Книговодител за Панаир на книгата 2018 – или как да натоварите три кервана с книги

Идва панаирно време или мокрия сън на всеки читател, който хем няма място в библиотеката, хем до леглото му има ей такава купчина непрочетени книги, които тия дни ще го погубят под меките си гръбчета, хем окото насита няма. Та ей го на момента, в който можете да видите най-много практикуващи четене хора – или може би почти всичките – на едно място, с усмивки до ушите и прокъсващи се торбички, побрали много повече от определеното им от съдбата и производителя количество умотворения в целулозна опаковка. Мен лично ще ме познаете под формата на дребно, нахилено торпедо с бележник, съдържащ към стотина заглавия, от които поне половината ще се материализират в товар, носещ се от ръцете на уместно тихо мърморещ главен носач, гледащ и да ме пази от тълпите, които аз, с естествено заслепени от тоновете напечатана хартия очи, няма да видя дори за секунда. Но пък вие можете попиете някои идеи от напълно субективната ми селекция заглавия, които да подарите на някой добър, четящ човек, или направо на себе си.

Започвам с издателство Изток – Запад, на чийто щанд обичайно се изтъпанчвам с максимално развити във височина всичките ми метър и петдесет и малко, разривайки с лакти морето от хора около тях, хващам някоя симпатична девойка, и рецитирам отмерено какво искам в почти спретнат речитатив. Тази година конкретно ще ги занимая да ми изровят няколко книги от красивата им колекция класики като Дяволът и Том Уокър на Натаниъл Хоторн и Тайнствени истории на Александър Грин ; втората част на новата поредица на Пиер Певел за магия в така любимия ми Париж – Еликсирът на забравата; книжната форма на един от любимите ми филми за френски върколаци – Живодинският звяр на Абел Шовалье; първата част на обявената за задължителните 100 книги в живота ви – артурианската Веднъж и завинаги крал на Т.Х.Уайт, както и новите тематични сборници на хоръра – наш и чуждоземен – Сърдити небеса и Глас в нощта.

Другата тежка във всяко отношение спирка е гигантския щанд на Бард, където отново ме очаква битка за докопване до ъгъла с фантазийните им творения, откъдето ще заграбя третата част на Войната на червената кралица на Марк Лорънс и третата Съдбата на убиеца на Робин Хоб – заради тази моя пуста страст към завършване на поредици; завръщането в магичния свят на Шалион, помогнал ми преди десетина години да се влюбя в жанра – Пенрик – Магьосникът от Шалион на Лоис Макмастър Бюджолд; няколко колекции избрани разкази от Зелазни – Смъртта и светлината, Гррр Мартина – Нощен летец и Гарднър Дозоа – Книга на мечовете; както и завръщането в стиймпънк магията на Лира – Книга за праха на Филип Пулман.

Но това се развива на по-късен етап в рейда ми из НДК. Първите жертви на портфейла ми ще се дадат при великолепните Артлайн, където даже и почитаемият ми главен носач има вероятност да се облажи с няколко комикса, но основно ще се плесна на рафта да си заявя с авторитетно цвърчене Разбитата корона на Ричард Форд, колекцията разкази за добрия Доктор Кой и – признавам си – Дедпул убива класиките… Вие пък можете да се зарадвате и с новия Скълдъгъри Плезънт, нова драма от Патрик Нес, че даже и доста арт издание на Ян Бибиян. Въпрос на вкус и разбирания.

И след като се измъкна някак от комиксовите лапи, ще атакувам фронтално добрите хора от Сиела, където Блажев и Рия може би пак ще ги възмутя с кофата си въпроси – Има ли го това, защо го няма, писахте, че го има… За Хубавиците от ада ми е въпроса, ама на, още няма, може и да няма въобще. Но, това за което ще раздавам лакти и настъпванки са новите Български приказки от Македония, за които подозирам , че ще разпалят пак страсти, тоя път международни; Примигване на екрана – още малко лебедови песни на Пратчет; Стигнахме ли вече – наръчника за оцеляване с деца на път на най-чаровните хухавели в интернета Майко Мила; четвъртата Виктория Айвярд – Гибелна буря – щото част от поредица, що, и Шепа врани на иначе от мен доста недолюбваната Джоан Харис, но понякога фентъзито ѝ се получава, ако и да получавам ортикария от другите и творения.

Почти в движение ще се метна на новата на Джеф Кини – Под пара – Да, аз чета Дръндьото на обществени места и не ми пука, виждала съм и други горди женици като мен, хвърлящи предизвикателни погледи над техните Дръндьо копия към любопитковците. Пък.

За страшновати заглавия ще се разровя в Колибри за двойна доза Клайв Баркър – Кървави книги 6 и Аленото евангелие, както и ще си допълня Абъркромби поредицата с Половин Война. А при Милениум кротко ще ме чакат разкшотиите Дяволиада и Пясъчния човек. Качествени писъци ли чух да казва някой? А, аз съм била. Ами така си е.

При чаровните Емас ще ме чакат Новият Доктор Проктор на шашавия Ю Несбьо, третата В А Шуаб – Заклинание за светлина – пак, колекция, завършване, идея си нямам каква е поредицата, както и новата им фентъзи странност Зимна песен – звучи многообещаващо, искрено се надявам да е поне красиво, ако не гениално. Досега разочарования не съм имала, и не очаквам, ама и грешки стават понякога.

Тази година Егмонт обявиха изненадващо, че се завръщат на панаира след няколкогодишно отсъствие, та вероятността една торба книги да изпадне някак от щанда им в ръчичките ми не е никак малка – особено ако ви се завършват поредиците на Сара Дж. Маас, която лично мен в момента ме оставя малко със смесени чувства, затова пък ще заложа на допълване на многологиите на Кевин Сандс, Джей Кристоф, Холи Блек и Касандра Клеър, Дженифър Донъли, както и да видя каква е тази хитова странна книга Цирцея на Маделин Милър, а може би и екзотичната поредица на Олдуин Хамилтън, за която съвсем наскоро прочетох доста вдъхновяващи отзиви. С тийн фентъзито винаги има огромен шанс да се разочаровам, но и да се влюбя. Егмонт обичайно имат безкомпромисна подборка на заглавията си – винаги обират каймака от  актуалните тренди автори, но понякога главните герои в младежкия поджанр ми се струват твърде, твърде тъпи, спънати и мрънкащи пред обратите на съдбата. Не ми се иска да вярвам, че е за да могат читателите да се идентифицират по-лесно с тях, поне не и родните.

Следваща спирка на кервана – щанда на Ориндж, където ме чака малка купчинка странни заглавия за четене пред камината – като Каменното ложе на Маргарет Атууд, чиято Прислужница ми е крайно неприятна като концепция от един филм насам; про-руската Момичето в кулата на Катрин Арден, мистериозната Къщата на фуриите на Маделин Ру и новата им книга от благотворителната поредица за най-добрите детски романи – Вълшебникът от Оз. Признавам, че ѝ се чудя много на поредицата за младшите рипъри на Нийл Шустърман, но ще почака вероятно да ѝ дойде друго време. Или поне да я завършат, трудно им устоявам на завършените поредички с панделка и пакетно намаление, да се знае.

Ако търсите класически криминални романи – постъпете като мен и не пропускайте Пергамент Прес, от които ще се снадбя с колекция от истории на  един от любимите ми благонравни детективи – Отец Браун. Ако пък се чудите за подарък за Коледа за децата си – мястото е Пурко, с невероятно сладурските книжки за Мумините и Ана-Ана, а ако си падате по малко по-така заглавия – защо не се отбиете при Кибеа и да се запознаете с едно симпатично зомби момиченце на име Мортина.

И тъй и тъй съм започнала с невероятно странните комбинации – какво ще кажете за многопластов роман с фантастични елементи, написан от истински огромен талант на родната книжна сцена, за който няма да спра да ви разказвам – Лиценз за престъпления от Стефан Кръстев на издателство Монт? Или странни класически истории с неочакван край от Джейн Остин и Олдъс Хъксли на издателство Лист? Или още по-откачено – книжки с Вицове за деца на създателя на комичното фентъзи Индор – Б.Н.Добрев и издателство Акцент 96, развълнували морето на бг-мамите с повече от пиперливото си чувство за хумор?

Вероятно няма да мога да опиша съвсем – съвсем всички места, на които ще се спра като магаре на мост, и няма да помръдна от погледа на поуморените книжари, докато не се измъкна с някое жизненоважно ми заглавие, но със сигурност не пропускайте и невероятните Иви Пет – новите рицари на българското фентъзи, от които няма да пропусна да се заредя съ сборниците Сказанията на стрикса, новият роман на Александър Драганов – Звездата на гибелта, както и две доста интересни заглавия – Ледена зора и До дъно, за които само едното голо предчувствие ми вдига високо палци в съзнанието, пък не искам да го разочаровам.

И за финал искрено ви съветвам да посетите две отделни местенца, на които има много хубави книги за много хубави хора – издателство Горната земя http://upper-earth.com/produkt-kategoriya/books/ с най-добрите книги за мъничета, хлапета и пораснали фантазьори – поредицата за родните Лара Крофт и Нейтън Дрейк – Ваканции за Надя и Мартин на страхотния Калоян Захариев, супер сладурската Майстори на феи от магьосницата на фантазиите Весела Фламбурари, и най-новият роман на Явор Цанев, подозрително намекващ ми да принадлежи към един от любимите ми под-жанрове – детския хорър – Злостории. И естествено мястото на новия български супер инфлуенцър – Котаракът Румен – https://kotarakutrumen.com/shop/ , от където можете да закупите новата му книга. Как, не знаете какво е Котаракът Румен? Срам и гугъл за вас!

Въобще, панаир иде добри ми хора – хубави книги на хубаво място с хубави цени. За всяко душевкусие, мирогледане и усетология. Пазарувайте, или пазарете, ако сте от източните български земи – това е единственото смислено място, където замерянето на продавачите с пачки има някакъв екзестенциален смисъл, доста по-дълбок от това да дадете 300 лв за марковите чорапи на Риана с камъни Сваровски. И една книга ще озари деня ви и ще помогне да дишате една идея по-свободно. Освен, ако не сте уцелили някой от дните за зелен билет – тогава дишайте вкъщи, на топло. Но с книга. Празниците започват, когато ние решим!

 

 

 

Реклами

Целунат от Бога

Явор Цанев

Когато видите името на Явор някъде като автор, съавтор, съставител, редактор, издател, жури или каквато там книжносвързана позиция има за заемане още, можете да сте сигурни, че ще прочетете нещо наистина добро, изпипано, обмислено, издържано и в най-дребните детайли, така че да няма ни един многознайковец, дето си прекарва нощите в броене на запетайки и пълни членове, който да може да се заяде с шест страници фейсбук пост в обемиста група от всечетящи индивиди. Целунат от Бога е колекция истории идеални както да се запознаете за първи път с Явор, така и да си залъжете за малко глада за нова добра българска литература с фантазмено – хоръристичен привкус. Някои от нещата съм имала удоволствието и честта да прочета в списание Дракус или някой от сборниците на клуб Лазарус, но други са ми съвсем нови и изненадващи с оригиналните си идеи, които няма как да предвидиш, но може да им се радваш искрено като сладокусно дете в особено пищна не-веганска сладкарница.

Богатството на хрумванията и сюжетите, обикалящи земното кълбо и няколко паралелни реалности едновременно е едно от нещата, в които ще се влюбите, заедно с изключителното внимание на Явор към чисто практическото си изпълнение, истински комплимент към читателите и чисто уважение към езика и правилата му. Да, и на такива неща се радвам, защото твърде много примери има от другата страна на писателската гилдия, дето са се сбрали любителите на кратките изречения, трите тона удивителни на страница и фриволното пръскане на запетайки, пред което дори и моята творческа пунктуация бледнее. Но какво може да очаквате от тази книжка с привидно леко религиозен уклон? Като за начало да знаете, че капка религия няма, и тази божествена целувка ще боли много и ще оставя следи физически и нетелесни, които нито ще искате да погледнете, нито да почувствате. Както почти всичко, което ще се случи на героите тук.

Дали ще търсят справедливост, възползвайки се от късно въведени, за жалост невъзможни в реалността ни, закони, или ще се възправят срещу чистата лудост, търсеща криво разбрано равновесие, а може би ще предизвикат силите на отвъдното за спасение или богатство, без да обръщат внимание на огромната, непосилна цена за услугите на оня свят – мракът бързо настига по петите всеки бягащ от възмездие, независимо от подбудите. Магия лети из космоса, гладните за души причакват безстрашните, а срещу болката средството винаги е било по-ужасно от невронните писъци на увредените клетки. Драконите търпеливо очакват да се отвори пътя към новото им владение, докато хората сами не се самоунищожат в престъпен мързел, или не се удавят в собствените си сълзи, по силата на велико заклинание от непознат магьосник. Дори децата не са невинни в света на злото, убийците стават жертви, докато търсят поредното кърваво изкупление на слабостта си, а кръвопийците добиват още едно тълкувание в творчески план.

Кладенец помещава последното умиращо зрънце надежда, затвор пък я убива в елегантни дизайнерски мъки, а единствените съратници често са онези, загубили всичко, освен чисто природния механизъм за дишане въпреки всичко, тъй трудно преодоляващ се без достатъчно сила в душата, дори когато същата я има в ръката, ковяща оръжия или държаща ги срещу целия вдигнал се ад. Но най-важното е да искаш да дадеш от себе си, да споделиш това, което имаш с онези, които имат нужда, дори ако на масата стои като единица мерна само живот. Калейдоскоп от истории, сякаш разказани пред лагерен огън насред гори тилилейски, бумтяща камина в готически замък или в малките часове в отдалечена хижа, сбрала в себе си странници с твърде различни цел и посока – ще притихнете, ще се заслушате и ще пуснете мисълта си да странства там някъде, където божиите целувки болят, щом дават живот.

Трансформации

Благой Д Иванов

Ако ви се четат добри хорър истории, достатъчно различни, за да може поне една да стане ваш кошмар, или най-малкото достатъчно ярък спомен за някое и друго десетилетие, то Трансформациите си заслужава един по-задълбочен прочит, ако и да се вдъхновите за нещо свое, изпълнено с писъци и претръпната болка. Колекцията е малко странна, но като се прочете встъплението от автора – нещо, което всъщност много хора активно избягват, ще разберете че това е ретроспекция на 20 години творчески път с всичките му криволичения, експерименти, провали и спорни моменти. Дори и само за това е безкрайно интересно за всеки влюбен в книгите да разгледа като на длан как един творец еволюира, как променя начина си на писане, на изразяване, на степен на страст, вложена в една или друга натрапчива идея, започнала своя опърничав живот на хартия… или на монитор, според зависи.

От истории в стил Р.Л.Стайн до по-скоро психологически хорър на изтерзаната душа, като се премине през не една абстракция на тема болка, ужас или необясним страх – пред вас се разстила една магическа покривчица с различни по вида си отрови за фантазията и сънищата. Червеи, мравки, зомбита, вампири, древни сили на злото, садисти, канибали или просто много, много гадни типчета с впечатляващи способности в областта на приложната жестокост – варианти на смърт бол, и никоя няма да е спокойна, тиха или мирна, защото нима го заслужаваме? Пътуване из мрака, из тишината, в паузите между писъците с цяло гърло. Всяка спирка носи ново изпитание за клетките, отговарящи за реакция на необоснована агресия с осакятаващи последствия, а на финалната дестинация може и да има светлина в тунела, ама по-скоро ще ни  чака още мрак с качулка, аморфна тъкан или може би просто ято от смилащи, ледено – остри зъби без опция за потъване в безсъзнание.

Забавни по страшния начин, откровени по болезнения и смущаващи по най-личния – историите на трансформациите на злото са онзи тип, който трябва да се чете на светло и шумно, но все пак сигурно място. Иначе нито сън, нито безписъчен контакт с непознати за много дълго време ще ви очакват, да си знаете.

 

Да мечтаеш отвъд

Александър Ненов

Ако сте от почитателите на фантастиката, и особено от онези, които помнят добрите стари времена на класическите бг фантасти, дето вярно бяха поорязвани от цензурата, но все пак творяха и биваха някак естествено уважавани от читателите си, то вероятно си търсите от години някое по-съвременно четиво, включващо нови вселени, космически кораби и пътешествия през времето. Успехът на подобно начинание е меко казано спорен, но понякога, само понякога се намира някое и друго заглавие, заслужаващо вниманието на подвластния на сай-фай магията. И Да мечтаеш отвъд определено е от тези малки съкровища.

Аз, признавам, не съм от почитателите на твърдата фантастика. Винаги ще предпочета комично фентъзи с мечове, магии и пръцкащи дракони, пред някоя сериозна еквилибристика с време – пространството, бластери – мластери и кораби – мораби. Така че не очаквайте една вдъхновена осанна по повода, но доколкото ми разбира главата и читателския опит – Александър Ненов е доста добър в писането, ако и по онзи стегнатия, мъжки начин, с ясни идеи, кратък сюжет и отривистото плясване по челото при финалните акорди на мини космическите си опери. Ще се запознаете с горкия капитан Бжежмек, ставащ неведнъж жертва на доста произволни времеви изкривявания, никога по негова вина; някоя и друга агресивна планета ще се срещне с не по-малко унищожителния ни вид, а разни почти свръхестествено – божествени създания  ще променят някоя и друга малка човешка съдба.

Сюжетите припкат по диагонала от космическо пътешествие до среща на роден терен с неземни цивилизации или изродяване на земните правила. Човешкото е винаги в основата на всичко, и независимо от мащаба на всяко събитие, в крайна сметка там някъде има едно човече, което страда или се радва в личната си вселена, леко побутната от много грандиозните заобикалящи събития. Дори черните дупки или застиналите в космоса парчета скала имат някак далеч повече човещина в себе си, със всичките слабости и жертви на хуманоидната ни природа. И това напълно осъзнато бягство от упражненията по извънземна флора и фауна, в което се хвърлят повечето фантасти от зората на фантазирането досега, или ще ви спечели с бързото си темпо и лесното идентифициране дори и с най-странните приумици на автора, или ще ви накара да мечтаете за нещо иноземно. И в двата случая – добра литература за активни читатели с големи мечти и още по-големи планове от типа „Ами ако…“. Така е и почнал Илън Мъск, все пак, с мечтите за там някъде отвъд, а докъде ще стигне – всички чакаме да разберем.

 

Първите хора на луната

Хърбърт Уелс

Имам огромна слабост към истории от онези времена, когато хората са били тъй дълбоко очаровани от лунната магия и легендите за скрити светове под повърхността на изтерзаната ни планета, а Марс и Венера са ги имали за нещо като малко далечна провинция на Британската империя, леко по-наляво от Индия или Кипър, дето в умовете на средния брит са били накрай света, разбира се. Наивитетът и абсурдността на идеята да се пътува из космоса с нещо като затворена каляска или стъклено кълбо, и да се достига винаги до напълно обитаема планета с богата растителност и човекоподобни крале и принцеси е толкова романтична, че просто няма как да не докосне онази детска надежда за пътешествие отвъд хоризонта и приключения без край. И Хърбърт Уелс подхранва доста тази мечта с брилянтните си небивалици и любезно чувство за хумор, отнасяйки ни на една напълно откачена Луна, на която хората не са никак очаквани.

Всичко започва напълно класически – един самотен учен – особняк среща млад нехранимайко с амбиции и от съдбовното им приятелство се ражда откриването на съвсем нов материал със супер сили, ако и с цената на вдигнат във въздуха дворец и разни други неприятности като потрошените прозорци на едно градче плюс някое и друго рандъм осакатяване на безименни селяци. С помощта на този материал, наприличващ на нещо като укротена черна материя, облицоват голяма стъклена топка и се изстрелват към добрата стара Луна в опит за намиране на ценни метали, които да направят двамата авантюристи изключително добри партии за женитба. Само че вместо безлюдна обветрена скала, каквато всъщност е, нашата спътническа приятелка се оказва див свят с непрекъснат цикъл на буйно раждане и ледена смърт на агресивна растителност, а под кората ѝ се крие цяла цивилизация на странни изроди, които никак не се радват на иноземни посетители.

Нашите герои се впускат в отчаяна надпревара с времето, климата и местните чудовища, докато се опитват да опознаят новия враждебен свят и да отмъкнат колкото се може повече злато, оказало се нахвърлено практически по-често от чакъл на лунната повърхност. Изживяват кошмарни срещи с местната флора и фауна, биват заловени и подложени на странни процедури, успяват даже да направят метеж, и да демонстрират за пореден път, че по-низко същество от човека няма. На финала заплахата от лунните човеци е почти фатално надвиснала, и също като контетата от началото на миналия век ще си изгризем ноктите в опит да не гледаме твърде често навън за надвиснали извънземни кораби, докато кършим пръсти над съдбата на двамата ни изключително неподготвени за човешки емисари клетници. Който е чел нещичко от Уелс – знае какво да очаква и няма да се разочарова – разкошна фантазия, черно чувство за хумор и недостижима елегантност, която не натежава, а някак извисява читателските сетива. Уелс = любов 🙂

Вой

Предстои ви да отворите сборник с разкази, който потвърждава на пръв поглед смелата заявка от предговора си да ви развълнува, разтрепери и изхвърли от сърцата ви досегашните иноземни господари на страха ви, заменяйки ги с чисто наши си, родни тъмни създания и зловещите им дела, за които ще сънувате отсега до края на живота си. Вой е отрочето на най-добрите ни хоръроведи, обединени под знака на Ктхулу и приятели в клуб Лазарус, посветен на непрежалимия Адриан Лазаровски – най-добрият Лъвкратиански преводач и вдъхновен писъкосъздател в моя не дотам скромен читателски опит. И какво отроче е само –  натежало от безмълвен вик на предсмъртен ужас томче, отбрало някои от най-добрите истории, дето трябва да се четат само в горещ летен ден на напълно осветено място без капка сенчица, за най-сигурно в компанията на кофа светена вода, тринайсет разпятия и една камара котки – пазители от отвъдни сили.

Ще започенете пътешествието си от гробище, изгарящо от желание да увеличи обитателите си, или поне мъртвата маса из него на цената на някоя и друга детска душа. Неумиращи серийни убийци с повече от неестествен произход ще ви подхванат оттам, оглеждайки ви внимателно дали сте в нужния им възрастов диапазон и пол за жертва. Сладичка вариация на червената шапчица тръгнала към баба си и между другото на лов за перверзни вълци ще ви хване срамежливо за едната ръчица, докато другата ви нежно ще бъде погалена от инкуб или сукуб, според предпочитанията, загатвайки изгодността на сделката душа срещу невъобразими удоволствия. Едва измъкнали се от хватката на очарованието им, ще се забиете челно в класически китайски ресторант, където и храната, и клиентите ще са толкова атавистично достоверни, че ще се чудите част от менюто, или от клиентелата сте днес. А дали си заслужава да се измъкнете от казана със сладко-кисело не-съвсем-не-човешко, само за да се здрависате с прераждащия се Джак Изкормвача от съзвездие Омега – вече е малко труден избор с оглед на броя на органите, на които така лично и искрено си държите.

И да предположим, че се измъкнете и от тази среща, и се покриете в някоя сигурна и блестяща от чистота тоалетна – спомнете си всички свои детски страхове за малки очички, гледащи ви от черното кръгче вода, или странния повей, като от недостатъчно дълги ръчици, махащи алчно към каквото излиза от вас, докато не гледате в посока канализацията, и ще изживеете пълноценно още един топъл тоалетен кошмар. С крясък на примирено облекчение ще се оставите в ръцете или на ловец на чудовища, чиято перцепция за чудовищност всъщност малко накриво еволюира, познавайки злото от доста дълбок корен, или на добрите приятели на доктор Менгеле, живеещи си кротко и ученолюбиво в затворите на Северна Корея, където тестови обекти за свръхестествени опити никога не са липсвали. Пред погледа ви ще се зареят цигански духове – отмъстители, параноидни спасители на света от грешниците и алтернативни личности с повече от едно алтер – его, но всяко от тях доста кошмарно и налитащо на прясна кръв, а изборът кой да ви вземе душата насред изгаряща болка в тялото става все по-богат.

На финала в опит да достигнете малкото спасително кръстче светлина ще ви чакат планини от оживели кости,  кукли на конци със собствен дух, зомбифицирани трупчета на особено зъбати дечица, огромни жени-къщи с апетит основно за кръв, както и някоя и друга побъркана монахиня, заслужила си да бъде преследвана от всичко тъмно от отвъд, в компанията на няколко продали душите си престъпници, този път търсещи заслужено възмездие за необосновано насилие, обхванати от справелив и твърде креативен в мъченията си гняв. А сладки сънища ще ви прошепне един цял пантеон от древни, по-древни и доста близки божествени същества, докато ви оковават като тестови обект за най-новите адски мъчения в обновения Тартара…

Поемете въздух и се събудете в уюта на слънчевия си дом, и много внимателно оставете виещия том от ексклузивни мъчения пред себе си, с едно кратичко Уау на уста. След което препоръчайте на всеки който видите, дори и със риск да ви сметнат за вече отдаден на оня свят, настоящата книжка като едно от най-смразяващите и неотклонно страхоизпълващи ви компилации, можещи да ви отведат до планината на воя и обратно като същински зловещи Вергилии. Бррр, уау, да…

Градът на скелетите

Анна Гюрова

Митпоетичният хорър за съжаление не е особено масово популярен поджанр, когато трябва да се сравни да речем с класическата рецепта за клоун в канализацията или откачен тип с маска, търчащ след група промискуитетни тийнейджъри в гората. Но е красивият начин за страхуване, онзи, който влиза в душата и спомените ти, и те кара да се чувстваш хем нищожен, хем някак възвишен пред стената от болезнена красота и убийственото изящество на смъртта, която неминуемо идва след сблъсъка със същества от съвсем друг порядък и мащаб на мислене. Ако трябва да сравня с някого Анна Гюрова ще трябва да е с Танит Ли, заради непредвидимите сюжети, странните хрумвания, безумните светове, оставящи читателите с отворени усти, и лекотата на изграждане на характери, които грабват мигновено, дори да не са съвсем положителни или напълно обяснени като мотивация. А ето и малко повече, но не и много повече, защото магията трудно се обяснява, щом веднъж е облечена в думи и образ.

В земите омайни, някъде далеч, или може би никъде, където бихме могли да достигнем, живеят странни народи – с неестествени цветове, антиестествени умения, с повече от свръхестествени богове. Дали ще бъдат почти унищожени от личните си божества, превръщащи в лилии любимите жени, или от не по-малко зловещи нашественици, бързо изгорени от кръвта на местните семчици абсурден живот – небивалите племена някак преминават през воалите на историята, за да оставят своят завет на лишените от цветове и красота техни не-събратя по реалност. А именно – че онези май от небесата, които определят битието ни, дори изгонени, зазидани или променени, пак ще управляват бъднините ни, и много малко може да се направи срещу разполагаемата им вечност за отмъщение.

Необикновените сред нас са, но лесно можете да ги различите, макар и не с правилното тълкувание. Търсачи на загубени мечти, пазители на самостоятелното решение, откриватели на неограничената любов, разкриващи прозрачната истина, спасители на неумиращата творческа искра, създатели на електронна емпатия. Но и поробители на дивото въображение, унищожители на човешката есенция, принизители на креативността и използвачи на чудовищата във всеки от нас. Мистичните образи изгряват ярки в сенките, отправили виждащ поглед в тъмнината, разкъсващи дантеленото перденце между живи и мъртви. Понякога прекаляват в опитите си да събудят хората от блаженния сън на непоносимото щастие, друг път поднасят дара на живота и смъртта на следовниците си при твърде тежките условия за превъзходство, но най-вече търсят справедливост и обич там, където животът е запечатал всички стени към добротата от рождение.

Красотата на едно пътуване е спорно дали е в пътя или в достигнатата цел, но със скелетния град приключението е гарантирано красиво, объркващо и омайващо сетивата, до степен да бленувате завръщане в авторовата фантазия и да лелеете едно по-длъжко пътешествие към невъзможността на красотата, една за идеите, и друга в думите. Тръгнете по зелената пътека в леса, обградена от добродушно наклонили корони дръвета и в края ѝ ще ви очаква съкровището на истинското съновидение наяве. Чиста проба книжна магия.