Неидентифицирани забавни обекти

Чувството за хумор във фентъзийно – фантастична среда винаги е било нож с две остриета – хем разведрява обстановката от твърде наситена епичност и тежък футуризъм, хем някак обижда почитателите на сериозността на жанра, дето твърде често подскачат като ощипани розовобузи девици на селска вечеринка при дори най-лекото омаловажаване на силата на фантазията. И ето ви една поредица от сборници с откачените истории от няколко вселени едновременно, създадени както от известни имена, така и от алтернативни творци на думи, които заслужават не по-малко внимание. Ако кратката форма с щипка пиперливо кикотене и самоирония ви звучи като да е вашето нещо – внимание, май сте попаднали на златна мина.

Кен Лиу, Сергей Лукяненко, Майк Резник, Естер Фрийзнър, Робърт Силвърбърг, Кевен Дж. Андерсън, Пиърс Антъни, Кат Рамбо, Джоди Лин Най – ако сте от почитателите на невъзможното и неосъществимото тези имена ще ви говорят много и практически ще гарантират качеството на една ежегодна антология от избрани истории, някои свързани, някои индивидуални. Аз лично се забавлявах много с мини поредиците, експлоатиращи едни и същи герои в среда на непрекъснато падащи наковални, преливащи океани от екскременти и чудовища, пръкващи с гейминг упорство на всеки кръгъл час. Дали ще е одисеята на вампир, станал по неволя ловец на себеподобни, зомбимечки, зомбикрави, паяци ядачи на души, шегаджии по телефона – роднини на Ктхулу и компания; или приключенията на супер герой, преквалифицирал се в психоаналитик, след като в следствие на инцидент от него остава всичко на всичко една глава в буркан, а да не забравяме и офисната сага за магьосниците на тонера, повелителите на кламерите и властелините на поничките за обяд, където се развиват най-зловещите маг-дуели от Роулинсовите изчадия насам, а също и криминалните разследвания на яка полицайка с огромен, свръхинтелигентен розов червей от планетата на Шелдън Купър, живеещ някъде около опашната ѝ кост  – празно няма.

Напредничава технология с ужасно противоречащи си приципи за защита на човешкия живот и клинична депресия; съдебни процеси с орки с махмурлук за адвокати и говорящи мечове с дискриминационни проблеми за свидетели; тролване на едро от извънземни с лош темперамент; зомби плантатори, професионални девойки в беда и панди – пънкари; изключително добри измамници в дребния шрифт в търговските договори с иноземен произход, доставки по домовете на марсиански захарни торти с венериански шантонерки в тях и майстори на едноръчната себезадоволителна магия с кошмарни последици; зомби коледа, кадифен голем и нацистки богове с плочки и общ коефицент на интелигентност колкото актуална плеймейтка – това е само много, много малка част от всички щуротии, които ви очакват зад абсурдистките корици и селекция на неиндефицираните смешни обекти. Да добавим само изключително жестоката политика за уреждане на спорове в невъзможностен сайт за магически предмети, свързана с вечни писъци в мрака, обезглавяване и стриване на костите на прах за призоваване; инструкции за хранене на пирокинетични наследници тип Кари среща Роуг от хиксмените, и естествено, джинът, живеещ в матрака, зомбивеганите и вампирите – призрачни автори зад всяко велико произведение на човечеството – и ви става ясно колко бързо и накъде отиват човешките екскременти по посока на вентилатора.

Една дума – забавно. Още една – брилятно. Да добавим и изключително разнообразно, неомръзващо и разтоварващо. Истории, сякаш писани за удоволствие и с удоволствие. Уверявам ви, че ще намерите не един нов любим автор, чиито книги да потърсите с книгочервейна страст. За мен това е Джоди Лин Най , чиито Джийвс и Устър в космоса ще са ми едно от следващите задължителни четива, обещавам. Помислете си и вие, има от всичко, ама наистина всичко.

Реклами

Мечът на истината

Тери Гудкайнд

Тази поредица има едно огромно предимство пред почти всяка многотомна епика, издавана у нас, а именно – завършена е, книжните ѝ тела са еднакви по височина, имат чудесни черни гръбчета с елегантни мечове върху тях, които стоят идеално върху всяка библиотека, независимо от вида на читателя им, и правят общо взето добро впечатление на гости. Е, събират прах като всяка друга книжна вакханалия, но все пак са елегантни, дори и в неравномерността на дебелината си, и разделянето на някои заглавия на две части, което между другото е доста удобно за четене. Та, ако искате една красиво изглеждаща поредица, която да заеме удивително централно място в дневната ви – това е една от тях. Какво питате, а? За какво се разказва ли? Героите читави ли са? Авторът добре ли се е справил? Вярно ли е, че от един момент нататък само лесбийки и бдсм става цялата работа? Уф, мислех, че ще ми се размине този път. Но добре, хайде, поискахте си го сами.

За мен лично има смисъл само от първите три – четири книги, съставляващи вероятно оригиналната поредица, разтеглена до неузнаваемост от чисто комерсиални подбуди, както се е правело от зората на книгописането досега. Историята всъщност е доста добра в основата си – разделени светове, ограничени магии, призраци, дебнещи в промеждутъка между реалностите. Един е избрания, неподозиращ за силите си, отключващи се при добър катализатор под формата на красива жена с бойни възможности и може би най-яката свръхестествена способност, за която съм чувала – изповядване чрез докосване, подчинявяне и поробване до смърт. Само си помислете какви прекрасни неща ще свърши един Изповедник в родния ни парламент, или във всяко едно полицейско управление или съд. Въпреки, че влиянието на сериала върху образите от книгата ще ви е силен, всъщност Ричард е доста по-мъжествен, Калан – по-женствена и трогателно неоправна, Зед – доста по-нормален тип, а Рал си е тъмен белокос елф отвсякъде. Но мацките в червена кожа са си мацките в червена кожа – порно архетипът за строга господарка е универсален.

В първите книги имаме сюжетът на израстването, осъзнаването, поемането на отговорност, влюбването, приемането на промяната. Всеки има своята сериозна мотивация, лошите включително, но си заслужават креативните жестоки финали на животите им до един. Имаме няколко паралелни сюжета, които се свързват красиво на панделки, пълни с магия, кръв и битки. От всемогъщия магьосник, през божеството на смъртта, агресивните завоеватели, възползвали се от възможността за почти безболезнено придобиване на ресурси и организиране на кръвожадни забавления, до обладания от демони мистериозен садист с ориенталски нрави – противниците са до един заслужаващи си. Плюс ордените на сестрите на светлината и мрака, които са си чисти окултни шайки с особена любов към садо-мазото, неотличаващи се кой знае колко от морещиците, с изключение на вида на аутфитчетата; чудовищата, бойните племена и остатъчните стари магии, надживели създателите си – атмосфера да искаш, напрежение, идеи, обрати. Но какво се окъква в крайна сметка?

Ако имате една брилянтна идея, но я повтаряте докато всички около вас започнат да повръщат на подозрително равни интервали от време – може би е време да се замислите да не би случайно да има такова нещо като пренасищане, и ако всеки път слагаш заплаха над света, отвличаш някой от героите си, на друг му отнемаш паметта, и ги оставяш на противоположни страни на картата, гледайки им сеира как ще се съберат, докато агонизират от болка, разкъсват се от съмнения и общо взето практикуват всичките петдесет нюанса на недоброволно страдание – може би в някакъв практически лесно идентифицируем момент трябва да спреш таз простотия. Не, не да добавяш сексуално напрежение и още и още от същото, а просто да спреш. Ако четеш книга от поредицата веднъж годишно може би преживяването би било доста по-различно, особено ако си в подходящото настроение и си чел коренно противоположни книги, но една след друга идва много нанагорно, пресищащо и саркастично-недоволно на моменти. Та, общо взето – добра колекционерска придобивка, за читателска такава – не съвсем, напълно и изобщо. Ама много красиво стои на рафта, признавам.

Рокамбол

Понсон дьо Терай

Ако някога сте чували термина булеварден роман, то знайте, че не се е пръкнал специално да отрази псевдо писаниците на разни амбициозни хубавици, които знаят, че ако прострат мръсното пране на всичкия ни вмирисан хайлайф пред погледа на овълчени простосмъртни, ще съберат достатъчно жълти стотинки, за да си направят нов чифт бозки. Всъщност правилната терминология е файтонджийски роман, тъй като малките книжки – подлистници на вестници, са били основното забавление на древните бакшиши от време оно, докато си чакат поредния клиент. Рокамбол е класическо четиво за управляващи каруци и коне индивиди в елегантния Париж, пълен с крайни емоции, диви обрати, неподозирани жестокости и задоволяваща справедливост с малък туист за онези с малко по-тъмни сърца. Мда, бестселър с ограничена литературна стойност, но все пак с френско изящество, пред което можем само да се усмихнем самодоволно, подушили истински гилти плежър за ценители.

Поредицата се вие в съмнително многотомие на български, но в оригинал са само пет – шест книжки, което идва да намекне , че имаме или прилично изпълнено дописване, или доброто старо разцепване за удобство на всеки текст. Двама полубратя – единият разглезен и порочен, другият – добродетелен и търсещ справедливост влизат в класичиески дуел заради обезчестена красавица, който ще се проточи в годините и ще потопи Париж в кръв и разгул. Схемите за забогатяване и принизяване на богаташите са просто впечатляващи и достойни за разплитане от гении с ум от Холмс нагоре; романтичните връзки са толкова благовъзпитани и цинични едновременно, че объркват доста постулатите за приемливи отношения, а падението е в позор и кръв, с камари трупове, самоубийства, лудост и съсипия от всеки вид и род. Злите са наистина зли и почти неподлежащи на промяна, но брилянтни хамелеони и адаптивни магьосници; добрите пък от друга страна твърде лесно залитат към козните на хитроумните прадядовци на Дани Оушън и компания, така че е трудно да се вземе морална страна.

Рокамбол е епика за елегантното френско високомерие, за кървавия вкус на народ, създал Фантомас и Арсен Люпен, за интелигентността и студенокръвното схемаджийство, за страстта и възпитанието във вечен дуел. Рокамбол е сериал, класически, очарователен, напрегнат, задоволяващ всички претенции към бързо действие, безумни обрати, стоене на нокти в безмислен опит да се запази нечий герой в неговата цялост до последната страница. Рокамбол е онова, от което не знаете, че имате нужда, докато не потънете в историята до ушите, и се усетите в четири сутринта, че тези французи са ви грабнали сърцето като Малката булка вътрешностите на средностатистическа домакиня. Предпочитам фрачулята, да се знае. Не е за всеки, но пък си заслужава екзотичния експеримент на възприятията.

Левиатан

Скот Уестърфийлд

Представете си стиймпънк вселена, в която първата световна война се води между фракциите на механиците – изобретатели на гениални машини на пара и тесла електричество, и биолозите – откриватели, отдали се съвършенни генетични експерименти, чиито плодове са на толкова много средни цивилизационни нива, че на човек свят ще му се завие от идеята за гигантски създания от плът и механична маса, изправили се срещу чудовища от метал и ужасно напреднала технология от нашето неосъществено бъдеще. Но нравите са си викториански, жените са все още едно стъпало под мъжкия пол, особено като стане въпрос за армия, флота или авиация. А тук става въпрос за всичко това, защото все пак за война говорим, ако и да е такава, която приключва преди милионите жертви да намалят човешкото население на що-годе приемливо ниво.

Личната история на случаен кадет на въздушните британски сили, състоящи се основно от огромен летящ кит пълен със своя си лична флора и фауна, се обърква с тази на австрийския престолонаследник на онези клети благородни хорица, дето и тук не ги подминава атената в Сараево, макар и с други средства и мотиви. Заражда се едно искрено приятелство, докато се решават проблеми в световен мащаб, лети се из цялото земно кълбо, засичат се с Тесла, Панчо Виля, Пулицър, последния османски султан, наследничката на Дарвин и още цял куп известни имена от историята, намесили се по малко странен, но някак достоверен начин в хода на събитията и в това измерение. През Европа, Азия, Русия и Америка, пресичайки пътя на зловещи биологични абоминации и технологични извращения на гениалността, едно пътешествие намира своя апогей сред битки и безумни соло акции с винаги минимален шанс за успех. И в средата е приятелството, а може би и любовта.

Скот Уестърфийлд създава една бляскава история за подрастващи с огромна фантазия и гениални идеи за вариативността на вселената ни, която хем някак обучава неусетно в една история, много близка, макар и леко различна, до нашата тъжна такава, хем възпитава в читателите качества на истински, отдадени на кауза и приятелски морал хора по онзи лекия начин, дето има най-голям шанс да влезе в главата на така деликатно облъчвания индивид. Страхотните илюстрации допълват шарения образ от зъбчати колелца и изродени генетично клетки, с който се сблъсквате още в невероятните корици и вътрешните пълноцветни пропагадни плакати, имитиращи безупречно безмилостните карикатуристи – критици отпреди повече от век. Така че очаквайте визуално и вербално емоциите да преминат с тесла скорост през умовете ви и да спрат някъде в сърцата ви, ако там разбира се, се крие някой нереализиран пътешественик – авантюрист, който няма нищо против да помисли малко върху различността на историята като възможност за добро преживяване. Стимпънк форевър!

Софийски магьосници – в сърцето на Странджа

Мартин Колев

Втората част на любимата шайка родни ексменове е факт и вършее фенове като усмихнат жътвар с качулка насред чумна епидемия. Ако сте харесали първата част обаче, най-вече заради относителната си завършеност, която подлежи, ама не изисква продължение, тук ще усетите малко задлъжнялостта на историята към мащаб и дълбок смисъл. Което може и да е добре за всички фенове, които искат още от същото, и колкото повече толкова повече. Но за мен малко беше разочароващо, защото някак така ми се искаше да имаме автор на самостоятелен принцип, а не поредната н-томна епика. Ама каквото такова, пак е добре.

В тази част от софийското пътешествие из мистичните пластове на столицата ни ще разкрием тайните на градската библиотека и книгите – светове, една от които се явява и портал към пипнато измерение, ситуирано в далечна братовчедка на тъжната Странджа, с всите караконджули, кукери, самодиви и нестинари. Вещици ще водят закъснели битки, странни субекти ще се пресягат през време – пространството, и ще се загатне за големото зловещо зло злобюлско, което си кеси там някъде в мрака жадно за кръв и власт. Или нещо такова, повече – в следващата книга, или поредица – материал и идеи да искаш.

Забавление без съмнение, с модерен фолклор, поносима доза патриотичен заряд и интересно заиграване с митовете на дедите ни, без да се влиза в досадни подробности, които да разбунят духовете на някой педантичен любител – историк или археолог. Като типична средна книга – или поне междинка във вероятна епопея, някои неща няма да ви стигнат, други – може и да ви дойдат в повече, но не мога да отрека, че е впечатляваща подготовка за наистина вълнуващ финал – или развитие във възход, според творческите планове и възможности. Пък и за София ми е винаги някак топло да чета, особено упражнения върху идеята, че освен грозни ремонти и задръствания, зад поовехтелите красиви фасади може да се крият и неподозирани тайни и мистерии. Ако и вие сте от моята порода – не спирайте да следите Мартин Колев, заслужава си.

Принцеса Сиси

Габи Шустер

Какво ви изниква първо в ума при споменаване на Австрия? Вероятно нещо за Хитлер, Шварценегер, а може би и за топките на Моцарт – бонбоните с гадния марципан, не другото. Но не и за Сиси, символът на чистота и красота на Австро – Унгарската империя, за чието национално значение е трудно да бъде намерен аналог, освен може би култа към Виктория, Даяна или Грейс Кели, с които приликите ги има в най-тъжните им моменти. Всяко момиченце си мечтае да стане принцеса, да бъде харесана от някой красавец с кралски произход и топли очи, с когото да бъдат щастливи до края на живота си, тънещи в ситост и богатство. Но той, животът, някак не харесва хубавите сценарии за слънце без буря, и си иска заплащането за всяка една усмивка. И една малка Сиси ще плати цената.

Принцеса Сиси е дъщеря на баварски благородници, не особено високо в местната йерархия, ако и майка ѝ да е сестра на властващата императрица – орлица с желязни ръкавици и нещо особено зло в погледа. Селско имение без разкош, купчина деца раждани на конвейр, защото трябва, нещастни родители, събрани по принуда, за да се обединят фамилии и пари – не особено романтично начало за една принцеса, но все пак тя, романтиката, тъй обича да вирее, където не я очакваш. И избуява в тялото на едно полу-диваче с необикновена красота, което предпочита да язди коне, да гледа животни и да си играе с простолюдието, вместо да се възпитава за благородна дама. Сиси има възможността да бъде дете, докато малко по-голямата ѝ сестра трябва да стане жена поне ментално, за да е готова за разплод в някое богато и важно семейство. Само че нещата се объркват поради класическо дебелоочие, което не вижда как една 15-годишна буйна кобилка може да хване окото повече от 19-годишна обучена снежна кралица, особено ако този който гледа е разглезен двайсетина годишен император – убавец, на когото не пречи да се зажени за първа братовчедка щом нещо в гащите му го нашепва. И така, по силата на напълно естествен нагон плюс малко педофилски наклонности и практически неоспорима власт, Сиси става съпруга и майка преди да достигне дори 17.

Не ви ли е романтична приказката? Те, приказките, винаги имат този грозен навик навреш ли ги в реалността, да се превръщат в леки хорър истории от ежедневен вид. Макар и първата книга от тази поредица, единствено намерима на български, да се счита за детска според една поредица 12 романа за момичета, и въпреки че трилогията с Роми Шнайдер в Австрия е нещо като Сам вкъщи по Коледа – абсолютно задължителна за въртенето на земната ос телевизионна евтаназия за ума, историята на Сиси е трагична и безкрайно натъжаваща всяка мечтателка на красивите рокли и кралското име. Едно дете бива прелъстено от неособено способен хубавец, абсолютно мамино синче, освен когато става въпрос за тънката част; принудено e да ражда деца, които не му се позволява да гледа; да следва излишно тежки протоколи и правила, да потъпква себе си и мечтите си за чуждото добро и спокойствие, и това трябва да е романтична история от приказен вид. Истината с много тънък захарен слой, който твърде лесно загорчава – това е Габи Шустер, и не, не е подходяща за четене преди лягане от романтични сърца. Нататък става още по-пошло достоверно, гарантирам ви, историята задължава.

Черната корона

Александър Драганов

Финалната част на епичната история за тъмни елфи и вампири, преоткрили правия път на светлината и любовта през закаляване на душата с много кръв, битки и магии на Александър Драганов е наистина това, от което едно героично фентъзи има нужда – възхитителна мащабност, класически сюжет и изненадващи обрати, плюс щипка Ктхулу за разкош. Изненада може би е ключовата дума за Черната корона – любовта е изненадваща, лошите са изненадващи, а самият край – повече от изненадващ. Казах ли колко бях изненадана? А колко бях доволна, че един български фентъзиен автор, и то на наистина добро фентъзи, стремящо се да остане в канона на елфите, джуджетата и орките, може да вземе едно предъвквано стотици пъти вдъхновение и да направи от него нещо, което да изкара от мен една торба „Я, стига бе!“, докато трескаво проследявах всеки обрат на микса от Шлемово усое среща Дризт и компания, и това някак не ми доскуча и за миг?

Ако не знаете кой е Алтиарин, Римиел или какво е Градът на странните удоволствия – поправете своята грешка, и потърсете Мечове в леда и Сказания за ледената планина, откъдето тръгва една наистина добра епика в стила на Салваторе и Толкин, но с намигване към Лъвкрафт и Хауърд. За мен бе истинско удоволствие да видя как Сашо Драганов се развива с впечатляващи скокове като автор с всяка следваща история за разнородната си компания от главни герои, с различни болки и грешки в миналото, но все пак намерили някак сили да променят живота си щом срещнат кауза, заслужаваща си измяната на досегашните принципи на поне едно 180 градуса в спектъра от сиво-черното зло до едно що-годе справедливо, ако и не винаги напълно безупречно добро.

Една отчаяна битка между безкрайните орди от унищожаваща есенцията на живота поквара срещу оределите редици на защитниците на приемливото статукво сред ходещите в светлината става фон на издигането на така любимите ни герои до напълно заслужените позиции в новия свят. Един фентъзиен Рагнарок се разгръща срещу заспалите древни от дълбокия космос, които лелеят единствено нищото и антиматерията, и намират за противно всяка съществувание, включително и това, което ги боготвори. Дори нечовешките същества търсят човешката топлота в отношенията си, а фантастичността на есенцията им някак помага да бъдат повече хора от нас. Наистина, рядка комбинация между епика и лична история, и то разказана добре и в обем, който не дотяга, нито пък оставя твърде много недоизказано. Колекция Дракус с поредното вдъхновяващо четиво, което може само да радва всеки заклет фентъзиен читател.