Търся нещо за… Приключения и пътешествия

 

Пореден петък, и този път някак пътуващо настроен, но отвеждащ ни не до поредното обиталище на винопиещи и кебапчоядещи човеци с разнолики съдби, а на три приключения по странни места, много мрачни, много опасни и общо взето доста животосвършващи, ако не се внимава, и то много да се внимава. Три фантазии, три кошмара, три мечтания – хм, изберете си:

  • Келтска одисея на Майкъл Скот е странната история на очевидно далечен братовчед на Одисей и Синдбад Мореплавателя, но развиваща се някъде там по северните морета, където чудовища, богове и зли магии с лопата да ги ринеш. Всеки остров в приключението е сам за себе си малък източник на ужас и вариант на креативна душегубка под небето, но не се привързвайте особено към никой, защото нещата стават келтски игри на тронове твърде бързо:

Келтска одисея

  • Многоръкият бог на Далайна на Святослав Логинов е руския отговор на всеки апокалиптичен хорър и всяко дарк фентъзи, до които сте се докосвали, създавайки абсурдна алтернативна на понятия като език, граници на света и правила в него. Почти Лъвкрафтиански чудовища са насадени в реалност на квадратчета, подозрително напомняща на настолна игра, в който печеленето ѝ е не е просто въпрос на късмет, а на чудовищен късмет, повторението е умишлено:

Многоръкият бог на Далайна

  • Тайнствата на стената на Робърт Силвърбърг е пътешествие на обречените дарове в човешка форма, които трябва да са самоприношат на повече от скверни богове, живеещи в сякаш необятна планина, събрала в себе си конусовидните кръгове на ада във възходящ ред. Зад всеки ъгъл те очаква нова опасност, дали подготвена от природа, свръхествени сили или от самите слабости и низости човешки, имащи нужда от съвсем малко, за да избуят доста зловещо, а резултатът е класически смразяващ:

Тайнствата на стената

Реклами

Стъклените книги на крадците на сънища

Гордън Далкуист

Вероятността да сте пропуснали тази книга е огромна, най-вече заради една – единствена дума в описанието ѝ – букли. Да, букли, като натруфени къдрици в стил преяла гъсеница минала през свредел. И ще сте се лишили от началото на една изключително неортодоксална стиймпънк поредица с много приключения, рядко добре изградени главни герои – и добри, и лоши, и един естетически шарен хаос от технология, митология и спиритизъм. Не, не е Хари Потър за възрастни. Мне, хич не е Шерлок Холмс среща Бъфи убийцата на вампири. Не е и 50 нюанса сиво, но този път стилно и загадъчно. По-скоро е една доста секси версия в гамата на приключенията на Адел Бланш – Сет, или както може би го знаете на български – Адел и проклятието на пирамидите на Люк Бесон, с  целувка от Опасни връзки и полъх от Специален доклад. Да, от онези кинематографичните книги е, които просто си плачат за кино версия или поне много добра приключенска игра, но интересното е, че е един от малкото случаи, в които това не ме дразни. Може би има нещо специално, мхм?

Да обясня накратко – представете си класическия фон на стиймпънка – алтернативна викториана, с кралицата – майка на народа и парата, като осново средство за технически прогрес. Една очарователна дама от британските осиновените територии – разбирай каквото са успели да заграбят английските завоеватели преди холандците и испанците по време на околосветското си пътешествие, напълно незаслужено набедена за оная с буклите, бива любезно зарязана от чаровния си годеник – изключително добра партия помежду другото, но вместо като всяка себеуважаваща се английска мома да седне да си избродира мъката в изящно ръкоделие, нашата Селесте Темпъл решата да го изиграе бабата на Лара Крофт, и да проследи бившото си гадже в опит да зърне заради коя я е заменил. Защото въпреки къдриците нашето момиче не е тъпо, даже никак, но е малко отегчена, лудичка и с пари, което ви е ясно, че няма да я докара до нищо хубаво. Или по-точно я закарва на бал в стил Широко затворени очи, където разни дами биват подлагани на странни експерименти, които подозрително приличат на усложнена терапия на женска хистерия, сещате се, хи-хи. И вместо да се почне една добрия оргия обаче, заваляват трупове, объркват се сложни процеси и кроежи, и девойката ни се изправя пред една добре подбрана шайка противници съвсем сама, но и съвсем самоуверена.

Приключението започва, и се вие из цяла Англия, в мини, имения, луксозни хотели, бивши затвори, министерства, тайни улици, бардаци – цялата викторианска прелест. Към буклестата Крофт се присъединяват неволно един азиатоподобен наемен убиец с екстравагантен вкус, стабилна ръка и малко скрупули – Кардинал Чан, и абсолютният ариец в смисъла отпреди Хитлер Абелард Свенсон – благовъзпитан военен лекар, част от кортежа на германско малко благородие с цел да пази меките части на същото от самия него, способен на нужното количество патриотична агресия. От другата страна са мистериозна графиня, която просто трябва да я изиграе Моника Белучи, хърватско – френски граф, нагли благородници, безмилостни военни и амбициозни курви, минали през специален процес на изтриване на всякакви морални задръжки от съзнанието, което ги прави едновременно лишени от всякаква сянка на емпатия, но и способни на чудеса от хладнокръвна храброст, съчетана с безкраен глад към власт и удоволствия. В центъра на заговора са стъклените книги – специална технология, способна да капсулира конкретни спомени по желание, която може както да изтрие и най-болезнените преживявания, така и да извади най-тъмните и смъртоносни тайни, поставяйки ги в услуга на някои от най-неподходящите хора. Точно толкова добро е, колкото звучи.

Не казвам, че книгата няма недостатъци, но по-скоро те са свързани със специалната настройка за четене, която трябва да имате. Красивият стил и наситено действие някак изискват постоянно четене, а не по малко преди лягане, при хранене или в метрото, иначе някак магията се губи и не може да се усети както трябва напрежението и драмата. Гледната точка се мени и леко застъпва исторята от гледните точки на тримата протагонисти, които все се разделят като във лош хорър филм, все са убедени, че другите са мъртви, но накрая все някак оцеляват и успяват да пропълзят напред като истински Брус Уилиси в което и да Умирай трудно по избор на читателя. Лошите са както оригинални и внушаващи идеята за абсолютното и напълно постижимо с ежедневни упражнения човешко зло, така и прекалено мнителни, несигурни и забиващи си ножове в гърба на всеки ъгъл. Което улеснява донякъде героите ни, но и обърква, ако не следите или не четете на цяло и наведнъж, или поне за дълги времеви отрязъци. Книгата е част от трилогия, но според доста читатели, освен ако не сте се влюбили отчаяно в тримата от викторианския запас, можете да спрете и до тук. Аз лично не мога да устоя на глождещото желание да разбера колко точно ще ги бият нашите, как ще ги газят, стрелят, ръгат, давят, душат, слагат в душегубки и инструменти за инквизиционни мъчения, и онези пак ще се измъкнат на припълзявания и прибежки. Такива са добрите герои, особено когато има намесен и стиймпънк. Да живее неумираемостта!

Стъкленият трон

Сара Дж. Маас

Това, твърди се, е една от най-любимите поредици на подрастващите девойки, вероятно и младежи, абстинентни от отдавна умрялото магаре на Дж. К. Роулинг, която тя обаче продължава немилостиво да дои на всяко пълнолуние, и от временно прекъснатата Игра на тронове, до която има само няколко месеца, а ако пукне най-накрая злия брат на Дядо Коледа, може да видим и последните книги от Огън и лед в тоя живот. И има защо – силна главна героиня, шарен свят, неортодоксални събития, раси, идеи – въобще алтернативата, която всички фентъзилюбци са чакали. Или не?

Може би съм от пуристите, които считат, че фентъзито трябва да бъде издавано с великолепни, разкошни, шарени до повръщане корици, но учудващо серията на Сара Дж. Маас с доста естетските си бели оформления , акцентиращи върху главната героиня на серията, и нейното физическо и психическо превъплъщение с времето и събитията, се оказаха доста добро попадение, и срещу които не мога да кажа и една лоша дума. Но шарениите винаги ще са ми по- на сърце, не винете цветолюбната сврака в мен. Светът е наистина уникален, леко мистичен, прикрит и неясен, възстановяващ се от събития на ниво катаклизъм, отрязващ магията от цели части в нея, причинен от тайнствени сили с повече от неясни, но определено враждебни намерения. Амбициозни представители на всички раси претендират за парче от новопоявилата се баница на хаоса, като някои са естествено по-склонни към низости и мизерии от други. Даже елфите не са от класическия вид на вегани – хипстъри, живеещи в гората, а са вариация на върколаци с магически способности, и в повечето случаи са безупречни бойци – асасини. Какво повече да искаш? Мдааа… Има и проблем.

Проблемът се нарича главна героиня, и то най-вече сблъсъка между идеята за идеалната наемна убийца – очарователно зверче, обучено от невинно фърфалаче в изящни изкуства и смъртоносни техники, избила незнамсиколко хора, най-голямото страшилище от тая страна на слънцето; и вероятно желанието на авторката да я представи като добро момиче, девствено, любящо, отговорно към приятелите си, обичащо сладкиши и готини дрешки. Или въобще все едно да направиш от Бела Суон истински як вампир, а не посредствена спъната мърла, открила щастието на семейния секс с първия си и свръхсилите за разкош. Когато се опитваш да нагодиш свръхестествен герой да отговаря на общата представа за потенциалните си читатели – това рядко води до нещо приемливо за човек, преминал поне средата на двайсетте и намерил някакво място в реалността си. Истинските асасинки, отгледани от съвсем малки от зли хора, тръгнали да отмъщават за избитите си семейства са като О-Ший Рен в Убий Бил, изиграна от несравнимата Луси Лиу – режат глави и крайници без да им помръдне и една мигличка от съвършенните очички, и са готови да жертват всичко и всички без дори сянка от емпатия, съжаление или съмнение. Злото не ражда добри хора, най-много счупени, но откровено зрели и наясно, че в този свят нищо не е на тяхна страна. А поне в първата книга Селена Сардотиен е всичко друго, но не и достоверен характер.

Което обаче се променя, и то със задоволяваща бързина, и очевидно след намесата на разни умни хора, тъй като първата книга е писана десетина години, а всяка следваща идва ежегодно в още по-дебел размер, и неочаквано – с по-добро качество и на герои, и на отношения, и на приключения. И ви кара почти да забравите с каква нефелна мърла започна това пътешествие. Сериозно, не се идентифицирайте със слаби герои, това няма да ви помогне нито за самочувствието, нито за бъдещето. Преходът в характера на Селена не е гладък, просто сякаш изведнъж ѝ идва акъла и започва да мисли и действа почти безупречно смислено, с редките, но така характерни за жанра моменти на тръшкане защо така, защо не иначе, защо баш мен. Но всичко, или поне почти всичко, се компенсира се от сетинга, от чудовищата, от заплахите, демоните, вещиците, почти драконите, обсебващите магии и общото усещане за обречен, седящ на ръба на бездна свят, който явно ще се срине в писъци и пламъци, дори и да победят добрите.

Въпрос на читателски приоритети, предполагам. Ако имаше как да пропуснете първата книга щеше да е най-добре, но отнасяйте се към нея като към първа среща с красиво, но неуверено момиче, което непрекъснато си разлива водата, има заседнал спанак между зъбите и сополче в нослето. Може пък да е любовта на живота ви, ще позволите ли на едни мокри сополи със спанак да ви попречат, а? 🙂

Зимните игри

Танит Лий

Първата от трилогия мистични истории, без ясна връзка между тях освен духа на тъмни и необясними сили, завладяващи деня и нощта на обикновените хора в неизяснена реалност, на непрежалимата магьосница на думите Танит Лий, ще ви понесе в едно измерение на лед, вода и демони с почти безкрайни сили, където само надеждата в добрия край, колкото и да е необоснована, може да доведе сюжета до нещо приемливо за привидно добрите в историята. Жрица на отдавна забравил силата си храм, пази от повече от ранна възраст странни реликви, които нито правят чудеса, нито лекуват, или убиват, а само съществуват като отломка от старата,  и вече забравена вяра. Хората на селото около храма имат само неясни спомени, наследени от родителите на родителите на родителите си за това, че жрицата е важна, и винаги трябва да има жрица. Защо и как, не се знае, и всички са добре възпитани да не питат. Да ви напомня на една наша реалност?

В един особен ден млад мечоносец (да, любима дума ми е), идва с особено еретичното искане да му се даде една от реликвите. Без обяснения, просто нужда. Пред младата жрица се поставя избор – да даде доброволно или да ѝ бъде отнето онова, което прави животът ѝ смислен и нужен за света. Борба ще има, битка ще бъде изгубена, но понякога войните са малко по-сложни, отколкото на пръв поглед изглеждат. Мотивите са силни, магиите също, господарите на нощта завладяват и дните, наказвайки непокорните с агресивна ликантропия и некромантия. Едно всъщност обикновено момиче с предначертана съдба тръгва на обречено пътешествие срещу повече от видно по-силни противници в името единствено на наследеното. Силите са ѝ малко, идват от твърде далеч и не я смятат за най-подходящия съсъд. Какво ще направите, ако имате да доказвате на цяла една непозната вселена от мощ, скрита зад диплите на реалността, че си струвате? 

Танит разказва тъмна приказка за лека нощ, дарк фентъзи, с пътуване през времето, подчиняване на етерните сили, смърт, болка и отчаяние, но неспособност от отказ до последен дъх. Къде свършва предначертаното, къде започва избора, кой решава съдбата на света по-ясно от своята собствена. Малка книжка, натежала от идеи, красива философия и изящни думи. Сякаш снежинките пеят своята лебедова песен, докато умират, създавайки най-очарователните етюди от скреж по стъклата. За онези специални зимни нощи.

Книжна 2018


 

ЧНГ, ЧНГ, ЧНГ! И още една година изтече, по-малко книжна, повече социална, но спокойна, когато имаше нужда, и вълнуваща, точно когато трябваше разнообразие, а не когато не очакваш поредното интересно време, надничащо зад ъгъла. Аман от китайски проклятия вече. С настъпването на живия живот пред книжния броят на сюжетите, минали през ръцете ми е сравнително скромен – само 160, като от тях:

  • класическо, или почти, фентъзи – 72, което предполагам прави вкусът ми вече доста разнороден, защото остатъкът от прочетеното са най-вече хоръри, исторически романи, криминалета и детски книги за пораснали читатели, и не само, че даже и експериментален сай-фай;
  • български автори – само 41, но в по-голямата си част изключително добри открития в хоръра и фентъзи жанра, даже и с малко фантастика за разкош;
  • лоши попадения – 3-4 наистина спрени след средата книги, които не ми допаднаха по никакъв начин, и може би още десетина, които избутах с мнооого зор, обикновено досадните трети – четвърти части на поредици, писани очевидно за пари, а не заради нуждата на историята;
  • в оригинал – 24, повечето от които са част от запаса ми с красота на Танит Лий и антологии с комично фентъзи и фантастика на непознати автори, почти всички от които заслужаващи да видят българско издание, ама вероятно само в сънищата ми ще се случи.

И малко лични класации, за книгите, които срещнах през 2018 , като го правя с уточнението, че голяма част от тях са издадени преди години, но аз съм си известна с това, че не чета веднага почти никоя новоиздадена книга, с малки изключения :

  • най-добрите 3 фентъзи книги на български – викторианското фентъзи за магьосници Джонатан Стрейндж и мистър Норел на Сузана Кларк, алтернативните, силно изкривени приказки Изтръгнати от корен и Сребърна приказка на Наоми Новик, както и пътешествието през откачени светове Питър Нимбъл и неговите фантастични очи на Джонатан Оксиър – станаха 4, ама си заслужават всичките;
  • най-добрите 3 фентъзи книги от български автори – приключенията на Шепичката и Чистника Кървави песни на Димитър Цолов, анти-героичния Убиец на герои на Делиян Маринов и невероятните книги- албуми Пръстенът на нибелунга на Елена Павлова и Петър Станимиров;
  • най-добрите 3 неиздадени на български фентъзи книги – Сенки над Бейкър стрийт – лъвкратиански Холмс и Уотсън, абсурдната комична поредица за най-неортодоксалните некроманти на света – Двама некроманти и… всякаква фентъзийна гад на Л.Г. Естрела, и обърканата приказна реалмия със зомбита и вампири Преследване по стъблото на Кирстен Уайт;
  • най-добрите 3 фентъзи поредици на български – веселяшката Легенда за Илай Монпрес на Рейчъл Арън, посветената на Ктхулу и приятели дуалогия на Джонатан Л. Хауърд -Картър и Лъвкрафт, и очарователната полу-детска магьосническа история за истинската алея Диагонали – Къщата на магьосника на Шон Томас Одиси;
  • най-добрите 3 почти не-фентъзи книги – прелестната приказка за откровени фантазьори Майстори на феи на Весела Фламбурари, безумната и неясна до последен ред може би фантастика Пандора в Конго на Алберт Санчес Пиньол, и изключително нехарактерната за вкуса ми топла и елегантна Един аристократ в Москва на Еймър Тауърс.

Но поне зад стотина от прочетените през тази година заглавия мога да застана с искрено обожание и задоволство от похарчените за тях пари, като за същите съм ви разказала или предстои в близките месеци да ви подосаждам в блога си, който не е толкова активен като преди, но надявам се да е все така забавен и разтоварващ ви, ако и да не е кой знае колко полезен.

До нови книжни срещи!

Книжни приключения 2018

Януари 2018
1. Всички тези бляскави светове
2. Пакостникът Пък – Ръдиард Киплинг
3. Кървави песни – Димитър Цолов
4. Призрачният дилижанс
5. Питър Нимбъл и неговите фантастични очи – Джонатан Оксиър
6. Фантомас – Пиер Сувестр, Марсел Ален
7. Призраци за Хелоуин
8. Български народни приказки
9. Истории от стара Япония – Алджърнън Фрийман – Митфорд
10-13. Рейнско злато, Валкирията, Зигфрид, Залезът на боговете – Елена Павлова, Петър Станимиров
14-15. Съкровището на Абат Томас, Само свирни и ще дойда – М.Р.Джеймс

Февруари 2018
16. Размяната – Роджър Зелазни
17. Невероятните приключения на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето – Васил Цонев
18. Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко – Михаил Лъкатник
19. Приказки за юнаци и злодеи
20. Серафина и черният плащ – Робърт Бийти
21-22. Шедьоври на разказа с неочакван край
23. Софийски магьосници – Мартин Колев
24-31. Барбароните – Теленцата на мама Барба, Подковата на Гривчо, Голямото пране, Пикникът, Старият кораб, Вода за градината, Плодовите сокове, Елха за Коледа
32. Джелсомино в страната на лъжците – Джани Родари

Март 2018
33. Гънка във времето – Маделин Ленгъл
34. Всички тези бляскави светове 2
35-36. Крадецът на духовете, Бунтът на духовете – Рейчъл Арън
37. Мемоарите на една лека жена – Джон Клиланд
38. Од и ледените великани – Нийл Геймън
39-41. Произход, Приключение, Вълшебство – Хигинс и Кантан
42. Невестата на змея – Влада Урошевич
43. Кутийката за енфие – Джон Диксън Кар
44-45. Загадъчната библиотекарка, СОС Нова учителка – Доминик Демерс
46. Разрушителят на духове – Рейчъл Арън
47. Сказанията на стрикса
48. Игуаната – Алберто Васкес – Фигероа

Април 2018
49-51. Конете на цар Рез, Слънцеликият стрелец, Бендида и лисицата – Мариела Ангелова, Мирослав Петров
52-53. Картър и Лъвкрафт, След края на света – Джонатан Л. Хауърд
54. Българите – Забравените постижения – Делян Момчилов, Стен Дамянов
55. Войната на духовете – Рейчъл Арън
56. Ангелите нямат криле – Валентин Попов – Вотан
57. Градът на скелетите – Анна Гюрова
58. Джонатан Стрейндж и мистър Норел – Сузана Кларк
59. Изтръгнати от корен – Наоми Новик
60. Кървави книги 5 – Клайв Баркър
61. Проклятието на Белиал – Димитър Цолов

Май 2018
62-65. Крадецът на магия, Изгубен, Намерен, У дома – Сара Приниъс
66. Първото правило на магьосника – Тери Гудкайнд
67. Вой
68. Разкази за родината – Дмитрий Глуховски
69. Нощният градинар – Джонатан Оксиър
70. Камъкът на сълзите – Тери Гудкайнд
71. Черната корона – Александър Драганов
72. Майстори на феи – Весела Фламбурари
73. Скандинавска митология – Нийл Геймън
74. Съкровище, пищови и южни морета – Калоян Захариев
75. Огнена сватба – Мариела Ангелова, Мирослав Петров
76. Пенелопеида – Севда Костова

Юни 2018
77. Грешен и безсмислен – Стефан Кръстев
78-79. Вълшебника от тайната улица, Кулата на магьосника – Шон Томас Одиси
80. Блатна треска – Даниел Иванов
81. Двама некроманти, бюрократ и елф – Л.Г.Естрела
82. Мистерията на лудия шапкар – Джон Диксън Кар

Юли 2018
83. Първите хора на луната – Хърбърт Уелс
84. Двама некроманти, армия от големи и господар на демоните – Л.Г. Естрела
85. Влиза един човек в книжарницата
86. Сънят на магьосника – Шон Томас Одиси
87. Рокамбол 1 – Понсон дьо Терай
88. Двама некроманти, дракон и вампир – Л. Г. Естрела
89. Вратата със седемте ключалки – Едгар Уолъс
90. Пандора в Конго – Алберт Санчес Пиньол
91. Принцеса Сиси – Габи Шустер
92. Докато смъртта ни раздели – Джон Диксън Кар
93. Агенция Барнет и сие – Морис Льоблан
94. Кръвта на братството – Тери Гудкайнд
95. Янко и вълшебната планина – Ангел Вълканов

Август 2018
96. Левиатан – Скот Уестърфийлд
97. Рокамбол 2:Клуб Вале купа – Понсон дьо Терай
98. Сенки над Бейкър стрийт
99. Стрихнин в супата – П.Г.Удхаус
100. Захапи за врата – Тери Пратчет
101. Преследвачът по стъблото – Кирстен Уайт
102. Рокамбол 3:Подвизите на Рокамбол – Понсон дьо Терай
103. Бегемот – Скот Уестърфийлд
104. Драконовото съкровище – Танит Лий
105. Барокова история – Челси Куин Ярбро
106. Политически коректни приказки приказки за лека нощ – Джеймс Фин Гарнър
107. Фалшивата брада на дядо Коледа – Тери Пратчет

Септември 2018
108. Зимните игри – Танит Лий
109. Рокамбол 4: Рицарите на месечината – Понсон Дьо терай
110. Голиат – Скот Уестърфийлд
111. Софийски магьосници в сърцето на Странджа – Мартин Колев
112. Убиец на герои – Делиян Маринов
113. Сребърна приказка – Наоми Новик
114. Философия на будоара – Маркиз дьо Сад
115. Неидентифицирани забавни обекти
116. Да мечтаеш отвъд – Александър Ненов
117. Трансформации – Благой Иванов

Октомври 2018
118. Неидентифицирани забавни обекти 2
119. Рокамбол 5: Рицарите на месечината 2 – Понсон Дьо терай
120. Здрачни сенки
121. Спътници на пътя – Танит Лий
122. Неидентифицирани забавни обекти 3
123. Целунат от Бога – Явор Цанев
124. Досиетата на злото – Чарлс Строс
125. Смешен хорър

Ноември 2018
126. Смешно фентъзи
127. Затъмнение – Евгени Димов
128. Зло от дълбините – Чарлс Строс
129-132. Роуз и къщата на магьосника, Роуз и изгубената принцеса, Роуз и маската на магьосника, Роуз и сребърния призрак – Холи Уеб
133. На изток от полунощ – Танит Лий
134. Сезонът на бурите – Анджей Сапковски
135. Зовът на Лъвкрафт
136. Един аристократ в Москва – Еймър Тауърс
137-138. Адърланд Градът на Златната сянка – Вселена в съседство, Сънят на черния цар – Тад Уилямс
139. Клеймото на звяра – Ръдиард Киплинг
140. Симфония на мъртвите – Сибин Майналовски
141. Стъкленият трон – Сара Дж. Маас

Декември 2018
142.Среднощна корона – Сара Дж. Маас
143. Адърланд Градът на златната сянка – Друга земя – Тад Уилямс
144-145. Как Къртичето си направи автомобилче, Как Къртичето си уши панталонки – Зденек Милер, Едуард Петишка
146.Часовникът, който върви назад – Христина Панджаридис
147. Адърланд Градът на златна сянка – Градът – Тад Уилямс
148. Огнената наследница – Сара Дж. Маас
149. Злостории – Явор Цанев
150. Не се сбогувам – Борис Акунин
151. Котаракът Румен – Наталия Атанасова
152. Не може да бъде – Мила Михова
153. Кралица на сенките – Сара Дж. Маас
154. Стигнахме ли вече
155. Нощната градина – Катрин М. Валенте
156-157. Книгодневникът, Под пара – Джеф Кини
158. Шумът на върбите – Кенет Греъм
159. Крадци и детективи – Ърнест У. Хорнънг, Ърнест Брама
160. Стъклените къщи на крадците на сънища – Гордън Далкуист

Сезонът на бурите

Анджей Сапковски

Кой не е чувал за Гералт от Ривия, кой не го е псувал в многочасовите му игрови епопеи, кой не си е изплюл кафето в монитора като е научил, че в бъдещия сериал по книгите ще го играе господин зализания метросексуален Супермен? Тук говорим за епохален образ на ултимативния лошогъз човечец, дето бие чудовища, дига полите на всяка срещната девойка и общо взето гледа строго и сурово с котешките си очи, нещо средно между Благо Джийзъса и Киро Скалата за почитателите на развитите мускули от брадичката надолу. С Гералт никой не може да се шегува ненаказано, нито да му краде оръжията, а още по-малко почти да го приключва на новолуние, а в тази нова и засега последна книга от киселия дяда ви Сапковски всичко това все някак успява да му се случи.

Дали е била нужна или важна за основната история, и алтернативните продължения в игрите на братята поляци, превърнали се от родолюбиви създатели на електронни забавления в национално богатство на страната на водопроводчиците – повече от спорно е. Историята се врязва някъде между останалите, не е невероятно вдъхновяваща, мирогледо – променяща или скандална – просто същият стар Гералт рути бивши девици и настоящи ГМО гадове с почти котешка лекота, като се опитва да балансира между доста злопаметни магьосници – експериментатори и вероломни малки царчета в криза на средната възраст. Дали е забавно? И питате. Приключение след приключение, битки, жени, смехотворни моменти, и доста гнусновато – ужасяващи такива – полският елексир за фентъзилюбци е все така ярък и работещ върху феновете си. Но за който следи реалния живот на автора и скодуумните му опити да изкрънка някоя и друга злота от гейм студиото прочуло златната му кокошчица е ясно, че тука се извършва доене като за последно на който поддаде.

Очарователен ли е Гералт? О, да. И леко безразсъдно смел, и бавно, но дълбоко гневлив, и дори да е недодялан сваляч, все някак му се получава тънката работа. Гералт президент? Де да беше, сещам се за поне едно 240 чудовища, които си плачат да бъдат ликвидирани от професионален палач. А, да – тук ще ви зашемети идеята за генетични експерименти и био-механика на ниво Островът на доктор Моро. Ха, вече лампичката ви свети и неволно посягате към формата за онлайн поръчка нали? Няма да сгрешите, Гералт си е Гералт, някои неща не бива да се пипат. Слушаш ли ме бе Кавиле, вземи се сбий някъде и получи малко мъжествена бучкавост на това бебешко дупе дето го ползваш за лице, да ти не се види пък, това че имаш имплантирано кубче рубик за брадичка не помага особено въпреки мнението на някакви застаряващи продуцентши. Трябваше да го кажа, ще прощавате.

Книговодител за Панаир на книгата 2018 – или как да натоварите три кервана с книги

Идва панаирно време или мокрия сън на всеки читател, който хем няма място в библиотеката, хем до леглото му има ей такава купчина непрочетени книги, които тия дни ще го погубят под меките си гръбчета, хем окото насита няма. Та ей го на момента, в който можете да видите най-много практикуващи четене хора – или може би почти всичките – на едно място, с усмивки до ушите и прокъсващи се торбички, побрали много повече от определеното им от съдбата и производителя количество умотворения в целулозна опаковка. Мен лично ще ме познаете под формата на дребно, нахилено торпедо с бележник, съдържащ към стотина заглавия, от които поне половината ще се материализират в товар, носещ се от ръцете на уместно тихо мърморещ главен носач, гледащ и да ме пази от тълпите, които аз, с естествено заслепени от тоновете напечатана хартия очи, няма да видя дори за секунда. Но пък вие можете попиете някои идеи от напълно субективната ми селекция заглавия, които да подарите на някой добър, четящ човек, или направо на себе си.

Започвам с издателство Изток – Запад, на чийто щанд обичайно се изтъпанчвам с максимално развити във височина всичките ми метър и петдесет и малко, разривайки с лакти морето от хора около тях, хващам някоя симпатична девойка, и рецитирам отмерено какво искам в почти спретнат речитатив. Тази година конкретно ще ги занимая да ми изровят няколко книги от красивата им колекция класики като Дяволът и Том Уокър на Натаниъл Хоторн и Тайнствени истории на Александър Грин ; втората част на новата поредица на Пиер Певел за магия в така любимия ми Париж – Еликсирът на забравата; книжната форма на един от любимите ми филми за френски върколаци – Живодинският звяр на Абел Шовалье; първата част на обявената за задължителните 100 книги в живота ви – артурианската Веднъж и завинаги крал на Т.Х.Уайт, както и новите тематични сборници на хоръра – наш и чуждоземен – Сърдити небеса и Глас в нощта.

Другата тежка във всяко отношение спирка е гигантския щанд на Бард, където отново ме очаква битка за докопване до ъгъла с фантазийните им творения, откъдето ще заграбя третата част на Войната на червената кралица на Марк Лорънс и третата Съдбата на убиеца на Робин Хоб – заради тази моя пуста страст към завършване на поредици; завръщането в магичния свят на Шалион, помогнал ми преди десетина години да се влюбя в жанра – Пенрик – Магьосникът от Шалион на Лоис Макмастър Бюджолд; няколко колекции избрани разкази от Зелазни – Смъртта и светлината, Гррр Мартина – Нощен летец и Гарднър Дозоа – Книга на мечовете; както и завръщането в стиймпънк магията на Лира – Книга за праха на Филип Пулман.

Но това се развива на по-късен етап в рейда ми из НДК. Първите жертви на портфейла ми ще се дадат при великолепните Артлайн, където даже и почитаемият ми главен носач има вероятност да се облажи с няколко комикса, но основно ще се плесна на рафта да си заявя с авторитетно цвърчене Разбитата корона на Ричард Форд, колекцията разкази за добрия Доктор Кой и – признавам си – Дедпул убива класиките… Вие пък можете да се зарадвате и с новия Скълдъгъри Плезънт, нова драма от Патрик Нес, че даже и доста арт издание на Ян Бибиян. Въпрос на вкус и разбирания.

И след като се измъкна някак от комиксовите лапи, ще атакувам фронтално добрите хора от Сиела, където Блажев и Рия може би пак ще ги възмутя с кофата си въпроси – Има ли го това, защо го няма, писахте, че го има… За Хубавиците от ада ми е въпроса, ама на, още няма, може и да няма въобще. Но, това за което ще раздавам лакти и настъпванки са новите Български приказки от Македония, за които подозирам , че ще разпалят пак страсти, тоя път международни; Примигване на екрана – още малко лебедови песни на Пратчет; Стигнахме ли вече – наръчника за оцеляване с деца на път на най-чаровните хухавели в интернета Майко Мила; четвъртата Виктория Айвярд – Гибелна буря – щото част от поредица, що, и Шепа врани на иначе от мен доста недолюбваната Джоан Харис, но понякога фентъзито ѝ се получава, ако и да получавам ортикария от другите и творения.

Почти в движение ще се метна на новата на Джеф Кини – Под пара – Да, аз чета Дръндьото на обществени места и не ми пука, виждала съм и други горди женици като мен, хвърлящи предизвикателни погледи над техните Дръндьо копия към любопитковците. Пък.

За страшновати заглавия ще се разровя в Колибри за двойна доза Клайв Баркър – Кървави книги 6 и Аленото евангелие, както и ще си допълня Абъркромби поредицата с Половин Война. А при Милениум кротко ще ме чакат разкшотиите Дяволиада и Пясъчния човек. Качествени писъци ли чух да казва някой? А, аз съм била. Ами така си е.

При чаровните Емас ще ме чакат Новият Доктор Проктор на шашавия Ю Несбьо, третата В А Шуаб – Заклинание за светлина – пак, колекция, завършване, идея си нямам каква е поредицата, както и новата им фентъзи странност Зимна песен – звучи многообещаващо, искрено се надявам да е поне красиво, ако не гениално. Досега разочарования не съм имала, и не очаквам, ама и грешки стават понякога.

Тази година Егмонт обявиха изненадващо, че се завръщат на панаира след няколкогодишно отсъствие, та вероятността една торба книги да изпадне някак от щанда им в ръчичките ми не е никак малка – особено ако ви се завършват поредиците на Сара Дж. Маас, която лично мен в момента ме оставя малко със смесени чувства, затова пък ще заложа на допълване на многологиите на Кевин Сандс, Джей Кристоф, Холи Блек и Касандра Клеър, Дженифър Донъли, както и да видя каква е тази хитова странна книга Цирцея на Маделин Милър, а може би и екзотичната поредица на Олдуин Хамилтън, за която съвсем наскоро прочетох доста вдъхновяващи отзиви. С тийн фентъзито винаги има огромен шанс да се разочаровам, но и да се влюбя. Егмонт обичайно имат безкомпромисна подборка на заглавията си – винаги обират каймака от  актуалните тренди автори, но понякога главните герои в младежкия поджанр ми се струват твърде, твърде тъпи, спънати и мрънкащи пред обратите на съдбата. Не ми се иска да вярвам, че е за да могат читателите да се идентифицират по-лесно с тях, поне не и родните.

Следваща спирка на кервана – щанда на Ориндж, където ме чака малка купчинка странни заглавия за четене пред камината – като Каменното ложе на Маргарет Атууд, чиято Прислужница ми е крайно неприятна като концепция от един филм насам; про-руската Момичето в кулата на Катрин Арден, мистериозната Къщата на фуриите на Маделин Ру и новата им книга от благотворителната поредица за най-добрите детски романи – Вълшебникът от Оз. Признавам, че ѝ се чудя много на поредицата за младшите рипъри на Нийл Шустърман, но ще почака вероятно да ѝ дойде друго време. Или поне да я завършат, трудно им устоявам на завършените поредички с панделка и пакетно намаление, да се знае.

Ако търсите класически криминални романи – постъпете като мен и не пропускайте Пергамент Прес, от които ще се снадбя с колекция от истории на  един от любимите ми благонравни детективи – Отец Браун. Ако пък се чудите за подарък за Коледа за децата си – мястото е Пурко, с невероятно сладурските книжки за Мумините и Ана-Ана, а ако си падате по малко по-така заглавия – защо не се отбиете при Кибеа и да се запознаете с едно симпатично зомби момиченце на име Мортина.

И тъй и тъй съм започнала с невероятно странните комбинации – какво ще кажете за многопластов роман с фантастични елементи, написан от истински огромен талант на родната книжна сцена, за който няма да спра да ви разказвам – Лиценз за престъпления от Стефан Кръстев на издателство Монт? Или странни класически истории с неочакван край от Джейн Остин и Олдъс Хъксли на издателство Лист? Или още по-откачено – книжки с Вицове за деца на създателя на комичното фентъзи Индор – Б.Н.Добрев и издателство Акцент 96, развълнували морето на бг-мамите с повече от пиперливото си чувство за хумор?

Вероятно няма да мога да опиша съвсем – съвсем всички места, на които ще се спра като магаре на мост, и няма да помръдна от погледа на поуморените книжари, докато не се измъкна с някое жизненоважно ми заглавие, но със сигурност не пропускайте и невероятните Иви Пет – новите рицари на българското фентъзи, от които няма да пропусна да се заредя съ сборниците Сказанията на стрикса, новият роман на Александър Драганов – Звездата на гибелта, както и две доста интересни заглавия – Ледена зора и До дъно, за които само едното голо предчувствие ми вдига високо палци в съзнанието, пък не искам да го разочаровам.

И за финал искрено ви съветвам да посетите две отделни местенца, на които има много хубави книги за много хубави хора – издателство Горната земя http://upper-earth.com/produkt-kategoriya/books/ с най-добрите книги за мъничета, хлапета и пораснали фантазьори – поредицата за родните Лара Крофт и Нейтън Дрейк – Ваканции за Надя и Мартин на страхотния Калоян Захариев, супер сладурската Майстори на феи от магьосницата на фантазиите Весела Фламбурари, и най-новият роман на Явор Цанев, подозрително намекващ ми да принадлежи към един от любимите ми под-жанрове – детския хорър – Злостории. И естествено мястото на новия български супер инфлуенцър – Котаракът Румен – https://kotarakutrumen.com/shop/ , от където можете да закупите новата му книга. Как, не знаете какво е Котаракът Румен? Срам и гугъл за вас!

Въобще, панаир иде добри ми хора – хубави книги на хубаво място с хубави цени. За всяко душевкусие, мирогледане и усетология. Пазарувайте, или пазарете, ако сте от източните български земи – това е единственото смислено място, където замерянето на продавачите с пачки има някакъв екзестенциален смисъл, доста по-дълбок от това да дадете 300 лв за марковите чорапи на Риана с камъни Сваровски. И една книга ще озари деня ви и ще помогне да дишате една идея по-свободно. Освен, ако не сте уцелили някой от дните за зелен билет – тогава дишайте вкъщи, на топло. Но с книга. Празниците започват, когато ние решим!