеси с орки с махмурлук за адвокати и говорящи мечове с дискриминационни проблеми за свидетели; тролване на едро от извънземни с лош темперамент; зомби плантатори, професионални девойки в беда и панди – пънкари; изключително добри измамници в дребния шрифт в търговските договори с иноземен произход, доставки по домовете на марсиански захарни торти с венериански шантонерки в тях и майстори на едноръчната себезадоволителна магия с кошмарни последици; зомби коледа, кадифен голем и нацистки богове с плочки и общ коефицент на интелигентност колкото актуална плеймейтка – това е само много, много малка част от всички щуротии, които ви очакват зад абсурдистките корици и селекция на неиндефицираните смешни обекти. Да добавим само изключително жестоката политика за уреждане на спорове в невъзможностен сайт за магически предмети, свързана с вечни писъци в мрака, обезглавяване и стриване на костите на прах за призоваване; инструкции за хранене на пирокинетични наследници тип Кари среща Роуг от хиксмените, и естествено, джинът, живеещ в матрака, зомбивеганите и вампирите – призрачни автори зад всяко велико произведение на човечеството – и ви става ясно колко бързо и накъде отиват човешките екскременти по посока на вентилатора.

Една дума – забавно. Още една – брилятно. Да добавим и изключително разнообразно, неомръзващо и разтоварващо. Истории, сякаш писани за удоволствие и с удоволствие. Уверявам ви, че ще намерите не един нов любим автор, чиито книги да потърсите с книгочервейна страст. За мен това е Джоди Лин Най , чиито Джийвс и Устър в космоса ще са ми едно от следващите задължителни четива, обещавам. Помислете си и вие, има от всичко, ама наистина всичко.

Драконовото съкровище

Танит Лий

Една кикотеща приказка за рожден ден, разказана от магьосницата на фантазиите и божествената сила на думите Танит Лий. Всичко запозва като добре познатата Спяща красавица, но вместо невръстна девойка, многопочитаемата кралска двойка има два броя наследници от мъжки и дамски пол, плюс една доста кисела братовчедка – вещица с прилепи в косата и вълци по петите.Поради неспособността на фентъзийните отвъдземски пощи, една кралска покана не пристига навреме – или по-точно някой доста мързелив писар си е избърсал носа с нея, и хоп-троп-тралала – имаме взривоопасната комбинация между рожден ден и вещица в менопауза, та повече от естествено почват да валят проклятията като плодовете на избухнала външна тоалетна на 4 юли в кротко американско предградие. .Принцът се сдобива с превръщането си в гарван веднъж на ден, за един час, на неравни интервали, а принцесата става толкоз тъпа, колкото красива и добра, което значи много, много тъпа, до степен не просто да подари златотканите си гащи на първия молещ за милостиня бедняк, ами да му предложи височайшото бельо и на цялата си рода за компенсация на грижите человечески.

Докато принцесата бързо и свръхефективно разорява кралството си, принцът решава да се поразходи малко наоколо и да изпробва кога какво може да му се случи, ако се превръща в черно пиле веднъж на икиндия. Леля му вещерката с врасналите нокти и люспещите се циреи обаче го погва през вълшебното си огледало и се опитва да му направи живота по-черен и от перата на анималистичната му същност, като хвърля по някоя и друга буря, насъсква приятелчетата си от цял свят или подкиселява обитателите на морската шир, за да се получи едно огромно класическо приключение с много хумор, заиграване със всички постулати на жанра, и в крайна сметка задължителния добър финал на три дена яли, пили и се веселили. Но не и преди да се включат джинове, агресивни канарчета, вегани – далечени братовчеди на Ктхулу, комарджийски настроени демони, кози мастършефове, русалки с лош речник, и несклонни да помагат на случайни минувачи селяни, свикнали да ги грабят и бият в името на завързването на сюжета.

Малка очарователна книжка, спомен за безсмъртния талант на богиня Танит, която и от най-простичките истории може да сътвори чисто забавление от красота и смях, без текстови излишества и писаческа алчност.

Захапи за врата

Тери Пратчет

Вампирските истории основно са два вида – в единия всички блещукат и са вегетарианци, във втория са безмозъчни животни, дето имат нужда от стотина литра добра балканска кръвчица на ден. Никой никога не отговаря на разни важни въпроси от това дали вампирите развиват диарийка или запекче от разните задръстени от боклучава хранителна диета видове кръвна плазма; защо нивгаж вампир не се секне или подпръцква в полет, а още по-малко дали съществува такова нещо като дневна полюция и въобще кръвният поток като такъв как стига до някакви определени местенца на интерес от страна на любопитни малокръвни девойки. Пратчет за съжаление също не вдига много дантелените перденца над тези екзистенциални въпроси, но пък отваря вратите към познанието какво става като събереш на едно място модерни вампири, старомодни вещици, пазители на вярата и киселите алкохолизирани братовчеди на пиктите. Мазало, ако се чудите.

Вампирите се модернизират, интересуват се от управление, малко олигархия, мода и обществено здраве. Наясно са, че за храната си един кръвопиец трябва да се грижи, да уважава, да забавлява, но най-вече да менажира със здрава ръка и студен интелект, неподвластен на всякакви анти-вампирясващи методи като светена вода, свещени предмети и символи, и разни зеленчуци със съмнителен аромат. Така от едно жадно за червени коагулиращи течности животно, модерният вампирясал субект става безмилостен мениджър на ресурси, който е способен да се сприятели с екипа си и да обучи консумационната си база в среда на разбирателство и взаимно уважение. Всеки може да се лиши от някой и друг литраж кръвчица от време на време все пак, даже е полезно за метаболизма и имунитета, нали. Само че в света на Пратчет вече има едни лидери на обществено мнение, наречени вещици, дето някак не обичат никак, ама никак новите порядки, и това създава проблем за новия острозъб мениджмънт на Ланкър. А за страничните наблюдатели като нас носи тонове необуздани пристъпи на хилеж и кикот насред задръстения градски транспорт.

Все още съм в онази част от творчеството на Пратчет, когато книгите му са по-малко послания, повече забавление без грижа и отговорност към света наоколо. Пестя си ги като рядък швейцарски шоколад с трюфели, златни парченца и кафе от цибетки, защото този вид интелигентен хумор няма много последователи, надарени с талант, усет за идеален баланс между смешното и замислящото, и просто онуй женесекуато, дето не можеш да го определиш какво е, но винаги знаеш когато го има, и когато липсва. Като блясъкът в очите на истински обичаната жена, звънкостта на смеха на истински щастливото дете, ореолът от спокойствие в истински добрите хора. Да, рядкост са истинските истински неща, и Пратчет бе сред тях. Но ни остават вещиците, кралете, свещениците, вампирите, троловете, върколаците, дребния народец и Грибо за всички опечалени, дето ще забъркат най-голямата каша на света с голямата лъжица, и после половината вселена ще трябва да се евакуира бързичко, защото ще има бум, ще има бам, и накрая както винаги ще оцеляват тези най-близко до черните островърхи шапки.

Мечът на истината

Тери Гудкайнд

Тази поредица има едно огромно предимство пред почти всяка многотомна епика, издавана у нас, а именно – завършена е, книжните ѝ тела са еднакви по височина, имат чудесни черни гръбчета с елегантни мечове върху тях, които стоят идеално върху всяка библиотека, независимо от вида на читателя им, и правят общо взето добро впечатление на гости. Е, събират прах като всяка друга книжна вакханалия, но все пак са елегантни, дори и в неравномерността на дебелината си, и разделянето на някои заглавия на две части, което между другото е доста удобно за четене. Та, ако искате една красиво изглеждаща поредица, която да заеме удивително централно място в дневната ви – това е една от тях. Какво питате, а? За какво се разказва ли? Героите читави ли са? Авторът добре ли се е справил? Вярно ли е, че от един момент нататък само лесбийки и бдсм става цялата работа? Уф, мислех, че ще ми се размине този път. Но добре, хайде, поискахте си го сами.

За мен лично има смисъл само от първите три – четири книги, съставляващи вероятно оригиналната поредица, разтеглена до неузнаваемост от чисто комерсиални подбуди, както се е правело от зората на книгописането досега. Историята всъщност е доста добра в основата си – разделени светове, ограничени магии, призраци, дебнещи в промеждутъка между реалностите. Един е избрания, неподозиращ за силите си, отключващи се при добър катализатор под формата на красива жена с бойни възможности и може би най-яката свръхестествена способност, за която съм чувала – изповядване чрез докосване, подчинявяне и поробване до смърт. Само си помислете какви прекрасни неща ще свърши един Изповедник в родния ни парламент, или във всяко едно полицейско управление или съд. Въпреки, че влиянието на сериала върху образите от книгата ще ви е силен, всъщност Ричард е доста по-мъжествен, Калан – по-женствена и трогателно неоправна, Зед – доста по-нормален тип, а Рал си е тъмен белокос елф отвсякъде. Но мацките в червена кожа са си мацките в червена кожа – порно архетипът за строга господарка е универсален.

В първите книги имаме сюжетът на израстването, осъзнаването, поемането на отговорност, влюбването, приемането на промяната. Всеки има своята сериозна мотивация, лошите включително, но си заслужават креативните жестоки финали на животите им до един. Имаме няколко паралелни сюжета, които се свързват красиво на панделки, пълни с магия, кръв и битки. От всемогъщия магьосник, през божеството на смъртта, агресивните завоеватели, възползвали се от възможността за почти безболезнено придобиване на ресурси и организиране на кръвожадни забавления, до обладания от демони мистериозен садист с ориенталски нрави – противниците са до един заслужаващи си. Плюс ордените на сестрите на светлината и мрака, които са си чисти окултни шайки с особена любов към садо-мазото, неотличаващи се кой знае колко от морещиците, с изключение на вида на аутфитчетата; чудовищата, бойните племена и остатъчните стари магии, надживели създателите си – атмосфера да искаш, напрежение, идеи, обрати. Но какво се окъква в крайна сметка?

Ако имате една брилянтна идея, но я повтаряте докато всички около вас започнат да повръщат на подозрително равни интервали от време – може би е време да се замислите да не би случайно да има такова нещо като пренасищане, и ако всеки път слагаш заплаха над света, отвличаш някой от героите си, на друг му отнемаш паметта, и ги оставяш на противоположни страни на картата, гледайки им сеира как ще се съберат, докато агонизират от болка, разкъсват се от съмнения и общо взето практикуват всичките петдесет нюанса на недоброволно страдание – може би в някакъв практически лесно идентифицируем момент трябва да спреш таз простотия. Не, не да добавяш сексуално напрежение и още и още от същото, а просто да спреш. Ако четеш книга от поредицата веднъж годишно може би преживяването би било доста по-различно, особено ако си в подходящото настроение и си чел коренно противоположни книги, но една след друга идва много нанагорно, пресищащо и саркастично-недоволно на моменти. Та, общо взето – добра колекционерска придобивка, за читателска такава – не съвсем, напълно и изобщо. Ама много красиво стои на рафта, признавам.

Убиец на герои

Делиян Маринов

Дайте си дефиниция за герой – вероятно ще включва добро сърце, тежко минало, свръхестествени способности и много смелост в тежките моменти, плюс някоя и друга вдъхновяваща реч, изнесена пред изключително опасен гад с трудно детство. Винаги им е трудно детството. Но сега си представете един прото герой, който в онзи блестящ миг, даден му да избухне като Еминем, се държи като същия, ама в тоалетната, а не на сцената. Тоест се проявява като кекав бледен младеж с крехки ръки, дето рандъм двуръчен меч не може да вдигне, камо ли да спечели битка или да докаже мъжественост пред група обръгнали на разхвърляни девойки, бели субстанции и местния вариант на сръбска музика индивиди, като да речем фентъзийна наборна служба. И след като му бива отказана възможността да си компенсира трудното детство – казах ви, винаги им е трудно, с ярък героизъм и безумна храброст, му остава избор практически или да се гръмне, или да стане лошия в приказката. Мда, ясно е тук накъде са наклонили везните между хомицид и суицид.

Делиян ви разказва една брилятна и оригинална история за онези от другата страна, които носят само страх в сърцата и несигурност в десницата дори и у най-опитния уж добър професионален герой. За да си от злите не е нужно нищо специално, оказва се, освен една силна мотивация за изкривена справедливост. Когато смяташ, че спасителите на деня не струват, но ти се отказва да се присъединиш към тях, се активира вечното правило за киселото грозде, но в случая си представете лисицата яко напушена и с огнехвъргачка в лозето, и ще усетите накъде са тръгнали нещата. Така се ражда един убиец на герои, възползващ се от гордостта и твърдата увереност в силните на деня, че ще са и силни през нощта. Но смрачи ли се, измъкват се от дупките не просто злите, а неосъществените добри, и касапницата почва.

И най-големите майстори на боя имат слаби страни, които просто си плачат да бъдат използвани от всеки с желание за анти-героично деяние. Лоша реклама няма. И тази съвременна мантра на политици и звезди изненадващо върши работа и във фентъзийни светове, герой се става и като смилаш на дребно други герои. Е, герой за някой, но историята е за това – да пази факти, които разни хора някога да изопачат според собствените си разбирания за важност. Делиян се справя чудесно в това да ви разкрие една напълно неконвенционална история в малък и бързо четим обем, без излишества, но и без липси в повествованието; с герои доволно скицирани, но не и прекомерно описани до досада на читателя; с обрати, хем изненадващи, хем в крайна сметка напълно логични, по силата не на деус екс макината, а на обичайните човешки ограничения в сила и ум.

Мрачно, смущаващо, оставящо следи в читателските спомени – Убиецът на герои за мен е и невероятно развитие на стила и идеите на Делиян, които просто трябва да бъдат споделени на преситената публика, останала само на свита диета от тийн образи във фантастична обстановка, тръшкащи се под влияние на хормоналните си проблеми като стандартна Сузанита-Гериниколова-Крискова фенка. Защото в мрака се крие грозната истина дори и в невероятностните светове. Осмелете се да погледнете в него, и съжаление няма да има. Дори и да ви погледне обратно…