Вратата със седемте ключалки

Едгар Уолъс

Добрите криминалета си личат от първите страници, особено ако в тях се представи изключително интелигентен и по възможност симпатичен полицай или минимум детектив, странна история или зловеща мистерия, и труповете почват да валят малко след началото, и поддържат темпото на кръво-валежите с по една душа на петдесетина страници. И в тази идеална рецепта е винаги добре да се включи и някоя шармантна дама с висок дух и просто очарователно личице, която да я заплаши смъртна опасност и да се подложи някак основата за голяма и много почтена любов. Та в този ред на мисли Уолъс е повече от майстор в изграждането на интригуващата кримка, предназначена за бързо четене на крак в някой автобус или на бюрократична опашка. Да, предвид сезона и на плажа става, стига да внимавате пороят да не направи малката книжка на баница-бюрек с мастилен пълнеж.

Какво можете да очаквате освен класическото заплитане на престъпления, ексцентрични богаташи, луди учени, забранени биологични експерименти, стари книги, тайни проходи, добре заключени гробници, смъртоносни обрати и британска любезност? Ами просто едно активно повествование, топли главни герои, оцеляващи напук на опитите на твърде много сенчести личности, сума ти пътешествия, комични сблъсъци и хероизъм от висша класа, защото това е от стария вид литература, където читателите се идентифицираха със силни и хитроумни протагонисти, а не както е напоследък модерно – с отхвърлените от обществото и ощетените от живота такива. Човек е голям, колкото са му големи мечтите, а тук хората се осмеляват и за добро, и за лошо да залагат на внушителните мащаби, и то на всяка цена. Добре е когато намериш в себе си читателско уважение и за злите губещи, и за милозливите победители – явно авторът си е свършил добре работата си да забавлява. Не е шедьовър, но дава всичко, което търсите в добрата, стара кримка, абсолютно всичко.

Advertisements

Шедьоври на разказа с неочакван край

Една елегантна колекция от разкази от Пергамент прес, комбинираща както истории с подчертано свръхестествен елемент, така и чисто човешки драми с тъжен или забавен туист, очакващ ни на финала. Тук има всичко от обичайната хорър палитра на класическите автори на ужаса – и призраци, подтикващи към самоубийство, и черни котки, отмъщаващи за най-гнусното от човешките престъпления; и трупове, водещи последна битка с осквернителите си, и съживените души, идващи по силата на древни заклинания; и посещения от дявола, за да изкуши слабите, и вечни хора, и вечни губещи в средата на бъдещето с технологични емоции; и забързана еволюция, целяща да изведе на преден план новия господстващ вид, и прехвърляне между световете, но не и между позициите живот, както и живият символ на конникът Чума, шестващ из моретата световни. Все идеи, надълго и нашироко разисквани от стотици автори в цялата литературна история, но е толкова енциклопедично задоволително да ги видиш всички на едно място, и да си отбелязваш на ум, как си ги опознал всичките от филми и романи с все големи имена и претенции.

Кратката форма е една от най-трудните за постигане, защото имаш твърде малко време да накараш читателя хем да се влюби в героите ти, хем да оцени завръзката, и най-вече да остане с отворена уста на финала, и да разисква творението ти с който свари. Тук имате всички причини да започнете дълга и напоителна лекция пред приятелите си, държейки като същи скрижали в ръцете си двете томчета на Шедьоврите, и разпространявайки разпалено магията на краткостта и ударния сюжет. Ако хорър тематиката не е вашето нещо, не се притеснявайте – има си и съвсем дълбоко – човешки истории, разчитащи къде на слабостта, къде на глупостта човешка – за една погубена горда красота в плен на еснафщината, за един спасен детски живот в замяна на възрастен такъв, за едно приятелство, паднало в жертва на годините и справедливостта, за едно особено виждане към закона и начините на неговото прилагане, когато престъпниците са повече хора, отколкото маргинали.

Обичате пикантериите? Очакват ви сложно женско другарство изпълнено с повече омраза и завист, отколкото можете да си представите; великолепно намислено и изтънчено жестоко отмъщение на измамен съпруг, една връзка с писма, които могат да очернят и най-светият образ секунди след смъртта. Не е достатъчно, може би? Тогава бъдете сигурни, че има поне една гореща история за пътуване във времето, садистични мъчения и понякога погрешно избрани трупове, която ще ви възмути издъно, както и разни морализаторски дилеми, завършващи с мръсни чаршафи, засрамени любовници, и някой и друг труп в дъното на пейзажа.

А може би вашето прозвище е дълбоката драма? Какво ще кажете за руска виелица, разменяща съдби и осакатяваща животи с почти божествена сила, или играещ си със съдбата дуелист без пари, паднал в жертва на своята любима муза, или за беден клошар, намерил се  за малко в рая, и съвсем скоро след това сред огньовете на ада заради едната пуста прилика. Ами за една безумна лотария с библейски привкус и езическо изпълнение, или една война, поставила две половинки от едно цяло в ролите на убиец и жертва , или може би ще е вашето нещо е една отбранителна тактика, обърнала се към своите последователи по най-дяволски объркания начин, който ще ви накара да крещите Не, недей го докосва!!?

Ами време за усмивка кога? По време на малко безвкусна шега с призраци над класическата жертва нервозен интелектуалец, или едно представление на великия венециански карнавал, способно да обърне съдби на 180 градуса, или просто да натрие носа на поредния претендиращ за превъзходство янки в древна Европа, както и една майсторска мошенническа мистификация със щрауси и диаманти. И за любовта ще питате? Учете чужди езици или поне не претендирайте, че ги знаете, свенливостта винаги е до време, и не ровете из чуждите дневници, защото и най-красивата любовна история твърде бързо се изражда в посредственост и загуба. Още съвети? Не подценявайте парите, когато стане дума за любовта, не разчитайте на чувствата, щом намесена е ревността и бурния нрав, и не правете услуги на приятелите си, когато става дума за неясен обект на желание.

И това не са дори половината сюжети, които ще ви грабнат сърцата и ще запълнят мислите ви за седмици наред. Затова напред към книжарниците и красивите книжки, в които да потънете, завити с меки одеалца и отпиващи от гигантски чаши какао, чай или кафе, каквото там ви стопля най-добре, и няма да съжалявате дори за секунда в компанията на По, Зелазни, О’Хенри, Уайлд, Саки, Моъм, Дойл, Мопасан и още много, много, много… Добра компания за добри моменти. Гаранция.

Фантомас

Пиер Сувестр, Марсел Ален

За Фантомас, ако сте на едни добри години над трийсетте, може би се сещате като странен синьокож вариант на Волдеморт, предследван от неуморната хлебарка детектив Крюшо…ъъъ, Жув, и неговите полицаи, полицайки, извънземни или каквото там е останало като част от стандартния образ на Луи дьо Финес, и е свързано с много странни каскади и хумор тип бананова обелка. Но истинското вдъхновение е доста по-ноарно и зловещо, излязло от сенките на умовете на дуото Сувестр и Ален, и завладяло любителите на пълп сюжетите с много трупове, свръх интелигентни убийци и полицаи, които са винаги една крачка зад целите си. Може и да ви напомня на Арсен Люпен, но където Льоблан поставя границата на човещината и робинхудщината, то там двамата откачени французи Пиер и Марсел започват да градят основния си антагонист, превърщайки го в бездушна машина за мъчения и смърт, без помен от скрупули или емоционални препятствия. Е, освен любовта, но тук и тя е доста разтегливо понятие.

Между Люпен и Фантомас ни обич, ни приятелство можете да откриете, първият гордо ще отхвърли идеите и методите на събрата си, а вторият ще се изсмее презрително на опитите на колегата си да е човечен престъпник. Та ако очаквате още от френския финес, джентълменството и елегантността на криминалния ум, по-скоро се подгответе за повечко бруталност, безполова жестокост и нулево зачитане на невинността. Великият Фантомас е така прецизно увреден откъм човещина субект, че може да седне спокойно на една маса с Ханибал Лектър, Джефри Даймър и Чарлз Менсън, и накрая само той ще стане жив от нея. Любовта не го смегчава, само разкрива още една линия за демонстрация на физическа болка и превъзходство над човечността, пресъздавайки се в особен вид психопат с мисия и ясна цел – богатство и всяване на ужас, без оставяне на лесни за доказване следи. И тази мисия си е напълно изпълнена.

Главният инспектор Жув е на другия полюс в уравнението, виждащ ясно схемите на злият фантом, но неспоспособен нито да ги прекрати, нито да убеди по закон некадърното си управление, че е повече от наложително да се вземат правилни и навременни мерки. Заради тези класически усложнения, злият гений си развърта коня както си иска, а ченгетата само му дишат прахта и събират парчетата мъртви тела. Фантомас мени самоличността си, убивайки оригиналите и превръщайки се в техни идеални копия, даже влиза в затвора, но не и без да състави главозамайващ план за своето освобождение, включващ още една торба кости от разнообразно издъхнали лица. Преди да се усетите, се хващате, че симпатизирате активно на откровено и незавоалирано, нито обяснимо, изцяло зъл човек, но го правите, да. Заради хищническата красота, липсата на каквито и да било ограничения пред него, явното надграждане на собствения ни биологичен вид до абсолютния мастърмайнд, способен да върти на малкия си пръст цяла държава – причини атавистично да се почувствате като верен миньон има много, твърде много…

За съжаление на българския пазар има излязла само първата книжка от една доста голяма поредица за онова представяне на злото, което хваща окото и интереса след първите пет страници, а си заслужава поне един красив омнибус с историята на истинското лице на човешката жестокост, развиваща се до непоносими висини при правилната почва и френско безгрижие. Така че, ако ви е интересно – имате няколко английски превода и оригиналния французки за по-начетените. И ако това не е добър стимул за учене на чужди език, не знам.

Книжарница Задънената улица

Нелсън Демил

Не, това не е поредната, обичайно малко сълзлива, но всъщност очарователна, история за книжари, борещи се с живота, разочарованието, препятствията и общото замъгляване на емоционално – интелектуалната сила на човечеството. Това е един миниатюрен криминален роман, част от поредица, която обмислям да си донабавя от издателство Бард, един квинтет от кървави ужаси насред любимите ни топли книжни местенца. Няма свръхестествен елемент, няма някакви дълбоки размисли за живота, нито невероятни умствени упражнения в стил Шерлок Холмс. Просто бързо, почти светкавично разследване на едно ужасно престъпление, което би възмутило всеки книголюбец, защото нашата жертва е собственик на книжарница в затънтена уличка, поддържана с много любов, специална селекция на книги, събития, че дори и клиенти, и в крайна сметка работеща на загуба, защото това книгите е бизнес с пари само, когато се правят твърде много компромиси. Не е лошо, но не е за всеки.

Та нашата жертва, иначе симпатичен, ако и леко скучноват човечец, бива намерен сплескан на празничен бургер под тежестта на огромна викторианска библиотека, пълна с безценни томове познание. Като се замисли човек, може би прекрасен край за книголюбец, да бъде погубен от обекта на най-голямата страст в живота си. На пръв поглед – инцидент, сградата се сляга, тежък камион минава, малка експлозия се случва и случайно някак гигантската етажерка се стоварва върху нищо неподозиращия си собственик. Само че на мястото се случва едно леко прегладняло ченге, което не обича лесните отговори, и случайно разкрива една странна ситуация, включваща хитови писатели, красиви съпруги, тежки, ледени планове за отмъщение и добре обмислено престъпление, достойно за искрено уважение. Е, и за осъждане, и недоволство, но почитателите на Ханибал Лектър ще ме разберат.

Началото на една колекция за почитателите на криминални мистерии и книжни истории, от лично за мен напълно непознати автори, но пък явно доста добри. Идеалният формат и идея за градски транспорт, зъзнене по спирки и запълване на онези часове в държавни институции, докато чакате някой отегчен от живота, вселената и всичко останало служител да ви обърне диамантено ценна секунда внимание. Поне ще сте прекарали няколко (стотин) смислени минути.

Убийства в открито море

Ърл Дер Бигърс

Ако случайно сте били от малкото, за съжаление, посетители на най-новата, и доста театрално-драматична, но в най-добрия смисъл на думата, екранизация на Убийство в Ориент експрес на Кенет Брана, то вече ви липсва малко онази идея за загадка в затворено пространство, с десетина, че и повече, заподозрени, които ви се струват до един напълно виновни, и вършещи мерзости, и прикриващи грехове и скелети в гардероба чрез създаването на съвсем новички си, пресни трупове. Е, настоящата книжка, въпреки доста подвеждащото си заглавие, тъй като май само в открито море никой не умря, ще ви послужи като засищащо абстиненцията четиво, представящо, поне на мен, за първи път гениалния китайски детектив Чарли Чан, съумяващ въпреки джаба размерите си да спаси положението там, където вездесъщият Скотланд Ярд се проваля.  Зрелищно.

Представете си мечтаното околосветско пътешествие, на което се запознавате с интересни хора, обикаляте невероятни места, ядете чудесни местни специалитети, а гледките са един път… докато в съседната стая не бива удушен един симпатичен старец, ненаправил нищо лошо в живота си. След което следва още един труп, и още един труп, и още един труп… и изгубвате бройката на изгубените спътници, а е вероятно въпрос на време и вие да ги последвате, а даже не знаете защо. Или напротив. Сякаш всички пътешественици имат нещо общо, но удобно премълчано; сякаш всички имат алиби, извинение, обвинение към другарчето, но дали ще е от прекомерна предпазливост, параноя или вина – е друг въпрос. И насред тази пасторална картинка идва един азиатски Еркюл Поаро, с все китайските си маниери и хавайска почтителност, напълно достатъчни да се вникне в широката американска душа, която може да е тъмна, но пък е простичка.

Авторът за мен е непознат, и главният му детектив също, но завръзката на събитията е изключително посветена на майсторката Кристи, с повече чувство за хумор, и повече трупове – да си признаем, става малко кърваво от един момент нататък, и образът на хаотичния убиец се измества от паникьосания такъв, макар че в крайна сметка от някои наблюдатели същият може да бъде наречен и справедлив, но не и според мен – някои хора просто трябва да приемат живота, какъвто е, и това че някои хора не ги искат в него, и да продължат напред заради себе си. Защото дори и сладко, отмъщението рядко бива последвано от спокойствие и усещане за завършеност. Цената за някои неща е доста висока, и Чарли Чан е великолепния бирник, пред чиито присвити очички и източно привидно спокойствие наистина нищо не може да се измъкне, и от виновните, и от невинните. Чудесен пример за отлично криминале, което ще допадне на всички почитатели на жанра, особено на онези с класическата абстиненция.

 

Осемте удара на часовника

Морис Льоблан

За всички почитател(к)и на красивия крадец – джентълмен Арсен Люпен настоящият сборник ще донесе много охкания, ахкания и вероятно в някои случаи леки припадъци за микросекунда, щото сме съвременни кифли, що, тъй като в този малък роман в разкази френският Дон Жуан с бързи пръсти се изживява като  елегантен еквивалент на Бенедикт Къмбърбач, и за сърцето на една леко вятърничава и общо взето неотличаваща се с нищо, освен с грация и финес, идващи от местната кръвна банка, дама е готов дори да защитава закона. Е, в повечето случаи.

От запуснати имения в пасторален прованс, до оживените улици на безмилостен Париж, през вертепите и занданите, криещи болни, угнетени, престъпници и невинни на равна нога, Арсен ще се справи с всяко предизвикателство като същинский Барни Стинсън, но с малко повече смисъл и в името на най-френската от всички френски каузи – да се спечели една конкретна и много желана фуста. Когато Люпен е влюбен, става страшно, и за добрите, и за лошите, особено когато застрашават живота или просто отегчават неговата нова възлюбена. Една жена с брадва, един суеверен търговец, две майки по соломовски разделени, едно отдавна скрито пред очите на извършителя си убийство, един бездънен кладенец, една двойна жертва и купчина слънчеви лъчи помагат на великият майстор на престъпленията да завладее единственото, което за момента му се опълчва по силата на класическото образовение. И не се съмнявайте, че ще го получи.

Независимо дали сте нови в света на Льоблан, или сте от върлите почитатели от моята порода, които само надушат ли дори малко Арсен някъде, тичат презглава да четат поредното гилти плежър изкушение, добило статута на своего рода класика, Осемте удара на часовника е забавно, леко и приятно криминале по френски, което си носи онова женесекуа – нещото неуловимо, дето прави от една нация съвсем разпознаваем и отличаващ се човешки вид във всяко едно отношение. Малко полъх от Шанз Елизе, Мулен Руж и кулата на Айфел – за франкофони, франкофили и франкофенове – или просто любители на жанра с убийствата.

 

Аферата Грийн

С С ван Дайн

Покрай наскоро излязлата нова репродукция – защото историите за Поаро са си планирани за чисти визуални вакханалии от типа картина на Леонардо с милиард скрити елементи зад сенките на нечия полу – ехидна усмивка или неособено бързо загасен пламък в очите; на онази така добре позната история за трупа в Ориент експрес, се замислих какво е удоволствието да се гледа или чете история, чийто край знаеш, независимо колко оригинална, красива или вълнуваща по спомен е била някога. Е, това няма да ви се случи с Аферата Грийн, за чийто автор е малко вероятно да сте чували. И ще сте пропуснали много.

Тази малка книжка съдържа в себе си вълнуваща криминална драма от типа не затворена стая, ами направо затворена къща, в която всеки е заподозрян, а труповете капят като зрели праскови току в ръцете на обърканите до невменяемост полицаи. На помощ се притичат отново любители и не съвсем любители детективи, които доказват за пореден път, че дяволът е в детайлите, и жертвите твърде често стават извършители на злини, но и обратното е също толкова вярно. Наследниците на огромно богатство са задължени да живеят в истински замък насред американската индустриална революция, и в това убежище на готиката си дават среща истински макабрените призраци на миналото, престъпленията с тон прах по тях и човешката злоба, непознаваща граници. Дали доброто побеждава? Е, невинаги най-симпатичните герои са последните оцелели, но щом се случва, какво пък, още един спасен живот.

Класическа Кристи с нотка Льоблан и полъх на Льору, истинско криминално изживяване за неуморните сиви клетчици, които виждат престъпника във всеки, но най-вече защото точно той е там, макар и за други престъпления от конкретно търсените. Богатство, кражби, тайни връзки, съкровища, нездрав интерес към смъртта, злокобни слуги и още по-зловещи господари – рецепта за добро преживяване в тъмната страна на човешките слабости. Един брилянтен ум, посветен на логиката се бори с един перфектно обучен и съвършен в социопатичната си омраза, и резултатът е наистина по класически британско Дойлски, ако и без лулата, цигулката и спринцовката морфин. Една от най-добрите, и което е по-важно – непознати, поне за мен, криминални истории за пореден път в една блестяща колекция.