Алиса в небеса от диаманти

halloween-video-games

Алиса – малкото момиче с голямо въображение има мнооого тъмна страна, за която не искате да знаете. И аз не исках. Но така се получи, че ми се предостави това съмнително удоволствие, и реших да ви заразя с гнусното познание. Внимание – следният материал не е за тесногръди лица без чувство за хумор – очаква ви нещо умишлено брутално, цинично и унищожително изродено, но да бяхте видели изходния продукт… Основната цел е да се захилите и да си кажете – добре, че не ги чета аз тия глупости, и да се удивите от цветистото ми многословие. Ако не успеете – проблемът си е изцяло ваш. Между другото това ще си го сложа като фирма – „Ана Хелс – четене на простотии, които вие не трябва да четете никога и разсмиване на народа с гнева си по изгубеното време“:

http://limbo.bg/alice-books-review/

Приказните извращения на забавния гейминг

chibi_jack_of_blades_by_doku_sama-d2sd72x

 Понякога от нездравите отношения между игрите и книгите се раждат и някои весели абоминации, които могат да разведрят всеки буреносен ден и отчаяно сиво утро, каквито ни се случват в изобилие. Лошковците и добряците могат да си разменят местата във всеки един момент, особено ако имате малко по-разтегливо понятие за етика и справедливост; чувството за хумор, ако ще и да е мрачно като петичките на особено мърляв хобит след дъжд, надделява пред разни неща като логика, класика и уважително отношение към фантазията, и всичко се подчинява на хедонистичното правило „с гол г*з и половинка ракия срещу превратностите на съдбата“. Ако ви се чете такъв вид приказка – вижте къде можете да намерите своите събратя по интереси:

Книгите по Fable – вонящи герои и кисели гномове

Изображението е от doku-sama.deviantart.com

Новите богове на войната

happy_kratos_by_dejotak-d49ihat

Какъв трябва да е бога на войната? Вярвате или не – гологлав, албинос, с гигантски червени татуси, козя брадичка, и изключително мускулест глутеус, по който да точите лиги докато се мятат френетично разни остри предмети пред погледа ви в поредната битка с някакво древногръцко чудовище, изпълзяло от кошмарите Омирови. Или поне това е визията на играта God of war, по която двама симпатични господа са създали досега дуалогия, описваща сюжета и практическия геймплей със способите на доброто приключенско фентъзи – сещате се – бой, уважаване, и някаква музика – едно време като са нямали сръбско, умът ми не го побира какво са слушали в такива епични моменти, честно. Резултатът е масивна фенбой-гърлщина, вдъхновена от Конан, Одисей и Херкулес, за която можете да прочетете ей тук:

http://limbo.bg/god-of-war-books-review/

Изображението е от dejotak.deviantart.com

Из древните скрижали на игровото фентъзи

Not+nececarily+maybe+he+just+tought+the+atributes+for+being+_eb4f3c97d87b2e1dbc4e1be8e4d1e9ac

Има игри, в които се влюбвате, има игри, по време на които се влюбвате. И не, нямам предвид нюансираните игрички с коприненото шалче на баба и мухобойка от магазин за 1 лев, а пълноценното гейминг изживяване в красиви светове, където всеки може да изберете своите алтернативни самоличност, пол, че дори и биологичен вид. Във великолепната Elder Scrolls да речем можете да бъдете гущероподобен аргонианец или пухкав кхаджит, но както се вижда на картинката – плочки има и под козина, и под люспи, но краката на Фики така и не се появяват дори тук, тъжно. За да успокоите тъгата си – ето едно материалче, което се надявам поне малко да ви разтуши от мъките фикиевати, докато ви разказвам за едни весели геймърски книжки:

http://limbo.bg/the-elder-scrolls-books/

Фантазията на бойния чук

60680281007_SandsofBloodAudioCD0160680281005_TheRealmgateWarsBridgeOfSevenCitiesAudiobook01 60680281006_PrisoneroftheBlackSunAudio

Красивите светове, в които за живот, или кротка ходеща смърт, се съревновават тъмни фантазии и светли видения в онази обичайната битка между доброто и злото има достатъчно, но на пръстите на ръцете се броят тези, в които намират убежище и свой личен кът на креативност повече от един автор, приел земите, расите и боговете на местното население като свои собствени, чакащи само онзи Големия Герой или Злодей ТМ да почне тупа-лупата. Светът на бойния чук е едно от най-плодотворните фантазмени местенца, за които можете да си помечтаете, да поиграете в тях, или ако сте от странните птици от моя вид – даже и да прочетете. Ако си търсите едно незаангажиращо и все пак – многолико изкушаващо преживяване – изберете си посока от мини описанието ми на една паралелна вселена:

http://limbo.bg/warhammer-books/

Отдел И

отдел и - петър тушков

Едно от най-добрите книжни попадения за изминалата година, което препоръчвам с целия си „авторитет“ на човек, който не се колебае да мята тъпите книги през прозореца, не се свени да говори щуротии, щом са истина, и няма особено много скрупули да каже, че нещо не става, колкото и да му симпатичен автора. И смело мога да заявя, че Отдел И е един от най-добрите текстове от български автор, които съм имала удоволствието да прочета, и подкрепя просто заради личното ми състояние на  очарованост от една наистина много добре разказана история. Ако ви е станало интересно – което е напълно естествено да ви се е случило досега, ето тук можете да прочетете повече :

http://limbo.bg/otdel-i-book-review/

Restart / Relith

J89cFKH

Не мога да се нарека лаконичен човек, или дори такъв, който използва точно толкова думи, колкото е нужно. Напротив, аз съм трагичен случай на логорейна зависимост, която се съчетава с изключително свободно третиране на българския език, пунктуация и принципна лингвистична рамка, до степен на предзивикан вътрешен горък рев у някои от измъчените души, решили в някой мрачен ден на окаяния си живот да ме редактират, изпълнени вероятно първоначално с много уважение и обич, стопили се обаче като лански сняг до края на последното ми изречение, когато точката така и не идва, и не идва…

Та, за мен е нормално да се възхищавам на други разсипници на думи и буквени съчетания с неясен смисъл, но рядкост е да се влюбя в някой сравнително кратък текст, където всяка фраза си е толкова окончателно на мястото, че завистта се надига в мен съвсем егоцентрично, щото видиш ли – някой има доста по-близки отношения с писмения език от мен. Но не се сърдя на Анита – напротив, радвам и се като дете на Коледа от времената, когато дядото с червения кожух си беше стандартна заблуда, която нямаше как интернет да разбули, и нещата бяха някак по-приказно невинни. Защото това момиче пише като истински, огнедишащ, златолюспест змей, което за незапознатите със змейския бит и култура – значи че: отвява; кърти мивки, фаянс и теракот; попилява; мачка; гази, и въобще извършва всякаква анихилация върху стотици писачи с претенции да бъдат добри автори. Ако съм събудила любопитството ви (което естествено, че съм направила) , ето тук можете да прочетете повече от моята болна, многословна фенщина:

Restart/Relith – неочаквано великолепие