Проклятието на Белиал

Димитър Цолов

Така нужното и очаквано продължение на дивата вакханалия с вампири, кукери и върколаци с главен участник един много прецакан от живота лекар в междувидова клиника, придоби своят ударен апогей в Проклятието на Белиал. Ако ви е харесал задъхания екшън, неочакваните обрати и непредвидимите, но някак ставащи бързо симпатични герои – продължението на кървавата ърбън епика ще ви допадне още повече. Ще се завърнем в миналото и ще погледнем в редиците на мистичните кукери, прилични по-скоро на изключително добре организирана престъпна организация с Кръстника и всичко останало. Ще потънем още едно ниво навътре в подземния свят на вампири и върколаци, чиито мотиви за оцеляване в условията на буквално загиващ свят стават все по-разбираеми и някак приемливи до онази степен, която направи лошите момчета от един български сериал – е, единственият що-годе прилично гледаем без позиви за повръщане, да станат ако не любимци, то поне напълно оправдани в действията си, колкото и да бяха ултрасно крайни в помислите и разбиранията си за живота.

Ще разберем и за съществуването на една тайна организация с гарантиран неутралитет, балансьор, макар и финансово зависим, впечатляваща дори просто с факта, че е намерила начин да я има насред безкрайните войни между твърде добре мотивирани същества с твърде много причини да искат нечия смърт, най-вече на главните ни герои. Древни същества ще излязат от сенките, за да помогнат или попречат, но все пак доведат нещата до финал, от който няма как да не сме доволни, с онзи особен тип усмивка на изключително зарадвания от събитията читател, който от няколко часа не може да отлепи поглед от страниците на книгата пред себе си, шептейки до болка познатата мантра- Обърни се, избягай, не му/ѝ вярвай…, дето ги крещим понякога на телевизора, но по-често на книгите, когато нещата очевидно тръгват на лошо.

Та, ако екшънът, но изключително добре описания такъв, майсторски подхванатият сюжет с криминални и ърбън елементи, но без пряка връзка с основната ни действително тук и днес, както и готините герои, несвенящи се да ликвидират завинаги проблемите си с хладно оръжие или юмруци, в опит да запазят някой и друг невинен живот, са вашето нещо – ведната тръгвайте да преравяте нета как да се сдобиете с книжките на Димитър Цолов – Доктора, всяка една от тях е точната, идеална доза от книжното лекарство против скука и униние. Повече лекари трябва да пишат, според мен, това с дозирането някак винаги го разбират идеално 🙂

Advertisements

Вратата със седемте ключалки

Едгар Уолъс

Добрите криминалета си личат от първите страници, особено ако в тях се представи изключително интелигентен и по възможност симпатичен полицай или минимум детектив, странна история или зловеща мистерия, и труповете почват да валят малко след началото, и поддържат темпото на кръво-валежите с по една душа на петдесетина страници. И в тази идеална рецепта е винаги добре да се включи и някоя шармантна дама с висок дух и просто очарователно личице, която да я заплаши смъртна опасност и да се подложи някак основата за голяма и много почтена любов. Та в този ред на мисли Уолъс е повече от майстор в изграждането на интригуващата кримка, предназначена за бързо четене на крак в някой автобус или на бюрократична опашка. Да, предвид сезона и на плажа става, стига да внимавате пороят да не направи малката книжка на баница-бюрек с мастилен пълнеж.

Какво можете да очаквате освен класическото заплитане на престъпления, ексцентрични богаташи, луди учени, забранени биологични експерименти, стари книги, тайни проходи, добре заключени гробници, смъртоносни обрати и британска любезност? Ами просто едно активно повествование, топли главни герои, оцеляващи напук на опитите на твърде много сенчести личности, сума ти пътешествия, комични сблъсъци и хероизъм от висша класа, защото това е от стария вид литература, където читателите се идентифицираха със силни и хитроумни протагонисти, а не както е напоследък модерно – с отхвърлените от обществото и ощетените от живота такива. Човек е голям, колкото са му големи мечтите, а тук хората се осмеляват и за добро, и за лошо да залагат на внушителните мащаби, и то на всяка цена. Добре е когато намериш в себе си читателско уважение и за злите губещи, и за милозливите победители – явно авторът си е свършил добре работата си да забавлява. Не е шедьовър, но дава всичко, което търсите в добрата, стара кримка, абсолютно всичко.

Майстори на феи

Весела Фламбурари

Помня онези специални детски времена, в които фантазията ми не знаеше ограничения и виждаше светове във всяка особена пикселизирана шарка на фототапета (да, да, беше модерно пък), във всяка странна шевица на килима или не особено добре направен шев на дреха, като атропоморфизирах почти всяко скупчване на сенки и цветове в добри феи, зли магьосници и смели принцове и принцеси, търсещи истинския си път и съдба. На ум съм написала вероятно поредица, съперничаща си по обем с Енциклопедия Британика, и чак когато попаднах на Килимените хора на Пратчет, разбрах че в това си приключенстване по гъливерски не съм сама, и сме повече тези, дето виждаме паралелни светове, надничащи зад стръкчето мушкато на терасата. Или в лехите с ягоди на една специална градина…

Насред квартал, изпълнен с фабрики и творчество по калъп, е оцеляла една специална малка работилничка за кукли, в която не просто се произвеждат красиви фигурки, а се създава живо изкуство. От едната страна се възправя недоволния манифактурист, с огорчено сърце и изпълнена със завист душа, от другата го чака мистериозна личност – творител на завоалирани чудеса, до чието ниво на перфекционизъм и магия е почти невъзможно да се стигне. Но с една капчица вълшебство се променят правилата, и по силата на миниатюризацията, нашият уж лошковец се възправя срещу грешката си, и попада в света на една градска градина, населена от странни, страшни, ужасни, но и много, много красиви същества. И започва вихреното приключение в търсене на начин да се победи калъпа, за да се възроди индивидуалната прелест на малките очарователни недостатъци и уникални особености, които правят личност от всяко нещо, одарено по естествен или чародейски начин с душа.

С великолепни илюстрации и топли думи, сюжетът настъпва и престъпва страниците пред очите ви, говорейки на позаспалите деца във всеки от нас, шептейки и кикотейки се докато кара саксията да се превърне в могъщ, ако и доста саможив магьосник; капката, процедила се от чешмата да се прероди в малко пакостлив воден дух, а позавехващите ягоди да подскочат като яростни войни, защитаващи царството си от нашествие. Прекрасна история за дъждовни следобеди, когато дали сами, дали гушнали някой наследник или пухкав домашен любимец, ви се прииска да помечтаете за онова, което не е там, но е видимо за специалното детско супер зрение, наречено диво, естествено въображение. Времето между тези красиви корици ще е най-носталгично топлото, което може да ви донесе една книга. Позволете си това пътешествие във времето и ми кажете после дали усмивката случайно не е цъфтяла по лицето ви поне един ден след това просто ей така. Така обичайно става с добрите магии – действат.

 

Янко и вълшебната книга

Ангел Вълканов

Ще ви разкажа за една прекрасна детска книжка, начало на голямо приказно пътешествие, но и напълно задоволителна като самостоятелна история от моя най-любим тип, в който намираме щастие и магия там някъде встрани и отвъд. Всичко започва изключително минорно, с едно умиращо сираче, изоставено от живота, вселената и всичко отстанало да отдаде последния си дъх в самотата и тишината на отхвърлените. Но зад стените на болницата, където всички виждат в него само терминалната диагноза, една сестра го поглежда с очите на нещастна съпруга и несбъдната майка. За да облекчи поне малко дните му, добрата самарянка му носи странна книга от един още по-странен старец, отишъл си с усмивка от тъжния ни свят, и за късмет, или не съвсем, тази книжка се оказва портал към различен свят, където смъртта е нещо доста по-контролируемо.

Макар и движеща се по напълно класическите релси на епичното фентъзи за подрастващи, с все сираците, специалните способности и боговете, скрити в кьошетата и чакащи своя час, тази модерна приказка успешно добавя щипката реалност на болезнения ни живот и я комбинира уместно с надеждата за достъпен източник на всичко хубаво, което безнадеждно липсва, и така или иначе няма как да дойде вече в сивото ни ежедневие. Смущаващото утро на повествованието бързо пристъпва към далеч по-пъстрия ден на фантазменото, докато стигне до топлата вечер на личното задоволство, където всеки си е на мястото и бъдещето с усмивка е гарантирано. Е, поне засега, но докато я има надеждата, я има и силата да защитиш това, което обичаш.

Героите са разбира се малко едностранчиви – като за начало все пак трябва да се разпределят ролите на добрите и лошковците, да се раздадат оръжията и да се подготви почвата за епичния сблъсък. В условия на многообразна магия и внушителен пантеон от противоречиви божества, на хората в света зад огледалото им се налага да се справят с върколаци, огрета и вещици – преобразители, къде естествено зли, къде поробени от нетърпящи възражение обсебващи чародейства, и то с всички възможни средства, включително някой и друг номер или еволюционно подобрение. Отношенията са маркирани по възможно най-лесния за възприемане начин за едно не особено пораснало дете, а за възрастните остават доста усмивки в ситуации на натурализъм.

И все пак я има и суровата нотка на естествения ход на нещата, където хората умират, мразят, изоставят и потъпкват всичко важно, само заради променените си възприятия за ценност. Доста труден урок за преподаване, и тази книга може би върши една идея повече работа в това да научи децата ви на живот, отколкото вероятно първоначално ви се е сторило. А защо само децата, уверявам ви, че и порасналите индивиди с изумление ще открият някоя и друга очарователно лесно предадена истина. Та ако ви се пътува из свят на говорещи котараци, потомци на величествени дракони, професионални магьосници, въплътени природни елементи в деца с внушителни сили в зародиш и началото на едно топло и истинско приятелство – то доверете се на Янко и вълшебната му книга, и си позволете едно добро приключение в света на мечтите и магиите.

 

Мистериите на Уна Крейт

Шон Томас Одиси

От какво имате нужда в една мрачна лятна утрин, дето по една или друга ваканционна причина ви е свободна,  когато е ясно, че небето скоро ще се продъни и Зевса ще си поиграе на улучи неверника в тълпата с някоя и друга гръмотевичка? От книги, огромни чаши чай или капучино и някоя и друга котка, разбира се. И ако точки 2  и 3 от универсалния списък на щастието са по-скоро според хранителните и алергичните ви навици, то номер 1 си е номер 1 – добрите и увличащи вниманието книги са лек за всяка лоша шега на божествените повелители на времевите изменения и глобалното затопляне. Та ето ви една добра поредица за целите за натриването на носовете на някое и друго кисело божество на климата, която макар и да е малко детска, е и очарователна, мрачна и забавна.

Уна Крейт живее на тайната улица – нещо като странична реалност на нашата, отваряща се всяка нощ за по час към град в света, някога Париж, Прага, Лондон, а сега Ню Йорк, и приютяваща самотни пътешественици и магове по душа. От другата страна на този своеобразен пропусквателен пункт на вълшебствата е самата земя на феите, но не малките сладки същества с пеперудени крилца, а селенията на Маб и Глориана, с все елфите, таласъмите и особено пакостливите, изплетени от чародейство гадории, за които разказва Сузана Кларк в нейния магнус опус за Стрейндж и Норел. Уна е една от последните надарени по кръв с магия от феите, и затова е предопределена да стане върховен магьосник на улицата, само че има няколко неособено малки проблемчета, стоящи пред тази задачка. Мистериозната ни тъмноока красавица е още дете на около 12-13, убила е с магия по погрешка майка си и малката си сестричка, и общо взето се изживява като Холмс, а не като Гандалф.

И това носи повече недоразумения и катастрофи на полу-магичното селение, отколкото всички престъпници, които някак все се появяват неканени в картинката, и не се свенят да демонстрират впечатляващи жестокости, нищо че животът отвъд вратите на реалността ни би трябвало да е една идея по-добър от обичайното. Безмилостни предприемачи, живеещи с отвратителни способи по няколко столетия; брутални убийци, скрити зад лицата на иначе интелигентни и мирно живеещи хорица; вампири -измамници, вещици  – крадци, че даже и политици – от всеки познат вид отрепка се намират обилни количества дори и в това прелестно място, застинало насред стиймпънк викториана, с въздух наситен от свежи вълшебства. И само невръстната Уна може да помогне да не се разпадне този малък рай на магията. С късмет, остра мисъл и безценната помощ на  шепа ценни приятели, едно девойче съзрява, бори се с огромна лична вина и се отпитва да приеме себе си, като между другото все спасява света.

История за силата, прошката и отдадеността на мечтите, но и за магия, престъпления и хумористични подмятания към настоящето ни. Мистериите на Уна Крейт е малко мрачна, но брилянтна с умело подбраните социални теми, вплетени в наистина впечатляващо увличащи приключения с хора и магични същества, на място, за което няма как да не бленувате нощем под завивките. За съжаление на български са намерими само първите две части от трилогията, които могат да се четат и самостоятелно, но третата е черешката на тортата и онзи финал на детството на Уна, за който трескаво хапех нокти в първите две. Забавление от най-непретенциозния порядък, и гарантиран някой и друг следобед или сутрин в добра книжна компания – за мен по-голяма препоръка от това просто няма.

 

Блатна треска

Даниел Иванов

Отварят се портите към ада и през тях минават всички страхове човешки и същества недишащи, но твърде много ядящи плът и души. Няма много изходи, водещи на сигурно място, а и спасителите нещо ги няма, или вече са заровени няколко метра под земята. Полицаите винаги закъсняват непростимо много; тези, раздаващи малко нелегално правосъдие намират тъжния си, ако и вероятно етично справедлив край, но престъпниците – вредители също преминават последната граница към отвъдното, не и без да оставят твърде много пробойни в щита на добротата. Последните защитници биват изконсумирани от плодовете на човешката завист и алчност; невинните стават идеалните жертви без дори искрица надежда за спасение, а тези, осмелили се да поискат сметка от силните на деня твърде бързо откриват истинския смисъл на думи като безнадежност, безпомощност, безсмислено упорство.

На такива, и още купчина подобни размисли се е отдал Даниел Иванов в поредния бисер на колекция Дракус. Динамични разкази, с много кръв и гнусотии, както си и трябва за един добър хорър. Еднакво количество човешки и нечовешки чудовища ще попируват с особено щедрото си стадо жертви, и въпреки почти винаги доброто въоражение, като в класически филм на ужасите онези са винаги по-силни от тези, а хепи-ендът просто не се случва. Героите, и злите, и що-годе добрите, ще ви се запечатат в съзнанието, и ще ви провалят съня за не една или две нощи. Та какво друго да искате от подобна компилация, освен равни дози страх и ужас, и то поднесени качествено, стегнато и нарочно твърде разумно. А, и една нужна забележка към читателите – някои от историите на Даниел не са особено подходящи за лгбт хора, и такива, които им симпатизират, или просто обичат да веят байрячето на анти-дискриминацията. Сатирата се смесва с агресията, и ако резултатът е, ами, забавен, все пак не се преглъща лесно щом имаш някои специфични убеждения. Крайно, но добро, много добро лекарство против спокойни сънища. Предупредени сте!

Първите хора на луната

Хърбърт Уелс

Имам огромна слабост към истории от онези времена, когато хората са били тъй дълбоко очаровани от лунната магия и легендите за скрити светове под повърхността на изтерзаната ни планета, а Марс и Венера са ги имали за нещо като малко далечна провинция на Британската империя, леко по-наляво от Индия или Кипър, дето в умовете на средния брит са били накрай света, разбира се. Наивитетът и абсурдността на идеята да се пътува из космоса с нещо като затворена каляска или стъклено кълбо, и да се достига винаги до напълно обитаема планета с богата растителност и човекоподобни крале и принцеси е толкова романтична, че просто няма как да не докосне онази детска надежда за пътешествие отвъд хоризонта и приключения без край. И Хърбърт Уелс подхранва доста тази мечта с брилянтните си небивалици и любезно чувство за хумор, отнасяйки ни на една напълно откачена Луна, на която хората не са никак очаквани.

Всичко започва напълно класически – един самотен учен – особняк среща млад нехранимайко с амбиции и от съдбовното им приятелство се ражда откриването на съвсем нов материал със супер сили, ако и с цената на вдигнат във въздуха дворец и разни други неприятности като потрошените прозорци на едно градче плюс някое и друго рандъм осакатяване на безименни селяци. С помощта на този материал, наприличващ на нещо като укротена черна материя, облицоват голяма стъклена топка и се изстрелват към добрата стара Луна в опит за намиране на ценни метали, които да направят двамата авантюристи изключително добри партии за женитба. Само че вместо безлюдна обветрена скала, каквато всъщност е, нашата спътническа приятелка се оказва див свят с непрекъснат цикъл на буйно раждане и ледена смърт на агресивна растителност, а под кората ѝ се крие цяла цивилизация на странни изроди, които никак не се радват на иноземни посетители.

Нашите герои се впускат в отчаяна надпревара с времето, климата и местните чудовища, докато се опитват да опознаят новия враждебен свят и да отмъкнат колкото се може повече злато, оказало се нахвърлено практически по-често от чакъл на лунната повърхност. Изживяват кошмарни срещи с местната флора и фауна, биват заловени и подложени на странни процедури, успяват даже да направят метеж, и да демонстрират за пореден път, че по-низко същество от човека няма. На финала заплахата от лунните човеци е почти фатално надвиснала, и също като контетата от началото на миналия век ще си изгризем ноктите в опит да не гледаме твърде често навън за надвиснали извънземни кораби, докато кършим пръсти над съдбата на двамата ни изключително неподготвени за човешки емисари клетници. Който е чел нещичко от Уелс – знае какво да очаква и няма да се разочарова – разкошна фантазия, черно чувство за хумор и недостижима елегантност, която не натежава, а някак извисява читателските сетива. Уелс = любов 🙂