Агенция Барнет и сие

Морис Льоблан

Ако някъде в годините на съзряването си и опознаването на литературните светли образи, по които всяко нърдско девойче е точило лиги насън, сте открили значението на името Арсен Люпен, и оттогава все търсите в тълпата очарователни красавци с нечовешки интелект, пакостлив морал и склонност към бързо забогатяване – то този роман в разкази на великия Морис Льоблан ще ви дойде като Коледа насред всеки друг месец в годината. Защото това е история за Люпен, от онзи период в живота му, когато замислянето на сложни престъпления отстъпва на любопитството му какво и как правят неговите колеги от широкия престъпен свят, и се преобразява в мистериозния британски детектив Джим Барнет, известен с това, че винаги работи безплатно, но винаги излиза впечатляващо забогатял от всеки случай, с който се заеме. Хитро, а?

Насред великолепната аристократична хладина на вечния Париж се разиграват обичайни сценарии на измами, изневери, убийства и обири, така характерни за упадъчната усмивка на красивия си дом. Неверни съпруги биват креативно наказани от умиращите си, излъгани благоверни; буйни младежи, търсещи съкровища намират смъртта си от мистериозна божия намеса; скъпи акции изчезват под носа на приносителите им в напълно затворени сгради; църковни реликви биват нагло откраднати от зловещи гробищни създания; изобличаващи писма от палави крале сменят насилствено собствениците си сред локви от кръв; съмнителна игра на комар завършва с повече извършители на престъпления отколкото жертви; ловък мошеник-преобразител демонстрира почти магическите си способности да опразва цели жилища от имущества, а едно отвличане и убийство се оказва далеч по-тъжна семейна история, отколкото първоначалния вариант на необмислено насилие и ревност. И в центъра на всичко това си представете горкия Люпен, раздвояващ вниманието си между усилията си да се обогати, да разреши гениално престъпление и да свали поредната красива французойка. Какво повече ви трябва, освен пакет с пуканки и няколко спокойни часа?

С огромно, ако и доста черно чувство за хумор, Льоблан води своето най-любимо книжно дете на поредното вълнуващо приключение из най-тъмните парижки потайности, пълни с какви ли не мижитурки и отрепки, но поне интелигентни такива, които поставят на истински непреодолимо изпитание цялата полиция, но не и добрия стар Арсен. Ако има нещо като Ханибал Лектър на крадците, то това разбира се ще е господин Люпен, и ако ви трябва малко скъпичко в крайна сметка, но безкрайно ефективно разрешаване на някое смущаващо престъпление – то оглеждайте се за Барнет и сие. Ще платите сметката, само ако вашите прегрешения са по-големи даже от тези, които се разследват, защото ненаказано зло, като във всяка добра приказка, тука не се оставя. Френско – интелигентно, френско – забавно, френско – изящно, френско – жестоко. Въобще, френско.

Advertisements

Сенки над Бейкър стрийт

Какво би се случило, ако пипалестият свят на космически страх и необясними писъци в тъмнината на Лъвкрафт се срещне с желязната логика и изпреварващото с космическа скорост умствено господство над масите на Холмс? Ами някак елементарно лесно се завихрят тъмни сенки над скромната обител на Бейкър стрийт 221, и от ъглите изпълзяват немъртви и неживи, плюс няколко определено вечни и доволно количество твърде дълго дишали призраци на хора и не съвсем, за които престъпленията, свързани с някоя и друга локва от кръв и черва като последствия, са нещо толкова нормално, колкото изконния чай в пет часа. Кръгът Лъвкрафт среща кръга Дойл, и резултатът е нещо, което би харесало еднакво на любителите на класическия елегантен хорър на усещанията и думите, както и на почитателите на заплетените мистерии, този път леко пристъпили ръба на невъзможното, а разрешаването им зависи само и единствено от острата стомана на ума и адамантното хладнокръвие пред лицето на гарантирано болезнената смърт, собственост на превеликия господин Шерлок.

Менители на лица ще използват Лондон за собствен месарски цех; странен култ ще строи многоизмерни стаи в старите провинциални имения, прогизнали от стара кръв и стари демони, а мъртви ще се възкресят за подобие на живот, отворили вратите към селения на сила и смърт. Некрономикон в ръцете на Мориарти може би е само една идея по-лошо от Некрономикон в ръцете на Холмс; пазителка на вратите към древните ще събуди интереса на най-великия ум за пръв път след Жената насам, а създателите на трупове понякога ще търсят закрилата на пазителите на реда, щом от другата страна ги чакат повече от неземни създания. Съмнителни фигурки ще разпространяват или унищожителна проказа, или нова еволюционна вълна; следите от истинската история лесно могат да бъдат покрити с достатъчно плътен слой от разложение, а мечтите за съвършенство са най-жизнеспособни щом призраци и демони са по петите ти.

Най-мрачните тайни на сътворението чакат, както в забравените пясъци на пустините, населени от саможиви тайнствени племена, така и в телата на невинни девици, загниващи без смърт в лондонските предградия на бедните и обречените. Духовете на древните прескачат из телата на уж избрани, а всъщност измамени в жаждата си за вечност души; портали се отварят с технологии, твърде напреднали за нас, твърде забравени за онези, другите, а под краката ни се възражда цяла една забравена цивилизация от дънуички ужаси, напълно готови да измамят окото достатъчно, че да се впуснат безнаказано в кървав танц насред Лондонското сити. А Холмс и Уотсън се възправят смело във въртопа от космически ужас и вдишан писък, и някак успяват въпреки всички дадености на вселената да извоюват още една незначителна победа над еманацията на злото.

Една от онези комбинации на идеи и умове, пред които можем само с благоговение да сведем чела и да впрегнем силите на всемогъщий чичко Гугъл за още подобни противоестествени, но впечатляващи съединения на сюжети и светове, чиято колизия ражда чудеса, ако и да са малко пипалести и злонравни. Холмс прегръща Лъвкрафт, Мориарти – Ктхулу, а за Уотсън остава някой и друг Йог – Содот, и сред тази любов – омраза се въздигат кошмари за цял живот. Прелест, казвам ви, прелест читателска, мътнородна и тъмнофентъзийна. Обожание е слаба дума.

Докато смъртта ни раздели

Джон Диксън Кар

Още една от брилянтните истории на Кар с доктор Фел – британският бехемот на криминалните разследвания, който е жива, тежкоподвижна версия на Поаро и Холмс в едно – и физически,  и интелектуално, но с малко по-особено чувство за справедливост и милост, влизаща в разрез с обичайните постулати на правосъдието и криминалистиката. Точно така обаче става любимец на читателите и съвременниците си, с непогрешимостта и готовността си даде присъда по-адекватно от всеки съд или жури в света. Или поне да даде възможност да виновните сами да решат изхода на живота си, защото това бесилото, съгласете се, е доста неприятна история. А от един момент нататък, щом се разтворят завесите от дим и огледала над местопрестъплението, остават само човешките съдби – осакатени, окървавени и обичайно несправедливо съсипани. Възмездието си има своите начини да удари, и доктор Фел в най-добрия случай полага елегантни усилия да му помогне по право.

Всичко започва невинно и леко провинциално – на градинско увеселение най-голямата атракция е мистериозен гадател, който обаче привидно се отличава от събратята си врачки по това, че всъщност наистина познава и прави доста смислени предположения за бъдещето и миналото. Толкова смислени, че отнася един куршум в гърдите, уж случайно изстрелян от млада красавица, на която май ѝ е казал нещо нелицеприятно. В помощ на девойката в беда се притичва снажния ѝ годеник, по случайност създател на пиеси с основен сюжет заплетени престъпления, което го е превърнало в половин детектив и сто процентов параноик на тема злото у хората. Почти заминалия си гадател му споделя на ушенце, че хубавата му женичка е всъщност черна вдовица с вкус към специфична отрова, и тъй като всъщност се оказва, че същият е известен криминалист от столицата, нямаме причини да не повярваме. Особено след като гадателят-полицай умира от онази любима отрова на предполагаемата кралица на бавното и болезнено умъртвяване. И ако си мислите, че случаят явно е решен, то знайте че всичко едва започва.

Кар взема едно напълно ясно престъпление с повече от ясна жертва и логично ясен извършител, и го превръща в постоянен фарс на обратите, където всеки е обвиняем, невинен, и после пак виновен, понякога по едно и също време. След пристигането на доктор Фел става малко обидно за читателя, че е бил толкова тъп да повярва на очите си, и предизвиква онова желание да прочете всеки изминал ред още по два пъти, да си начертае диаграма, диорама и всякаква рама, та да може да хване очевидно очеизбождащата ситуация, дето криминалистът – бехемот я надушва буквално от входната врата. Ще си смените мнението за уж явното около десетина пъти, ще се объркате, ще се улисате и ще се плескате по челото на кръгъл час, че онези малки податки така сте ги пренебрегнали. Класическа мистерия за затворена стая, макар че щом в прозореца има дупка от куршум, стаята вече не е съвсем затворена, поне тъй се опитва да ви намекне доктор Фел, но едва ли ще се сетите навреме. Прекрасно забавление за сивите клетчици и почитателите на Кристи и Дойл.

Мистерията на лудия шапкар

Джон Диксън Кар

За почитателите на криминалните истории с викториански привкус, твърде много обвиняеми и шепа умни хора с остър като бръснач ум, и още по-адекватен и адаптивен морал, какъвто само Холмс би проявил, разпределяйки белите и черните точки на виновните според човешката, а не законовата справедливост. В Лондон вършее странен престъпник – крадец на шапки. От елегантни цилиндри до спортни кепета през адвокатски перуки – никой не е пожален, и макар да няма кръв и реална материална облага, целокупното британско джентълменство трепери по ъглите от ужас да не би да им измъкнат символа на обществено положение точно, когато заемат онази великолепна стойка, тъй приятно изглеждаща за тази млада дама на ъгъла, която по случайност е и изключително добра партия с няколко хиляди лири годишен доход. Но в крайна сметка най-лошото се случва, и ето ти на – имаме труп на джентълмен, захвърлен на стълбите на великолепния Тауър с огромен цилиндър на глава и опропастени планове за вечерта.

Полицаите както винаги са почти напълно излишни и прибързващи в изводите си, търсейки тъмни субекти от не-британски произход или най-много някой  друг ревнив съпруг или съперник за дуел по изгрев. Добре че на сцената излиза доктор Гидиън Фел, един доста благ вариант на Холмс и Уотсън едновременно, който прозира мотиви и съшити с бели конци истории, и успява да отсее виновните между красиви млади жени, странни напети матрони, екзотични смугли богаташи, развейпрахови дендита и възрастни благородници с особена страст по По. Покрай убийството се завъртат и първия ръкопис на Едгар Алън и вероятно първия криминален разказ в литературната история, две подозрителни фигурки, в които може да съхранява какво ли не, както и една френска стрела, долетяла по силата на колекционирането преди да бъдат открити магнитите за хладилник. Само с шепа недостатъчни доказателства и нужното побутване в тази или друга посока, доктор Фел успява само с цената на още един труп да разкрие тъжно престъпление, чиито виновници няма да ви отвратят, а ще събудят доста противоречиви чувства, също както у доктор Фел…

Джон Диксън Кар ви предлага изящни криминални истории за дедукция, противоречия и брилянтна брит етична логика. Не е Артър Конан Дойл, но е доста добра алтернатива за жадните за класическа кримка читатели. Пробвайте 🙂

Вратата със седемте ключалки

Едгар Уолъс

Добрите криминалета си личат от първите страници, особено ако в тях се представи изключително интелигентен и по възможност симпатичен полицай или минимум детектив, странна история или зловеща мистерия, и труповете почват да валят малко след началото, и поддържат темпото на кръво-валежите с по една душа на петдесетина страници. И в тази идеална рецепта е винаги добре да се включи и някоя шармантна дама с висок дух и просто очарователно личице, която да я заплаши смъртна опасност и да се подложи някак основата за голяма и много почтена любов. Та в този ред на мисли Уолъс е повече от майстор в изграждането на интригуващата кримка, предназначена за бързо четене на крак в някой автобус или на бюрократична опашка. Да, предвид сезона и на плажа става, стига да внимавате пороят да не направи малката книжка на баница-бюрек с мастилен пълнеж.

Какво можете да очаквате освен класическото заплитане на престъпления, ексцентрични богаташи, луди учени, забранени биологични експерименти, стари книги, тайни проходи, добре заключени гробници, смъртоносни обрати и британска любезност? Ами просто едно активно повествование, топли главни герои, оцеляващи напук на опитите на твърде много сенчести личности, сума ти пътешествия, комични сблъсъци и хероизъм от висша класа, защото това е от стария вид литература, където читателите се идентифицираха със силни и хитроумни протагонисти, а не както е напоследък модерно – с отхвърлените от обществото и ощетените от живота такива. Човек е голям, колкото са му големи мечтите, а тук хората се осмеляват и за добро, и за лошо да залагат на внушителните мащаби, и то на всяка цена. Добре е когато намериш в себе си читателско уважение и за злите губещи, и за милозливите победители – явно авторът си е свършил добре работата си да забавлява. Не е шедьовър, но дава всичко, което търсите в добрата, стара кримка, абсолютно всичко.

Шедьоври на разказа с неочакван край

Една елегантна колекция от разкази от Пергамент прес, комбинираща както истории с подчертано свръхестествен елемент, така и чисто човешки драми с тъжен или забавен туист, очакващ ни на финала. Тук има всичко от обичайната хорър палитра на класическите автори на ужаса – и призраци, подтикващи към самоубийство, и черни котки, отмъщаващи за най-гнусното от човешките престъпления; и трупове, водещи последна битка с осквернителите си, и съживените души, идващи по силата на древни заклинания; и посещения от дявола, за да изкуши слабите, и вечни хора, и вечни губещи в средата на бъдещето с технологични емоции; и забързана еволюция, целяща да изведе на преден план новия господстващ вид, и прехвърляне между световете, но не и между позициите живот, както и живият символ на конникът Чума, шестващ из моретата световни. Все идеи, надълго и нашироко разисквани от стотици автори в цялата литературна история, но е толкова енциклопедично задоволително да ги видиш всички на едно място, и да си отбелязваш на ум, как си ги опознал всичките от филми и романи с все големи имена и претенции.

Кратката форма е една от най-трудните за постигане, защото имаш твърде малко време да накараш читателя хем да се влюби в героите ти, хем да оцени завръзката, и най-вече да остане с отворена уста на финала, и да разисква творението ти с който свари. Тук имате всички причини да започнете дълга и напоителна лекция пред приятелите си, държейки като същи скрижали в ръцете си двете томчета на Шедьоврите, и разпространявайки разпалено магията на краткостта и ударния сюжет. Ако хорър тематиката не е вашето нещо, не се притеснявайте – има си и съвсем дълбоко – човешки истории, разчитащи къде на слабостта, къде на глупостта човешка – за една погубена горда красота в плен на еснафщината, за един спасен детски живот в замяна на възрастен такъв, за едно приятелство, паднало в жертва на годините и справедливостта, за едно особено виждане към закона и начините на неговото прилагане, когато престъпниците са повече хора, отколкото маргинали.

Обичате пикантериите? Очакват ви сложно женско другарство изпълнено с повече омраза и завист, отколкото можете да си представите; великолепно намислено и изтънчено жестоко отмъщение на измамен съпруг, една връзка с писма, които могат да очернят и най-светият образ секунди след смъртта. Не е достатъчно, може би? Тогава бъдете сигурни, че има поне една гореща история за пътуване във времето, садистични мъчения и понякога погрешно избрани трупове, която ще ви възмути издъно, както и разни морализаторски дилеми, завършващи с мръсни чаршафи, засрамени любовници, и някой и друг труп в дъното на пейзажа.

А може би вашето прозвище е дълбоката драма? Какво ще кажете за руска виелица, разменяща съдби и осакатяваща животи с почти божествена сила, или играещ си със съдбата дуелист без пари, паднал в жертва на своята любима муза, или за беден клошар, намерил се  за малко в рая, и съвсем скоро след това сред огньовете на ада заради едната пуста прилика. Ами за една безумна лотария с библейски привкус и езическо изпълнение, или една война, поставила две половинки от едно цяло в ролите на убиец и жертва , или може би ще е вашето нещо е една отбранителна тактика, обърнала се към своите последователи по най-дяволски объркания начин, който ще ви накара да крещите Не, недей го докосва!!?

Ами време за усмивка кога? По време на малко безвкусна шега с призраци над класическата жертва нервозен интелектуалец, или едно представление на великия венециански карнавал, способно да обърне съдби на 180 градуса, или просто да натрие носа на поредния претендиращ за превъзходство янки в древна Европа, както и една майсторска мошенническа мистификация със щрауси и диаманти. И за любовта ще питате? Учете чужди езици или поне не претендирайте, че ги знаете, свенливостта винаги е до време, и не ровете из чуждите дневници, защото и най-красивата любовна история твърде бързо се изражда в посредственост и загуба. Още съвети? Не подценявайте парите, когато стане дума за любовта, не разчитайте на чувствата, щом намесена е ревността и бурния нрав, и не правете услуги на приятелите си, когато става дума за неясен обект на желание.

И това не са дори половината сюжети, които ще ви грабнат сърцата и ще запълнят мислите ви за седмици наред. Затова напред към книжарниците и красивите книжки, в които да потънете, завити с меки одеалца и отпиващи от гигантски чаши какао, чай или кафе, каквото там ви стопля най-добре, и няма да съжалявате дори за секунда в компанията на По, Зелазни, О’Хенри, Уайлд, Саки, Моъм, Дойл, Мопасан и още много, много, много… Добра компания за добри моменти. Гаранция.

Фантомас

Пиер Сувестр, Марсел Ален

За Фантомас, ако сте на едни добри години над трийсетте, може би се сещате като странен синьокож вариант на Волдеморт, предследван от неуморната хлебарка детектив Крюшо…ъъъ, Жув, и неговите полицаи, полицайки, извънземни или каквото там е останало като част от стандартния образ на Луи дьо Финес, и е свързано с много странни каскади и хумор тип бананова обелка. Но истинското вдъхновение е доста по-ноарно и зловещо, излязло от сенките на умовете на дуото Сувестр и Ален, и завладяло любителите на пълп сюжетите с много трупове, свръх интелигентни убийци и полицаи, които са винаги една крачка зад целите си. Може и да ви напомня на Арсен Люпен, но където Льоблан поставя границата на човещината и робинхудщината, то там двамата откачени французи Пиер и Марсел започват да градят основния си антагонист, превърщайки го в бездушна машина за мъчения и смърт, без помен от скрупули или емоционални препятствия. Е, освен любовта, но тук и тя е доста разтегливо понятие.

Между Люпен и Фантомас ни обич, ни приятелство можете да откриете, първият гордо ще отхвърли идеите и методите на събрата си, а вторият ще се изсмее презрително на опитите на колегата си да е човечен престъпник. Та ако очаквате още от френския финес, джентълменството и елегантността на криминалния ум, по-скоро се подгответе за повечко бруталност, безполова жестокост и нулево зачитане на невинността. Великият Фантомас е така прецизно увреден откъм човещина субект, че може да седне спокойно на една маса с Ханибал Лектър, Джефри Даймър и Чарлз Менсън, и накрая само той ще стане жив от нея. Любовта не го смегчава, само разкрива още една линия за демонстрация на физическа болка и превъзходство над човечността, пресъздавайки се в особен вид психопат с мисия и ясна цел – богатство и всяване на ужас, без оставяне на лесни за доказване следи. И тази мисия си е напълно изпълнена.

Главният инспектор Жув е на другия полюс в уравнението, виждащ ясно схемите на злият фантом, но неспоспособен нито да ги прекрати, нито да убеди по закон некадърното си управление, че е повече от наложително да се вземат правилни и навременни мерки. Заради тези класически усложнения, злият гений си развърта коня както си иска, а ченгетата само му дишат прахта и събират парчетата мъртви тела. Фантомас мени самоличността си, убивайки оригиналите и превръщайки се в техни идеални копия, даже влиза в затвора, но не и без да състави главозамайващ план за своето освобождение, включващ още една торба кости от разнообразно издъхнали лица. Преди да се усетите, се хващате, че симпатизирате активно на откровено и незавоалирано, нито обяснимо, изцяло зъл човек, но го правите, да. Заради хищническата красота, липсата на каквито и да било ограничения пред него, явното надграждане на собствения ни биологичен вид до абсолютния мастърмайнд, способен да върти на малкия си пръст цяла държава – причини атавистично да се почувствате като верен миньон има много, твърде много…

За съжаление на българския пазар има излязла само първата книжка от една доста голяма поредица за онова представяне на злото, което хваща окото и интереса след първите пет страници, а си заслужава поне един красив омнибус с историята на истинското лице на човешката жестокост, развиваща се до непоносими висини при правилната почва и френско безгрижие. Така че, ако ви е интересно – имате няколко английски превода и оригиналния французки за по-начетените. И ако това не е добър стимул за учене на чужди език, не знам.