Неидентифицирани забавни обекти

Чувството за хумор във фентъзийно – фантастична среда винаги е било нож с две остриета – хем разведрява обстановката от твърде наситена епичност и тежък футуризъм, хем някак обижда почитателите на сериозността на жанра, дето твърде често подскачат като ощипани розовобузи девици на селска вечеринка при дори най-лекото омаловажаване на силата на фантазията. И ето ви една поредица от сборници с откачените истории от няколко вселени едновременно, създадени както от известни имена, така и от алтернативни творци на думи, които заслужават не по-малко внимание. Ако кратката форма с щипка пиперливо кикотене и самоирония ви звучи като да е вашето нещо – внимание, май сте попаднали на златна мина.

Кен Лиу, Сергей Лукяненко, Майк Резник, Естер Фрийзнър, Робърт Силвърбърг, Кевен Дж. Андерсън, Пиърс Антъни, Кат Рамбо, Джоди Лин Най – ако сте от почитателите на невъзможното и неосъществимото тези имена ще ви говорят много и практически ще гарантират качеството на една ежегодна антология от избрани истории, някои свързани, някои индивидуални. Аз лично се забавлявах много с мини поредиците, експлоатиращи едни и същи герои в среда на непрекъснато падащи наковални, преливащи океани от екскременти и чудовища, пръкващи с гейминг упорство на всеки кръгъл час. Дали ще е одисеята на вампир, станал по неволя ловец на себеподобни, зомбимечки, зомбикрави, паяци ядачи на души, шегаджии по телефона – роднини на Ктхулу и компания; или приключенията на супер герой, преквалифицирал се в психоаналитик, след като в следствие на инцидент от него остава всичко на всичко една глава в буркан, а да не забравяме и офисната сага за магьосниците на тонера, повелителите на кламерите и властелините на поничките за обяд, където се развиват най-зловещите маг-дуели от Роулинсовите изчадия насам, а също и криминалните разследвания на яка полицайка с огромен, свръхинтелигентен розов червей от планетата на Шелдън Купър, живеещ някъде около опашната ѝ кост  – празно няма.

Напредничава технология с ужасно противоречащи си приципи за защита на човешкия живот и клинична депресия; съдебни процеси с орки с махмурлук за адвокати и говорящи мечове с дискриминационни проблеми за свидетели; тролване на едро от извънземни с лош темперамент; зомби плантатори, професионални девойки в беда и панди – пънкари; изключително добри измамници в дребния шрифт в търговските договори с иноземен произход, доставки по домовете на марсиански захарни торти с венериански шантонерки в тях и майстори на едноръчната себезадоволителна магия с кошмарни последици; зомби коледа, кадифен голем и нацистки богове с плочки и общ коефицент на интелигентност колкото актуална плеймейтка – това е само много, много малка част от всички щуротии, които ви очакват зад абсурдистките корици и селекция на неиндефицираните смешни обекти. Да добавим само изключително жестоката политика за уреждане на спорове в невъзможностен сайт за магически предмети, свързана с вечни писъци в мрака, обезглавяване и стриване на костите на прах за призоваване; инструкции за хранене на пирокинетични наследници тип Кари среща Роуг от хиксмените, и естествено, джинът, живеещ в матрака, зомбивеганите и вампирите – призрачни автори зад всяко велико произведение на човечеството – и ви става ясно колко бързо и накъде отиват човешките екскременти по посока на вентилатора.

Една дума – забавно. Още една – брилятно. Да добавим и изключително разнообразно, неомръзващо и разтоварващо. Истории, сякаш писани за удоволствие и с удоволствие. Уверявам ви, че ще намерите не един нов любим автор, чиито книги да потърсите с книгочервейна страст. За мен това е Джоди Лин Най , чиито Джийвс и Устър в космоса ще са ми едно от следващите задължителни четива, обещавам. Помислете си и вие, има от всичко, ама наистина всичко.

Реклами

Драконовото съкровище

Танит Лий

Една кикотеща приказка за рожден ден, разказана от магьосницата на фантазиите и божествената сила на думите Танит Лий. Всичко запозва като добре познатата Спяща красавица, но вместо невръстна девойка, многопочитаемата кралска двойка има два броя наследници от мъжки и дамски пол, плюс една доста кисела братовчедка – вещица с прилепи в косата и вълци по петите.Поради неспособността на фентъзийните отвъдземски пощи, една кралска покана не пристига навреме – или по-точно някой доста мързелив писар си е избърсал носа с нея, и хоп-троп-тралала – имаме взривоопасната комбинация между рожден ден и вещица в менопауза, та повече от естествено почват да валят проклятията като плодовете на избухнала външна тоалетна на 4 юли в кротко американско предградие. .Принцът се сдобива с превръщането си в гарван веднъж на ден, за един час, на неравни интервали, а принцесата става толкоз тъпа, колкото красива и добра, което значи много, много тъпа, до степен не просто да подари златотканите си гащи на първия молещ за милостиня бедняк, ами да му предложи височайшото бельо и на цялата си рода за компенсация на грижите человечески.

Докато принцесата бързо и свръхефективно разорява кралството си, принцът решава да се поразходи малко наоколо и да изпробва кога какво може да му се случи, ако се превръща в черно пиле веднъж на икиндия. Леля му вещерката с врасналите нокти и люспещите се циреи обаче го погва през вълшебното си огледало и се опитва да му направи живота по-черен и от перата на анималистичната му същност, като хвърля по някоя и друга буря, насъсква приятелчетата си от цял свят или подкиселява обитателите на морската шир, за да се получи едно огромно класическо приключение с много хумор, заиграване със всички постулати на жанра, и в крайна сметка задължителния добър финал на три дена яли, пили и се веселили. Но не и преди да се включат джинове, агресивни канарчета, вегани – далечени братовчеди на Ктхулу, комарджийски настроени демони, кози мастършефове, русалки с лош речник, и несклонни да помагат на случайни минувачи селяни, свикнали да ги грабят и бият в името на завързването на сюжета.

Малка очарователна книжка, спомен за безсмъртния талант на богиня Танит, която и от най-простичките истории може да сътвори чисто забавление от красота и смях, без текстови излишества и писаческа алчност.

Барокова история

Челси Куин Ярбро

За Челси Куин Ярбро човек научава обикновено много случайно, докато се опитва да си намери някое интересно четиво от непознат автор, което да съчетава в себе си добра фентъзийна история, много чувство за хумор и прилежно използвани стилистични похвати, за които да гарантира някоя и друга награда, като да речем Световните фентъзи награди или Брам Стокър. И попадайки на тази странна иконописна корица, сякаш съставена от ръчицата на невнятен монах франсисканец, във вас се загнездва чувството, че тука май има нещо дето си заслужава четенето. И когато бивате посрещнати от млада вещица в начален стадий на горещи вълни, почитатели на шумното караоке орки – каменоломци, и красива девойка, превърната набързо в малокалибрен дракон с един метър мигла, защото си е позволила да изчисти вещерска бърлога – обичайната реакция е бързо мигане с клепки и леко ускоряване на пулса в стил – това май ще е нещо добро.

Върху невинния читател се изсипва паноптикум от клиширани образи на средновековни приказни герои, получили обаче осъзнаващата си чаша чай, която ги прави напълно наясно с тесните граници на пожелателната реалност, и естествено не им пречи никак да се кудошат със същата. Злият цар – защото такъв винаги има, е всъщност префинен джендър ориентиран садист, първи братовчед на Дьо Сад от лошата страна на фамилията му и на Мортиша Адамс от добрата, с огромна страст към тестване на различни отрови и държане на дебелишко огре в мазето, което много обича да си играе с разни хуманоидни мекотленни играчки, ама все ги чупи. Добрият цар е внимателно стараещ се да избягва абсолютно всяко прегрешение на властта любител на плетките и дантелите, който се опитва да балансира между много амбициозния си инквизитор, съчетаващ Игнациус Лойола и Леонардо да Винчи; живеещия в няколко времеви нишки изкуфял Гандалф-оплескания-с-каша и един изключителен шпионин – работохолик, на който това с излизането от роля му е най-голямата мерзост в живота, и се опитва да се върне в клишето, преобразявайки се дори на гълъб, глухарче или ушна кал, ако се наложи.

Принцът е вечно търсещият доказателства за принцованост у бедните, принцесата е отегчена пък от нивото на принцованост в богатите, и въобще всички в двора са поети, кулинари или моделиери, най-вече защото поста на обслужващ персонал варира между един страж и шепа отегчени рицари, на които се пада по една хубавица на рота за ухажване. А това малко съсипва обстановката откъм героичност, романс и епопея. Докато не се тръгва на лов за дракони, освобождаване на царства, залавяне на чудовища и общо взето пълния сет от приключения на тъмните векове, само малко обърнати с хастара навън и напудрени с Уди Алънски цинизъм. Мда, ако накрая си кажете откровено – Какво беше туй чудо, дето го четох, няма да сгрешите. Но пък и няма да съжалявате.

Преследвачите на стъбла

Кирстен Уайт

Според моето скромно мнение първата среща на българските читатели с Кирстен Уайт можеше и да е малко по-забавна. Е, не казвам, че епиката за родата на Дракула в алтернативна история не звучи доста привлекателно, но какво ще кажете за пратчетовска каша от класически приказки, наводнени с ята от зомбита, вампири, върколаци и всякаква всеядна гад, разказана с много словесни каламбури, игри на думи и граматически шегички, от които по-нърдски едва ли ще намерите някъде?

Каква е тази история, в която Пепеляшка е войнстващ пироман, Чаровният принц е един за всички, но не всички са за него, Снежанка е очарователен бебе – вампир, Джил е ловец на свръхестествена гадория, а Джак, освен че се катери по бобени стъбла да тормози горките великани, прави грахова супа, ама с пикня, създаваща зомбита, и обучаваща англоговорящите деца за важността на добрата грамотност? Ако злата кралица или мащеха или майка са един и същий човек, и то всъщност доста добродушен и опитващ да спаси света от самия него; ако се зомбифицира куцо и сакато, включае добрата стара червена шапчица, рязко развиваща особен вкус към вълчи мозъци, а разни принцеси лежат върху легла с различно количество грахови зърна, ама от преработен жълтеникъв вид с аромат на ацетон, как се очаква да се оцелява по правилата на поне стотина фентъзийни вселени в едно?

Смешно с леко грубиянски привкус, страшно по безумен начин и изненадващо с откачените си обрати, излезли от брутален ум, пълен с дебилни шегички и сякаш много лични причини да се пречукат по милион забавни начини всички светли и добри приказни герои. Ако сте им набрали много на цялото царство от класически приказки от съзиданието до днес – хвърлете едно око на тази смехотворна бърканица от чудатости, и няма да съжалявате за новия поглед към детството си, който въоръжен с цинизъм и здрав разум украсява нещата в доста по-различни краски. Аз пък ще се позамисля над упражненията в стил екзотичен Дракула на Кирстен, ако има и поне трошичка от това зловещо чувство за хумор – усещам, че ще се разберем.

Сенки над Бейкър стрийт

Какво би се случило, ако пипалестият свят на космически страх и необясними писъци в тъмнината на Лъвкрафт се срещне с желязната логика и изпреварващото с космическа скорост умствено господство над масите на Холмс? Ами някак елементарно лесно се завихрят тъмни сенки над скромната обител на Бейкър стрийт 221, и от ъглите изпълзяват немъртви и неживи, плюс няколко определено вечни и доволно количество твърде дълго дишали призраци на хора и не съвсем, за които престъпленията, свързани с някоя и друга локва от кръв и черва като последствия, са нещо толкова нормално, колкото изконния чай в пет часа. Кръгът Лъвкрафт среща кръга Дойл, и резултатът е нещо, което би харесало еднакво на любителите на класическия елегантен хорър на усещанията и думите, както и на почитателите на заплетените мистерии, този път леко пристъпили ръба на невъзможното, а разрешаването им зависи само и единствено от острата стомана на ума и адамантното хладнокръвие пред лицето на гарантирано болезнената смърт, собственост на превеликия господин Шерлок.

Менители на лица ще използват Лондон за собствен месарски цех; странен култ ще строи многоизмерни стаи в старите провинциални имения, прогизнали от стара кръв и стари демони, а мъртви ще се възкресят за подобие на живот, отворили вратите към селения на сила и смърт. Некрономикон в ръцете на Мориарти може би е само една идея по-лошо от Некрономикон в ръцете на Холмс; пазителка на вратите към древните ще събуди интереса на най-великия ум за пръв път след Жената насам, а създателите на трупове понякога ще търсят закрилата на пазителите на реда, щом от другата страна ги чакат повече от неземни създания. Съмнителни фигурки ще разпространяват или унищожителна проказа, или нова еволюционна вълна; следите от истинската история лесно могат да бъдат покрити с достатъчно плътен слой от разложение, а мечтите за съвършенство са най-жизнеспособни щом призраци и демони са по петите ти.

Най-мрачните тайни на сътворението чакат, както в забравените пясъци на пустините, населени от саможиви тайнствени племена, така и в телата на невинни девици, загниващи без смърт в лондонските предградия на бедните и обречените. Духовете на древните прескачат из телата на уж избрани, а всъщност измамени в жаждата си за вечност души; портали се отварят с технологии, твърде напреднали за нас, твърде забравени за онези, другите, а под краката ни се възражда цяла една забравена цивилизация от дънуички ужаси, напълно готови да измамят окото достатъчно, че да се впуснат безнаказано в кървав танц насред Лондонското сити. А Холмс и Уотсън се възправят смело във въртопа от космически ужас и вдишан писък, и някак успяват въпреки всички дадености на вселената да извоюват още една незначителна победа над еманацията на злото.

Една от онези комбинации на идеи и умове, пред които можем само с благоговение да сведем чела и да впрегнем силите на всемогъщий чичко Гугъл за още подобни противоестествени, но впечатляващи съединения на сюжети и светове, чиято колизия ражда чудеса, ако и да са малко пипалести и злонравни. Холмс прегръща Лъвкрафт, Мориарти – Ктхулу, а за Уотсън остава някой и друг Йог – Содот, и сред тази любов – омраза се въздигат кошмари за цял живот. Прелест, казвам ви, прелест читателска, мътнородна и тъмнофентъзийна. Обожание е слаба дума.

Крадецът на магия

Сара Приниъс

Ако си търсите поредица, която може да докосне както старите върли фенове на Хари Потър (от които не съм), така и почитателите на общо взето магическите истории (на които определено съм), а също и подрастващите, за които магията като такава тепърва ще вълнува умовете им, прекрачвайки границата между приказките за лека нощ и първите доброволно разгърнати и изядени с кориците книжки, то Крадецът на магия можеше да бъде вашето истинско топло откритие. Можеше, защото от една прелестна четирилогия на български макар и трудно можете да намерите само първите две, на третата е достъпна само корицата, а вероятно някъде там при преводача е и българския текст, а четвъртата е напълно непогледната от предполагаемо отказалите се от туй тъй доблестно, но и ужасно трудно и истински свято дело книгоиздаването, и то това на хубави и смислени книги. Следвайки което можем не просто да размахваме юмручета в безсилен гняв, а да вземем да го научим този английския, който уверявам ви покрай авантюрите ми с още четири негови иноземни събратя мога да заявя, че е просто елементарен. Така де, щом Доналд Тръмп го говори, можем и ние, нали?

Историята започва в странен град, почти идеално копие на викториански Лондон, от страната на копторите и чешмите с евтин джин. Едно хлапе, родено и оцеляващо някак на улицата, напук на всички биологични и свръхестествени опасности, се опитва да заработва по джипси начина, пребърквайки смело джобовете на възрастен господин с вид на доста кисел Дъмбълдор. Но вместо пет пенса намира огромен вълшебен камък, който почти го убива, но някак се отказва в последния момент, което позволява на белобрадият първи братовчед на Гандалф да разпознае някакви трошици магичен талант у малкото улично плъхче в човешка форма. И отваря за човешкия гризач вратите на обучението за магьосници, както и вратата на дома си, а в един момент и на сърцето си, за което в последствие се оказва, че има и повече от една причина, и нещата си отиват на местата поне до известна степен, ама това на финалната права.

Първата задача на всеки начинаещ в магията е да намери своя локус магикалис или призмата на магията си, а нашият крадец изважда „късмета“ това да е един от камъните на местната благородничка, живееща в хубавата част на алтер-Лондона, там където има течаща вода, вътрешна канализация и осветление, а хората не умират от настинка, зъбобол и кърлежи. Така наред със залягането над уроците на малкият ни разбойник му се налага да планира и доста сложна кражба, която естествено се усложнява допълнително от почти живия камък, настояващ да извършва магия и да бъде ползван като инструмент, а не като герданче. Приключенията едва започват, ще се включи и подземният свят, и източни магьосници, дракони, душеядни сенки, войнстващи духове, и много експлозии, както и невероятна теория за произхода на магията, която ще се хареса на всеки пленен от идеята за вълшебствата.

Алтернативна Англия с магия е винаги очарователен сетинг за невероятни приключения, и макар че по-скоро ми се случва да го свързвам с така любимия ми стиймпънк, тук класическата фантазия властва без конкуренция, и отнася читателите на пътешествие със симпатични, ако и малко на пръв поглед едноизмерни герои, оказали се с много тъмни тайни за криене някъде по пътя на оцеляването си. Привидно зъл магьосник, оказал се единствения разумен в тежки моменти, маг-чирак – бивш крадец, заемащ ролята на крайното спасение на града си, бияч със златно сърце и впечатляващи кулинарни способности, принцеса без глезотии и с много смелост в обученото си за владетел сърце – това са вашите нови книжни приятели, на които ще помогнете да преодолеят себе си и очакванията на другите към тях, ще изкарате от ролите им и ще им дадете свободата да бъдат това, за което сърцата им копнеят, а не имената определят. Прекрасен урок за всеки търсещ себе си насред ограниченията на света ни, независимо от възрастта.

Магии, дракони и националната лотария – само я миришем…

Едно от личните ми открития покрай сборниците с инди скъпоценности Бляскавите светове бе странния Дейв Хигинс – средно начинаещ фокусник с огромно чувство за хумор, получило своят правилен изблик в настоящата трилогия, иронизираща безсрамно и отчайващо блястящо фентъзито, игрите и лотарийните търкалки на късмета. Да, едновременно. Брилянтно, нали?

Представете си свят, в който при раждането родителите ви избират статусите, все едно създават своя любим рпг герой – със все сила, издръжливост, интелект, късмет и разни необясними неща в сянка. Което би било чудесна идея за всеки амбициозен човек, който иска децата му да постигнат повече в дадена кариера, и ги предназначи за учени, магьосници или войници. Но ако въпросните детеродни субекти са със завидната професия селски или градски – според работното място – идиот,  вероятно десето поколение, и в съответното селение вече някак са открили търкалките на късмета – къде мислите, че отиват всички точки за разпределение за изтърсачето? Да, на късмет, останалото автоматично се наглася на минимум, за да не се получи все пак тъпоумен безмускулен плужек. Ама – забележете говорим за семейство от селски идиоти, на които не им хрумва детето да купува талоните, че да ползват късмета му, и цялата им брилянтна идея отива на вятъра. Така се получава трио глупаци, единият с огромна сила, вторият с огромна харизма, третият с нечовешки късмет, което едва оцелява и се измъква от космически количества бой и класически изтезания.

Всичко върви все така безумно до момента, в който хлапето с късмета научава за разни неща като книги и училище, и му се приисква и то така да им се зарадва, но фактът, че коефицентът му на интелигентност е около нулата, прави това му желание леко невъзможно. Докато къде случайно, къде не, пипва една от търкалките, и печели царство. Мда, цяло – целеничко царство с все замъци, население и..кхъ, кхъ – гадни дракони. Някъде в паническото бягство от същите семейството се набива в невинно селце, където тъкмо се е отворило местенце за семейство тъпаци, и докарва драконът на паша от крехко селско месце и му осгурява дом под формата на зловеща пещера с тролове, вещици и разнообразие от зли гадини с различна степен на мъртвост. Ще кажете – егати късмета, но поне нашето момче ще е живичко до края, докато прекрасните му оскотени родители ги хапват на среднощно драконовско барбекю без сос – мда, профани. Но пък му се налага да тръгне на куест по отмъщаването им, влизайки в пещера с поне десетина нива, в които всеки геймър ще припознае най-скъпите си спомени, свързани с твърде силни гадове още от началото, лоша екипировка, недостатъчно плячка, безумни капани, дизайнерски скрити нива, отчайващи, менящи се пъзели и задължителен кооп. Да, да, и аз цвилех щастливо на всяко ниво, няма да сте сами в странните звуци на задоволство.

Очаква ви едно от най-добрите съчетания между героично фентъзи с резки комедийни елементи, класическа рпг игра от старата школа и сатира на предполагам цялата ни забавна индустрия, въплътена в безумието на алтернативната, подредена и варварско безмилостна вселена на живота, за който така обичаме да четем и гледаме, търсейки изход от собственото си сиво и модернизирано днес. Инди авторите са си истинско първокласно приключение, тъй че отправяйте се по-често на лов за непознати текстове – преживяването е уникално.