Здрачни сенки

Втората колекция от класически истории на премерения ужас в мрака на Фама е поредното ценителско томче, което може и да не допадне на следовниците на краля или обичайните бързи ужасии с три тона отрязани крайници и артериална кръв. Страхът е нещо специално, което се гради бавно, има история, вина, престъпление и несъстояло се наказание. Писъкът от чист ужас е нещо твърде материално, което живее в едно особено кътче вътре в нас и излиза на разходка само, когато е застрашена самата есенция на душата. Злото е нещо, което съществува въпреки молитви, надежди и добри дела, и напада когато вселената реши, че балансът ѝ е застрашен. И в тези условия писателите от векове насам опитват да борят със силата на перото си неизвестността на тъмнината и поне мъничко да подготвят жителите на настоящото ни измерение относно капаните на здрачните сенки от онзи свят, и още няколко около него. Неуспешно, разбира се, жертви винаги ще има, докато има хищници от какъвто и да е вид.

Лъвкрафт замайва сетивата с красотата на неизвестното и забравеното, но все така опасното от всички измерения; Робърт Хауърд повдига булото над едно от най-скверните тайни места по света ни; Ръдиард Киплинг изважда най-неразбираемото и неподлежащо на отпор от екзотичните джунгли; Едит Уортън разбърква ума под жегата на пустинята; Артър Конан Дойл организира шествие на духовете в английската провинция. Уилям Джейкъбс покрива желанията и надеждите в одеянията на капризния шанс с грозен уклон; Стивън Биней подмамва дявола в игра на адвокати; Марк Твен изживява прераждания и сънища за неотменимата идеална любима; Джордж Елиът кара най-примитивното у хората да прелее от подсъзнанието им във вербалната клоака на трудно покритите низки щения.

Амелия Едуардс преследва духове по железопътните линии; Робърт Бар прехвърля наоколо души на живи и мъртви, като няма невинни, а само желаещи още и още мрак и разрушения; Бърнард Кейпс изприда заклинания в картини, отнемащи младост и живец дори от невръстно дете; Върнън Лий бяга от звука на идеалния тенор – магьосник из лагуните на Венеция. Джером К. Джером пуска на свобода всички потиснати призраци от най-тъмните за човечеството моменти; Амиас Норткът издига къща на мъртвите, гладни за красота и топла кръв обречени души; Елън Глазгоу пристъпва тихо зад загинало в името на парите упорито момиченце, готово за отмъщение и справедливост от гроба; Форест Рийд ще освободи онези, които се нуждаят от финал само със смелостта на искрените сълзи от съчувствие и обич; Уилям Харви ще поседи да почака края на дните, родил се в умовете на двама непознати, станали неволни, но и осъзнати жертви на съдбата.

За всичко, дебнещо в тъмнината на душите или ъглите на сътворението, разказано майсторски с класическия подход на напластяване на напрежението, без да има истинска развръзка с фойерверки или реки от кръв и вътрешности, но със скритото в дъното на същността усещане за удар върху логиката и реалноста, който няма как да отблъснем или повлияем. Класически писъци в мрака…

 

 

Реклами

Целунат от Бога

Явор Цанев

Когато видите името на Явор някъде като автор, съавтор, съставител, редактор, издател, жури или каквато там книжносвързана позиция има за заемане още, можете да сте сигурни, че ще прочетете нещо наистина добро, изпипано, обмислено, издържано и в най-дребните детайли, така че да няма ни един многознайковец, дето си прекарва нощите в броене на запетайки и пълни членове, който да може да се заяде с шест страници фейсбук пост в обемиста група от всечетящи индивиди. Целунат от Бога е колекция истории идеални както да се запознаете за първи път с Явор, така и да си залъжете за малко глада за нова добра българска литература с фантазмено – хоръристичен привкус. Някои от нещата съм имала удоволствието и честта да прочета в списание Дракус или някой от сборниците на клуб Лазарус, но други са ми съвсем нови и изненадващи с оригиналните си идеи, които няма как да предвидиш, но може да им се радваш искрено като сладокусно дете в особено пищна не-веганска сладкарница.

Богатството на хрумванията и сюжетите, обикалящи земното кълбо и няколко паралелни реалности едновременно е едно от нещата, в които ще се влюбите, заедно с изключителното внимание на Явор към чисто практическото си изпълнение, истински комплимент към читателите и чисто уважение към езика и правилата му. Да, и на такива неща се радвам, защото твърде много примери има от другата страна на писателската гилдия, дето са се сбрали любителите на кратките изречения, трите тона удивителни на страница и фриволното пръскане на запетайки, пред което дори и моята творческа пунктуация бледнее. Но какво може да очаквате от тази книжка с привидно леко религиозен уклон? Като за начало да знаете, че капка религия няма, и тази божествена целувка ще боли много и ще оставя следи физически и нетелесни, които нито ще искате да погледнете, нито да почувствате. Както почти всичко, което ще се случи на героите тук.

Дали ще търсят справедливост, възползвайки се от късно въведени, за жалост невъзможни в реалността ни, закони, или ще се възправят срещу чистата лудост, търсеща криво разбрано равновесие, а може би ще предизвикат силите на отвъдното за спасение или богатство, без да обръщат внимание на огромната, непосилна цена за услугите на оня свят – мракът бързо настига по петите всеки бягащ от възмездие, независимо от подбудите. Магия лети из космоса, гладните за души причакват безстрашните, а срещу болката средството винаги е било по-ужасно от невронните писъци на увредените клетки. Драконите търпеливо очакват да се отвори пътя към новото им владение, докато хората сами не се самоунищожат в престъпен мързел, или не се удавят в собствените си сълзи, по силата на велико заклинание от непознат магьосник. Дори децата не са невинни в света на злото, убийците стават жертви, докато търсят поредното кърваво изкупление на слабостта си, а кръвопийците добиват още едно тълкувание в творчески план.

Кладенец помещава последното умиращо зрънце надежда, затвор пък я убива в елегантни дизайнерски мъки, а единствените съратници често са онези, загубили всичко, освен чисто природния механизъм за дишане въпреки всичко, тъй трудно преодоляващ се без достатъчно сила в душата, дори когато същата я има в ръката, ковяща оръжия или държаща ги срещу целия вдигнал се ад. Но най-важното е да искаш да дадеш от себе си, да споделиш това, което имаш с онези, които имат нужда, дори ако на масата стои като единица мерна само живот. Калейдоскоп от истории, сякаш разказани пред лагерен огън насред гори тилилейски, бумтяща камина в готически замък или в малките часове в отдалечена хижа, сбрала в себе си странници с твърде различни цел и посока – ще притихнете, ще се заслушате и ще пуснете мисълта си да странства там някъде, където божиите целувки болят, щом дават живот.

Неидентифицирани забавни обекти

Чувството за хумор във фентъзийно – фантастична среда винаги е било нож с две остриета – хем разведрява обстановката от твърде наситена епичност и тежък футуризъм, хем някак обижда почитателите на сериозността на жанра, дето твърде често подскачат като ощипани розовобузи девици на селска вечеринка при дори най-лекото омаловажаване на силата на фантазията. И ето ви една поредица от сборници с откачените истории от няколко вселени едновременно, създадени както от известни имена, така и от алтернативни творци на думи, които заслужават не по-малко внимание. Ако кратката форма с щипка пиперливо кикотене и самоирония ви звучи като да е вашето нещо – внимание, май сте попаднали на златна мина.

Кен Лиу, Сергей Лукяненко, Майк Резник, Естер Фрийзнър, Робърт Силвърбърг, Кевен Дж. Андерсън, Пиърс Антъни, Кат Рамбо, Джоди Лин Най – ако сте от почитателите на невъзможното и неосъществимото тези имена ще ви говорят много и практически ще гарантират качеството на една ежегодна антология от избрани истории, някои свързани, някои индивидуални. Аз лично се забавлявах много с мини поредиците, експлоатиращи едни и същи герои в среда на непрекъснато падащи наковални, преливащи океани от екскременти и чудовища, пръкващи с гейминг упорство на всеки кръгъл час. Дали ще е одисеята на вампир, станал по неволя ловец на себеподобни, зомбимечки, зомбикрави, паяци ядачи на души, шегаджии по телефона – роднини на Ктхулу и компания; или приключенията на супер герой, преквалифицирал се в психоаналитик, след като в следствие на инцидент от него остава всичко на всичко една глава в буркан, а да не забравяме и офисната сага за магьосниците на тонера, повелителите на кламерите и властелините на поничките за обяд, където се развиват най-зловещите маг-дуели от Роулинсовите изчадия насам, а също и криминалните разследвания на яка полицайка с огромен, свръхинтелигентен розов червей от планетата на Шелдън Купър, живеещ някъде около опашната ѝ кост  – празно няма.

Напредничава технология с ужасно противоречащи си приципи за защита на човешкия живот и клинична депресия; съдебни процеси с орки с махмурлук за адвокати и говорящи мечове с дискриминационни проблеми за свидетели; тролване на едро от извънземни с лош темперамент; зомби плантатори, професионални девойки в беда и панди – пънкари; изключително добри измамници в дребния шрифт в търговските договори с иноземен произход, доставки по домовете на марсиански захарни торти с венериански шантонерки в тях и майстори на едноръчната себезадоволителна магия с кошмарни последици; зомби коледа, кадифен голем и нацистки богове с плочки и общ коефицент на интелигентност колкото актуална плеймейтка – това е само много, много малка част от всички щуротии, които ви очакват зад абсурдистките корици и селекция на неиндефицираните смешни обекти. Да добавим само изключително жестоката политика за уреждане на спорове в невъзможностен сайт за магически предмети, свързана с вечни писъци в мрака, обезглавяване и стриване на костите на прах за призоваване; инструкции за хранене на пирокинетични наследници тип Кари среща Роуг от хиксмените, и естествено, джинът, живеещ в матрака, зомбивеганите и вампирите – призрачни автори зад всяко велико произведение на човечеството – и ви става ясно колко бързо и накъде отиват човешките екскременти по посока на вентилатора.

Една дума – забавно. Още една – брилятно. Да добавим и изключително разнообразно, неомръзващо и разтоварващо. Истории, сякаш писани за удоволствие и с удоволствие. Уверявам ви, че ще намерите не един нов любим автор, чиито книги да потърсите с книгочервейна страст. За мен това е Джоди Лин Най , чиито Джийвс и Устър в космоса ще са ми едно от следващите задължителни четива, обещавам. Помислете си и вие, има от всичко, ама наистина всичко.

Драконовото съкровище

Танит Лий

Една кикотеща приказка за рожден ден, разказана от магьосницата на фантазиите и божествената сила на думите Танит Лий. Всичко запозва като добре познатата Спяща красавица, но вместо невръстна девойка, многопочитаемата кралска двойка има два броя наследници от мъжки и дамски пол, плюс една доста кисела братовчедка – вещица с прилепи в косата и вълци по петите.Поради неспособността на фентъзийните отвъдземски пощи, една кралска покана не пристига навреме – или по-точно някой доста мързелив писар си е избърсал носа с нея, и хоп-троп-тралала – имаме взривоопасната комбинация между рожден ден и вещица в менопауза, та повече от естествено почват да валят проклятията като плодовете на избухнала външна тоалетна на 4 юли в кротко американско предградие. .Принцът се сдобива с превръщането си в гарван веднъж на ден, за един час, на неравни интервали, а принцесата става толкоз тъпа, колкото красива и добра, което значи много, много тъпа, до степен не просто да подари златотканите си гащи на първия молещ за милостиня бедняк, ами да му предложи височайшото бельо и на цялата си рода за компенсация на грижите человечески.

Докато принцесата бързо и свръхефективно разорява кралството си, принцът решава да се поразходи малко наоколо и да изпробва кога какво може да му се случи, ако се превръща в черно пиле веднъж на икиндия. Леля му вещерката с врасналите нокти и люспещите се циреи обаче го погва през вълшебното си огледало и се опитва да му направи живота по-черен и от перата на анималистичната му същност, като хвърля по някоя и друга буря, насъсква приятелчетата си от цял свят или подкиселява обитателите на морската шир, за да се получи едно огромно класическо приключение с много хумор, заиграване със всички постулати на жанра, и в крайна сметка задължителния добър финал на три дена яли, пили и се веселили. Но не и преди да се включат джинове, агресивни канарчета, вегани – далечени братовчеди на Ктхулу, комарджийски настроени демони, кози мастършефове, русалки с лош речник, и несклонни да помагат на случайни минувачи селяни, свикнали да ги грабят и бият в името на завързването на сюжета.

Малка очарователна книжка, спомен за безсмъртния талант на богиня Танит, която и от най-простичките истории може да сътвори чисто забавление от красота и смях, без текстови излишества и писаческа алчност.

Захапи за врата

Тери Пратчет

Вампирските истории основно са два вида – в единия всички блещукат и са вегетарианци, във втория са безмозъчни животни, дето имат нужда от стотина литра добра балканска кръвчица на ден. Никой никога не отговаря на разни важни въпроси от това дали вампирите развиват диарийка или запекче от разните задръстени от боклучава хранителна диета видове кръвна плазма; защо нивгаж вампир не се секне или подпръцква в полет, а още по-малко дали съществува такова нещо като дневна полюция и въобще кръвният поток като такъв как стига до някакви определени местенца на интерес от страна на любопитни малокръвни девойки. Пратчет за съжаление също не вдига много дантелените перденца над тези екзистенциални въпроси, но пък отваря вратите към познанието какво става като събереш на едно място модерни вампири, старомодни вещици, пазители на вярата и киселите алкохолизирани братовчеди на пиктите. Мазало, ако се чудите.

Вампирите се модернизират, интересуват се от управление, малко олигархия, мода и обществено здраве. Наясно са, че за храната си един кръвопиец трябва да се грижи, да уважава, да забавлява, но най-вече да менажира със здрава ръка и студен интелект, неподвластен на всякакви анти-вампирясващи методи като светена вода, свещени предмети и символи, и разни зеленчуци със съмнителен аромат. Така от едно жадно за червени коагулиращи течности животно, модерният вампирясал субект става безмилостен мениджър на ресурси, който е способен да се сприятели с екипа си и да обучи консумационната си база в среда на разбирателство и взаимно уважение. Всеки може да се лиши от някой и друг литраж кръвчица от време на време все пак, даже е полезно за метаболизма и имунитета, нали. Само че в света на Пратчет вече има едни лидери на обществено мнение, наречени вещици, дето някак не обичат никак, ама никак новите порядки, и това създава проблем за новия острозъб мениджмънт на Ланкър. А за страничните наблюдатели като нас носи тонове необуздани пристъпи на хилеж и кикот насред задръстения градски транспорт.

Все още съм в онази част от творчеството на Пратчет, когато книгите му са по-малко послания, повече забавление без грижа и отговорност към света наоколо. Пестя си ги като рядък швейцарски шоколад с трюфели, златни парченца и кафе от цибетки, защото този вид интелигентен хумор няма много последователи, надарени с талант, усет за идеален баланс между смешното и замислящото, и просто онуй женесекуато, дето не можеш да го определиш какво е, но винаги знаеш когато го има, и когато липсва. Като блясъкът в очите на истински обичаната жена, звънкостта на смеха на истински щастливото дете, ореолът от спокойствие в истински добрите хора. Да, рядкост са истинските истински неща, и Пратчет бе сред тях. Но ни остават вещиците, кралете, свещениците, вампирите, троловете, върколаците, дребния народец и Грибо за всички опечалени, дето ще забъркат най-голямата каша на света с голямата лъжица, и после половината вселена ще трябва да се евакуира бързичко, защото ще има бум, ще има бам, и накрая както винаги ще оцеляват тези най-близко до черните островърхи шапки.

Мечът на истината

Тери Гудкайнд

Тази поредица има едно огромно предимство пред почти всяка многотомна епика, издавана у нас, а именно – завършена е, книжните ѝ тела са еднакви по височина, имат чудесни черни гръбчета с елегантни мечове върху тях, които стоят идеално върху всяка библиотека, независимо от вида на читателя им, и правят общо взето добро впечатление на гости. Е, събират прах като всяка друга книжна вакханалия, но все пак са елегантни, дори и в неравномерността на дебелината си, и разделянето на някои заглавия на две части, което между другото е доста удобно за четене. Та, ако искате една красиво изглеждаща поредица, която да заеме удивително централно място в дневната ви – това е една от тях. Какво питате, а? За какво се разказва ли? Героите читави ли са? Авторът добре ли се е справил? Вярно ли е, че от един момент нататък само лесбийки и бдсм става цялата работа? Уф, мислех, че ще ми се размине този път. Но добре, хайде, поискахте си го сами.

За мен лично има смисъл само от първите три – четири книги, съставляващи вероятно оригиналната поредица, разтеглена до неузнаваемост от чисто комерсиални подбуди, както се е правело от зората на книгописането досега. Историята всъщност е доста добра в основата си – разделени светове, ограничени магии, призраци, дебнещи в промеждутъка между реалностите. Един е избрания, неподозиращ за силите си, отключващи се при добър катализатор под формата на красива жена с бойни възможности и може би най-яката свръхестествена способност, за която съм чувала – изповядване чрез докосване, подчинявяне и поробване до смърт. Само си помислете какви прекрасни неща ще свърши един Изповедник в родния ни парламент, или във всяко едно полицейско управление или съд. Въпреки, че влиянието на сериала върху образите от книгата ще ви е силен, всъщност Ричард е доста по-мъжествен, Калан – по-женствена и трогателно неоправна, Зед – доста по-нормален тип, а Рал си е тъмен белокос елф отвсякъде. Но мацките в червена кожа са си мацките в червена кожа – порно архетипът за строга господарка е универсален.

В първите книги имаме сюжетът на израстването, осъзнаването, поемането на отговорност, влюбването, приемането на промяната. Всеки има своята сериозна мотивация, лошите включително, но си заслужават креативните жестоки финали на животите им до един. Имаме няколко паралелни сюжета, които се свързват красиво на панделки, пълни с магия, кръв и битки. От всемогъщия магьосник, през божеството на смъртта, агресивните завоеватели, възползвали се от възможността за почти безболезнено придобиване на ресурси и организиране на кръвожадни забавления, до обладания от демони мистериозен садист с ориенталски нрави – противниците са до един заслужаващи си. Плюс ордените на сестрите на светлината и мрака, които са си чисти окултни шайки с особена любов към садо-мазото, неотличаващи се кой знае колко от морещиците, с изключение на вида на аутфитчетата; чудовищата, бойните племена и остатъчните стари магии, надживели създателите си – атмосфера да искаш, напрежение, идеи, обрати. Но какво се окъква в крайна сметка?

Ако имате една брилянтна идея, но я повтаряте докато всички около вас започнат да повръщат на подозрително равни интервали от време – може би е време да се замислите да не би случайно да има такова нещо като пренасищане, и ако всеки път слагаш заплаха над света, отвличаш някой от героите си, на друг му отнемаш паметта, и ги оставяш на противоположни страни на картата, гледайки им сеира как ще се съберат, докато агонизират от болка, разкъсват се от съмнения и общо взето практикуват всичките петдесет нюанса на недоброволно страдание – може би в някакъв практически лесно идентифицируем момент трябва да спреш таз простотия. Не, не да добавяш сексуално напрежение и още и още от същото, а просто да спреш. Ако четеш книга от поредицата веднъж годишно може би преживяването би било доста по-различно, особено ако си в подходящото настроение и си чел коренно противоположни книги, но една след друга идва много нанагорно, пресищащо и саркастично-недоволно на моменти. Та, общо взето – добра колекционерска придобивка, за читателска такава – не съвсем, напълно и изобщо. Ама много красиво стои на рафта, признавам.

Трансформации

Благой Д Иванов

Ако ви се четат добри хорър истории, достатъчно различни, за да може поне една да стане ваш кошмар, или най-малкото достатъчно ярък спомен за някое и друго десетилетие, то Трансформациите си заслужава един по-задълбочен прочит, ако и да се вдъхновите за нещо свое, изпълнено с писъци и претръпната болка. Колекцията е малко странна, но като се прочете встъплението от автора – нещо, което всъщност много хора активно избягват, ще разберете че това е ретроспекция на 20 години творчески път с всичките му криволичения, експерименти, провали и спорни моменти. Дори и само за това е безкрайно интересно за всеки влюбен в книгите да разгледа като на длан как един творец еволюира, как променя начина си на писане, на изразяване, на степен на страст, вложена в една или друга натрапчива идея, започнала своя опърничав живот на хартия… или на монитор, според зависи.

От истории в стил Р.Л.Стайн до по-скоро психологически хорър на изтерзаната душа, като се премине през не една абстракция на тема болка, ужас или необясним страх – пред вас се разстила една магическа покривчица с различни по вида си отрови за фантазията и сънищата. Червеи, мравки, зомбита, вампири, древни сили на злото, садисти, канибали или просто много, много гадни типчета с впечатляващи способности в областта на приложната жестокост – варианти на смърт бол, и никоя няма да е спокойна, тиха или мирна, защото нима го заслужаваме? Пътуване из мрака, из тишината, в паузите между писъците с цяло гърло. Всяка спирка носи ново изпитание за клетките, отговарящи за реакция на необоснована агресия с осакятаващи последствия, а на финалната дестинация може и да има светлина в тунела, ама по-скоро ще ни  чака още мрак с качулка, аморфна тъкан или може би просто ято от смилащи, ледено – остри зъби без опция за потъване в безсъзнание.

Забавни по страшния начин, откровени по болезнения и смущаващи по най-личния – историите на трансформациите на злото са онзи тип, който трябва да се чете на светло и шумно, но все пак сигурно място. Иначе нито сън, нито безписъчен контакт с непознати за много дълго време ще ви очакват, да си знаете.