Истории за кронопи и фами

Хулио Кортасар

128671z

Да разкажеш, или поне намекнеш за какво се разказва в тази привидно малка книжка е безкрайно трудно. Хем сюжет има, замисъл също, изпълнението е гениално лаконично, и все пак почесването по места, където не ви сърби е доста по-често срещано от откровеното възхищение пред писателския талант. Напомня на Павич, има и нещичко от Борхес, но е едно нещо като нищо друго, което съм чела досега. И не мога да кажа, че е моето любимо изживяване. Твърде кратко, спретнато и някак подредено в шантавостта си, рисуващо картини и идеи, за които честно казано не намерих емоция да ми пука. Малки етюди, странни ситуации, необясними герои , тръгнали да вършат още по-опулващи с безсмислието си неща. И все пак всичко е подчинено на видно гениален замисъл и авторска техника, за които само сме чували , че са символи на майсторска работа.  Още една книга от онези, за които си сигурен , че са нещо голямо, но някак за твоето вътрешно аз, си остават нещо мъничко и странно, което би пропуснал в името на нещо по-разбираемо и разказваемо.

Кой ще се познае?

Николай Мизийски

1296396900_koy-sche-se-poznae-nikolay-miziyski.-1983

Поредното леко носталгично пътешествие из книжните светове, разказващи за онези времена с червени връзки, писма до непознати другарчета и рождени дни с лимонада и торта Гараш, които някаква част от нас си спомнят по-скоро с добро, отколкото с модерното отвратено-дисидентско лошо. Зад привидно веселите , наприлични на брадати вицове историйки, се крие немалко нежна пропаганда на добрия стар комунистически режим, но това по-скоро усмихва, отколкото отвращава. Малкият главен герой Пантелей си има проблеми с ръста и теглото, но пък не му липсват мечти и фантазия, несмутени от обичайните правила и очаквания на политическата система, в която израства и за която и представа си няма. Дори и на крехките соц 12 годинки, той притежава изключително несвойствената за днешните хлапета сериозна обща култура и много адекватно възпитание, по които можем само да въздишаме старчески мърморейки „Ех, какви бяха младите едно време…“. Дали ще пишат съчинения, или ще търсят мними престъпници, или ще планират дръзки бели, фентъзийни приключения или забавни шегички – децата на Мизийски са винаги чисти, добронамерени и толкова естествено „детски“ държащи се , че покрай умилението се чувства и горчилката как нещата толкова са се променили с времето. Да, да, сега е друго, подрастващите трябва бързичко да напредват в живота, сред цялата гмеж от технологии, информация и пошлост, и Криско. Ама все пак… Приятно , леко, незаангажиращо, развеселяващо. Не мога да търся нещо повече в такава книжка.

Средновековни китайски новели

300286

За всички , които изпитват носталгия по света на Съдия Ди на Хюлик,  това е един удобен начин за завръщане в света на изяществото и магията от онези непознати времена, но за съжаление без гениалното разкриване на изящни азиатски престъпления, в които правилата на живота са били напълно невъзможни за разбиране, още по-малко за съществувание от гледната точка на един сравнително съвременен човек. Жени лисици, скрити съкровища, призраци, любов изживяна само в стихове, цяла алтернативна вселена излязла от сън, търсене на отмъщение заради едната чест и загадки, решени с умения по литература. Идеите са далечни, и магнетично – екзотични. Стилът е архаичен, и приказно – разказен. Легенди, слухове, откровени измислици – има ли значение. Малко бижу отпреди твърде много десетилетия, което си заслужава да бъде колекционирано със страст, дори и от непочитатели на Изтока като непознатото място, раждащо странности. Кратък обем, много удоволствие от доброто четиво, което те е намерило в подходящия момент. Не мога да не препоръчам.

Характери

Теофраст

teofrast

Малка симпатична книжка. Да, това ми е мнението за предполагаемо епохален елинистичен труд – епитафия и критика едновременно на древното модерно общество, което ужасяващо много наподобява и съвременното такова. Но по-откровено, и не толкова носонавирено – става въпрос за тридесетина комични описания – почти разкази за различните характери на хората – боклуци в обществото ни – грубияните, мързеливите, измамниците, страхливците, дупецелувачите, всите видове нищожества, за които можете да се сетите , че познавате и срещате ежеминутно в живота, работата, свободното време, и даже понякога – и в огледалото. Интелигентно усмихнато, без някаква сложна многопластовост и драматичност по омирски, преведено класически добре, и разбира се – някак замислящо и натъжаващо в последствие, при простата преценка, че туй човешкият род за нищо не го бива. Може да се ползва за основа при написването на театрални постановки, книги, песни – въобще всичко, нуждаещо се от неизчерпаем извор на образи, случки и забавни ситуации, които си просят да бъдат обезсмъртени. Въобще, една хубава изненада на класическия фронт.

Тежестта

Джанет Уинтърсън

prd-9219

Заиграването с митовете, приказките и образите – еталони на цяло едно видово самосъзнание винаги трябва да се прави внимателно, методично и с чувство за хумор, без да се омърсява с реалност, възможност и ежедневие. Е, Джанет Уинтърсън туй явно не го е знаела, и е създала една поне малка книжка, съдържаща достойно тъжен текст, успял да ме поотврати с придаването на едно торба в повече хуманизъм у образите на богове и герои, които май им беше работата да ни вдъхновяват, влюбват и лекичко плашат метафизично, като се наложи. Имаме самотния Атлас, добряк и уморен наивник, искаш да бъде важен и все пак лелеещ свободата да бъде никой. На гости му идва Херкулес, тъповат развратник, агресивен побойник и емоционално нищожество , който не намира в себе си емпатията да свърши задачата, която вероятно би го освободила от мрачната му орис да мечтае за гърдите, сипващи отрова в кръвта му от първото засукване божественост. И накрая идва и кучето Лайка, убито в първия си полет към звездите в реалността, спасено от един титан в мисълта, което намира своя нов господар, който няма да намери в себе си достатъчно човечност да го предаде. И имаме и една авторка, която сипе горчиви сълзи върху съсипания си нормален живот, какъвто водим и преглъщаме милиони ежедневно. За една приказна история гнусотата на сивия призрак на реалността се усеща твърде силно по небцето. Не е моята книга определено.

Книжка за зайчетата – самоубийци

Анди Райли

product_138

Една от най-безумните книжки, за които не бихте си и помислили, че съществува. Незнайно защо отчаяни безпределно от живота пухави зайчета полагат изключително творчески методи да се самоунищожат, по възможно най-кървав и болезнен начин. За щастие съществува минималистичния черно – бял комиксов стил, иначе щяха да текат течности по страниците. Нека само спомена някои от най-фрапантните хрумки – да стоиш под гигантска лупа в жарка утрин, пробивайки си бавно черепа с концентриран слънчев лъч; да пикаеш в студена нощ върху електрифицираните релси на метрото; да създадеш собствен механизъм с тирбушон и ластици, за да си отвъртиш главата и извадиш мозъка си на показ; да комбинираш цедка и боулинг топка в система за силово изчервяне; да се натъпчеш под стола на разсеян дебелак; да сриташ в топките враждебен извънземен; да се подслониш под пробит галон със сярна киселина и още десетки причудливи начини да загинеш бавно и разкостващо във светлия бял ден. Нямам представа от смисъла на подобни проекти, но за любителите на черния хумор предполагам е неоценим подарък. Скоро ще има и втора част. Аз май ще пропусна, поне докато разбера защо за бога има такива неща.

Ако пътник в зимна нощ

Итало Калвино

italo

Страхотно разочарование. Идващо разбира се от очакванията ми Калвино да ме влюбва в себе си непрестанно и неотменимо, независимо за какво пише. Но не е така – и най-великолепният автор, когато пише за неща , които съвсем или никак не ме интересуват, ме губи като лист отронен в буря. За съжаление точно такъв е и случая. Имаме велик литературен експеримент, в който читателят се въвлича постепенно във въртопа на идеите ,свързани с книгите, четенето и вълнението от добрата история, особено когато същата не може да бъде довършена поради обстоятелствата на живота. Нишката на повествованието върви от книга в книга, плюс щипка уж – настояща реалност, която се изродява до още един роман. Още един скучен, неинтересуващ ме, реалистичен роман. Но още един великолепно написан, интелигентен и динамичен по своему модерен роман. Който не ми е по вкуса. Ще оставя спомена за Космически комедии, и ще очаквам някое по-нереалистично калвинично преживяване в скоро време.