Стъклените книги на крадците на сънища

Гордън Далкуист

Вероятността да сте пропуснали тази книга е огромна, най-вече заради една – единствена дума в описанието ѝ – букли. Да, букли, като натруфени къдрици в стил преяла гъсеница минала през свредел. И ще сте се лишили от началото на една изключително неортодоксална стиймпънк поредица с много приключения, рядко добре изградени главни герои – и добри, и лоши, и един естетически шарен хаос от технология, митология и спиритизъм. Не, не е Хари Потър за възрастни. Мне, хич не е Шерлок Холмс среща Бъфи убийцата на вампири. Не е и 50 нюанса сиво, но този път стилно и загадъчно. По-скоро е една доста секси версия в гамата на приключенията на Адел Бланш – Сет, или както може би го знаете на български – Адел и проклятието на пирамидите на Люк Бесон, с  целувка от Опасни връзки и полъх от Специален доклад. Да, от онези кинематографичните книги е, които просто си плачат за кино версия или поне много добра приключенска игра, но интересното е, че е един от малкото случаи, в които това не ме дразни. Може би има нещо специално, мхм?

Да обясня накратко – представете си класическия фон на стиймпънка – алтернативна викториана, с кралицата – майка на народа и парата, като осново средство за технически прогрес. Една очарователна дама от британските осиновените територии – разбирай каквото са успели да заграбят английските завоеватели преди холандците и испанците по време на околосветското си пътешествие, напълно незаслужено набедена за оная с буклите, бива любезно зарязана от чаровния си годеник – изключително добра партия помежду другото, но вместо като всяка себеуважаваща се английска мома да седне да си избродира мъката в изящно ръкоделие, нашата Селесте Темпъл решата да го изиграе бабата на Лара Крофт, и да проследи бившото си гадже в опит да зърне заради коя я е заменил. Защото въпреки къдриците нашето момиче не е тъпо, даже никак, но е малко отегчена, лудичка и с пари, което ви е ясно, че няма да я докара до нищо хубаво. Или по-точно я закарва на бал в стил Широко затворени очи, където разни дами биват подлагани на странни експерименти, които подозрително приличат на усложнена терапия на женска хистерия, сещате се, хи-хи. И вместо да се почне една добрия оргия обаче, заваляват трупове, объркват се сложни процеси и кроежи, и девойката ни се изправя пред една добре подбрана шайка противници съвсем сама, но и съвсем самоуверена.

Приключението започва, и се вие из цяла Англия, в мини, имения, луксозни хотели, бивши затвори, министерства, тайни улици, бардаци – цялата викторианска прелест. Към буклестата Крофт се присъединяват неволно един азиатоподобен наемен убиец с екстравагантен вкус, стабилна ръка и малко скрупули – Кардинал Чан, и абсолютният ариец в смисъла отпреди Хитлер Абелард Свенсон – благовъзпитан военен лекар, част от кортежа на германско малко благородие с цел да пази меките части на същото от самия него, способен на нужното количество патриотична агресия. От другата страна са мистериозна графиня, която просто трябва да я изиграе Моника Белучи, хърватско – френски граф, нагли благородници, безмилостни военни и амбициозни курви, минали през специален процес на изтриване на всякакви морални задръжки от съзнанието, което ги прави едновременно лишени от всякаква сянка на емпатия, но и способни на чудеса от хладнокръвна храброст, съчетана с безкраен глад към власт и удоволствия. В центъра на заговора са стъклените книги – специална технология, способна да капсулира конкретни спомени по желание, която може както да изтрие и най-болезнените преживявания, така и да извади най-тъмните и смъртоносни тайни, поставяйки ги в услуга на някои от най-неподходящите хора. Точно толкова добро е, колкото звучи.

Не казвам, че книгата няма недостатъци, но по-скоро те са свързани със специалната настройка за четене, която трябва да имате. Красивият стил и наситено действие някак изискват постоянно четене, а не по малко преди лягане, при хранене или в метрото, иначе някак магията се губи и не може да се усети както трябва напрежението и драмата. Гледната точка се мени и леко застъпва исторята от гледните точки на тримата протагонисти, които все се разделят като във лош хорър филм, все са убедени, че другите са мъртви, но накрая все някак оцеляват и успяват да пропълзят напред като истински Брус Уилиси в което и да Умирай трудно по избор на читателя. Лошите са както оригинални и внушаващи идеята за абсолютното и напълно постижимо с ежедневни упражнения човешко зло, така и прекалено мнителни, несигурни и забиващи си ножове в гърба на всеки ъгъл. Което улеснява донякъде героите ни, но и обърква, ако не следите или не четете на цяло и наведнъж, или поне за дълги времеви отрязъци. Книгата е част от трилогия, но според доста читатели, освен ако не сте се влюбили отчаяно в тримата от викторианския запас, можете да спрете и до тук. Аз лично не мога да устоя на глождещото желание да разбера колко точно ще ги бият нашите, как ще ги газят, стрелят, ръгат, давят, душат, слагат в душегубки и инструменти за инквизиционни мъчения, и онези пак ще се измъкнат на припълзявания и прибежки. Такива са добрите герои, особено когато има намесен и стиймпънк. Да живее неумираемостта!

Реклами

Стъкленият трон

Сара Дж. Маас

Това, твърди се, е една от най-любимите поредици на подрастващите девойки, вероятно и младежи, абстинентни от отдавна умрялото магаре на Дж. К. Роулинг, която тя обаче продължава немилостиво да дои на всяко пълнолуние, и от временно прекъснатата Игра на тронове, до която има само няколко месеца, а ако пукне най-накрая злия брат на Дядо Коледа, може да видим и последните книги от Огън и лед в тоя живот. И има защо – силна главна героиня, шарен свят, неортодоксални събития, раси, идеи – въобще алтернативата, която всички фентъзилюбци са чакали. Или не?

Може би съм от пуристите, които считат, че фентъзито трябва да бъде издавано с великолепни, разкошни, шарени до повръщане корици, но учудващо серията на Сара Дж. Маас с доста естетските си бели оформления , акцентиращи върху главната героиня на серията, и нейното физическо и психическо превъплъщение с времето и събитията, се оказаха доста добро попадение, и срещу които не мога да кажа и една лоша дума. Но шарениите винаги ще са ми по- на сърце, не винете цветолюбната сврака в мен. Светът е наистина уникален, леко мистичен, прикрит и неясен, възстановяващ се от събития на ниво катаклизъм, отрязващ магията от цели части в нея, причинен от тайнствени сили с повече от неясни, но определено враждебни намерения. Амбициозни представители на всички раси претендират за парче от новопоявилата се баница на хаоса, като някои са естествено по-склонни към низости и мизерии от други. Даже елфите не са от класическия вид на вегани – хипстъри, живеещи в гората, а са вариация на върколаци с магически способности, и в повечето случаи са безупречни бойци – асасини. Какво повече да искаш? Мдааа… Има и проблем.

Проблемът се нарича главна героиня, и то най-вече сблъсъка между идеята за идеалната наемна убийца – очарователно зверче, обучено от невинно фърфалаче в изящни изкуства и смъртоносни техники, избила незнамсиколко хора, най-голямото страшилище от тая страна на слънцето; и вероятно желанието на авторката да я представи като добро момиче, девствено, любящо, отговорно към приятелите си, обичащо сладкиши и готини дрешки. Или въобще все едно да направиш от Бела Суон истински як вампир, а не посредствена спъната мърла, открила щастието на семейния секс с първия си и свръхсилите за разкош. Когато се опитваш да нагодиш свръхестествен герой да отговаря на общата представа за потенциалните си читатели – това рядко води до нещо приемливо за човек, преминал поне средата на двайсетте и намерил някакво място в реалността си. Истинските асасинки, отгледани от съвсем малки от зли хора, тръгнали да отмъщават за избитите си семейства са като О-Ший Рен в Убий Бил, изиграна от несравнимата Луси Лиу – режат глави и крайници без да им помръдне и една мигличка от съвършенните очички, и са готови да жертват всичко и всички без дори сянка от емпатия, съжаление или съмнение. Злото не ражда добри хора, най-много счупени, но откровено зрели и наясно, че в този свят нищо не е на тяхна страна. А поне в първата книга Селена Сардотиен е всичко друго, но не и достоверен характер.

Което обаче се променя, и то със задоволяваща бързина, и очевидно след намесата на разни умни хора, тъй като първата книга е писана десетина години, а всяка следваща идва ежегодно в още по-дебел размер, и неочаквано – с по-добро качество и на герои, и на отношения, и на приключения. И ви кара почти да забравите с каква нефелна мърла започна това пътешествие. Сериозно, не се идентифицирайте със слаби герои, това няма да ви помогне нито за самочувствието, нито за бъдещето. Преходът в характера на Селена не е гладък, просто сякаш изведнъж ѝ идва акъла и започва да мисли и действа почти безупречно смислено, с редките, но така характерни за жанра моменти на тръшкане защо така, защо не иначе, защо баш мен. Но всичко, или поне почти всичко, се компенсира се от сетинга, от чудовищата, от заплахите, демоните, вещиците, почти драконите, обсебващите магии и общото усещане за обречен, седящ на ръба на бездна свят, който явно ще се срине в писъци и пламъци, дори и да победят добрите.

Въпрос на читателски приоритети, предполагам. Ако имаше как да пропуснете първата книга щеше да е най-добре, но отнасяйте се към нея като към първа среща с красиво, но неуверено момиче, което непрекъснато си разлива водата, има заседнал спанак между зъбите и сополче в нослето. Може пък да е любовта на живота ви, ще позволите ли на едни мокри сополи със спанак да ви попречат, а? 🙂

Книжна 2018


 

ЧНГ, ЧНГ, ЧНГ! И още една година изтече, по-малко книжна, повече социална, но спокойна, когато имаше нужда, и вълнуваща, точно когато трябваше разнообразие, а не когато не очакваш поредното интересно време, надничащо зад ъгъла. Аман от китайски проклятия вече. С настъпването на живия живот пред книжния броят на сюжетите, минали през ръцете ми е сравнително скромен – само 160, като от тях:

  • класическо, или почти, фентъзи – 72, което предполагам прави вкусът ми вече доста разнороден, защото остатъкът от прочетеното са най-вече хоръри, исторически романи, криминалета и детски книги за пораснали читатели, и не само, че даже и експериментален сай-фай;
  • български автори – само 41, но в по-голямата си част изключително добри открития в хоръра и фентъзи жанра, даже и с малко фантастика за разкош;
  • лоши попадения – 3-4 наистина спрени след средата книги, които не ми допаднаха по никакъв начин, и може би още десетина, които избутах с мнооого зор, обикновено досадните трети – четвърти части на поредици, писани очевидно за пари, а не заради нуждата на историята;
  • в оригинал – 24, повечето от които са част от запаса ми с красота на Танит Лий и антологии с комично фентъзи и фантастика на непознати автори, почти всички от които заслужаващи да видят българско издание, ама вероятно само в сънищата ми ще се случи.

И малко лични класации, за книгите, които срещнах през 2018 , като го правя с уточнението, че голяма част от тях са издадени преди години, но аз съм си известна с това, че не чета веднага почти никоя новоиздадена книга, с малки изключения :

  • най-добрите 3 фентъзи книги на български – викторианското фентъзи за магьосници Джонатан Стрейндж и мистър Норел на Сузана Кларк, алтернативните, силно изкривени приказки Изтръгнати от корен и Сребърна приказка на Наоми Новик, както и пътешествието през откачени светове Питър Нимбъл и неговите фантастични очи на Джонатан Оксиър – станаха 4, ама си заслужават всичките;
  • най-добрите 3 фентъзи книги от български автори – приключенията на Шепичката и Чистника Кървави песни на Димитър Цолов, анти-героичния Убиец на герои на Делиян Маринов и невероятните книги- албуми Пръстенът на нибелунга на Елена Павлова и Петър Станимиров;
  • най-добрите 3 неиздадени на български фентъзи книги – Сенки над Бейкър стрийт – лъвкратиански Холмс и Уотсън, абсурдната комична поредица за най-неортодоксалните некроманти на света – Двама некроманти и… всякаква фентъзийна гад на Л.Г. Естрела, и обърканата приказна реалмия със зомбита и вампири Преследване по стъблото на Кирстен Уайт;
  • най-добрите 3 фентъзи поредици на български – веселяшката Легенда за Илай Монпрес на Рейчъл Арън, посветената на Ктхулу и приятели дуалогия на Джонатан Л. Хауърд -Картър и Лъвкрафт, и очарователната полу-детска магьосническа история за истинската алея Диагонали – Къщата на магьосника на Шон Томас Одиси;
  • най-добрите 3 почти не-фентъзи книги – прелестната приказка за откровени фантазьори Майстори на феи на Весела Фламбурари, безумната и неясна до последен ред може би фантастика Пандора в Конго на Алберт Санчес Пиньол, и изключително нехарактерната за вкуса ми топла и елегантна Един аристократ в Москва на Еймър Тауърс.

Но поне зад стотина от прочетените през тази година заглавия мога да застана с искрено обожание и задоволство от похарчените за тях пари, като за същите съм ви разказала или предстои в близките месеци да ви подосаждам в блога си, който не е толкова активен като преди, но надявам се да е все така забавен и разтоварващ ви, ако и да не е кой знае колко полезен.

До нови книжни срещи!

Книжни приключения 2018

Януари 2018
1. Всички тези бляскави светове
2. Пакостникът Пък – Ръдиард Киплинг
3. Кървави песни – Димитър Цолов
4. Призрачният дилижанс
5. Питър Нимбъл и неговите фантастични очи – Джонатан Оксиър
6. Фантомас – Пиер Сувестр, Марсел Ален
7. Призраци за Хелоуин
8. Български народни приказки
9. Истории от стара Япония – Алджърнън Фрийман – Митфорд
10-13. Рейнско злато, Валкирията, Зигфрид, Залезът на боговете – Елена Павлова, Петър Станимиров
14-15. Съкровището на Абат Томас, Само свирни и ще дойда – М.Р.Джеймс

Февруари 2018
16. Размяната – Роджър Зелазни
17. Невероятните приключения на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето – Васил Цонев
18. Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко – Михаил Лъкатник
19. Приказки за юнаци и злодеи
20. Серафина и черният плащ – Робърт Бийти
21-22. Шедьоври на разказа с неочакван край
23. Софийски магьосници – Мартин Колев
24-31. Барбароните – Теленцата на мама Барба, Подковата на Гривчо, Голямото пране, Пикникът, Старият кораб, Вода за градината, Плодовите сокове, Елха за Коледа
32. Джелсомино в страната на лъжците – Джани Родари

Март 2018
33. Гънка във времето – Маделин Ленгъл
34. Всички тези бляскави светове 2
35-36. Крадецът на духовете, Бунтът на духовете – Рейчъл Арън
37. Мемоарите на една лека жена – Джон Клиланд
38. Од и ледените великани – Нийл Геймън
39-41. Произход, Приключение, Вълшебство – Хигинс и Кантан
42. Невестата на змея – Влада Урошевич
43. Кутийката за енфие – Джон Диксън Кар
44-45. Загадъчната библиотекарка, СОС Нова учителка – Доминик Демерс
46. Разрушителят на духове – Рейчъл Арън
47. Сказанията на стрикса
48. Игуаната – Алберто Васкес – Фигероа

Април 2018
49-51. Конете на цар Рез, Слънцеликият стрелец, Бендида и лисицата – Мариела Ангелова, Мирослав Петров
52-53. Картър и Лъвкрафт, След края на света – Джонатан Л. Хауърд
54. Българите – Забравените постижения – Делян Момчилов, Стен Дамянов
55. Войната на духовете – Рейчъл Арън
56. Ангелите нямат криле – Валентин Попов – Вотан
57. Градът на скелетите – Анна Гюрова
58. Джонатан Стрейндж и мистър Норел – Сузана Кларк
59. Изтръгнати от корен – Наоми Новик
60. Кървави книги 5 – Клайв Баркър
61. Проклятието на Белиал – Димитър Цолов

Май 2018
62-65. Крадецът на магия, Изгубен, Намерен, У дома – Сара Приниъс
66. Първото правило на магьосника – Тери Гудкайнд
67. Вой
68. Разкази за родината – Дмитрий Глуховски
69. Нощният градинар – Джонатан Оксиър
70. Камъкът на сълзите – Тери Гудкайнд
71. Черната корона – Александър Драганов
72. Майстори на феи – Весела Фламбурари
73. Скандинавска митология – Нийл Геймън
74. Съкровище, пищови и южни морета – Калоян Захариев
75. Огнена сватба – Мариела Ангелова, Мирослав Петров
76. Пенелопеида – Севда Костова

Юни 2018
77. Грешен и безсмислен – Стефан Кръстев
78-79. Вълшебника от тайната улица, Кулата на магьосника – Шон Томас Одиси
80. Блатна треска – Даниел Иванов
81. Двама некроманти, бюрократ и елф – Л.Г.Естрела
82. Мистерията на лудия шапкар – Джон Диксън Кар

Юли 2018
83. Първите хора на луната – Хърбърт Уелс
84. Двама некроманти, армия от големи и господар на демоните – Л.Г. Естрела
85. Влиза един човек в книжарницата
86. Сънят на магьосника – Шон Томас Одиси
87. Рокамбол 1 – Понсон дьо Терай
88. Двама некроманти, дракон и вампир – Л. Г. Естрела
89. Вратата със седемте ключалки – Едгар Уолъс
90. Пандора в Конго – Алберт Санчес Пиньол
91. Принцеса Сиси – Габи Шустер
92. Докато смъртта ни раздели – Джон Диксън Кар
93. Агенция Барнет и сие – Морис Льоблан
94. Кръвта на братството – Тери Гудкайнд
95. Янко и вълшебната планина – Ангел Вълканов

Август 2018
96. Левиатан – Скот Уестърфийлд
97. Рокамбол 2:Клуб Вале купа – Понсон дьо Терай
98. Сенки над Бейкър стрийт
99. Стрихнин в супата – П.Г.Удхаус
100. Захапи за врата – Тери Пратчет
101. Преследвачът по стъблото – Кирстен Уайт
102. Рокамбол 3:Подвизите на Рокамбол – Понсон дьо Терай
103. Бегемот – Скот Уестърфийлд
104. Драконовото съкровище – Танит Лий
105. Барокова история – Челси Куин Ярбро
106. Политически коректни приказки приказки за лека нощ – Джеймс Фин Гарнър
107. Фалшивата брада на дядо Коледа – Тери Пратчет

Септември 2018
108. Зимните игри – Танит Лий
109. Рокамбол 4: Рицарите на месечината – Понсон Дьо терай
110. Голиат – Скот Уестърфийлд
111. Софийски магьосници в сърцето на Странджа – Мартин Колев
112. Убиец на герои – Делиян Маринов
113. Сребърна приказка – Наоми Новик
114. Философия на будоара – Маркиз дьо Сад
115. Неидентифицирани забавни обекти
116. Да мечтаеш отвъд – Александър Ненов
117. Трансформации – Благой Иванов

Октомври 2018
118. Неидентифицирани забавни обекти 2
119. Рокамбол 5: Рицарите на месечината 2 – Понсон Дьо терай
120. Здрачни сенки
121. Спътници на пътя – Танит Лий
122. Неидентифицирани забавни обекти 3
123. Целунат от Бога – Явор Цанев
124. Досиетата на злото – Чарлс Строс
125. Смешен хорър

Ноември 2018
126. Смешно фентъзи
127. Затъмнение – Евгени Димов
128. Зло от дълбините – Чарлс Строс
129-132. Роуз и къщата на магьосника, Роуз и изгубената принцеса, Роуз и маската на магьосника, Роуз и сребърния призрак – Холи Уеб
133. На изток от полунощ – Танит Лий
134. Сезонът на бурите – Анджей Сапковски
135. Зовът на Лъвкрафт
136. Един аристократ в Москва – Еймър Тауърс
137-138. Адърланд Градът на Златната сянка – Вселена в съседство, Сънят на черния цар – Тад Уилямс
139. Клеймото на звяра – Ръдиард Киплинг
140. Симфония на мъртвите – Сибин Майналовски
141. Стъкленият трон – Сара Дж. Маас

Декември 2018
142.Среднощна корона – Сара Дж. Маас
143. Адърланд Градът на златната сянка – Друга земя – Тад Уилямс
144-145. Как Къртичето си направи автомобилче, Как Къртичето си уши панталонки – Зденек Милер, Едуард Петишка
146.Часовникът, който върви назад – Христина Панджаридис
147. Адърланд Градът на златна сянка – Градът – Тад Уилямс
148. Огнената наследница – Сара Дж. Маас
149. Злостории – Явор Цанев
150. Не се сбогувам – Борис Акунин
151. Котаракът Румен – Наталия Атанасова
152. Не може да бъде – Мила Михова
153. Кралица на сенките – Сара Дж. Маас
154. Стигнахме ли вече
155. Нощната градина – Катрин М. Валенте
156-157. Книгодневникът, Под пара – Джеф Кини
158. Шумът на върбите – Кенет Греъм
159. Крадци и детективи – Ърнест У. Хорнънг, Ърнест Брама
160. Стъклените къщи на крадците на сънища – Гордън Далкуист

Сезонът на бурите

Анджей Сапковски

Кой не е чувал за Гералт от Ривия, кой не го е псувал в многочасовите му игрови епопеи, кой не си е изплюл кафето в монитора като е научил, че в бъдещия сериал по книгите ще го играе господин зализания метросексуален Супермен? Тук говорим за епохален образ на ултимативния лошогъз човечец, дето бие чудовища, дига полите на всяка срещната девойка и общо взето гледа строго и сурово с котешките си очи, нещо средно между Благо Джийзъса и Киро Скалата за почитателите на развитите мускули от брадичката надолу. С Гералт никой не може да се шегува ненаказано, нито да му краде оръжията, а още по-малко почти да го приключва на новолуние, а в тази нова и засега последна книга от киселия дяда ви Сапковски всичко това все някак успява да му се случи.

Дали е била нужна или важна за основната история, и алтернативните продължения в игрите на братята поляци, превърнали се от родолюбиви създатели на електронни забавления в национално богатство на страната на водопроводчиците – повече от спорно е. Историята се врязва някъде между останалите, не е невероятно вдъхновяваща, мирогледо – променяща или скандална – просто същият стар Гералт рути бивши девици и настоящи ГМО гадове с почти котешка лекота, като се опитва да балансира между доста злопаметни магьосници – експериментатори и вероломни малки царчета в криза на средната възраст. Дали е забавно? И питате. Приключение след приключение, битки, жени, смехотворни моменти, и доста гнусновато – ужасяващи такива – полският елексир за фентъзилюбци е все така ярък и работещ върху феновете си. Но за който следи реалния живот на автора и скодуумните му опити да изкрънка някоя и друга злота от гейм студиото прочуло златната му кокошчица е ясно, че тука се извършва доене като за последно на който поддаде.

Очарователен ли е Гералт? О, да. И леко безразсъдно смел, и бавно, но дълбоко гневлив, и дори да е недодялан сваляч, все някак му се получава тънката работа. Гералт президент? Де да беше, сещам се за поне едно 240 чудовища, които си плачат да бъдат ликвидирани от професионален палач. А, да – тук ще ви зашемети идеята за генетични експерименти и био-механика на ниво Островът на доктор Моро. Ха, вече лампичката ви свети и неволно посягате към формата за онлайн поръчка нали? Няма да сгрешите, Гералт си е Гералт, някои неща не бива да се пипат. Слушаш ли ме бе Кавиле, вземи се сбий някъде и получи малко мъжествена бучкавост на това бебешко дупе дето го ползваш за лице, да ти не се види пък, това че имаш имплантирано кубче рубик за брадичка не помага особено въпреки мнението на някакви застаряващи продуцентши. Трябваше да го кажа, ще прощавате.

Досиетата на злото

Чарлс Строс

Ако съчетаете Джеймс Бонд с Матрицата, добавите Ктхулу митологията и всички конспиративни теории, включително най-любимата ми за нацистка база от тъмната страна на Луната, ще получите Досиетата на Боб. Кой е Боб? Хакерче – нърд, от най-класическия тип на асоциалност и социална неадекватност, което дали случайно, дали нарочно, хаква нещо, което не трябва в тази алтернативна вселена, където дори невинният  фрактален скрийнсейвър е заклинание за призоваване на демони. Каквито между другото никак не липсват, винаги са гладни, и от нас ги дели толковa тънка ципичка пространство-време-материя, че е цяло чудо как по вратовете на обикновените минувачи не капят непрекъснато лиги от някое интердименсионално изродище. И както става обикновено – нашето талантливо хакерче бива доставено по бързата процедура на бюрото на някакви бюрократични изкопаеми със съмнителна способност за дишане и общо взето жизнени функции, които му предлагат или да изгние в неименован затвор, или да стане част от великия отбор по спасяване на вселената. Познайте какво избира.

Така се почва една епопея между чистата технология и чистата магия, вдъхновяваща приключения тип Златното око среща Стар трек, като пътьом наминават Некрономикона и Лъвкрафтианския кръг Мисъл. С високотехнологични джаджи, супер заклинания и общо взето много късмет, шепа неособено атлетични гийкове имат да се борят с една вселена суперинтелигентни изчадия, изключително кисели шефки със склонност към безкрайни формуляри и минимализиране на разходите, и добрия стар нагон към любовни истории точно в най-неудобните моменти. Е, Чарли Строс си разбира от работата и всичко бива обяснено доволно подробно и някак смислено – логично, ако и на моменти твърде детайлно, техничарско и признавам – сухичко. Но представете си как учебникът по информатика за девети клас се счепква на лепило и телчета с някое бондско книжле, и резултатът ще са тези досиета – хем екшънести и безумни в обратите си, хем водещи те с ледена твърда ръка в дебрите на непознат свят на нули, единици и пипала зад пентаграми.

На български език имаме само първите две от една не точно къса поредица от що-годе самостоятелни истории, насочени в един или друг край на спектъра на научната фантастика и хоръра, но смазани под петичката на доста реалистичните възможности на една класическа държавна организация, наподобяваща патрулите на Лукяненко, но малко по-бюрократична. Та, ако ви се чете нещо забавно, странно, интелигентно, нърдско, компютърджийско, но все пак – хорър фантастика по всички параграфи – Боб е вашия човек, последвайте го, и внимавайте с пипалата и пентаграмите, да си знаете.

Неидентифицирани забавни обекти

Чувството за хумор във фентъзийно – фантастична среда винаги е било нож с две остриета – хем разведрява обстановката от твърде наситена епичност и тежък футуризъм, хем някак обижда почитателите на сериозността на жанра, дето твърде често подскачат като ощипани розовобузи девици на селска вечеринка при дори най-лекото омаловажаване на силата на фантазията. И ето ви една поредица от сборници с откачените истории от няколко вселени едновременно, създадени както от известни имена, така и от алтернативни творци на думи, които заслужават не по-малко внимание. Ако кратката форма с щипка пиперливо кикотене и самоирония ви звучи като да е вашето нещо – внимание, май сте попаднали на златна мина.

Кен Лиу, Сергей Лукяненко, Майк Резник, Естер Фрийзнър, Робърт Силвърбърг, Кевен Дж. Андерсън, Пиърс Антъни, Кат Рамбо, Джоди Лин Най – ако сте от почитателите на невъзможното и неосъществимото тези имена ще ви говорят много и практически ще гарантират качеството на една ежегодна антология от избрани истории, някои свързани, някои индивидуални. Аз лично се забавлявах много с мини поредиците, експлоатиращи едни и същи герои в среда на непрекъснато падащи наковални, преливащи океани от екскременти и чудовища, пръкващи с гейминг упорство на всеки кръгъл час. Дали ще е одисеята на вампир, станал по неволя ловец на себеподобни, зомбимечки, зомбикрави, паяци ядачи на души, шегаджии по телефона – роднини на Ктхулу и компания; или приключенията на супер герой, преквалифицирал се в психоаналитик, след като в следствие на инцидент от него остава всичко на всичко една глава в буркан, а да не забравяме и офисната сага за магьосниците на тонера, повелителите на кламерите и властелините на поничките за обяд, където се развиват най-зловещите маг-дуели от Роулинсовите изчадия насам, а също и криминалните разследвания на яка полицайка с огромен, свръхинтелигентен розов червей от планетата на Шелдън Купър, живеещ някъде около опашната ѝ кост  – празно няма.

Напредничава технология с ужасно противоречащи си приципи за защита на човешкия живот и клинична депресия; съдебни процеси с орки с махмурлук за адвокати и говорящи мечове с дискриминационни проблеми за свидетели; тролване на едро от извънземни с лош темперамент; зомби плантатори, професионални девойки в беда и панди – пънкари; изключително добри измамници в дребния шрифт в търговските договори с иноземен произход, доставки по домовете на марсиански захарни торти с венериански шантонерки в тях и майстори на едноръчната себезадоволителна магия с кошмарни последици; зомби коледа, кадифен голем и нацистки богове с плочки и общ коефицент на интелигентност колкото актуална плеймейтка – това е само много, много малка част от всички щуротии, които ви очакват зад абсурдистките корици и селекция на неиндефицираните смешни обекти. Да добавим само изключително жестоката политика за уреждане на спорове в невъзможностен сайт за магически предмети, свързана с вечни писъци в мрака, обезглавяване и стриване на костите на прах за призоваване; инструкции за хранене на пирокинетични наследници тип Кари среща Роуг от хиксмените, и естествено, джинът, живеещ в матрака, зомбивеганите и вампирите – призрачни автори зад всяко велико произведение на човечеството – и ви става ясно колко бързо и накъде отиват човешките екскременти по посока на вентилатора.

Една дума – забавно. Още една – брилятно. Да добавим и изключително разнообразно, неомръзващо и разтоварващо. Истории, сякаш писани за удоволствие и с удоволствие. Уверявам ви, че ще намерите не един нов любим автор, чиито книги да потърсите с книгочервейна страст. За мен това е Джоди Лин Най , чиито Джийвс и Устър в космоса ще са ми едно от следващите задължителни четива, обещавам. Помислете си и вие, има от всичко, ама наистина всичко.

Мечът на истината

Тери Гудкайнд

Тази поредица има едно огромно предимство пред почти всяка многотомна епика, издавана у нас, а именно – завършена е, книжните ѝ тела са еднакви по височина, имат чудесни черни гръбчета с елегантни мечове върху тях, които стоят идеално върху всяка библиотека, независимо от вида на читателя им, и правят общо взето добро впечатление на гости. Е, събират прах като всяка друга книжна вакханалия, но все пак са елегантни, дори и в неравномерността на дебелината си, и разделянето на някои заглавия на две части, което между другото е доста удобно за четене. Та, ако искате една красиво изглеждаща поредица, която да заеме удивително централно място в дневната ви – това е една от тях. Какво питате, а? За какво се разказва ли? Героите читави ли са? Авторът добре ли се е справил? Вярно ли е, че от един момент нататък само лесбийки и бдсм става цялата работа? Уф, мислех, че ще ми се размине този път. Но добре, хайде, поискахте си го сами.

За мен лично има смисъл само от първите три – четири книги, съставляващи вероятно оригиналната поредица, разтеглена до неузнаваемост от чисто комерсиални подбуди, както се е правело от зората на книгописането досега. Историята всъщност е доста добра в основата си – разделени светове, ограничени магии, призраци, дебнещи в промеждутъка между реалностите. Един е избрания, неподозиращ за силите си, отключващи се при добър катализатор под формата на красива жена с бойни възможности и може би най-яката свръхестествена способност, за която съм чувала – изповядване чрез докосване, подчинявяне и поробване до смърт. Само си помислете какви прекрасни неща ще свърши един Изповедник в родния ни парламент, или във всяко едно полицейско управление или съд. Въпреки, че влиянието на сериала върху образите от книгата ще ви е силен, всъщност Ричард е доста по-мъжествен, Калан – по-женствена и трогателно неоправна, Зед – доста по-нормален тип, а Рал си е тъмен белокос елф отвсякъде. Но мацките в червена кожа са си мацките в червена кожа – порно архетипът за строга господарка е универсален.

В първите книги имаме сюжетът на израстването, осъзнаването, поемането на отговорност, влюбването, приемането на промяната. Всеки има своята сериозна мотивация, лошите включително, но си заслужават креативните жестоки финали на животите им до един. Имаме няколко паралелни сюжета, които се свързват красиво на панделки, пълни с магия, кръв и битки. От всемогъщия магьосник, през божеството на смъртта, агресивните завоеватели, възползвали се от възможността за почти безболезнено придобиване на ресурси и организиране на кръвожадни забавления, до обладания от демони мистериозен садист с ориенталски нрави – противниците са до един заслужаващи си. Плюс ордените на сестрите на светлината и мрака, които са си чисти окултни шайки с особена любов към садо-мазото, неотличаващи се кой знае колко от морещиците, с изключение на вида на аутфитчетата; чудовищата, бойните племена и остатъчните стари магии, надживели създателите си – атмосфера да искаш, напрежение, идеи, обрати. Но какво се окъква в крайна сметка?

Ако имате една брилянтна идея, но я повтаряте докато всички около вас започнат да повръщат на подозрително равни интервали от време – може би е време да се замислите да не би случайно да има такова нещо като пренасищане, и ако всеки път слагаш заплаха над света, отвличаш някой от героите си, на друг му отнемаш паметта, и ги оставяш на противоположни страни на картата, гледайки им сеира как ще се съберат, докато агонизират от болка, разкъсват се от съмнения и общо взето практикуват всичките петдесет нюанса на недоброволно страдание – може би в някакъв практически лесно идентифицируем момент трябва да спреш таз простотия. Не, не да добавяш сексуално напрежение и още и още от същото, а просто да спреш. Ако четеш книга от поредицата веднъж годишно може би преживяването би било доста по-различно, особено ако си в подходящото настроение и си чел коренно противоположни книги, но една след друга идва много нанагорно, пресищащо и саркастично-недоволно на моменти. Та, общо взето – добра колекционерска придобивка, за читателска такава – не съвсем, напълно и изобщо. Ама много красиво стои на рафта, признавам.