Критичната грешка на фентъзито

Робърт Беван

Инди авторите са най-странните същества на планетата – независимо как и за какво пишат, къде се продават и дали се продават (между другото често инди на нашите ширини, поне според числата на продадени книжки, е по-скоро мега продаващ се автор), винаги ти пишат, понякога твърде лични съобщения. Знам кой къде е ходил по Коледа, какво е ял, понякога и после какво е върнал от който и да е изход (и такива има, да), какво правят жените им, мъжете им, децата, котките, болните бебе питончета и прочие ежедневности на десетки талантливи (е, повечето) списващи интересни истории някъде там отвъд океана. Един от най-бруталните в кореспонденцията с любимите си читатели е напълно непознатия ви Робърт Беван, който пише най-лесночетимото и обвързано с фекално-газова поезия фентъзи, за което някога сте чували. Не сте чували за такъв вид фентъзи? Критична грешка…

Много хора обожават настолните игри, където по волята на многостенно зарче, заживяваш отделен живот, в онази приятна винтидж картонена форма, сравнима и едновременно несравнима с визуалния вариант на втори вид жизнеутвърждаване. Но представете си, че сте се събрали компания приятели, вече леко поотегчили се от магията в кутия, и затова каните нов ентусиаст за Cavern master, който да ви помогне да навлезете по-навътре в атмосферата на играта, и да измъкнете още някоя и друга минута удоволствие от тихите нърдски забавления. Само че, очаквали сте Шелдън Купър, ама получавате малко по-едричка форма на Ханибал Лектър, минус кулинарните способности, плюс доста проблеми с жените и самочувствието. Сещате се, че няма как от този момент нататък светът ви да не стане едно доста тъмно и тясно място, с малко неприятен аромат, ако ще и да е добре отоплено.

Напълно очаквано след някоя и друга зле подхвърлена, но всъщност незлоблива шегичка, виждате острото на брадвата от неподходящата страна, в съвсем реална фентъзи обстановка и с доста променен вид. Един от вас е полуорк с почти минусова харизма – което на местен език значи, че всички го мразят, искат да го убият, но и че същият не може да спре да се уригва, пърди, насира на обществено място, а за полюциите хич не ми се и говори. Друг е хобит, с все миниатюрния ръст, косматите петички и пъргавите пръстенца, явно учили технология на обирджийството в пътуващ катун. Най-неподготвеният е друид с една-две безполезни магийки, като Кон и Магическо пламъче – 1 брой, най-големият пацифист е Гимли с двата ножа и страст към ракия от камъни, единствената мацка – по вместителство и сестра на хобита, е нещо като полу-елф-дриада с домашно вълче, а кандидат – гаджето ѝ става по странни обстоятелства шарен бард, който става за… ами съвсем нищо, освен да си дрънка там нещо на Питър Гейбриъл на лютнята. Всички са 1 левъл, и нищо не могат, а светът около тях е тъмен, зъбат и желаещ да им откъсне главите.

И се почва голямото пата-кюта, с най-абсурдните монтипайтъновски моменти, подсладени с много шеги с пръдни, фекалии, ебавки с еректилната дисфункция при вампирите (щото, сещате се, кръв няма), и всичко, което ще ви накара да се хилите, потънали от справедлив срам в някоя възглавница. Само да спомена някои гениални идеи, като това да внесеш оръжие в замък на вампирски господар на зомбита и руски мафиоти за охрана, под формата на заострен кол-дилдо, пренесен в дупчицата на триметров полу-орк, защитен от магия наречена Смазка; как да убиеш вампир, като го препикаеш с предварително погълната преди това светена вода, защото си препил с прословутата ракия от камъни със захар; как се събират сребърни куршуми, като тичаш в костюмче на върколак току пред погледа на пенсиониран ловец на свръхестествени същества; как се води битка насред малка клетка чрез извикване на объркани кончета, заемащи 90% от килийното пространство, и още един куп идиотщини, дето самата идея, че са възможни в онзи объркан игрови свят, е просто тежка обида под формата на доста мръсно и ходило из неописуеми по вида си отверстия оркско трипръстие.

Да четеш Беван е самата еманация на гилти плежър, ако и удоволствието от шашавата, почти минаваща за, литература, писана с огромно настървение и грубиянско чувство за хумор, да е просто нещо несравнимо по кефометъра, но и трудно признаваемо в компания, така е. Препоръчвам само за хора с огромно чувство за хумор, самоирония, черен сарказъм и прочие видоизменени шегички на ниво първи за втори клас. Останалите ще потънат в срам, недоумение, леко задушаване от остър пристъп на негодувание, и ще нададат вой за това кой ги издава тия неща. Сам си ги издава човека, спокойно, и намира фенове на неочаквани места. Но за търсещите различното с не просто голямо Р, ами и още разни други рандъм големи и малки буквички – хей, намерихте си ново, леко смрадливо, но много забавно приятелче 🙂

Стиймпънк приказност за тъжни сърца

z500w_steampunk-fairy-talessteam2

Красотата на зъбчатите колелца среща някои от най-изящните легенди и приказки, някои сънувани, други прочетени, в повечето случаи – познати на едно специално ниво някъде вътре в стаята наречена тъга. Меланхолията на псевдо прогреса и студенината на технологиите, ако и да не са нашите, се смесва с разбитите сърца, излъганите надежди и желанието за земя под краката ни, неразорана от машини и незеселена от автоматоните. Две малки колекции от тихи сълзи, сбрани в утринта след нощ на бдение и блянове по отдавна изгубеното старо и твърде рано дошлото ново. Носталгия и аромат на стари дантели се омесва с машинно масло и мечти. Стиймпънк за уморени сърца, независимо от причината да търсите различност.

Малечко – Палечко като смел едносантиметров самурай ще се сблъска с мека – демони, малкия народ и умалената си любов с блеснали очи; Красавицата с кожени ръкавици и мотор с парен механизъм ще направи от Звяра онова, което Бел не успя – в добро домашно куче; Хензел и Гретел ще се озоват с средата на безмилостните фабрики за захар, където машините ядат своя малък обслужващ персонал пръст по пръст, а Фрея ще предпочете света на троловете пред този на новите хора, за които светът е само площадка за игра, а не храм за възпитание на души. Моргана ще срази 40-те автоматона убийци, за да отпътува към залеза с механичния си дирижабъл, ще подмине летящ кораб, носещ на борда си сплави от демони-двойници и оживели машини, а малката Пандора ще развърже своето любопитство, за да пусне на света не злините, а хаоса, мечтите и творческата искра, докато медните ѝ плитки носят промяна в света на не-магията.

По стъблото на Джак ще отидем в дебрите на мултивселената, където престъплението да си щастлив не винаги се наказва; в метални прегръдки красиви принцеси ще посрещнат своя последен дъх, докато пламъците на справедливостта на бившите ронини тлеят около тях; Синята брада е само създател на красиви роботи, но много неумел, и оставящ доста парчета съзидание около себе си, а светлината на вълшебните очила на Грим ще помогнат за разделението между човек и машина до форма, която е приемлива за общение. Пинокио ще остави с последния си дъх красиво потомство, което да дава трошица надежда на създателя си, че има красота; велик изобретател преоткрива машината на времето, за да се върне при загубената любима, а открива нещо много наподобяващо механична домашна котка; и за финал Василиса прекрасна ще влезе в дуел на механичното майсторство със самата Баба Яга.

Красотата има и своята тъжна усмивка, с която дарява несигурните в себе си, отчаяните мечтатели, и онези, които се страхуват от света навън. Меланхолията е въпрос, и отговор, и просто тишина. Освен когато е съчетана с едно кротко тиктакане на благословени или прокълнати часовникови механизми, отнасящи човечеството на следващата стъпка отвъд. Отвъд човещината, отвъд пошлостта, отвъд едно умиращо днес. Но е толкова красив Aпокалипсисът така погледнат, признайте…

Грим и Чъмбълс – неочаквана поредица от злополучия

Данъл Дж Нюман

  61yqewjezfl-_sy346_51ep8ndbonl-_sy346_51k9kr5cnbl

Кой е този Данъл Дж Нюман ще попитате с ясно изписано неудомение на лицата си и ще сте прави – вероятността да знаете кой e този инди автор на приключенска викторианска литература със стиймпънк уклон и ноарен, но въпреки това подходящ и за непълнолетни, стил, е точно нулева. Освен ако не сте от онази порода на книжните скаути, за които търсенето на нови и различни автори е едно от най-любимите хобита. Пък ако някой издател вземе, че повярва в потенциала на младите и опитващи се да самопопуляризират таланта и идеите си автори – още по-добре. Което не ми се е случвало още, но пък често получавам обратна връзка от автор, объркан от наличието на материал на зловещата кирилица за малко известното му творение – общо взето всеки е доволен, че е познат някъде, дори и за онези, на които България и Танганайка им звучат еднакво екзотично.

Но кои са Грим и Чъмбълс? Може би един нов вариант на Холмс и Уотсън? Или усещате вълната от трагична обреченост в стил Лемъни Сникет, бликаща от определението за злополучия, които ще преследват нашите герои? Всъщност нито едно от двете. Грим е изобретател с много голямо желание да направи света едно по-добро място, но за съжаление не разполага със способностите за това – всеки негов вълнуващ проект избухва зрелищно и неуместно в последния момент, обикновено в лицето на създателя си. Затова и горкият професор Грим има само една вежда и един мустак, и половината му лице е с цвета на американски президент, а другата – на английски охтичав джентълмен. И няма ни една супер способност от всичките тонове химикали, вдишани от вече оловно сивите му иначе бели дробове. Някои неща са възможни само на далечна хамериканска територия.

Чъмбълс пък е бивш военен хирург с огромни познания относно хилядите видове шотландска ракия, с фобия към игли и общо взето тъжно липсващи медицински възможности, въпреки че все му се налага да спасява частично Грим от разпадане, като последният търпи всички киселини, давани вместо успокоителни, рязане на грешни крайници и изпускане на разни тежки неща от кашкавалените пръсти на доктора върху главата си с онази така очарователна британска любезност. Самите книги са писани под перото на неубедителния в лекарското си звание чичо Чъмбълс, докато същият си пие кротко уискито в кварталната кръчма и храни своята дебеличка сиамка Агата в почивките между абсурдните приключения. Правилно, госпожа Чъмбълс няма, но не поради различни полови предпочитания, а поради класическата обективна причина – горкият ни доктор и изцяло и напълно неподходяща и недоходоносна партия и за най-изпадналата девойка с що-годе доказуем като съществуващ морал.

Та, ясно ви е, че става дума за дуо неудачници, които могат или да се самоубият зрелищно, или да вдигнат целия свят във въздуха, а може естествено и двете заедно. Но това е времето на Бел, Тесла и неограничените възможности на новостите на ерата викториана, сблъскващо се с нищетата на ума и разлагащото се тяло на стария Лондон. Така че очаквайте много холера, безмилостни изкормвачи, френски подривни дейности и мащабни престъпни планове за кражби на кралските скъпоцености. И в средата на този въртоп от събития са двамата ни полу-умни и напълно схванати в кръста герои на средна възраст, които са единственото препятствие между пълния криминален хаос и… хм, пълния хаос, създаден от самите тях. Е, ако можете – изберете си по-малкото зло.

В списъка с абсурдните изобретения на Грим се нареждат писалковидна подводница, два пъти по-голяма от нивото на реката, в която се предполага да се гмурне; огромно колело с миниатюрна спирачка, с което най-добре се газят кралски файтони и по случайност – грабители на принцеси; системи за кръвопреливане, работещи с ирландска кръв и ирландско уиски, щото то било почти едно и също; замразяващи във времето машини, създаващи живи трупове до края на вечността; серуми на вечната младост, които карат отходните ви органи да произвеждат силно избухващи при комбинация с водния източник, в който цамбурват, смеси; механични сърца, серуми на истината и водопречистващи системи, които може и да работят, ако не ги открадва непрекъснато местния Мориарти, под формата на завистлив дребен фрацузин с перо на шапката и супер секси сестра, която да цупи устни до него по време на задължителния смях на лошковеца.

Текстовете са много леки, лесно четими, но не и кой знае колко подходящи за млади читатели, каквото и да си мисли автора. Викторианската епоха си е типично дикенсова – с умиращите сирачета, гладуващите хлапета по улиците, труповете в канавките и престъпления на всеки ъгъл. Грим умира към двадесет пъти, губи крайници, окосмяване, кръв, въобще го раздава като вечния Льоклер, докато Чъмбълс е почти постоянно в алкохолен ступор, опитващ се да доубие по случайност единствения си приятел, докато се опитва да го оправи от поредното взривено недоразумение. Макар и идеята да е с огромен потенциал, и черно-забавните моменти да са много, липсва една по-стабилна кохерентност на цялата идея, и повече смисъл в героите, които наистина не се стараят особено да се харесат в неудачите си. Но пък за интелигентно убиване на времето с нещо различно никога не съжалявам. Експериментирайте, и внимавайте с взривовете!

Ларп заигравания с реалността

larp-dr-who-pvp20130411

Тъй като мен никога не ме е спирало да се изказвам тотално неподготвена и абсолютно неосведомена по каквито и да е теми – щото съм жена, и прочие, измислете си  причини, разбира се, че реших да се набъркам из дебрите на литературния ларп, и благодарение на прекрасната си редакторка Крис, даже няма да ме бият много за моите така лесно хвърлени като магичен прах думи по повод едно много забавно, но само за гледане от някое топло, уютно и окапучинено място, поне от моя гледна точка това, хоби като вездесъщото ларпене. Ето началото на едно мое приключение, което надявам се няма да ми докара някой меч по главата в слънчев летен ден 🙂

https://fantasylarpcenter.com/books/560-larp-books-anna-hells

Нощ на игри и забава с богове и прости смъртни

Джони Нексъс

51vmbavqcjl-_sx314_bo1204203200_

Накратко – шестима богове се чудят какво да правят в петък вечер и решават да си поиграят с наистина хубава настолна игра, която обаче е реалност. Все някъде. Обаче всичките, включително и кучето под масата, са тотални малоумници и почти успяват да провалят равновесието между всичките дванадесет и половина нива на реалност, което ядосва силно счетоводителите, на които все не им излиза една вселена в плюс или минус в баланса. А ако не знаете кое е най-лошото нещо в цялото безвремие, плюс офиса на отвъдния свят и администрацията на живота и смъртта – то това е главният счети да влети по време на спокойна вечерна игра, и да те заплаши с болезнено дебитиране, смазващо сторниране и много, много злокобно оувърдрафтене на личната божествена сметка живот.

Това не е нашата реалност, макар че се споменава веднъж – дваж с голямо презрение и недоверие за някакъв хлевоуст бог, дето си направил свят за 6 дни. В тази реалмия се подвизават черен рицар на злото, който винаги убива полезните странични герои, дето дават информация, преди въобще да са си отворили устите; красива магьосница, която в повечето време има феминистични тегоби на главата, и въобще страда от факта, че е единствената без висящи полови белези в компанията; нещо като паладин в ръждиви доспехи, който заради играча си в повечето време блее в нищото, и се включва почти винаги погрешно; някакъв хибриден вариант между кендар и хобит, дето язди кокерче, или подобно, и е крадлива и развратна гад; и един красив и смел друид, чиито героични усилия да се впише в средата само се развалят от вечно мрънкащите му компаньони.

Та, за нула време нашите герои успяват да заколят пазителя на портите към приказния свят (няколко пъти), преди същият да е отворил тъпите порти; да обидят хилядолетни красиви елфи, дето държат да не ги наричате елфи, като ги окрадат, леко насилят и въобще тормозят по всички човешки начини, тъй противни на остроухите величия; да пренесат в жертва няколко бездомни хлапета в името на тъмните богове, и най-вече да ликвидират де що има полезен народ, който би им направил приключението и животите им песен, а не прегракнал предсмъртен вик. Накрая всички завършват в устата на световната змия, където ги чакат драконидите на Сорос, и въобще всички са отново много учудени за варварската същност на петима (плюс-минус един почти непрекъснато) варвари от горния свят.

Забавно, непренциозно, и иронизиращо игрите на маса, където многоуважаемите играчи понякога подлагат аватарите си на неистина конфузни ситуации и доста болка и мъка заради едното божествено забавление. Казват, че било задължително четиво за всички знаещи какво стои зад абривиетурата D&D , но по-скоро е комично и лековато приключенско фентъзи за убиване на времето. В което няма нищо лошо, освен ако сте леко докачливи на някои политически некоректни теми. В този случай не четете нищо извън речите на някой и друг президент. Хей, и това е четиво, ако и скучно и отвеяно по толкова много начини, макар че последните тръмпизми са по-скоро в стил оруелски хорър. За останалите – и Джони Нексъс си е вариант,

Стиймпънк призраци на лунна светлина

10575798

Стиймпънкът е жанр неразбран от повечето почитатели на фентъзийността – за някои е странна амалгама от глупотевести неразбираемости, за други е позьорство и имитация на класици като Дойл или Ле Фану, за трети е чиста претенция за историческа вариативност без някаква лична стойност. Но това за мен е поджанра за най-романтичните фентъзисти, онези, които четат внимателно историческите архиви и си задават най-огромния въпрос във всички вселени на възможното – Ами ако? и Кога точно сбъркахме? Оглеждайки реалността навън е просто очевидно, че някъде в гоблена на съвремието сме сбъркали кардинално с някоя изключително крива нишка, която ни е донесла скука, перфидност и склонност към болезнени ексцесии, завършващи безсмислено и скоропостижно. Но ако там някъде нещо се беше случило във правилното време, на правилното място, с правилните хора – дали нещата щяха да са различни?

Представете си общество, в което научният прогрес и магията вървят ръка за ръка, захранвани от чисто природни процеси; където Тесла е наместник – бог и изобретенията му служат освен за обичайностите свързани с комуникации и осветление, и за общуване с отвъдния свят; където машините коригират душевните проблеми чрез сънища, намират отговори на най-затормозяващите екзинстенциални въпроси и вместо да правят зловещи революции, завършващи с двутонен австрийски хълкоподобен с горе-долу едно лицево изражение максимум в ролята на добрия, те помагат на обществото да се концентрира в това да бъде повече човешко, разбиращо и хармонично, след като всички негови първични нужди са задоволени от часовниковите механизми и технологични мистификации от мед и платина.

Ето, това е истинския смисъл на стиймпънк обществото, и настоящият сборник е един от многото, събрал в конкретния случай не точно мечтите, ами по-скоро страховете и кошмарите, идващи заедно със зъбчатите механизми на прогреса. За съжаление и тук е в сила правилото, че колкото по-голям е един сборник, толкова повече от историите в него са излишни, и не допринасят за общото настроение, да не говорим, че една част от тях са просто разкази за призраци, в които някой някога казва думата парен влак. Което, ако не знаете, не е достатъчно за нещо да бъде наречено стиймпънк. Но не се тревожете, разнообразието често извинява недовършеността на концепцията и неяснотата дори на самите автори за тематичността, която би трябвало да ги обединява. А тук разнопосочието, и откъм сюжети, и откъм качество на запълването на декорите с нужните страхове, е повече от богато.

Сред най-добрите ви очакват Робърт Силвърбърг и една мистериозна история за странна нация, живееща в джоб във времето и пространството някъде из индийските пустини в екзотика и страх пред лицето на прогреса; Питър Бийгъл и една невероятна машина за комуникация със сърцето на земята, раздирано от мъка, в историчеки ръкав на реалността, където Османската и Британската империи се сродяват в странен синхрон на английска елегантност и отоманска магия; Гарт Никс и една псевдо Холмс история, с банда вещери – бръснари, големи от маргаритки, откачен братовчед на приказния Шерлок и доста пипала, махащи весело на симпатичните си жертви; както и една изключително зловеща история на Джийн Уолф за коматозна красавица, разбито сърце и много подъл призрак, с многозначителното име Защо ме обесиха.

Към вас политат и странни балони, управлявани от спиритуалист с осанка на сумо борец, с които можете да преминете отвъд времето; призраци на красиви поети, зазидани в стените на девическо училище; крадлива прислужница, изпиваща след смъртта си жизнени сокове на живущите в покоите на бившите ѝ господари; отражения на мъртви близнаци, преливащи се в душите на салемски вещици; египетски кутии на Шродингер където механични мумии ще вземат есенцията на душите, обагрени в ужаса на бавната и повече от мъчителна смърт; луксозни бардаци с пречистващи въздуха системи в ядрото на прогнилия Лондон, събиращи частици от призраци от хилядолетия наведнъж; машини, изкупващи греховете на създателите си и лекуващи слабостите им; ръкописи, отнасящи четящите ги в изкривяване на реалността, което ги убива със своята концентрация на страх, и въобще цели ята от души на мъртъвци, изникващи по жиците, тесла-вълните и механичните изобретения на човешкия ум, искащи отмъщение, прошка или просто търсещи малко жестоко забавление.

Очевидно съм на вълна сборници, ужаси и стиймпънк, та очаквайте още мои открития в света на краткия разказ, и стискайте палци да има повече впечатлени от възможността да получим някога и на нашия език повече такива антологии от малки скъпоценности на фантазията и невероятността. Технологичното фентъзи е едновременно красота за очите, пир за интелекта и нежно погалване върху романтичното душевно пухче, затова пробвайте поне веднъж миналото такова, каквото все пак можеше да бъде. Промяната, дори и само в списъка на неопитаните удоволствия, винаги си заслужава.

 

Корсет с часовников механизъм

519qxl8xcfl

Да направиш наистина добър сборник е истинско предизвикателство за съставителите, които не са просто име с малък шрифт на корицата, а истински, безмилостни богове на критиката, които притискат горките талантливи автори да пишат денем и нощем по зададена тема, до получаване на резултат, който обичайно бива награден с оскъдното „Бива“, прецедено през пестеливо стиснати устни. Или поне така го описват в някои средно комични драматизации. В действителност е много повече работа, редактиране, подреждане на истинска изложба от думи, като в галерия, където идеите са истинските произведения на изкуството, които леко презадоволените наблюдатели ще оценяват, и никак няма да се скъпят откъм негативност. А изложбата наречена Корсет с часовников механизъм ще ви очарова, независимо дали обичате наистина оригиналните истории с лек романтичен нюанс, или просто сте от онези добри и прекрасни хора – фенове на стиймпънка, или в крайна сметка си търсите някое качествено и разнообразно четиво без претенции.

Авторите в подборката са по-скоро непознати, с изключение може би на Майкъл Скот и Мария В Снайдър, но повярвайте ми – всичките до един, или една, тъй като по-голямата част са от нежната половина на човечеството, са изключително добри думосъздатели. Между другото – абстрахирайте се от определението за романтични стиймпънк истории – любовта е като парфюм в тези разкази, почти неуловим, но изключително помагащ за атмосферата пропила парната есенция, а именно – неподправени приключения, макабрени сънища и весели случки с участието на малки зъбчати колелца, попаднали на изключително правилните места. Сюжетите са уникални, героите в повечето случаи видимо и за неподготвения читател пълноценни и живи, а технологиите от алтернативната стийм епоха са толкова уютно спояващи елементите на реалността и фантазията, че започваш да се чудиш сериозно какво можеш да направиш, че да се пренесеш насред страниците алтернативност, изоставяйки сивата ни нано- действителност някъде далеч – далеч назад.

Дали ще се пренесем на борда на дирижабъл с някои от най-големите разбойници на Дивия Запад и ще разбием цял таен миньорски град, използващ сирачета за канарчета, разпознаващи отровни изпарения; или ще сме насред окупирана от нацистите Полша, където ще създадем армии от бойни паяци – пазители, за да се справим най-първо с предателството у дома, а след това и със световната несправедливост; или ще се пазим от кукленски къщи пълни с месоядни автоматони, изгарящи от желание да унищожат своите създатели – сами си изберете приключение. Наляво ви очакват най-красивата пиеса на Шекспир с един парен андроид, разбиращ твърде дълбоко драмата на смъртта на Жулиета; една бунтовна благородничка, летяща по покривите на фантастичен град, подкрепяйки местните анархисти със самоделни бомби с часовников механизъм, и едно момиче с изтръгнато сърце, заменено от сложен модел корсет с животоспасяващите функции на алтернативната и почти магична парна технология.

Надясно отивате из фейските гори, в които мантикори, върколаци и механичното сърце на реалността на свети Тесла ще ви правят повече от достойна компания; един свят на езотерични магьосници, където само домашните големи могат да различат човеците от продалите се на технологията, жадни за безгранична власт души, и Лъвкратианска паралелна вселена, където демоните от отвъд са най-вълнуващите музи за писателите на тъмни приказки за зловещите кътчета на невъзможността на страха. А в центъра на нашия паноптикум от странности със зъбчатки и закони против физиката и модерността са едно полу русалково дете – канибал с изключително чувство за хумор; Венеция на великата морска магия на дожите и муранските алхимици; сиамски близнаци – вампири, осмелили се да се опълчат на цял кораб видни магьосници заради желанието си за лична свобода и един прозорец към децата под хълма, където подменените живеят наравно с ходещите страхове.

С две думи – фантастично добра подборка, прелестно изпълнение, почти едно ниво на качество, задоволителна нереалност и онази идеална щипка розова романтика, която е като балсам за нас, с душите – меки облачета от захарен памук, обгърнати от обсидианова кора цинизъм. Пожелавам си да мога да споделя тези истории някой ден и на български, вероятността е толкова бледо нищожна, но ако нещо не е напълно невъзможно, то поне е мъничко възможно, поне според законите на свети Дарвин, пресвети Тесла и негово светейшество Нютон, нали ?