Барокова история

Челси Куин Ярбро

За Челси Куин Ярбро човек научава обикновено много случайно, докато се опитва да си намери някое интересно четиво от непознат автор, което да съчетава в себе си добра фентъзийна история, много чувство за хумор и прилежно използвани стилистични похвати, за които да гарантира някоя и друга награда, като да речем Световните фентъзи награди или Брам Стокър. И попадайки на тази странна иконописна корица, сякаш съставена от ръчицата на невнятен монах франсисканец, във вас се загнездва чувството, че тука май има нещо дето си заслужава четенето. И когато бивате посрещнати от млада вещица в начален стадий на горещи вълни, почитатели на шумното караоке орки – каменоломци, и красива девойка, превърната набързо в малокалибрен дракон с един метър мигла, защото си е позволила да изчисти вещерска бърлога – обичайната реакция е бързо мигане с клепки и леко ускоряване на пулса в стил – това май ще е нещо добро.

Върху невинния читател се изсипва паноптикум от клиширани образи на средновековни приказни герои, получили обаче осъзнаващата си чаша чай, която ги прави напълно наясно с тесните граници на пожелателната реалност, и естествено не им пречи никак да се кудошат със същата. Злият цар – защото такъв винаги има, е всъщност префинен джендър ориентиран садист, първи братовчед на Дьо Сад от лошата страна на фамилията му и на Мортиша Адамс от добрата, с огромна страст към тестване на различни отрови и държане на дебелишко огре в мазето, което много обича да си играе с разни хуманоидни мекотленни играчки, ама все ги чупи. Добрият цар е внимателно стараещ се да избягва абсолютно всяко прегрешение на властта любител на плетките и дантелите, който се опитва да балансира между много амбициозния си инквизитор, съчетаващ Игнациус Лойола и Леонардо да Винчи; живеещия в няколко времеви нишки изкуфял Гандалф-оплескания-с-каша и един изключителен шпионин – работохолик, на който това с излизането от роля му е най-голямата мерзост в живота, и се опитва да се върне в клишето, преобразявайки се дори на гълъб, глухарче или ушна кал, ако се наложи.

Принцът е вечно търсещият доказателства за принцованост у бедните, принцесата е отегчена пък от нивото на принцованост в богатите, и въобще всички в двора са поети, кулинари или моделиери, най-вече защото поста на обслужващ персонал варира между един страж и шепа отегчени рицари, на които се пада по една хубавица на рота за ухажване. А това малко съсипва обстановката откъм героичност, романс и епопея. Докато не се тръгва на лов за дракони, освобождаване на царства, залавяне на чудовища и общо взето пълния сет от приключения на тъмните векове, само малко обърнати с хастара навън и напудрени с Уди Алънски цинизъм. Мда, ако накрая си кажете откровено – Какво беше туй чудо, дето го четох, няма да сгрешите. Но пък и няма да съжалявате.

Advertisements

Софийски магьосници – в сърцето на Странджа

Мартин Колев

Втората част на любимата шайка родни ексменове е факт и вършее фенове като усмихнат жътвар с качулка насред чумна епидемия. Ако сте харесали първата част обаче, най-вече заради относителната си завършеност, която подлежи, ама не изисква продължение, тук ще усетите малко задлъжнялостта на историята към мащаб и дълбок смисъл. Което може и да е добре за всички фенове, които искат още от същото, и колкото повече толкова повече. Но за мен малко беше разочароващо, защото някак така ми се искаше да имаме автор на самостоятелен принцип, а не поредната н-томна епика. Ама каквото такова, пак е добре.

В тази част от софийското пътешествие из мистичните пластове на столицата ни ще разкрием тайните на градската библиотека и книгите – светове, една от които се явява и портал към пипнато измерение, ситуирано в далечна братовчедка на тъжната Странджа, с всите караконджули, кукери, самодиви и нестинари. Вещици ще водят закъснели битки, странни субекти ще се пресягат през време – пространството, и ще се загатне за големото зловещо зло злобюлско, което си кеси там някъде в мрака жадно за кръв и власт. Или нещо такова, повече – в следващата книга, или поредица – материал и идеи да искаш.

Забавление без съмнение, с модерен фолклор, поносима доза патриотичен заряд и интересно заиграване с митовете на дедите ни, без да се влиза в досадни подробности, които да разбунят духовете на някой педантичен любител – историк или археолог. Като типична средна книга – или поне междинка във вероятна епопея, някои неща няма да ви стигнат, други – може и да ви дойдат в повече, но не мога да отрека, че е впечатляваща подготовка за наистина вълнуващ финал – или развитие във възход, според творческите планове и възможности. Пък и за София ми е винаги някак топло да чета, особено упражнения върху идеята, че освен грозни ремонти и задръствания, зад поовехтелите красиви фасади може да се крият и неподозирани тайни и мистерии. Ако и вие сте от моята порода – не спирайте да следите Мартин Колев, заслужава си.

Сребърна приказка

Наоми Новик

Втората история от красивата псевдо-славянска епопея на Наоми Новик ни отвежда в далечната братовчедка на Литва, където зимата е най-огромното зло за земята, но все пак съвсем мъничко по-непоносимо от евреите – лихвари, защото таз искрена ненавист към потомците на обетованата земя е толкова универсална, че е попила дори във фентъзийните реалмии. Ако в Изтръгнати от корен се заигравахме с Красавицата и звяра и някое и друго предание за странните обитатели на горите – дриади и самодиви, тук се посвещаваме на Румпелщилтсхен, Снежната кралица и дълбоката славянска митология на огнени демони и ледени елфи. Среброто е в небето, в земята, в сърцата на хората, и по-добра и по-тъжна приказка не можете да получите от една сребърна такава.

Женските образи са в основата на всичко – онези силни, непримирими девойки, който въпреки битовите си ограничения, възпитанието или чисто и просто произхода и кръвта си, се осмеляват да се възправят в някакъв вид силно отчаян феминизъм, биващ истински само когато нещата опрат до избора на живот или смърт. Дъщеря на твърде добри еврейски лихвари, принцеса с половин ледена кръв, но със съвсем топло и тъжно сърце, и селско девойче от семейство пълно с насилие от нищета – три образа нямащи нищо общо помежду си, освен една единствена мечта – да са някак щастливи. Историята непрекъснато прескача през гледните точки на всяка една от тях, плюс още няколко на вторични образи, нужни за атмосферата на твърде добре подреденото отчаяние на неоспоримия ред. Да, понякога изморява, но по онзи напрегнат начин, с който треперим над благосъстоянието на всеки наш любим герой, дето упорито се опитва да се завре възможно най-дълбоко до ушите в проблеми, от които измъкване жив вероятно няма.

Отново е много силна романтичната нишка, както и идеята, че хората, или да поне човекоподобните ни съседи по реалност, могат да се променят, когато срещнат постоянно, ако и напълно незаслужено добро отношение. Красотата на думите рисува ледени картини и огнени гротески, битови скици и кошмарни наброски, сред които изпъкват недостатъците и греховете почти обезсърчаващо, но сред истината винаги е някак лесно да избуят искрени чувства. Подобни текстове за мен винаги имат някакво вътрешно озвучаване с драматична балетна музика – може би нещо като Лешникотрошачката среща Лебедово езеро, с целия страх, отчаяние и преклонение дори пред унищожаващата красота. Наслаждение, това е моята дума – описание за историте на Наоми Новик, и за мен си заслужава всяка секунда отдаване на отвъдземната им магия. Коя ли ще е следващата приказна легенда, получила твърде човешко лице?

 

Фалшивата брада на Дядо Коледа

Тери Пратчет

Третата пъстроцветна колекция от истории на дядо Пратчет от Прозорец е все така безумно забавна и отморяваща сетивата, завиваща стреса да поспи под камък и рисуваща усмивки и по най-сериозно умислените лица на възрастни и не чак толкова читатели по цял свят. Мда, вероятно е малко странно насред жегата на отминаващото лято да се четат коледни истории, но нали знаете – има дни, в които звукът на чуруликащи звънчета и идеята за купчина криещи чудни изненади кутии под елхата могат да направят чудеса за доброто настроение. Понякога си е нужно да се нарушават законите на сезонността и да четеш за джунгли и пустини, когато навън има шест метра сняг, или за весели шантави дядо Коледовци в дни, когато камъните навън започват да проявяват склонност към бързо топене.

Общителни снежни човеци, размножаващи се ветропококазателни петлета, крале, търчащи из преспите да спасяват непознати пътници, принцове с 12 дара за капризни принцеси, дядо Коледовци с проблеми със заетостта, но с добър пенсионен план, амбициозни ръгбисти, играещи най-жестоката и забавна игра на света, плюс още кой ли не ухапан от снежната муха на коледния дух и усмивка под имела. Шантавите илюстрации, твърдите корици и откачените шрифтове правят от добрите истории една очарователна колекция от приказности за замечтаните почитатели на Пратчет, която е идеалния подарък за всички любими същества, начело със самите вас. Едно – две четения под осъдителния поглед на разни бастунести сухари в метрото, на плажа или на някоя опашка ще ви направят деня, обещавам. За чичо Тери, който се залива от смях някъде там в небесата…

Преследвачите на стъбла

Кирстен Уайт

Според моето скромно мнение първата среща на българските читатели с Кирстен Уайт можеше и да е малко по-забавна. Е, не казвам, че епиката за родата на Дракула в алтернативна история не звучи доста привлекателно, но какво ще кажете за пратчетовска каша от класически приказки, наводнени с ята от зомбита, вампири, върколаци и всякаква всеядна гад, разказана с много словесни каламбури, игри на думи и граматически шегички, от които по-нърдски едва ли ще намерите някъде?

Каква е тази история, в която Пепеляшка е войнстващ пироман, Чаровният принц е един за всички, но не всички са за него, Снежанка е очарователен бебе – вампир, Джил е ловец на свръхестествена гадория, а Джак, освен че се катери по бобени стъбла да тормози горките великани, прави грахова супа, ама с пикня, създаваща зомбита, и обучаваща англоговорящите деца за важността на добрата грамотност? Ако злата кралица или мащеха или майка са един и същий човек, и то всъщност доста добродушен и опитващ да спаси света от самия него; ако се зомбифицира куцо и сакато, включае добрата стара червена шапчица, рязко развиваща особен вкус към вълчи мозъци, а разни принцеси лежат върху легла с различно количество грахови зърна, ама от преработен жълтеникъв вид с аромат на ацетон, как се очаква да се оцелява по правилата на поне стотина фентъзийни вселени в едно?

Смешно с леко грубиянски привкус, страшно по безумен начин и изненадващо с откачените си обрати, излезли от брутален ум, пълен с дебилни шегички и сякаш много лични причини да се пречукат по милион забавни начини всички светли и добри приказни герои. Ако сте им набрали много на цялото царство от класически приказки от съзиданието до днес – хвърлете едно око на тази смехотворна бърканица от чудатости, и няма да съжалявате за новия поглед към детството си, който въоръжен с цинизъм и здрав разум украсява нещата в доста по-различни краски. Аз пък ще се позамисля над упражненията в стил екзотичен Дракула на Кирстен, ако има и поне трошичка от това зловещо чувство за хумор – усещам, че ще се разберем.

Политически коректни приказки за лека нощ

Джеймс Фин Гарнър

В днешни времена се вихри такваз извънмерна политкоректност и се изисква тъй строго уставно антидискриминационно поведение, издържано до степен да не можеш човек да погледнеш в очите, колчем нещо обидиш него, кучето, леля му или производителите на бельото му, че даже и приказките попадат под дебелото острие на цензурата. Да си спомним само, че в чичо томовата колиба вече няма негри, а цветни субекти от потиснат произход, а Пипи е дъщеря на крал – окупатор на туземно население с наситена кожна пигментация. И има към 64 различни пола, дето се увеличават с всеки изминал час, и агресивните тъпчовци в училище вече са поведенчески ощетени от съдбата жертви, нуждаещи се от топло мляко и гушкане, и жените могат да правят абсолютно всичко, включително да си присадят тефлонови топки, ей така, да има какво да почесват в особено горещ летен ден. Но всичко почва и свършва в приказките, където истината трябва да се погледне с любезни и широкоскроени очи, необременени от погрешни очаквания за живота и наличността под полата.

Така ще попаднете на хипи комуната със странен зоофилски привкус на Червената шапчица, феминистичната сбирка на общо взето женското съсловие в Пепеляшка, правдивата борба срещу вълците – капиталисти на трите прасенца, клиниката за аборти на бившата предачка на златна прежда срещу първороден обект на раждаемост, емоционално предизвиканите една купчина козлета и тролове, алтернативния музикален лейбъл на Марулка – или Рапунцел, ако щете, гъвкавото мултикултурно – кулинарно пътешествие на трите мечета и Златокоска, спа центъра на Снежанка и Злата кралица, обслужван от некрофилски настроени принцове с проблеми в потентността, безкрайните съдебни дела между дворни и диви животни, жабокът – принц, по съвместителство и брокер на високо ликвидни имоти, веганската великанска сбирка на върха на стъблото, двойната дискриминация на патенца и лебеди според цвета на перата, и прочие чудеса на съвремието ни, намерили някак път в умовете на събудените към политическа отговорност и съпричастие към екосистемата на вселената деца.

Забавлението ви е гарантирано, ако и доволно удавено в подчертана интелектуалност и див сарказъм, стоварящ кофи със злъч и ирония върху всичко модерно, актуално и пухесто – премерено. Кратки истории за тоалетната, за метрото, за бързо четене на нещо свежо и абсурдно, което ще ви накара да се почувствате или дълбоко обидени, или доволно разпънали шарени опашки от гордост, че видиш ли, ние сме толкова много над нещата. Или не. Да се засегнеш, или да се надсмееш над себе си – това е въпроса. Докато се кикотиш – всичко идва някак по-леко, от мен да го знаете.

Черната корона

Александър Драганов

Финалната част на епичната история за тъмни елфи и вампири, преоткрили правия път на светлината и любовта през закаляване на душата с много кръв, битки и магии на Александър Драганов е наистина това, от което едно героично фентъзи има нужда – възхитителна мащабност, класически сюжет и изненадващи обрати, плюс щипка Ктхулу за разкош. Изненада може би е ключовата дума за Черната корона – любовта е изненадваща, лошите са изненадващи, а самият край – повече от изненадващ. Казах ли колко бях изненадана? А колко бях доволна, че един български фентъзиен автор, и то на наистина добро фентъзи, стремящо се да остане в канона на елфите, джуджетата и орките, може да вземе едно предъвквано стотици пъти вдъхновение и да направи от него нещо, което да изкара от мен една торба „Я, стига бе!“, докато трескаво проследявах всеки обрат на микса от Шлемово усое среща Дризт и компания, и това някак не ми доскуча и за миг?

Ако не знаете кой е Алтиарин, Римиел или какво е Градът на странните удоволствия – поправете своята грешка, и потърсете Мечове в леда и Сказания за ледената планина, откъдето тръгва една наистина добра епика в стила на Салваторе и Толкин, но с намигване към Лъвкрафт и Хауърд. За мен бе истинско удоволствие да видя как Сашо Драганов се развива с впечатляващи скокове като автор с всяка следваща история за разнородната си компания от главни герои, с различни болки и грешки в миналото, но все пак намерили някак сили да променят живота си щом срещнат кауза, заслужаваща си измяната на досегашните принципи на поне едно 180 градуса в спектъра от сиво-черното зло до едно що-годе справедливо, ако и не винаги напълно безупречно добро.

Една отчаяна битка между безкрайните орди от унищожаваща есенцията на живота поквара срещу оределите редици на защитниците на приемливото статукво сред ходещите в светлината става фон на издигането на така любимите ни герои до напълно заслужените позиции в новия свят. Един фентъзиен Рагнарок се разгръща срещу заспалите древни от дълбокия космос, които лелеят единствено нищото и антиматерията, и намират за противно всяка съществувание, включително и това, което ги боготвори. Дори нечовешките същества търсят човешката топлота в отношенията си, а фантастичността на есенцията им някак помага да бъдат повече хора от нас. Наистина, рядка комбинация между епика и лична история, и то разказана добре и в обем, който не дотяга, нито пък оставя твърде много недоизказано. Колекция Дракус с поредното вдъхновяващо четиво, което може само да радва всеки заклет фентъзиен читател.