Софийски магьосници – в сърцето на Странджа

Мартин Колев

Втората част на любимата шайка родни ексменове е факт и вършее фенове като усмихнат жътвар с качулка насред чумна епидемия. Ако сте харесали първата част обаче, най-вече заради относителната си завършеност, която подлежи, ама не изисква продължение, тук ще усетите малко задлъжнялостта на историята към мащаб и дълбок смисъл. Което може и да е добре за всички фенове, които искат още от същото, и колкото повече толкова повече. Но за мен малко беше разочароващо, защото някак така ми се искаше да имаме автор на самостоятелен принцип, а не поредната н-томна епика. Ама каквото такова, пак е добре.

В тази част от софийското пътешествие из мистичните пластове на столицата ни ще разкрием тайните на градската библиотека и книгите – светове, една от които се явява и портал към пипнато измерение, ситуирано в далечна братовчедка на тъжната Странджа, с всите караконджули, кукери, самодиви и нестинари. Вещици ще водят закъснели битки, странни субекти ще се пресягат през време – пространството, и ще се загатне за големото зловещо зло злобюлско, което си кеси там някъде в мрака жадно за кръв и власт. Или нещо такова, повече – в следващата книга, или поредица – материал и идеи да искаш.

Забавление без съмнение, с модерен фолклор, поносима доза патриотичен заряд и интересно заиграване с митовете на дедите ни, без да се влиза в досадни подробности, които да разбунят духовете на някой педантичен любител – историк или археолог. Като типична средна книга – или поне междинка във вероятна епопея, някои неща няма да ви стигнат, други – може и да ви дойдат в повече, но не мога да отрека, че е впечатляваща подготовка за наистина вълнуващ финал – или развитие във възход, според творческите планове и възможности. Пък и за София ми е винаги някак топло да чета, особено упражнения върху идеята, че освен грозни ремонти и задръствания, зад поовехтелите красиви фасади може да се крият и неподозирани тайни и мистерии. Ако и вие сте от моята порода – не спирайте да следите Мартин Колев, заслужава си.

Advertisements

Принцеса Сиси

Габи Шустер

Какво ви изниква първо в ума при споменаване на Австрия? Вероятно нещо за Хитлер, Шварценегер, а може би и за топките на Моцарт – бонбоните с гадния марципан, не другото. Но не и за Сиси, символът на чистота и красота на Австро – Унгарската империя, за чието национално значение е трудно да бъде намерен аналог, освен може би култа към Виктория, Даяна или Грейс Кели, с които приликите ги има в най-тъжните им моменти. Всяко момиченце си мечтае да стане принцеса, да бъде харесана от някой красавец с кралски произход и топли очи, с когото да бъдат щастливи до края на живота си, тънещи в ситост и богатство. Но той, животът, някак не харесва хубавите сценарии за слънце без буря, и си иска заплащането за всяка една усмивка. И една малка Сиси ще плати цената.

Принцеса Сиси е дъщеря на баварски благородници, не особено високо в местната йерархия, ако и майка ѝ да е сестра на властващата императрица – орлица с желязни ръкавици и нещо особено зло в погледа. Селско имение без разкош, купчина деца раждани на конвейр, защото трябва, нещастни родители, събрани по принуда, за да се обединят фамилии и пари – не особено романтично начало за една принцеса, но все пак тя, романтиката, тъй обича да вирее, където не я очакваш. И избуява в тялото на едно полу-диваче с необикновена красота, което предпочита да язди коне, да гледа животни и да си играе с простолюдието, вместо да се възпитава за благородна дама. Сиси има възможността да бъде дете, докато малко по-голямата ѝ сестра трябва да стане жена поне ментално, за да е готова за разплод в някое богато и важно семейство. Само че нещата се объркват поради класическо дебелоочие, което не вижда как една 15-годишна буйна кобилка може да хване окото повече от 19-годишна обучена снежна кралица, особено ако този който гледа е разглезен двайсетина годишен император – убавец, на когото не пречи да се зажени за първа братовчедка щом нещо в гащите му го нашепва. И така, по силата на напълно естествен нагон плюс малко педофилски наклонности и практически неоспорима власт, Сиси става съпруга и майка преди да достигне дори 17.

Не ви ли е романтична приказката? Те, приказките, винаги имат този грозен навик навреш ли ги в реалността, да се превръщат в леки хорър истории от ежедневен вид. Макар и първата книга от тази поредица, единствено намерима на български, да се счита за детска според една поредица 12 романа за момичета, и въпреки че трилогията с Роми Шнайдер в Австрия е нещо като Сам вкъщи по Коледа – абсолютно задължителна за въртенето на земната ос телевизионна евтаназия за ума, историята на Сиси е трагична и безкрайно натъжаваща всяка мечтателка на красивите рокли и кралското име. Едно дете бива прелъстено от неособено способен хубавец, абсолютно мамино синче, освен когато става въпрос за тънката част; принудено e да ражда деца, които не му се позволява да гледа; да следва излишно тежки протоколи и правила, да потъпква себе си и мечтите си за чуждото добро и спокойствие, и това трябва да е романтична история от приказен вид. Истината с много тънък захарен слой, който твърде лесно загорчава – това е Габи Шустер, и не, не е подходяща за четене преди лягане от романтични сърца. Нататък става още по-пошло достоверно, гарантирам ви, историята задължава.

Черната корона

Александър Драганов

Финалната част на епичната история за тъмни елфи и вампири, преоткрили правия път на светлината и любовта през закаляване на душата с много кръв, битки и магии на Александър Драганов е наистина това, от което едно героично фентъзи има нужда – възхитителна мащабност, класически сюжет и изненадващи обрати, плюс щипка Ктхулу за разкош. Изненада може би е ключовата дума за Черната корона – любовта е изненадваща, лошите са изненадващи, а самият край – повече от изненадващ. Казах ли колко бях изненадана? А колко бях доволна, че един български фентъзиен автор, и то на наистина добро фентъзи, стремящо се да остане в канона на елфите, джуджетата и орките, може да вземе едно предъвквано стотици пъти вдъхновение и да направи от него нещо, което да изкара от мен една торба „Я, стига бе!“, докато трескаво проследявах всеки обрат на микса от Шлемово усое среща Дризт и компания, и това някак не ми доскуча и за миг?

Ако не знаете кой е Алтиарин, Римиел или какво е Градът на странните удоволствия – поправете своята грешка, и потърсете Мечове в леда и Сказания за ледената планина, откъдето тръгва една наистина добра епика в стила на Салваторе и Толкин, но с намигване към Лъвкрафт и Хауърд. За мен бе истинско удоволствие да видя как Сашо Драганов се развива с впечатляващи скокове като автор с всяка следваща история за разнородната си компания от главни герои, с различни болки и грешки в миналото, но все пак намерили някак сили да променят живота си щом срещнат кауза, заслужаваща си измяната на досегашните принципи на поне едно 180 градуса в спектъра от сиво-черното зло до едно що-годе справедливо, ако и не винаги напълно безупречно добро.

Една отчаяна битка между безкрайните орди от унищожаваща есенцията на живота поквара срещу оределите редици на защитниците на приемливото статукво сред ходещите в светлината става фон на издигането на така любимите ни герои до напълно заслужените позиции в новия свят. Един фентъзиен Рагнарок се разгръща срещу заспалите древни от дълбокия космос, които лелеят единствено нищото и антиматерията, и намират за противно всяка съществувание, включително и това, което ги боготвори. Дори нечовешките същества търсят човешката топлота в отношенията си, а фантастичността на есенцията им някак помага да бъдат повече хора от нас. Наистина, рядка комбинация между епика и лична история, и то разказана добре и в обем, който не дотяга, нито пък оставя твърде много недоизказано. Колекция Дракус с поредното вдъхновяващо четиво, което може само да радва всеки заклет фентъзиен читател.

Хипи – некромант, елф – пироман и маг – бюрократ влизат в кръчмата…

Л. Г. Естрела

Ха сега се замислете какво се разбира под герой в един що-годе нормален фентъзи роман? Вероятно почваме от млад момък, най-много девойка, задължително сирак, обезателно със случайно открити свръхестествени способности, и винаги в условия на една дебела и надвиснала сериозно над света опасност, която само нашият фърфалак може да разреши. Към отбора му най-вероятно ще се присъедини стар, но много благ магьосник, някое и друго гневливо, но със златно сърце джудже, нежен и благороден елф, а ако сме много в настроение – някой преминал от правата страна на закона бивш кокошкар с много вдъхновяваща лична история, обясняваща престъпното му поведение.

Но какво, ако почваме от млад некромант, успешно оттървал се от предшественика си и завладял замъка му, заедно с едно полу-измерение от вселеноядни ужаси в мазето и гигантски франкенщайн експерименти с много кисел характер в килера, и добавим неговия нов ученик, което е невръстно девойче с остри като ножове сенки, отвратителен вкус към ярко розовото и неизчерпаем арсенал от опити за убийство върху учителя си? И после присъединим класически бюрократ, с особена дарба да съхранява всичко в невидим джоб – разкъсване на реалността; елфиня, специализирала в огнената магия и ръкопашния бой, мразена от всички растения, с изключение на най-отровните; древен войн със слабост към бонзаите, пътуванията във време-пространството и тайните, и нахвърлим за красота и малък дракон – мелез, наполовина свещен бял, на половина корозионно черен, пясъчен елф – безмилостен масов убиец и крадец, плюс шайка от брилянтно обучени плъхове – нинджи със слабост към силно избухливи вещества? И ето ви на една доста впечатляваща купчина от необичайни герои, които не знаеш дали ще е по-добре за света да заколиш в леглата им, или да им бъдеш скромен летописец.

Инди авторката Л.Г. Естрела е създала един откачен свят на лоши, по-лоши и юбер лоши индивиди, където финансовата инжекция и индулгенциите от местните управляващи помагат да се започне една своего рода биологична война на принципни престъпници срещу безпринципните им такива другари. Така де, ако имаш заплаха от прекалено бързо осъзнали се и практически неунищожими механични големи, решили да създадат своя държава, или демонски господар, планирал да направи чаено парти с братовчедите си Ктхулу и Дагон, и доста приятели, което ще струва една – две вселени, щото хубавият чай си върви с добра хапка живот – кого викаш, от кого би се лишил? Абсурдни ситуации за създаването на екип, по-смехотворен от което и да е Марвел или ДС събрание на специални хора, щото то просто шотландско уиски и миша пикня не вървят винаги някакси. Богатство от битки и хумор, анимационно-геймърска обстановка и огромна усмивка на задоволство от всяко преодоляно препятствие, минало винаги някак на косъм и обикновено чрез намесата на великата некромантска лопата. Да му се чуди човек какво толкова е направил света на Естрела, че е натъпкала по него всичкото възможно зло, и още малко отгоре, за да го накара да писка по нощите от ужас, че анти-вселената се крие под леглото с букет месоядни рози – активистки за джендър равноправие. Писателско отмъщение, ще.

Янко и вълшебната книга

Ангел Вълканов

Ще ви разкажа за една прекрасна детска книжка, начало на голямо приказно пътешествие, но и напълно задоволителна като самостоятелна история от моя най-любим тип, в който намираме щастие и магия там някъде встрани и отвъд. Всичко започва изключително минорно, с едно умиращо сираче, изоставено от живота, вселената и всичко отстанало да отдаде последния си дъх в самотата и тишината на отхвърлените. Но зад стените на болницата, където всички виждат в него само терминалната диагноза, една сестра го поглежда с очите на нещастна съпруга и несбъдната майка. За да облекчи поне малко дните му, добрата самарянка му носи странна книга от един още по-странен старец, отишъл си с усмивка от тъжния ни свят, и за късмет, или не съвсем, тази книжка се оказва портал към различен свят, където смъртта е нещо доста по-контролируемо.

Макар и движеща се по напълно класическите релси на епичното фентъзи за подрастващи, с все сираците, специалните способности и боговете, скрити в кьошетата и чакащи своя час, тази модерна приказка успешно добавя щипката реалност на болезнения ни живот и я комбинира уместно с надеждата за достъпен източник на всичко хубаво, което безнадеждно липсва, и така или иначе няма как да дойде вече в сивото ни ежедневие. Смущаващото утро на повествованието бързо пристъпва към далеч по-пъстрия ден на фантазменото, докато стигне до топлата вечер на личното задоволство, където всеки си е на мястото и бъдещето с усмивка е гарантирано. Е, поне засега, но докато я има надеждата, я има и силата да защитиш това, което обичаш.

Героите са разбира се малко едностранчиви – като за начало все пак трябва да се разпределят ролите на добрите и лошковците, да се раздадат оръжията и да се подготви почвата за епичния сблъсък. В условия на многообразна магия и внушителен пантеон от противоречиви божества, на хората в света зад огледалото им се налага да се справят с върколаци, огрета и вещици – преобразители, къде естествено зли, къде поробени от нетърпящи възражение обсебващи чародейства, и то с всички възможни средства, включително някой и друг номер или еволюционно подобрение. Отношенията са маркирани по възможно най-лесния за възприемане начин за едно не особено пораснало дете, а за възрастните остават доста усмивки в ситуации на натурализъм.

И все пак я има и суровата нотка на естествения ход на нещата, където хората умират, мразят, изоставят и потъпкват всичко важно, само заради променените си възприятия за ценност. Доста труден урок за преподаване, и тази книга може би върши една идея повече работа в това да научи децата ви на живот, отколкото вероятно първоначално ви се е сторило. А защо само децата, уверявам ви, че и порасналите индивиди с изумление ще открият някоя и друга очарователно лесно предадена истина. Та ако ви се пътува из свят на говорещи котараци, потомци на величествени дракони, професионални магьосници, въплътени природни елементи в деца с внушителни сили в зародиш и началото на едно топло и истинско приятелство – то доверете се на Янко и вълшебната му книга, и си позволете едно добро приключение в света на мечтите и магиите.

 

Мистериите на Уна Крейт

Шон Томас Одиси

От какво имате нужда в една мрачна лятна утрин, дето по една или друга ваканционна причина ви е свободна,  когато е ясно, че небето скоро ще се продъни и Зевса ще си поиграе на улучи неверника в тълпата с някоя и друга гръмотевичка? От книги, огромни чаши чай или капучино и някоя и друга котка, разбира се. И ако точки 2  и 3 от универсалния списък на щастието са по-скоро според хранителните и алергичните ви навици, то номер 1 си е номер 1 – добрите и увличащи вниманието книги са лек за всяка лоша шега на божествените повелители на времевите изменения и глобалното затопляне. Та ето ви една добра поредица за целите за натриването на носовете на някое и друго кисело божество на климата, която макар и да е малко детска, е и очарователна, мрачна и забавна.

Уна Крейт живее на тайната улица – нещо като странична реалност на нашата, отваряща се всяка нощ за по час към град в света, някога Париж, Прага, Лондон, а сега Ню Йорк, и приютяваща самотни пътешественици и магове по душа. От другата страна на този своеобразен пропусквателен пункт на вълшебствата е самата земя на феите, но не малките сладки същества с пеперудени крилца, а селенията на Маб и Глориана, с все елфите, таласъмите и особено пакостливите, изплетени от чародейство гадории, за които разказва Сузана Кларк в нейния магнус опус за Стрейндж и Норел. Уна е една от последните надарени по кръв с магия от феите, и затова е предопределена да стане върховен магьосник на улицата, само че има няколко неособено малки проблемчета, стоящи пред тази задачка. Мистериозната ни тъмноока красавица е още дете на около 12-13, убила е с магия по погрешка майка си и малката си сестричка, и общо взето се изживява като Холмс, а не като Гандалф.

И това носи повече недоразумения и катастрофи на полу-магичното селение, отколкото всички престъпници, които някак все се появяват неканени в картинката, и не се свенят да демонстрират впечатляващи жестокости, нищо че животът отвъд вратите на реалността ни би трябвало да е една идея по-добър от обичайното. Безмилостни предприемачи, живеещи с отвратителни способи по няколко столетия; брутални убийци, скрити зад лицата на иначе интелигентни и мирно живеещи хорица; вампири -измамници, вещици  – крадци, че даже и политици – от всеки познат вид отрепка се намират обилни количества дори и в това прелестно място, застинало насред стиймпънк викториана, с въздух наситен от свежи вълшебства. И само невръстната Уна може да помогне да не се разпадне този малък рай на магията. С късмет, остра мисъл и безценната помощ на  шепа ценни приятели, едно девойче съзрява, бори се с огромна лична вина и се отпитва да приеме себе си, като между другото все спасява света.

История за силата, прошката и отдадеността на мечтите, но и за магия, престъпления и хумористични подмятания към настоящето ни. Мистериите на Уна Крейт е малко мрачна, но брилянтна с умело подбраните социални теми, вплетени в наистина впечатляващо увличащи приключения с хора и магични същества, на място, за което няма как да не бленувате нощем под завивките. За съжаление на български са намерими само първите две части от трилогията, които могат да се четат и самостоятелно, но третата е черешката на тортата и онзи финал на детството на Уна, за който трескаво хапех нокти в първите две. Забавление от най-непретенциозния порядък, и гарантиран някой и друг следобед или сутрин в добра книжна компания – за мен по-голяма препоръка от това просто няма.

 

Крадецът на магия

Сара Приниъс

Ако си търсите поредица, която може да докосне както старите върли фенове на Хари Потър (от които не съм), така и почитателите на общо взето магическите истории (на които определено съм), а също и подрастващите, за които магията като такава тепърва ще вълнува умовете им, прекрачвайки границата между приказките за лека нощ и първите доброволно разгърнати и изядени с кориците книжки, то Крадецът на магия можеше да бъде вашето истинско топло откритие. Можеше, защото от една прелестна четирилогия на български макар и трудно можете да намерите само първите две, на третата е достъпна само корицата, а вероятно някъде там при преводача е и българския текст, а четвъртата е напълно непогледната от предполагаемо отказалите се от туй тъй доблестно, но и ужасно трудно и истински свято дело книгоиздаването, и то това на хубави и смислени книги. Следвайки което можем не просто да размахваме юмручета в безсилен гняв, а да вземем да го научим този английския, който уверявам ви покрай авантюрите ми с още четири негови иноземни събратя мога да заявя, че е просто елементарен. Така де, щом Доналд Тръмп го говори, можем и ние, нали?

Историята започва в странен град, почти идеално копие на викториански Лондон, от страната на копторите и чешмите с евтин джин. Едно хлапе, родено и оцеляващо някак на улицата, напук на всички биологични и свръхестествени опасности, се опитва да заработва по джипси начина, пребърквайки смело джобовете на възрастен господин с вид на доста кисел Дъмбълдор. Но вместо пет пенса намира огромен вълшебен камък, който почти го убива, но някак се отказва в последния момент, което позволява на белобрадият първи братовчед на Гандалф да разпознае някакви трошици магичен талант у малкото улично плъхче в човешка форма. И отваря за човешкия гризач вратите на обучението за магьосници, както и вратата на дома си, а в един момент и на сърцето си, за което в последствие се оказва, че има и повече от една причина, и нещата си отиват на местата поне до известна степен, ама това на финалната права.

Първата задача на всеки начинаещ в магията е да намери своя локус магикалис или призмата на магията си, а нашият крадец изважда „късмета“ това да е един от камъните на местната благородничка, живееща в хубавата част на алтер-Лондона, там където има течаща вода, вътрешна канализация и осветление, а хората не умират от настинка, зъбобол и кърлежи. Така наред със залягането над уроците на малкият ни разбойник му се налага да планира и доста сложна кражба, която естествено се усложнява допълнително от почти живия камък, настояващ да извършва магия и да бъде ползван като инструмент, а не като герданче. Приключенията едва започват, ще се включи и подземният свят, и източни магьосници, дракони, душеядни сенки, войнстващи духове, и много експлозии, както и невероятна теория за произхода на магията, която ще се хареса на всеки пленен от идеята за вълшебствата.

Алтернативна Англия с магия е винаги очарователен сетинг за невероятни приключения, и макар че по-скоро ми се случва да го свързвам с така любимия ми стиймпънк, тук класическата фантазия властва без конкуренция, и отнася читателите на пътешествие със симпатични, ако и малко на пръв поглед едноизмерни герои, оказали се с много тъмни тайни за криене някъде по пътя на оцеляването си. Привидно зъл магьосник, оказал се единствения разумен в тежки моменти, маг-чирак – бивш крадец, заемащ ролята на крайното спасение на града си, бияч със златно сърце и впечатляващи кулинарни способности, принцеса без глезотии и с много смелост в обученото си за владетел сърце – това са вашите нови книжни приятели, на които ще помогнете да преодолеят себе си и очакванията на другите към тях, ще изкарате от ролите им и ще им дадете свободата да бъдат това, за което сърцата им копнеят, а не имената определят. Прекрасен урок за всеки търсещ себе си насред ограниченията на света ни, независимо от възрастта.