Всички тези бляскави светове – 2

Второто издание на една от най-добрите и някак минали покрай всякакви издателски радари компилации от инди фентъзи на безмилостния Джеферсън Смит и неговата жестока система за оценяване, равняваща се на една разходка време да потъне или бъде отхвърлен от една история, е вече факт, и събира поредната мини колекция от изключителни текстове на практически непознати автори, способни да размислят и развълнуват не едно читателско сърце. Сюжетите са по-важни от плоската известност, и ето няколко доказателства за същото:

Мерил Стенхаус представя клаустрофобично морско пътешествие, повлияно от Жул Верн и натегнато с много лична и скандално – тъжна история, в която един воден затвор, събрал престъпници от много разнообразен, но най-вече огромен калибър, може да е единственото, което да спаси света в една война на висши технологии с безлик противник, който жадува само унищожение.

Ръс Линтън отваря вратите към дома на една супергероиня, поставящ ни въпроса когато дойде свръхчовешкото и великото, къде и колко назад остава напълно човешкото, всекидневното, семейното. Защото от великите герои на деня се очаква отдаденост на целия свят, но почти никога не идва реч за съпрузите, децата, роднините, забравените домашни огнища. Хората, докоснали се до суперчовешкото не винаги са съвършени.

Миша Бърнет изповядва един уж луд, уж откачен, манияк, може би даже безмилостен убиец, но в реалността може би, естествено – само може би, случайно срещнал древни богове нещастник, чиято съпруга става дан, жертвен агнец и последовател на старите сили на природата и сътворението, от онези със средлетните горски ритуали и рогатите изображения, за които така удобно забравяме и им оставяме време да ни огледат внимателно от мрака на вечността си.

Дейв Хигинс ни запраща в горите на древно-азиатски поселения, населени с духове и мними призраци, чудовища и демони от миналото. Пазещите живота имат твърде малко преимущества в сравнение със слугите на смъртта, но в мистиката на болката и нечовешкото понякога се раждат истински герои, или просто легендите за тях умело ги надживяват в подходящите уши.

Брайс Андерсън поднася може би най-добрата история в целия сборник, забъркващ във взривоопасна кикотеща смес момиче, неслучайно наречено Малък хаос, чирак – магьосник с повече наивност, отколкото умения, и двама древни магьосници от различни школи, които между другото имат и доста страстно минало, обичайно свързано с някой и друг пожар, наводнение и обилни земетресения, следващи всеки романтичен скандал.

Саймън Кантан ни отвежда в далечното бъдеще на холограмите, пътуванията във времето, отдаването на личния разум за благото на общото съзнание, роботите, машините и последните хора на света ни, отдавна преминал в ръцете на доста по-нетленни същества, някога създадени от нас, но много бързо преминали през самостоятелната еволюция на смирени бавачки на вида ни, твърде непригоден за бъднини. Понякога да се откажеш е логичният избор.

Ричард Лавеск прави своето съчинение на тема Изкуствен интелект по Стивън Спилбърг, за свят със събудени съзнания на тостери, пеещи мечета и секс кукли, асансьори, умни сгради и братовчедите на r2d2, всички с мислене и тъга на загубеняци на средна възраст. И когато батериите с изтъкъл срок на годност са равнозначни на смъртта на приятел, понякога се вземат решения между души, а не терабитни одеяния от не-плът. Кои и къде са хората в тази картина.

Дейвид Кристоф безскрупулно отвлича читателите си в странен фентъзиен свят, блъскайки го в средата на площад за бавни екзекуции, където с острие – слънчев лазер методично и в ритъм с писъци на болка биват оголвани пластовете плът, мускули и кости на прегрешилите една непозната доктрина, непонасяща неподчинение. Докато не идва време за лично решение, когато и цялата вселена не е голяма жертва, щом на кантар е последното дихание на единствената ти любов, дори и ти да си палача ѝ.

Джеферсън Смит пък съчинява нещо, достойно за филмиране от Тарантино и Гай Ричи, включващо добрата стара бюрокрация и най-новия ѝ отдел по почистване на трупни разхищения в резултат на магическа атака, извънземно нашествие или междувидова престрелка, оставяща следи от типа половин на две – от два трупа има остатък колкото за половин, но внимавайте за бройката на пръстите, че ченгетата – мъгъли миналия път откриха пет в канавката. Брилянтен черен хумор.

И А Уотсън отново ни пренася някъде в неособено далечното бъдеще, когато можеш да наемеш нечие тяло било за скучна конференция, или вълнуваща афера, или понякога за сложен асасински план, целящ сваляне на статуквото и империята на актуалните забавления, деградираща хората до симпатични черупки за носене. Поне докато един ден нещо не се обърква, и в едно тяло заживяват повече от едно съзнание. Винаги едното ще иска да победи, а наемателите на тела са обикновено не особено добри хора с твърде много пари.

Греъм Сторс пак ни въвлича в етичен конфликт между нас, уж миролюбивите земляни, искащи само да изследват звездите, и местното население, интелигентно и емпатично до степен, караща ни не само да се засрамим, но и да агресираме. По-опасно от недоверието няма да се роди под никое небе, и саможертвата на друг биологичен вид може би ще успее да ни разтърси, поне за малко, поне частично. Поне.

Дж С Морин поставя онзи въпрос за изкуствения интелект, докъде достига неговата неестествена зависимост от създателите, и откъде почва личната интелектуалност и осъзнаване за единица с чувства, мечти и нужди извън основните. Кога бащите на една технология ще зачитат електронните си деца с грижата на родител, а не просто създатели на бездушен код, обвързан с малко интерфейс, малко периферия и малко кабел в стената. Твърде бързо Аз-ът ескалира, за да се подчини на програма, създадена от човек. Не е лошо да го запомним.

На финала ни очаква Кристофър Рус, който отваря вратите към едно пътешествие между време-пространството, когато нишките събития се оплитат на кълбо, и най-тежките събития в живота ни получават толкова логично, но и толкова нереалистично обяснение, че няма как да е иначе. Някой някъде прави грешка, друг, а всъщност същият я повтаря след години, а може и да я върши за първи път. Но всичко има смисъл, щом твоето аз е някъде до онова то, което има от нужда от помощ. Не вярвайте, че няма топли фантастични истории, реалността може да се стопли и от фантазията.

Втори брилянтен сборник от непознати имена, заслужаващ демонстративно откриване пред света с ей такива фанфари или драконовско криене на купчината книжки открития – съкровища за лично ползване. Вселените чакат.

Advertisements

Легенда за Илай Монпрес

Рейчъл Арън

За една успешна фентъзи поредица огромно значение има главния герой – или героиня, или нещо от неопределена идентичност в полово отношение, ако много държим да сме джендър коректни в условията на лудостта, наречена крайна анти-дискриминация. Та, протагонистичният елемент трябва да е умен, добър, хубав, или поне ужасно забавен тип, който да компенсира липсата на разни хуманистични екстри, ако е израснал на разни лошави места и просто си е изгубил човещината някъде по терена. Илай Монпрес е точно такъв някакъв образ – шантав, безсрамен, нагъл престъпник, крадец и мошеник, но някак по робинхудски приемлив и най-вече – много забавен, със свежо чувство за хумор и божествени елементи в кръвта. Неустоим, очарователен, вечно нахилен и безумен в плановете си за обезбогатяване на местната чорбаджийска паплач, Илай е вашия нов приятел, идол и мечтан любим, ако ви е от правилния пол на предпочитанията. И е звезда, в повече от един смисъл на думата. Заинтригувахте ли се?

Светът на Илай е свят на магия, в който всеки предмет има душа, характер и може да бъде придумван или заплашван да върши някоя и друга услуга на хората със специални способности. Така една врата може да бъде убедена да се измъкне за малко от пантите си, за да си полегне след години висене, камъняци могат да бъдат насъскани да изскочат от удобните си легла по паважи и стени, само за да строшат някой и друг череп, а нишки плат могат да се съюзят в изтъкаването на много искаща да си остане цяла на всяка цена тъкан. Много полезни екстри, особено ако сте красив крадец, натоварен с една торба скъпоценности и следван по петите от недоброжелателните собственици на последните. А разбира се Монпрес е надарен с особено силно умение да говори с разни привидно неодушевени предмети, които автоматично го виждат като Джъстин Бийбър на столовете, масите и ракиените чашки, и ако имаха гащички по принцип щяха да са вече продънили подовете само от усмивката му. Нека ви преследва образа за маса с гащи, нека.

С толкова огромна харизма и стените помагат, и то съвсем в буквалния смисъл на думата, но на другия полюс са черни демони, богоподобни властелини на материята, свръх амбициозни магове и главорези, и какво ли още не с пулс или без, което нещо не се кефи в нужната степен на местния Арсен Люпен. Верни подръжници не липсват, някои случайно попаднали под унищожителния чар, други борещи се до последно с необяснимата сила на Илай, но можем да кажем общо взето, че доброто е на негова страна. Е, почти доброто, евентуално доброто, тъй да се каже доброто? Когато съдбата на света зависи от малко нарцистичен и себелюбив хубавец с шарещи пръсти, то е ясно, че работите не са отишли в свястна посока, но тук по небосвода тропкат гигантски черни лапи с неизяснен произход, душеядни кълнове на злото обсебват нищо неподозиращи магове, които от това да станат черни некроманти ги дели една тъмна мисъл, а тези, които трябва да пазят всичко и всички са твърде обсебени от властта си, за да проявяват винаги нужната отговорност към селението си.

Саможертвата и себеотрицанието както винаги са отговора на въпроса как да се спаси неспасяемото, но не винаги и не съвсем, и не почти. С Илай ако няма келепир, няма и геройство. Сделката е винаги уникална, трудно постижима, но много възнаграждаваща. Приключенията се сипят едно след друго в рамката на една епична картина. Един богоподобен крадец, пред който светът подвива крак; един велик мечоносец с героично оръжие със собствена душа и една обсебена магьосница с почти безкрайни сили, ограничаваща се само заради семенцето душевна доброта в нея, плюс една амбициозна духовна вълшебница с гигантска сенкохрътка за най-добър приятел и духове – елементали за поддръжници – от тези великолепни образи се образуват местните спасители на вселената и вашите нови фентъзи любимци. Потопете се в красивия сюжет, реките от чувство за хумор, епичния страх и кошмарни битки на ръба на възможностите на уж добрите в историята, а финалът надявайте се всички да е положителен, въпреки всички причини да не е такъв. Още веднъж ще се порадваме на деус екс макината, но при условие, че деусът ви е главен герой или поне подобие на такъв, щото героичността си е малко изискваща разни добродетели, липсващи у Илай. Но пък то вече не е модерно да си съвсем добър, хич даже, обаче само, ако това не пречи да си справедлив. Прелестно фентъзи пътешествие за добре прекарано време и усмивки на килограм – гарантирани.

Картър и Лъвкрафт

Джонатан Л. Хауърд

Всички знаят, че светът е малко по-сложно място, отколкото ни се дава да разберем, и че доста институции, вероятно само от желание да не разстройват стадото откачени овце, които представляват по настоящем огромна част от човечеството, покриват разни малко паникьосващи факти за реалността ни. Което аз лично съм „за“ да си остане покрито, някои купчинки с подозрително миришещи елементи е най-добре да не се ръчкат с пръчка, нали. Но какво ако… Ако всички трескави безумия на Лъвкрафт бяха истина, но истина в някой специален времеви джоб; ако същият е причината да не тропкат големи ноктести лапи по небосвода, да не вдигаме автоматично ръка в поздрав към слънцето и да не сме фарси с немската лаеща граматика, и ако между гибелта на човечеството и империята на Макдоналдс има само една красива мулатка, по ирония на съдбата последната Лъвкратианска издънка, която вероятно го кара да се върти като пиле на грил в гроба? Създателят на изключителния некромант – джентълмен Йоханес Кабал ви поднася своята огромна порция от „Ами, ако…“, в главните роли – последната внучка на Лъвкрафт и последния внук на Рандолф Картър. С пушки, познания и много здрави стомаси. О, ще им трябват.

Комбинацията от класически криминален трилър с бивше ченге като частен детектив, суров, мълчалив и безмилостен, с откачена алтернативна история, намесваща тлъсто парче от Ктхулу митологията с все спящите богове извън времето, дънуичките изроди, аркамските магьоснически родове и цялата нацистка помийна яма на окултното, която този път за разнообразие ще се забавлява с Холокост не на евреи, ами на руснаци – като имам чувството, че и нашите балкански земи са го отнесли покрай славянската кръв, е неустоима и безкомпромисна убийца на сън. Започва се със серия убийства на деца, на които им е извършена нескопосана трепанация на живо, продължава се със странни, изникващи клиенти като от нищото, които бих могла да се закълна, че леко понамирисват на сяра, добавят се  подозрителни късметлии – магове, можещи да удавят някого във въздух или да го взривят чрез кулинарна имплозия, изскачат хората – амфибии, вечните развратни вещици, Некрономикон, и доста бързо се хвърляме в алтернативна Земя с господстващи нацисти, нова бомба, в милион пъти по-силна от атомната, никаква Русия и нали ви споменах за ноктите, драскащи по купула небесен – е, този път може и да ги видите, ако се загледате.

Да останеш с всичкия си насред тази лудница от алтернативни възможности си е цяло предизвикателство, и Картър и Лъвкрафт, нарамили едно добро количество голямодупкоправещо снаряжение, ще трябва щат  – не щат, да се изправят срещу нацисти, древни богове, извънземни чудовища и каквото друго изпълзи от водите вселенски. Новата най-любима двойка от малко неволево въвлечени в апокалиптични дейности герои ще ви влезе гарантирано под кожата – хладно разумният и емоционално интелигентната, уникална комбинаторика на познания и умения нужни да се закърпи не една и две дупки в сътворението. И, разбира се, великият Некрономикон и онзи със серния парфюм и атавистичния произход ще се намесват активно в деус екс макина момента, но без това не може. Щом се забъркат над-човешки сили, винаги очаквайте някой пръст с повечко или по-малко стави да постави точката. Драматично, активно, атмосферично и умообъркващо – Картър и Лъвкрафт ви канят на приключения между време-пространството, и забавно ще е най-слабата дума за преживяването ви.

Сказанията на Стрикса

Всеки нов проект на фентъзийната сцена, особено такъв с заявено желание да бъде постоянно и периодично явление, просто изпитвам вътрешна нужда да подкрепя с крайници, началници, умници, емпатници и всякакви израстъци на тялото и съзнанието ми, дето се вълнуват като морски многопипални чудовища пред круизен кораб с тлъстички американци за закуска. На Сказанията на Стрикса не му липсва амбиция – кратък сборник, с 5 разказа на български известни, макар и само на малката ни фентъзийно-фантастична сцена, имена, с красиво оформление, добра подборка и желание да виждаме ново томче на всеки три месец. Звучи прекрасно, нали? И поне началото е толкова примамливо, че почти се изпълвам с надежди за нова поредица, която да следя упорито и вярно като фенчето, което всъщност съм си, независимо от години и положение.

Настоящето, първо издание на Стрикса, съдържа следната компания от страхотни български автори – Кръстю Мушкаров, Васил Мирчев, Били Стефанов, Силвия Петрова и Александър Драганов. А сюжетите? Още една история от света на Алгира и Риналу на Мушкаров, попаднали от своето магическо поселение в настоящето ни, когато огромен дракон и могъща вещица са съвсем не на място насред технологичната ни параноична обител, ама пък не сме се лишили съвсем и от нашенски си магични елементи, които повече да пречат, отколкото помагат. Една жестока природна алегория за неравновесието и безмисленото насилие върху животни идва от Мирчев, от която малко ми загорча, признавам, но пък справедливостта тук не остана бледо кълнене от безпомощни уста, а реална отплата за непредизвикания ужас. Фантастиката е представена достойно от Били Стефанов, съчетана със смирен трибют към Ктхулу и приятели, които могат лесно да бъдат преметнати по силата на абсолютната логика, която признавам малко ми убягна, но отговорът на всичко е Гррр.

Силвия Петрова се включва със страхотно приключенско дарк фентъзи с безмилостни пирати, ужасяващи артефакти, грозни дворцови интриги и абсолютна липса на любов и приятелство в уродливия заобикалящ свят. Впечатляващо. И за финал Сашо Драганов ни представя една различна Одисея, може би истинската такава, с реалните лица на безсмъртното проклятие, което само учетворява гнева и алчността, вместо да променя в божественост човешката ни слабост. Към приключението се включват и амазонка, рицар, еничар и самурай, което може би ви звучи като изключително добро начало на рпг игра, и няма да сте далече от истината – задъханото действие с много бой не стихва до края.

Препоръчвам силно на всички почитатели не само на включените автори, ами и на инди проектите като цяло в България – сборниците за Мечовете, поредица Дракус и за мен изключителната Машина за истории. Българските автори имат много какво да ви разкажат, заслушайте се и ви уверявам – няма да съжалявате, и най-вероятно ще се присъединте към фенското ми пищене отстрани, радващо се на всеки, осмелил се да издаде фантазмени автори с родни имена.

Приключенията на госпожица Шарлот

Доминик Демерс

Има я една особена порода топли книги, които не те прекарват през тежки събития, мъка, болка и горест, докато стигнеш до нещо, което може би, ама само може би, ще резултатира в подобие на добър финал, когато някой може би, ама само може би няма да умре. И не, това не са само детските книги, които напоследък бъкат от смърт на роднини, животни, приятели или на самия дребен протагонист. Такова е времето, предполагам. Но Доминик Демерс почва една поредица с почти дидактичен характер, разказвайки странната история за ученици, които всъщност ходят с желание на училище, където научават разни интересни неща и се забавляват, или посещават местната библиотека, където живеят книги, отнасящи всяко необременено от ежедневни окови съзнание поне за малко в по-добри светове, пълни с усмивки. Да, това си е истинско фентъзи, особено погледнато през очите на възпитаници на местната образователна система, която унищожава всеки, прегърнал идеята, че промяната не е страшно нещо.

Но да ви разкажа за госпожица Шарлот. Според някой е извънземна, случайно разбила се планетата ни и не помнеща своята мисия, според други е добра вещица, разбудила се от твърде активната индустриализация, но най-вероятно е самотна стара дама с камък за най-добър приятел, неясен източник на постоянни финанси и вечната си старомодна рокля с флинтифлюшки. Но и онова търпеливо и великодушно Йода отношение към агресивните и презадоволените деца, за които все още не е късно да станат качествени възрастни. И лошият материал с добра обработка може да даде чудесни резултати. Чрез илюзията за свобода и ученето чрез игра всъщност новите подопечни на странната Шарлот постигат впечатляващи резултати, обикват четенето, изпитват нужда да се събират и да говорят за фантазии, мечти и истории, и да бъдат себе си в един балон от човещина и разбирателство. И като бавачката Макфий, когато вече нямат нужда от нея, но искат да бъде до тях, тя продължава към следващото малко градче, изпълнено с деца за спасяване.

Ако подобни истории за семейството ви се четат дали с наследниците, дали самостоятелно с чаша какао и топло одеало, размисляйки се за този алтернативен френски свят, в който щастието не е непонятна фикция, а нещо, с което можеш не просто да отраснеш, ами и да възпиташ в себе си  и другите – то посрещнете своята нова приятелка Шарлот. Утопия на базово ниво, но някак те кара да мечтаеш с отворени очи. Не е толкова лошо да не си реалист за няколко минути.

 

Пръстенът на нибелунга

Елена Павлова, Петър Станимиров

Нека ви разкажа за една колекция от визуално – вербални бижута, съчетали класическа история – по-добрата нордическа митология, поне според мен, от либретото на една велика опера, преразказана от безспорната майсторка на словото Елена Павлова и илюстрирана от магьосника на фентъзийните изображения, оживили не една разкошна книга – Петър Станимиров. Страховитият екип на Кибеа, които аз познавах само като издатели на текстове за здравословен живот и себеусъвършенстване, се захващат с един мащабен проект, несравним с нищо дори далечно подобно на пазара ни, и резултатите са квартет от произведения на изкуството, дето не знаеш да си ги закачиш в рамки ли, да ги сложиш на масичката за ежедневно вдъхване на думи и визии ли, или да ги пазиш в сейф за бъдещите поколения, далече от мазни пръсти, детски фулмастери и чудовища, които прегъват страниците, вместо да ползват книгоразделители.

В ценността на тези книги и слепец би се убедил само като подържи някоя от тях в ръце, и вдъхне от аромата на изящно и с много любов направена книга, каквато поради възрастта ми помня от едно време като вид поне от някои много специални издания от братска Русия, продаващи се в странното културно чудо Руска книжарница, обикновено с името Радуга на него. Да, това си остава за мен символ и еталон на детски рай – руската книжарница, пълна с красота в книжна форма, от която не можех да придобия кой знае колко поради крехката си възраст. Но сега наваксвам с колекционирането на книжни красоти, и Нибелунгите са вече на почетно място. Ако все пак не ви стига това да имате крещяща нужда от четирите красиви албума, които по съвместителство са и доста добри фентъзи истории – нека ви разкажа и малко сюжет, тъй като едва ли ще прекарате към десетина часа от живота си в гледане на оригиналната опера на немски език.

В една алтернативна реалност, която много напомня нордическите предания, Один се казва Вотан, и е в процес на планиране на великата Валхала, където да се отдава на безкрайни запои, докато вярната му съпруга и покровителка на семейното огнище ходи да върши разни божественярски задачки тип Хера мрази Херкулес. За целта му трябва помощта на великаните, единият от които има лошия късмет да се влюби е местната богиня на красотата, която си е класическа шаврантия, и му се пада някак етърва, та трябва хем да угоди на жената за новата къща, хем да не продаде роднина за целите. Междувременно кралят на джуджетата е далече от емоционалните тегоби, но го обсебва идеята за едно мултивселенно господство, чрез добиване на едно конкретно парче злато, скрито в дълбините на Рейн и пазено от няколко празноглави русалки. От златцето се прави пръстен – изненада, изненада, Сауроне, и коронка, но по стечение на обстоятелствата същите се озовават в ръцете Вотански и служат за заплащане за Валхала. Което води до пръкването на Смог…ъъъ, Фафнир, и началото на една добра игра на ментален шах между едноокият бог, рижият Локи – покровител на огъня и няколко велики смъртни, в чиито съдби има твърде много намеса и твърде малко свобода, колкото и да се твърди обратното.

Очакват ви герои, които имат немалко слабости и моменти на абсолютна негероичност; лошковци, с много добра мотивация, но доста ограничени способности за причиняване на твърде дълготрайни последици, и богове, в които божественото не им е в характера, а само в годините и магиите, иначе са си съвсем обикновени хорица, че даже и по-малко, със всичките им страсти и низости, но в доста глобален мащаб. Магии, битки и любов; валкирии, мойри и гарвани; призраци, заблуди и закъсняла прошка. Епичност в най-рядката си и оригинална форма, вдъхновила хиляди писачи, музиканти, творци като цяло от столетия насам. Операта наистина е забавно нещо, когато не я слушаш, а четеш – препоръчвам и една стара жълта книжка, която обожавах да чета като малка – Книга за операта, събрала невероятни истории около създаването на всяка една опера плюс съответното либрето под формата обикновено на приказка. Както и една голяма комиксова сборка наречена История на музиката в рисунки, която нелегално купих преди повече от двадесет и пет години с пари, дадени ми за храна на една екскурзия до Копривщица. НО най-вече – тази тетралогия, която е може би най-красивото нещо в хартиена форма, излизало някога на пазара ни. Нима ви трябват повече аргументи, сериозно?

Размяната

Роджър Зелазни

След дълго пребиваване в забвението на отдавна издадените книги, отпреди един млад живот време, Зелазнийската Размяната получи нови дрешки и страхотен превод на Комата, и дом под крилото на издателство Сиела. За съжаление знаете сделката – втората част Лудият жезъл ще види бял свят в подобаващ осъвременен вид само, ако настоящето съкровище намери повече свои читатели, та нека се опитам да ви убедя да станете едни от тях.

Преди много години едно издателство Пан, специализирало се по настоящем в сборници с приказки, имаше собствена поредица на класически фентъзи и фантастични заглавия от добрите години на пишещите задокеански приятели на невъзможното, когато клишетата се наричаха все още нови идеи, и тепърва предстоеше да бъдат копирани от куцо и сакато в световен мащаб с променливо качество, но в обилно количество. Един от пионерите на по-сложните повествования, смесващи настояще или близко технологично бъдеще с мистериозни алтернативни приказни светове, е Зелазни, и освен великата му Амбър, ни е оставил и немалко други заглавия, които да заслужат вниманието ви, особено ако си падате по маргинални жанрове и идеи скачащи от сай-фай към епично фентъзи с лекотата на същий дракон с имплантирана огнехвъргачка. В последните години не едно от позабравените му заглавия видяха бял свят отново в нови преводи и страхотно оформление, та и Размяната е част от този поток, като според мен – една по-забавна част, най-вече за фентъзилюбци като мен.

Но за какво иде реч,  и какво разменяме в книжка с дракон и китарист на корицата, сякаш директно пристигнало от обложката на мелодичен рок албум от 80-те? В едно конкретно измерение си съжителстват –  да речем – кротко, два свята, или по-скоро го карат на активни периоди от студена и не толкова студена война. Единият е технологично развит на ниво няколко години световно господство на Илън Мъск, а другият е застинал в положение Властелинът на пръстените преди проект урук-хай. В първият природата е отстъпила смирено пред техниката, заместила дървета, насекоми и аромати с техните механични алтернативи, а във втория бодро припкат кентаври, четката за зъби е инструмент на злото, а един магьосник се опитва да вземе първенството по лошотия. И присъстваме още в първите страници на края на една вероятно епична битка, в която уж негативно настроените биват внимателно зарити под купчина камъни, а единствената издънка на древния и малко зъл магьоснически род бива предвидливо запратена в другия свят, откъдето предполагаемо няма да пречи на живота на плашливите селяци от феодален строй, които презират магия и технология с еднаква страст и страх.

Само че има едно правило за равновесието, което казва, че ако вкараш нещо от единия свят в другия, трябва да изкараш друго на негово място. Вкарваш бебе, изкарваш бебе. Но като не се прави проучване за семействата на разменничетата се оказва, че на мястото на дете на велик магьосник, вкарваш дете на велик технически гений, което е горе-долу същия таралеж в гащи, само че във втория случай – метален. Растат двете объркани деца с всички качества на семействата си и създават огромно неравновесие, натрапвайки магията в чисто техническо измерение, и изобретенията в свят на ниво от тип потни селяндури давят жена, щото не я болят яйчниците по време на цикъл,  ерго – е вещица. Двете измерения  – бавачки на натрапничета, полагат всички усилия да върнат статуквото, и младите ни юнаци се сблъскват след двадесетина години, в условия на притежавани по рождение различни сили, с еднаква мотивация да унищожат хабитатите си и техните обитатели, много малко морални причини да бъдат добри, и една жена, която в крайна сметка май никой не получава.

Очаква ви превю на титаничен сблъсък между неизбежно развиващата се технология, невъзприемана, отхвърляна и заклеймявана от недоучените обитатели на едно рурално и запретено откъм прогрес общество, и стихийно възникващата магия, оцеляваща по силата на древни правила и закономерности, неподлежащи на никой физичен закон или математическо уравнение, и пак в същото общество, за което всичко различно и ново е лошо, и дори няма значение с какъв характер е. Един вид Северна Корея с кентаври, в която древни мистици и актуални технолози се опитват да облагородят, но почвата отхвърля активно всичко, различно от ориз за покълване. Дракони ще се събудят от десетилетия сън, обсебени артефакти ще се активизират за живот, древни цивилизации ще подадат морна главица от историческите анали и ще започнат своето неизбежно ревитализиране, смесвайки реалности в почти катастрофална невъзможност.

Историята е великолепна в своето различие и лекота на повествованието. Няма многотомие, излишни обяснения, детайлности извън контекст. Характерите са ясни, ако и объркани. Мотивацията е младежка, и затова буйна и неразумна, подчинена на сили извън обсега на свободната воля, но и разбираема. Катарзисите идват и си отиват, доброто не винаги побеждава, но то и добро с конкретика няма. Героите спасяват първо себе си, а после околния свят може и да бъде пощаден. Едно от любимите ми Зелазниански упражнения по фентъзилогия с маргинални елементи, което бих препроръчала със страстта на зализано момче с чуждестранен акцент и спретната раничка, тропкащо на вратата ви да ви пита дали искате да си поговорите за неговия любим въображаем приятел. Понякога не е нужно да бъдем сериозни, сериозно.