Някога бяхме богове

Мартин Петков

По принцип не съм от хората, които можете да намерите на някое литературно четене, събитие, среща с автори или дискусия на тема каква жалка пасмина сме това книжните блогъри – е, и да съм там, ще се покрия усърдно, и ще се усмихвам енигматично, особено ако някой рече да ми спомене името. Но тази книжка ме намери точно на едно такова четене на компания от четирима автори, които оказа се, че са ми или ще ми станат доста скоро любими – Петър Тушков, Владо Полеганов, Мартин Петков и Васил Георгиев. А като видиш една група творци, доброволно съгласили се заедно да ти осигурят кратък достъп до безкрайните си съзнания, със сигурност може да повярваш на правилото с каквито се събереш такива ставаш – тоест умът ви го очакват ви наистина фантастични моменти във всеки един смисъл на думата.

Някога бяхме богове е чудесен малък сборник на много различни разкази, които съвсем общо могат да се нарекат фантастични, но по-скоро са с леки нереалностни моменти, очакващи да ви приклещят на финала с доста неочаквана развръзка на иначе смущаваща, но не винаги съвсем нереална ситуация. Ще пътуваме из дебрите на компютърния ад, търсейки своята битова Евридика; ще намерим изгубено евангелие, или по-скоро внимателно унищожено такова, което ще даде някой и друг логичен отговор на хилядолетни въпроси; и ще ходим редом до ангели-бойци, опитващи се не съвсем да спасят остатъците от бъдещето ни човешко.

И ще се опитаме да не четем дребния шрифт на междугалактическия вид на ЕС, където изравняването на законовите разпоредби придобива доста крайно значение за някои конкретни човешки органи; ще търсим ненаписан разказ, роден в борхесовата реалност на мислите, по-силни от създателите си; и ще чакаме последния изгрев на непознато място с непознати същества, но краят е край под всяко небе. Ще намерим приказна библиотека, съдържаща спомена за човечеството такова, каквото си мечтаем някога да бъде отново; ще посетим място, което го няма, освен ако нямаме нуждата да е там; и ще си поговорим за това как се консумират приказни герои от извънземен характер, когато попаднат в средновековно село от гладни чумави голтаци.

И ще пътуваме в пространството, за да спечелим време; и ще говорим невъзможности, за да намерим правилното решение на загадка, която ми е трудно да дефинирам, и въобще ще странстваме през разни дименционни тунели на идеите, които някога са ни хрумвали на сън, и дори може би наяве, но явно някой друг е уловил, и пресъздал в истории, които можем да обсъждаме на някое следобедно кафе, промърморвайки – това ми е познато отнякъде. Елегатно изградени разкази, дори и в малките си обеми, успяващи да кажат всичко нужно, и да намекнат още малко зад последната дума, достатъчно, за да се усмихнеш сам на себе си, казвайки си Ето, точно така трябва да е. Чудесен пример за четивна и добра литература, която не пропускайте, ако наистина ви се чете нещо замислящо по онзи градивен начин, каращ ни да усещаме света не просто като малко по-разбираемо място, а всъщност като доста по-интересно такова.

Щурмът на рептилите

Джейн Колдфайър

Представете си бъдеще, в което човешката раса, а и няколко странични допълнителни такива, станат жертви на общество от наследници на дракони, повече наподобяващи осъзнали се роботи в обвивка от люспи и здрави муцуни, с които едва ли можете да си представите колко лесно се играе подводен волейбол. Хората, естествено, губим битката, заради обичайните си човешки страсти и така заложеното ни в днк желание да изкараме някой и друг долар с каквато и да е дребна или едра далаверка. И се впускаме в едно безкрайно опоскване като ято подивели скакалци в скафандри на какви ли не планети, изсушавайки ги от познати и непознати ресурси до степен, че да се превърнем в особено нежелан вид вредители. Е, рептилите са нашите добри екстерминатори, и в настоящата книжка почваме да се надлъгваме с тях по отношение на ценността си на умни и неособено добре изглеждащи хлебарки.

Сюжетът ми напомня на един доста стар филм, който ако не бъркам беше преведен като Враг мой, като вероятно си има и своите римейкове там някъде в нискобюджетната сфера. Идеята е два екземпляра от войнстващи видове, един човешки и един не, и не знам до колко случайно – също влечугоподобен, да се озоват на планета без изход, принудени да се опознаят и в крайна сметка – сприятелят, разбрали че законите на вселената са засегнали само външния им вид, но по душевност са братя, макар и от различни галактики и история. Тук нещата отиват една идея по-напред, и имаме дори наченки на любовна междувидова история, така естествена между двама самотни и изпитващи взаимно уважение екземпляри, че си има силата на която и да е друга емоционална драма, случваща се там някъде на едновидовите им братовчеди.

Но в никакъв случай това не е любовен роман. Очакват ви изключително детайлни описания и технически обяснения, които дори аз с наивността си на абсолютно не-вдяващ от стандартното разбиране за космически полети и междупланетна физика индивид, най-вече поради абсолютната си липса на интерес към научната фантастика по принцип, оцених високо, най-вече заради доста убедителната достоверност, която не заорава обаче в скучността на стандартното технологично мърморене на невъзможни теми. Интелигентен език, бавно и внимателно разгръщане на действието, постепенно развиване на героите, но с онзи динамизъм на добрия сай-фай филм с особено симпатични холивудски звезди в главните роли, който няма как вътрешното ни хлапе, зяпнало в захлас специалните ефекти, да не хареса.

Между другото, ако случайно не сте разбрали, авторката е българка, но избраният псевдоним наистина отива на подетата космическа опера – сериозен и много амбициозен проект, миксиращ една техническа автентичност, доколкото ми е ясно това отношение, и напълно лична история за сблъсъка между две враждуващи, както отвън, така и отвътре, раси, от който винаги могат да се направят доста персонално важни изводи. Въобще, ако си падате по научната фантастика с извънземни рептилоиди, космически кораби, странни планети и чудовища – Щурмът… е вашето ново любимо четиво.

Пътуване на юг

Михал Айваз

158838_b

Наричат такива романи многофасетни, мета-романи, романи – матрьошки, романи-спирали, романи-пъзели, усложнени до невъзможност кутии на Шродингер с повече от две възможности за съществувание. Затова и не много хора се унасят в порива си да се зачетат след първите няколко реда, водещи в една прилично голяма заешка дупка, където те чакат толкова странно свързани събития от реалността, че просто терминът реален съвсем губи своя смисъл откъм рационалност или предвидимост. Това не е нова книга, не е мащабно събитие, не е бестселър. Но е безумно лично пътешествие, включващо всичко без единия личен момент – по-скоро ви очакват моментите на нещо, което условно можем да наречем Легион – защото някои сме съставени от много.

Навлизаме в доволно странна история, включваща театър по философска книга, труп в ложата, още един труп в мрежите някъде по турския бряг, и двама непознати, пиещи узо в крайбрежната красота на Кипър. На сцената се появява купчина книги и четящият ги, който разказва отново за книги, но други, сякаш демонстрира с каква плеяда лица разполага, и въпреки това си слага още някакви други, напълно неочаквани и допълнителни маски, колкото да ни намекне, че се заемаме с твърде напрягащо сетивата ни дело.

В противоречиво повествование научаваме за създателя на философския театър, по съвместителство и вече отдавна изстинал кадавър. Дисектираме душа, стремяща се към всичко красиво и творческо, но обсебена от милиардите възможности за претворяване на всяка искра живот наоколо до степен, че се отказва от всичко в полза на пълната липса на какъвто и да е творчески мотив в битието си и се отдава на спасилата го от безумния шум на толкова упоритите възможности празнота. Докато един ден не успява да се справи с образите, прелитащи под прозорците му, и нашият герой създава книга, в която въпреки опитите му да няма главен герой, се озовава без да иска насред толкова объркана история с безброй лица, че сме просто обречени да го следваме без ариаднева нишка в лабиринт от вероятности, които нищо чудно да се случват и сега.

В измислен град някъде по италианското крайбрежие един преподавател търси изкупление в празнотата, но намира една странна и непълноценно споделена любов. Всъщност, не е една. Но в основата на тази история е как се ражда и развива една масова истерия по привидна фикция като древна раса, населявала преди измислено време, по измислен начин и с измислена етично-морална система малкото градче. Как се създава една илюзия, как се подхранва, докъде се достига в лудостта на масовото желание за смислени корени и връзка със земята. По средата на този абсурдизъм обаче се спъваме в друг – една странна картина в бароков стил и водолаз, вадещ книга, създадена от огъната тел.

И се пренасяме в джунглите на някоя несъществуваща бананова република, с малки тирани, концлагери, местни битки на дребно, силно мистично настроено население, и един изгубен син, от който има един-единствен, напълно погрешно разбран завет под формата на стотици метри огънати в странни думи тел. И влизаме в поредната, но не и последна книга, която ни отнася в алтернативно бъдеще, населено с роботи за забавление и забравили силите си демони, красиви отегчени наследници с безкрайни възможности и тъжни творци, търсещи вдъхновение на странни места. Намесват се ловци на глави, нарко дилъри, мексикански местни величия, картини, бягства, и изгубени спомени. След което се завръщаме назад по спиралата, търсейки отговора на нечий въпрос, който сме изпуснали, докато сме се оглеждали за отдавна изгубената земя под краката ни.

Връщаме се в началото, за да разберем, че книгата на основния не-жив в историята, се е превърнала в нещо далеч по-сложно и от най-фантастичната ни представа за самостоятелен разум. Авторът ѝ до такава степен е искал да вложи в една-единствена творба всички възможности, породени от нея, че от простичката история се раждат музика, картини, комикси, филми, теории, есета и псевдо научни открития, допълващи малката вселена в ръцете ни. Ситуацията излиза извън контрол, отдадеността на нищото, чакащо някак нещо да се случи, неусетно прелива в абсурдното преследване на всичко, минавайки пътища, по които човешки крак дори и на ум е опасно да стъпи дори и за секунда.

Усилията не винаги водят до заветната цел, разочарованието от хвърлените в безумен труд лични жертви, които не винаги се увенчават с лелеяният награден фонд, могат да обсебят не по-зле от който и да е позитивен копнеж съзнанието. Защото хората не получават това, което заслужават, или това, за което са се борили, а само онова, което някой друг реши да им даде, или сами решат да си вземат въпреки всичко, готови да платят поисканата им в последствие цена, каквато и да се окаже тя. За единия миг, или за едната вечност – понякога границите се събират твърде неуместно.

Пътуването на юг е свидетел на смъртта на една човешка вселена, като историята се превръща в почти криминално разследване със въображаеми артефакти като трошици вълшебен прах, отнасящи ни до брега на парче от действителността, където животът добива солидност и смисъл отново, до следващото споделяне и игра на случайността – разтворила се книга, дочута фраза, музикален фрагмент, които отново ни връщат в нескончаемото преследване на есенцията на съзиданието. В многоличностното откриваме съкровеното, в чуждото – своето, в другия – себе си. Проследяваме с пръст плетеницата от събития, довели ни в края на началото на нещо, което много прилича на живот. Къде е юг, освен там, където сърцето ни води, защото то си иска своето, и не признава разстояния, логика или наличието на пулс дори. По-ясен Павич, по-смислен Браун, по-близък като душевност Борхес. Или нещо друго. Айваз.

Машина за истории

picture_1894

Това е проект, създаден с голяма любов – и от пишещите, и от редактиращите, и от издаващите, и от рисуващите в него. Не е нещо, което ще донесе милиони, но е нещо, което прави живота смислен, особено ако намери своите читатели, които ще се осмелят да погледнат и към небето, а не само в краката си. За мен е истинска привилегия и чест да съм едно от малките зъбчатки в голямата машина за истории, и искам да ви открехна за малко вратата към едно многофасетно измерение на идеите, чрез моя предговор към това малко съкровище, препоръчвано от всяко мое алтер его в непознат до сега унисон – тоест, ако прочетете дори една книга тази година, Животът, Вселената и всичко останало ще спечелят по една космическа усмивка, щом изборът ви е точно тази.

Една машина някъде там върти вселената около орбита безвремие без секунда почивка. Дали се намира в главата на някой непознат, всесилен бог, или част от гигантски космически кораб на създателите – иноземци, или по частица от нея тихо мърка някъде дълбоко във всеки от нас, носейки гордото название душа? Изберете своята история, защото историите винаги се случват, понякога не точно на нас, често не точно сега, но винаги са нечия истина, сън или мечта, дори едновременно. Една специална група от осъзнати носители на зъбни колелца от фантазия се обединяват пред вас, съчетавайки се в машина за истории, каквито трябва да узнаете, да усетите, да скътате някъде там, до своето персонално парченце вечност. И току – виж и във вас се събуди онзи творец в зародиш, готов да избуи в истински думосъздател, оставящ не просто следа, а ясна, огнена диря в съзнанията на хиляди, търсещи не просто своята истина, ами своята лична история.

Разказите в ръцете ви са събирани в продължение на 5 години, отсети от стотици други предложения за уникално разбиране на живота, вселената и всичко останало, но винаги с онази нотка на фантастичност, понякога толкова реална, че усъмнява не само в собственото ни вярване за ежедневност, а и:

В чуждите кожи, които носим като маски, криещи ни от собствената самота.

В думите на другите, търсещи начин да изтръгнат личната си болка, като я прехвърлят на някой друг.

В желанието ни да имаме всичко, без да дадем и частица от себе си.

В битката със собственото аз, което в отчаян опит за самосъхранение достига до неизбежното самоунищожение.

В любовта, и вечността, и всичко помежду им.

В детството, и порастването, и липсата на време между тях.

Във вътрешния глас, често бъркан за гузна съвест, докато същият мечтае за кариера като нощен сън или поне нечий дневен блян.

В кафето – истинската напитка на боговете на живота.

В книгите, но не като отражатели на деня, а негови създатели.

В душата, която не би трябвало да е жива в предметите, но там се оказва най-силна и вярна.

Във вдъхновението, чийто източник трябва винаги да остане забулен в мистерия.

В халюцинациите, които виждат отвъд възможното, но не са невъзможни.

В смъртта и липсата ѝ, до последното тиктакане на бомбата живот.

В смъртта и наличието ѝ, до първата сълза на осъзнаването.

В случайностите, с които обичайно започват най-добрите истории.

В цялостта, така красиво изтичаща между пръстите.

В надеждата, губеща се изящно в последните лъчи на залеза.

В сътворението, изглеждащо толкова случайно, и чуждо, и натрапено, ако се замисли човек.

В частите от цялото, толкова лесно привнасяни в жертва, щом се намери правилния олтар.

В цялото от части, което се разделя само, за да приеме нечия жертва. Или само да си я вземе.

В кафето, отново. То ще ни надживее.

В живота, отново. Той ще ни изпревари по пътя напред и нагоре.

В огъня, и танца, и болката, и смисъла. И всичко отначало, и някъде назад.

В анихилацията и неразбираемостта на първия контакт. Защото не е първи, и няма ред в безредието на нечовешката тлен.

В комуникацията и хаотичната експлозия от информация, която се опитва да се домогне до правото си да бъде призната за истина.

В убеждението, че сме постигнали приемливо ниво на задоволеност. Докато започне съня. Или не се събудим от него.

Във възможностите на дигиталния свят, твърде бързо превръщащи се в ограничения.

В бъдещето. Във Вселената. Винаги четете ситния шрифт.

Всеки текст е нота, цвят, есенция, намек за ухание, спомен от един събуден ум, търсещ отговори и задаващ въпроси едновременно към целия свят. Само питащите, съмняващите се, приключенците по душа могат да намерят ключа към сътворението, сами ставащи съ-творци на лични вселени, населени с достойни да се мерят и с най-болезнената реалност души. Запознайте вътрешните си читатели с нещо специално избрано само за тях, което ще се връща като съновидения наяве и отвъд стената на будността, точно когато не гледате в правилната посока. Но фантазията винаги дебне, за да ви спаси, за да ви открадне, за да ви освободи. Полетете над границите, и повярвайте във вселената възможности. Защото тя определено вярва във вас. А машината някъде там продължава своя нетленен ход до заника на времето и обратно до зората му. Защото няма нищо по-безкрайно от наистина добрата история.

Господарите на вселената и Стопаните на луната и слънцето

15747550_2154153411477252_7032579026477298560_n 15726231_2154106174815309_3754756270846638191_n

Аз от комикси какво разбирам? Правилно, нищо. Така де, моето поколение считаше за комикс книжлетата с Мики Маус, Бамзе и Доналд Дък, а не новите рисувани епоси на Супермен, Аквамен, Нинам-си-кой-мен. Невинните години отпреди Христа, за чудещите си кога са били тези непонятни времена. Но винаги очите ми добиват размера на десертни чинийки, когато намеря красива книга, в която е вложена огромна любов, не само по написването, ами в цялото оформление, до последната буквичка, краска и трошица красота, предназначени за чистото удоволствие на читателя. И ето, че попаднах на ето тези великолепия, издадени от едно специално място с повече от странно име, което автоматично му дава +10 точки неустоимо очарование :  Grozen Entertainment 

Чрез случайно открит базар в недрата на всемогъщия фейсбук на име Тиа Коритарева – благотворителен базар за малкия киборг,  целящ да събере средства за едно от най-сладурските същественца, които наистина дори и аз мога да призная за нашето светло бъдеще като вид, се добрах до тези две произведения на изкуството, съчетаващи изключително забавни истории с арт, чието ниво дори и твърдо не-артистичната ми душа оцени като стоплящ естета в мен, а има и музика, с която атмосферата добива почти осезаема плътност, и сетивата се прегръщат, за да изпитат заедно една чиста форма на душевно удоволствие. 

Господари на вселената е история за винаги отчаяните опити на две извънземни с огромни гъбовидни глави да ни довършат веднъж завинаги като раса, но дали защото изглеждат като първи братовчеди по инцестна линия на Шекспир, а може би защото имат късмета на Катерицата от Ледена епоха – винаги се провалят повече от зрелищно, като по петите им обичайно се влачат пълчища от дракони, скелети, чудовища и праисторически хора, дето не са съгласни с това коя да им е целта за унищожение. Със сигурност ще ви станат изключително симпатични, и даже без да се усетите ще се окажете стиснали здраво палци дано поне тоя път затрият тия гадове човеците, и после със сепване ще се осъзнаете, че принадлежите към обекта на целево анихилиране, и ще се кикотите дълго на силата на емпатичността.

Стопаните на слънцето и луната пък е поетична елегия с нежни ърбън елементи, след която вече много внимателно ще се вглеждам в разкопките за поредната станция на метрото, и ще си нося поне един буркан със сирене под ръка. Етно история за слънцето и луната като леко непослушни, но много мили добичета, обгрижвани от симпатични същества с многоцветни коси и многоцветни легенди за разказване, относно земята, миналото и бъдещето ни, оставено в ръцете на винаги твърде немърливите и концентрирани в преследване на личното си щастие хора. Изключително уютна и усмихваща, макар и по друг начин, различен от Господарите на вселената, тази книга умолява да бъде прочетена в някоя топла вечер пред камината, с голяма чаша какао в ръка, заедно с някой фърфалак току до лакътя ви, надничащ любопито и заливащ ви с милион въпроси, на които сам ще открие най-правилните отговори.

И двете книги можете да закупите от сайта на издателството, или от базара във Фейсбук – когато удоволствието на книжния естет и усещането за направено добро се съчетаят, там някъде една книжна фея се залива в щастието на шумолящия си смях. А аз книжните феи най-обичам да ги разкикотвам, рода сме си, все пак. 🙂

2016 – книги, мъртъвци и новооткрити възможности

goodbye-2016-welcome-2017

Почти сме я приключили тази обречена 2016, и всички сме на мнение, че СМЪРТ леко се преработва, и въобще FUCK OFF 2016, добре ни дошла 2017, ама ако си кучка, и теб ще те изпратим бързичко. Но година като година – хората умират, дори и най-прекрасните; книги се пишат, и отвратителни, и шедьоври; приятели се срещат, и разделят, и намират отново, някои преодолели хиляди километри разстояние наяве, други още повече, но само отвътре. И отговорът на големите въпроси, особено на незададените, понякога просто трябва да е Hell(s), yes 🙂

Престъпваме някои граници, за да открием цели нови светове; вземаме погрешните решения, за да се спуснем по най-вълнуващата пързалка в градинката, пищящи самоотвержено Йей, независимо от годините, и даваме всичко от себе си за проект, който ще промени повече животи, отколкото можем да предположим. Една тиха усмивка, осветила потъмнялото от грижи лице на добрия човек понякога може да струва една цяла вселена. И не подминавайте, казвайки си – Някой друг ще помогне, защото твърде често, да не кажа винаги, друг просто няма. Нали знаете – за да победи голямото рогато зло е нужно просто да не правим нищо.

Моята книжна 2016 в числови стойности е простичка – 203 заглавия, 57 на английски език, 45 от български автори, 24 поредици, 96 ревюта. Дали има резултат от книгочетящите ми усилия? Вие какъв резултат искате от практикуване на чисто, не-химически предизвикано удоволствие освен задоволството, че си смислен по още един начин човек? Посетих един великолепен огромен панаир на книгата, пълен не само с издателства, ами и с читатели; запознах се с много хора от четящо – пишещото братство, макар че само господин Блажев успява да ми се измъкне по тъч линията засега, и въобще с времето все повече се окопавам в малката си къртичинка на позитивното критикарство, и си ми харесва.

Пожелавам на всички новата година да даде повече увереност да се осмелите да бъдете щастливи, независимо от чието и да е чуждо мнение, или страх от новото и определено различното. Пожелавам си на мен лично повече хубави книги, че тази повече от тридесетина заглавия сериозно ме натъжиха като качество, въпреки огромното нетърпение, с което ги разгърнах, и затова мълча за тях укоризнено. Пожелавам на който се осмели да бъде човек – слънчеви промени за добро, повече усмивки и да се замисляте основно за онези важните неща, които красиво живеят между редовете, другото наистина не заслужава кой знае колко от времето, сълзите или омразата ви.

Очакваме те, 2017!

Книгогушкане 2016

Ако трябва с едно изречение да отразя моите най-любими книги на 2016 – то това е всичко от колекция Дракус, Репортажи от Платония на Стивън Крос, Забравените сказания на Любомир Николов – Нарви, Мина на Весела Фламбурари, Където не сме били на Велко Милоев, Писма от Дядо Коледа на Толкин и Невидимото дете на Туве Янсон. Това бяха наистина приказни пътешествия, а колко още ме чакат – ехееее 🙂 А детайлно това бяха моите партньори по възглавка, приспивали ме 364 нощи, или по-скоро отнемали от съня ми тогава:

Януари 2016
1. Седем фантастични истории – Карен Бликсен
2. Господарите на вампирите – Анди Ремик
3. Призраци за Хелоуин
4. Нощно дежурство – Нели Цветкова
5. Забравени сказания – Любомир Николов – Нарви
6-7. Адският град, Господарят на души – Грег Кейс
8. 16 страховити истории – Робърт Шекли
9. Интервю с вампир – Ан Райс
10. Кралят в жълто – Робърт Чеймбърс
11. Книгите на Скайрим
12-14. Книга на Атрус, Книга на Тиана, Книга на Дни – Дейвид Уингроув
15. Обсаден – Роуина Кори Даниелс
16. Огненият дъжд – Леополдо Лугонес
17. Home sweet home – Явор Цанев

Февруари 2016
18. Внимание, психоспусък – Нийл Геймън
19. Хоризонтите на лудостта – Донко Найденов
20. На ръба на света – Кристи Голдън
21. Кървавата шапчица – Анджела Картър
22. Орденът на върколаците – Питър Дейвид
23. Пепел от мрак – Валентин Попов
24. Паднали кралства – Морган Роудс
25. Кръвни връзки – Питър Дейвид
26. Изкривени реалности – Коста Сивов
27. Новели – Питър Дейвид
28-29. Възстаническа пролет, Сгъстяването на тъмата – Морган Роудс
30. Златният дъжд – Владимир Сунгарски
31. Изгонен – Роуина Кори Даниелс
32. 451 градуса по Бредбъри
33. Спасен – Роуина Кори Даниелс
34. Трубадур – Стефан Д Стефанов

Март 2016
35. Огненият херцог – Джоел Розенберг
36. Сивият брат – Клей и Сюзън Грифит
37-38. Сребърният камък, Пурпурно небе – Джоел Розенберг
39. Фадър наш – Манос Вуракис
40. Питър Пан в алено – Джералдин Макохран
41. Бог на войната – Матю Стоувър, Робърт Вардеман
42. Диамантен меч, дървен меч – Ник Перумов
43. Пътешествията на Тъф – Джордж Р.Р. Мартин
44. Бог на войната 2 – Робърт Вардеман
45. Гейбриъл Найт – Греховете на предците – Джейн Дженсен
46. Светът на акото – Тери Пратчет
47. Атакуват жабите нинджа – Урсула Върнън
48. Вътрешният звяр – Джейн Дженсен
49. Мечове в космоса
50. Защо не трябва да се свалят мацки из подземията – Фуджино Омори
51. Няма игри, няма живот – Юи Камуя
52. Добре дошли в NHK – Тацухико Такимото

Април 2016
53. Изкуството на меча онлайн – Реки Кавахара
54. Ловецът на вампири Д – Хидеюки Кикучи
55. Диамантен меч, дървен меч 2 – Ник Перумов
56. Итанесиес – Сигизмунд Кржижановски
57-59. Маджеструм, Лабиринтът- спирала, Хеспира – Матю Хюс
60. Балията – Стефан Кръстев
61. Тамастара – Танит Ли
62. Дневник от панелните блокове – Никола Крумов
63. Далебор синът на кладенеца – Стефан Кръстев
64-65. Жената на самурая, Момичето от паравана – Лафкадио Хърн
65. Въоръжени мъже – Тери Пратчет
66. Змейова орис – краят на печалта – Стефан Кръстев
67. Целият свят е театър – Борис Акунин

Май 2016
68. Убийствата на бялата роза – Пол Дохърти
69. Двама са малко, трима са много – Пол Кини
70. Змейова орис – възраждането – Стефан Кръстев
71. Музика на душата – Тери Пратчет
72-74. Кланът на вълчицата, Ледената пустиня, Проклятието на Оди – Майте Каранса
75. Йоханес Кабал Некромант – Джонатан Хауърд
76-78. Мадам Еротика, Мадам Утопия, Мадам Мистерия – Стефан Кръстев
79. Еротична класика – Казанова, Дьо Сад, Аполинер
80. Йоханес Кабал Детектив – Джонатан Хауърд
81. Избранникът – Явор Цанев
82. Убийство в Ню Бабилон – Агоп Мелконян
83-84. Братя Кабал, Институт Страх – Джонатан Хауърд
85. Спомени от лед – Стивън Ериксън
86. Деветият елемент – Дан Макгърт
87-88. Ян Бибиян Невероятните приключения на едно хлапе, Ян Бибиян на луната – Елин Пелин

Юни 2016
89. Диаболични повести и разкази – Владимир Полянов
90. Алиса – Кристина Хенри
91. Законът на магьосника – Майкъл Скот
92. Популярна книга за котките – Т С Елиът
93. Алиса с моторната резачка – Кърт Кейв
94-96. Сянка и кост, Престол и щурм, Падение и подем- Лий Бардуго
97. Дамата с рентгеновите очи – Светослав Минков
98. Лудост – Камерън Джейс
99. Руническа светлина – Джоан Харис
100. Писъци
101-102. Измислица, Цирк – Камерън Джейс
103. Дим и огледала – Нийл Геймън
104. Кладенецът на вечността – Ричард Кнаак
105. Черният град – Борис Акунин
106. Тайните на короната – Адам Епщайн, Андрю Джейкъбсън
107. Черната книга на тайните – Фиона Хигинс
108. Дракони в порутения замък – Тери Пратчет

Юли 2016
109. Последният пазител – Джеф Груб
110. Черният магьосник – Фиона Хигинс
111. Наследникът – Любомир Николов
112. Сребърният кръст и Дракулея – Тоцуки Юи
113. Кръгът на омразата – Кийт Декандидо
114. Меланхолията на Харухи Судзуми – Нагару Танигава
115. Гимназия ДиД – Ишиел Ишибуми
116. Цуки, цуки – Южин Гото
117. Определен магически Индекс – Казума Камачи
118. Приключенията на Найден намерения – Димитър Цолов
119-120. Колекционерът на очи, Проклятието на лунатиците – Фиона Хигинс
121. Лукреция Борджия – Дарио Фо
122-124. Анихилация, Агенцията, Приемане – Джеф Вандермиър
125. Ферма за лица – Стивън Крос
126. Разкази за призраци и ужаси
127. Артас – Кристи Голдън
128. Загубените дневници 1 – Камерън Джейс
129. Приказки между два свята – Георги Панайотов
130. Парагони
131. Даровита – Кристин Кашор

Август 2016
132-133 Огнена, Лазурна – Кристин Кашор
134. Тринайсетата приказка – Даян Сетърфийлд
135. Пламтящото съдилище – Джон Диксън Кар
136. Войните ги започват неудачниците – Вадим Панов
137-139. Загубените дневници 2,3,4 – Камерън Джейс
140. Ламята – Николай Хайтов
141. Червената Соня и градът на светлината – Джейсън Силбърг
142. Маскарад – Тери Пратчет
143. Балонът – Госини и Семпе
144-145. Червената Соня и похитителите на души, Червената Соня и дверите на ада – Джейсън Силбърг
146. Последните българи – Делиян Маринов
147. Интересни времена – Тери Пратчет
148-149.  Приключенията на Ситалк от Стримон до Каликия, Предсказанията – Павел Т. Стойнов

Септември 2016
150. Дом на вериги – Стивън Ериксън
151. Глинени крака – Тери Пратчет
152. Тленни слънца – Танит Ли
153. Брод през световете – Валентин Попов
154. Две луни – Елена Павлова
155. Където не сме били – Велко Милоев
156. Аз вещицата – Дебора Харкнес
157. Джак Флинт и мечът на клана Редторн – Джо Донъли
158. Страшната прокоба
159. Шкафът с чудесата – Мари Руткоски

Октомври 2016
160-161. Небесното кълбо, Съкровището на калдерашите – Мари Руткоски
162. Буреносен фронт – Джим Бъчър
163. Доктор Проктор и големият банков обир – Ю Несбьо
164. Демон на отмъщението – Тойо Йокугава
165. Бафомет – Пиер Кословски
166. Стълбата над ветровете – Чарлз Уилямс
167-168. Безумна луна, Смъртоносна опасност – Джим Бъчър
169-171. Моята призрачна къща, Мечът в подземието, Отвличането на жабите – Анджи Сейдж
172. Разторг – Антон Фотев
173. Осберт отмъстителя – Кристофър Уилям Хил
174. Невидимото дете – Туве Янсон
175. Приказка за магьосници, физици и дракон – Геновева Детелинова

Ноември 2016
176. Очаквах някой по-висок – Том Холт
177. Баркодът на Сизиф – Стефан Кръстев
178. Войната на цветята – Тад Уилямс
179. Сладък сребърен блус – Глен Кук
180. Другият сън – Владимир Полеганов
181-183. Хрониките Илмур – Сенчести шегаджии, Катастрофални плъхове, Лъжливото овчарче – Дейвид Лий Стоун
184. Анна в рокля от кръв – Кендар Блейк
185-186 Короносната кула, Розата и бодилът – Майкъл Съливан
187. Схемата със заварените сестри – Джим Хайнс
188. Назад по линията – Робърт Силвърбърг
189. Разбойници

Декември 2016
190. Призраци и газови лампи
191. Шкафът с чудесийките
192-193. Луната, която убива, Засенчено слънце – Н К Джемисин
194. Корсет с часовников механизъм
195. Писма от дядо Коледа – Дж Р Р Толкин
196. Кофти късмет – Джеф Кини
197. Страхосказания
198. Междупанелни войни – Никола Крумов
199-201. Мина, магиите и бялата стъкленица, Мина и магията за предсказания, Мина и тайната на магиите – Весела Фламбурари
202. А те изпълзяват нощем – Тео Буковски
203. Прахосмукачката на вещицата – Тери Пратчет

Назад по линията

Робърт Силвърбърг

7103-max

Не бих нарекла книжката нещо особено добро, не просто за нивото на Силвърбърг, ами и по принцип. Признавам, изглежда като нещо писано между другото, между две сесии с изключително интересни инхибитори на щастливи хормони, и среща с някое красиво платено момиче. Представете си учебник по византийска история, но с допълнени разни пиперливи подробности като кой император се е изакал в купела, коя владетелка си е лягала с всичко живо под слънцето, и кой как е умрял наистина, независимо колко срамно се е получило на финала, запращайки цял що-годен смислен живот и владичество буквално в аналите исторически, и то в най-гъстия възможен омонимичен смисъл.

Намираме се в бъдещето, където машините за пътуване през времето и пространството не са никаква рядкост, ами част от каталозите на туристическите фирми, където всякакви отегчени от презадоволеността си ексхибиционисти с манталитет на разгонени божи кравички, могат да се възползват от даровете иноземни. Дрогата е абсолютно легално удоволствие, оргиите са по-често явление от следобедната закуска в детската градина, а човещината е заорала в някакви внушителни низини на възможното, натъжавайки относно идеята за падението и нейните наистина възможни мащаби. Външният вид е подвластен на генетика, но емоционалната интелигентност и практическия интелект са на ниво провинциален хитрец, търкащ билети за националната лотария, докато краде ток, вода и всякакви платими режийни за сметка на съседа.

Един свръх отегчен младеж с гръцки произход се записва като куриер – всъщност екскурзовод – на времеви пътешествия, неотличаващи се много от уикенд на Слънчака от гледната точка на хемороиден англичанин – безкрайно количество сравнително евтини и екзотични шаврантии, реки от високоградусен алкохол, забъркан в задния двор от био материали с неизяснен произход и тотално размазване на километри, в случая и векове, от шефа и досадните роднини, вечно готови да проявят недоволство относно степента на измачканост на служебното облекло или ризата за неделната служба. Та имаме зрелища, войни, убийства, ненаказуемо въргаляне из тъмните улички с особи от всякакъв вид и пол, и то напълно безопасно – заради сложно обяснени принципи на изкривяването на времето и наличието на времеви патрул, още преди да сте осрали нещо, ще усетите твърдото руло тоалетна хартия, удобно притиснато в хълбоците ви от някой симпатичен Хълк Хоган с махмурлук. Забавно, нали, пътешественико?

Нашето момче в началото се забавлява с всички екстри на пътуването в миналото, като непрекъснато забравящи те красавици, достъп за жълти стотинки до артефакти с фантастична стойност в настоящето, и невероятните възможности, при наличие на желание, да се запознаеш от близо с някоя много пра родителка, сравнима само с Ким Кардашиян по ханшови възможности, или да убиеш Христос да речем, поради което между другото си нямаме и най-малка представа какво се случва в живота му до навършването на така значимите 33. Но среща една роднина от рода Дука, неземна красавица и сладострастница, която просто обидно лесно превзема сърцето и останалите части на унуката си, и го кара да си мисли за създаването на удобен джоб във времето. Е, нещата много, много се объркват, и историята приключва в нищото, или по-точно увисва на вероятно последната сричка от устните на леко досадния ни протагонист.

Наполовина малко като керуакско порно, наполовина като обичайно скучно разказана история, за мен нямаше кой знае какво в Назад…, но Силвърбърг си е Силвърбърг, и съм склонна да простя това му залитане и да го извиня вътрешно надявайки се, че наистина се е забавлявал с разни веселки хапченца и сгодни девойки, докато е заработвал за вила на Хаваите.