Мемоарите на една лека жена

Джон Клиланд

Когато се заговори за скандални книги, първата мисъл на всеки редови читател, или поне попаднал случайно на лют литературен спор наблюдател насред фейсбук фийда, е за едни скучни сиви нюанси, които могат да разпенят вътрешните морета само на доста стегнато отгледани и възпитани в кулинарен майсторлък и въртолък на къща домакини. Но истинските потресания носят други имена, и са писани във времена на разгул и издигане в култ на удоволствията, за каквито днешното мултиджендър общество може само да мечтае, но само на скрито и безсловно, щото някой ще се обиди. Клиланд и неговата Фани Хил са едни от образците на зачервяващи бузките текстове, но ако го сравним с Маркиза, Аполинер или Батай, ами – доста приличен и поетичен си е човека, ако и да е винаги малко странно открит хомосексуалист да пише за подчертана хетеросексуалност във всички морално приемливи измерения, където дори девиациите са някак любезни. Та, ако си мислите, че в ръцете си държите аналога на нажежена до бяло стомана в литературно отношение, по-скоро е приятно затоплено четиво със сладко-романтичен привкус и вдъхновение за Хубава жена.

Фани е едно добро, глуповато и наивно същество от село, което губи родителите си и попада в големия град, изоставена от единствената близка приятелка, на която хич не ѝ се занимава с поредното бедно селянче. На крехките 15 години, напълно достатъчни за разврат и нископлатена работа, девойчето ни хваща окото на местната мадам, която я прибира под крилото си и се възползва максимално от нейната девича тъпота, и почти спазарява крехкото ѝ цвете за една добра сума, от която малката златна гъсчица няма да види и петаче. Междувременно я запознава, макар и бегло, защото все пак авторът от това си няма ама съвсем никаква представа, с женските ласки и ѝ демонстрира какво е това общение между мъж и жена, и че от него не се умира съвсем, нито падат парчета плът по пода, или поне не винаги. Но се появява любовта в лицето на млад красавец, и нашето юрдече се измъква като по чудо непокътната от злите ръце на ужасната господарка на порока, и се мята в леглото на новия Брад Пит. Не потръгват обаче точно нещата, и Фани се завръща в бащината къща, или по-точно в нечии други къщи за разтушаване на напрегнати джентълмени, където задоволява стандартни и не особено странни или болезнени прищевки, с много малки и еднократни изключения, до щастливия финал.

Секс има в изобилие, но е поетичен, страстен в полза на дамската половинка, както и на мъжката, и  с много нежност, добро възпитание и британска любезност, плюс висока хигиена и добър външен вид и на обслужващия персонал, и на клиентите. Нищо извратено, нищо изумяващо, нищо отвратително и смущаващо. Просто добрият стар секс срещу пари. За времето си обаче вероятно е бил достатъчно възмутително четиво, повод за философски негодувания и морализаторски старчески стонове срещу реалността. Ама сега, и то за обръгнали читатели – малко пикантерийка с интелектуален привкус е цялата работа, което прави текста на Клиланд доста забавно четиво, особено на глас и пред половинката, насаме, когато повече ще се хилите, отколкото другото. Доста добър бонус е и разказа за доста амбициозна лесбийка, предрешила се на мъж и оборудвала се с дядото на знаменития Заек от Сексът и града, докато запленява богати вдовици и краде тихичко парите им с финеса на Дон Жуан. Пак смехът е повече от възмущението, но за малко по-широко скроените хора. С две думи – гледайте на Клиланд като забавно – чувствен, а не като мръснишко – гнусен, това е ролята на Сад, който никой не ще да издава от срам.

Advertisements

Шедьоври на разказа с неочакван край

Една елегантна колекция от разкази от Пергамент прес, комбинираща както истории с подчертано свръхестествен елемент, така и чисто човешки драми с тъжен или забавен туист, очакващ ни на финала. Тук има всичко от обичайната хорър палитра на класическите автори на ужаса – и призраци, подтикващи към самоубийство, и черни котки, отмъщаващи за най-гнусното от човешките престъпления; и трупове, водещи последна битка с осквернителите си, и съживените души, идващи по силата на древни заклинания; и посещения от дявола, за да изкуши слабите, и вечни хора, и вечни губещи в средата на бъдещето с технологични емоции; и забързана еволюция, целяща да изведе на преден план новия господстващ вид, и прехвърляне между световете, но не и между позициите живот, както и живият символ на конникът Чума, шестващ из моретата световни. Все идеи, надълго и нашироко разисквани от стотици автори в цялата литературна история, но е толкова енциклопедично задоволително да ги видиш всички на едно място, и да си отбелязваш на ум, как си ги опознал всичките от филми и романи с все големи имена и претенции.

Кратката форма е една от най-трудните за постигане, защото имаш твърде малко време да накараш читателя хем да се влюби в героите ти, хем да оцени завръзката, и най-вече да остане с отворена уста на финала, и да разисква творението ти с който свари. Тук имате всички причини да започнете дълга и напоителна лекция пред приятелите си, държейки като същи скрижали в ръцете си двете томчета на Шедьоврите, и разпространявайки разпалено магията на краткостта и ударния сюжет. Ако хорър тематиката не е вашето нещо, не се притеснявайте – има си и съвсем дълбоко – човешки истории, разчитащи къде на слабостта, къде на глупостта човешка – за една погубена горда красота в плен на еснафщината, за един спасен детски живот в замяна на възрастен такъв, за едно приятелство, паднало в жертва на годините и справедливостта, за едно особено виждане към закона и начините на неговото прилагане, когато престъпниците са повече хора, отколкото маргинали.

Обичате пикантериите? Очакват ви сложно женско другарство изпълнено с повече омраза и завист, отколкото можете да си представите; великолепно намислено и изтънчено жестоко отмъщение на измамен съпруг, една връзка с писма, които могат да очернят и най-светият образ секунди след смъртта. Не е достатъчно, може би? Тогава бъдете сигурни, че има поне една гореща история за пътуване във времето, садистични мъчения и понякога погрешно избрани трупове, която ще ви възмути издъно, както и разни морализаторски дилеми, завършващи с мръсни чаршафи, засрамени любовници, и някой и друг труп в дъното на пейзажа.

А може би вашето прозвище е дълбоката драма? Какво ще кажете за руска виелица, разменяща съдби и осакатяваща животи с почти божествена сила, или играещ си със съдбата дуелист без пари, паднал в жертва на своята любима муза, или за беден клошар, намерил се  за малко в рая, и съвсем скоро след това сред огньовете на ада заради едната пуста прилика. Ами за една безумна лотария с библейски привкус и езическо изпълнение, или една война, поставила две половинки от едно цяло в ролите на убиец и жертва , или може би ще е вашето нещо е една отбранителна тактика, обърнала се към своите последователи по най-дяволски объркания начин, който ще ви накара да крещите Не, недей го докосва!!?

Ами време за усмивка кога? По време на малко безвкусна шега с призраци над класическата жертва нервозен интелектуалец, или едно представление на великия венециански карнавал, способно да обърне съдби на 180 градуса, или просто да натрие носа на поредния претендиращ за превъзходство янки в древна Европа, както и една майсторска мошенническа мистификация със щрауси и диаманти. И за любовта ще питате? Учете чужди езици или поне не претендирайте, че ги знаете, свенливостта винаги е до време, и не ровете из чуждите дневници, защото и най-красивата любовна история твърде бързо се изражда в посредственост и загуба. Още съвети? Не подценявайте парите, когато стане дума за любовта, не разчитайте на чувствата, щом намесена е ревността и бурния нрав, и не правете услуги на приятелите си, когато става дума за неясен обект на желание.

И това не са дори половината сюжети, които ще ви грабнат сърцата и ще запълнят мислите ви за седмици наред. Затова напред към книжарниците и красивите книжки, в които да потънете, завити с меки одеалца и отпиващи от гигантски чаши какао, чай или кафе, каквото там ви стопля най-добре, и няма да съжалявате дори за секунда в компанията на По, Зелазни, О’Хенри, Уайлд, Саки, Моъм, Дойл, Мопасан и още много, много, много… Добра компания за добри моменти. Гаранция.

Истории от стара Япония

Алджърнън Фрийман-Митфорд

Малка колекция от злокобни истории от далечните азиатски земи, изпълнени с коварни магически лисици, агресивни язовци с черни души, демони, ненамерили утеха в живота и смъртта, но отново и тук в държавата на изгряващия светлик, където всичко нереално изглежда една идея по-обосновано за съществувание, най-големите хищници са човешката завист и отчаянието пред пречките на личното щастие. Да, дори и елегантните събратя на извънземните с леко дръпнати очи и цвят на зимно слънце се поддават на тъмните страсти и губят своето спокойствие и хладна усмивка под влияние на три капки саке и едно професионално припърхване с мигли. Но е малко обидно английски лорд да рови под завивките на екзотичните си домакини, и да вади оттам човешката страна на наследниците на боговете на зората, не мислите ли.

Не, не липсва уважение към разкриването на най-известните митове на древна Япония – преклонението пред 47-те ронини е явно, макар и да се усеща неразбиране към искрената отдаденост на господаря и примиряването с волята на кръвожадни закони заради едното възпитание; жертвоготовността на едно лисиче семейство, считано за обичаен символ на демонизъм и лошо отношение, но не се поколебало да жертва най-скъпото си – собственото си дете, за да върне услугата на човеци, изпаднали в нужда, е повече от издигната на пиедестал; а благородството на язовеца, отговорил с етично добро на набожността на монах, проявил грижа и топлота дори към най-изпадналото в пантеона на антропоморфните животински богове, е предадено с тих респект. Все неразбиераеми за западното общество крайности на характери и резки обрати в личността, резултатирали в ярки примери за саможертва в името на доблестта.

Но освен такива подчертано морални моменти, пред погледа ви ще затанцуват космати чайници, бръснари с пухкави опашки, добродушни крабове и мамещи маймуни, гостоприемни врабци, призрачни кучета, котки демони и котки – пазители на дома и семейството, както и неблагодарни съпруги, кръвожадни любовници, жестоки търговци, непоколебими разбойници, щекотливи богаташи, разглезени самураи, пропаднали девойки – въобще целите животински, човешки и демонски светове обличат златоткани кимона и слагат големите маски с изражения на гняв, мъка и прошка, и изпълняват театъра на източните нрави. Понякога разбираме мотивите, друг път не можем да понесем наказанията, а от това колко буквална е справедливостта на ръба на копието и острието на катаната, на днешните мулти-юбер-хипер анти дискриминационни и толерантни читатели може и да им дойде малко в повече. Но старите истории трябва да се тачат, дори ако не можеш да ги понесеш или осмислиш напълно,щото познанието за едно общество, опитващо се дори и днес да запази своята социална уникалност е най-малкото интересно. За почитателите на източното с широко отворени очи.

Всеобща история на безчестието

Хорхе Луис Борхес

За много неподготвени читатели Борхес все така си остава символ на някаква обременителна сложност, дълбок класицизъм, неособено вълнуваща тежест на словото и прочие абсолютно погрешни безумия. Всъщност Борхес е изключително лесно четим, с идеи, подскачащи из цялата вселена, но приземяващи се точно пред очите на читателя си, отваряйки му врати зад образи, спомени, факти, които ще ви бъдат интересни, независимо от това какво предпочитате да четете. Универсалността на борхесизма отново се проявява чрез един кратък, стегнат и забавно поднесен преглед на някои от най-големите негодници в историята, извършили или серии от безподобно нагли убийства, или оригинални мерзки кражби и измами, или просто събуждали лошото в другите когато и където смогнат.

Били Хлапето с цял колан резки на всеки отстрелян противник, като не се броят мексиканците, щото те хора не са; лъжливият освободител на роби Ласарус Морел, всъщност извършващ добре платен геноцид; почти успелият измамник Том Кастро и неговият гениален негър Богъл; жестоката пиратка, победена от провидението Чин; главатарят на нюйоркските банди, любител на птички и котки Монк Истман; вдъхновителят на легендата за 47те ронини Коцуке Но Суке; великият пророк на заслепението Хаким; странника от погубена от времето кръчма, изповядващ се на Борхес, плюс цяла плеяда неумели магьосници, продали неуспешно душите си за погрешната награда тук и отвъд. И още шепа странни имена, които не раззвъняват камбанки в спомените ни, но натискат някой и друг атавистичен страх от другия, непознатия, мислещия ни лошо човек.

Трудно е да се определи защо толкова е добър Борхес в боравенето със словото, че се харесва еднакво на претенциозни елитари и масови читатели. Историйките са прости, но гениални в сюжетите си; написани обикновеничко, но не и елементарно или обидно за интелекта на читателя; героите в кратките разкази опознаваме малко, но някак напълно достатъчно, за да си досънуваме всичко останало. Защото Борхес е един такъв съноваятел, и вдъхновител, и въобще един източник на време за мислене върху живота, историята, възможностите и способностите ни. Не, не е психологически трик, просто наистина добрата проза има едни такива облагородяващи душата ефекти. Не вярвате? Опитайте сами, и кой знае какво вие ще намерите. Лов на съкровища от думи.

Лъвовете на Ал-Расан

Гай Гавриел Кай

Чете ви се класически роман, но вече нищо не може да ви заинтересува от обичайните заподозрени в историческата секция. Искате приключения, романтика, напрежение и възтържествуване на трудно завоювана справедливост, но фентъзито ви е поомръзнало, и си чакате поредния епизод на инцест с дракони, наречено Игра на тронове. Затова погледнете към междинните жанрове, и ви гарантирам, че ще намерите нещо твърде добро, което понася четенето през пет или десет години с онзи същия детски читателски плам, който маркира наистина добрите книги без възраст. И съм сигурна, че ще съзрете между красивата колекция странности Лъвовете на Ал-Расан на великолепния поетичен Гай Гавриел Кай, който хем ми е на сърце, хем ме е разочаровал достатъчно често, че да поглеждам към него с повече от обективен взор.

Какво животно обаче е Лъвовете? Напомня на Айвънхоу, Лорна Дун, Роб Рой и повечето заглавия от онази така любима шарена поредица Избрани книги за деца и юноши, но не претендира за историческо фентъзи, въпреки че… ами, хм, можете да се закълнете в гроба на богинята майка, че е. А как да направите достоверна история без история – вкарвате няколко луни в повече. И толкова. Но стига, учудващо, смущаващо, усмихващо по време на осъзнававането – стига.  Останалото е великолепна и щедро разкошна история в не-Испания по времето, когато топлите земи на не-Европа са били обект на желание от не-маврите и арабските принцове на изтока, влюбили се в не-иберийското небе. И има любов, ненатрапваща, предизвикваща, нелогична, рядко споделена, но силна по старовременски – любов.

Местните южни крале се опитват да ограничат настъплението на пясъчните номади, различни по религия, по вкус и по разбиране за света. Боговете и пророците са заменени от слънца, луни и звезди, но конфликтът е все така силен, а местните не-евреи – все така противно нежелани, освен за добре притискани данъкоплатци, служещи за бой и издевателства, когато на някой му скимне да се поразвлече с човешки боклук. Но всички грешат, и онези, които са изкупителните жертви на целия свят, всъщност ще го спасят. Което не е неочаквано, но все пак е очарователно.

Една смела лекарка, един придворен убиец, един началник на велика армия, и купчина второстепенни, но по-жизнени и пълнокръвни образи от не един или двама главни герои на иначе епични поредици – тукашните протагонисти ще спечелят сърцата ви, или по-точно сърцата на прохождащите и проглеждащите към истинския свят млади читатели, за които така умилително си спомняме с топлота. И битки, и двубои, и придворни интриги с източен привкус, и непредизвикана жестокост, и секс, и романс – истински учебник по книжно влюбване. Докоснете внимателно, отворете с усмивка и се насладете на носталгичното завръщане към добрия текст. Ал-Расан.

 

Остриетата на кардинала

Дракони! Мускетари! Кардинали! Магия! Някакви французки работи, дето ще ви харесат!

Накратко – Дюма с нов прочит встрани от основното действие и разкриващо съвсем различни измерения на историческото фентъзи, включващо винаги уместните дракони, които ще ви се стори, че са били насилствено изтрити от историята, защото са твърде умни и яки, за да се занимават повече с жалкия ни човешки вид. За подрастващи и приключенци, за лелеещите екшъна, магиите и казах ли ви за драконите? Европейското фентъзи си заслужава да му хвърлите един поглед, пък било то и само да сте в крачка с тенденциите на стария континент, а ето тук ви очаква малко повече убеждаване:

http://trubadurs.com/2017/05/15/ostrietata-na-kardinala-anna-hells-20170514/

Планета Вода

Борис Акунин

След вероятно последната битка и щипчица вселенски късмет на Фандорин в Черния град, ни останаха само тези три новели, за съжаление не поглеждащи към бъдещето на елегантния ни детектив, а разказващи за няколко съдбовни срещи в годините преди началото на изтриващите милиони животи световни войни, и началото на краха на великото руско царство, което ще се превърне в образец на диктатура с добри намерения и хубава философия. На мушката на нашия красив герой застават четвърти Наполеон, младите Ленин и Сталин и цяла групичка бъдещи масови убийци на империи, но едната доблест ще попречи на иначе правото дело за унищожение на плъховете преди тяхната зрелост. Алас, някои неща ще се случат, защото така е трябвало.

Първата новела е като приказка за подводно царство – утопична идея за свръх общество, съществувала много преди евгеничните вдъхновения на Хитлер. Имаме си принц с големи идеи и малко уважение към човешкия вид; зъл магьосник – учен с огромен потенциал и слабост да източва бавно кръвта на охтичави малки момиченца; принцеса в беда, която на невръстна възраст е първа приятелка със смъртта и помирила се с болката на живота; и нашите герои Ераст и Маса в ролите на спасителите и отмъстителите за безброй погубени животи в жертва на гордостта и себичното желание за величие над цели държави. Ще победим, но остава горчивият вкус на съмнението дали това общество нямаше да свърши по-добра работа от настоящето ни.

Втората новела ни връща в миналото със смъртта на една от истинските любови на Фандорин, отрекла се от светския живот в полза на молбите към Бога да опазят нейния единствен важен. Жестоко и на пръв поглед безсмислено убийство отвежда носталгичния ни красавец в малка обител на край на света, където Дивият Изток царува, и местната власт е над всичко нормално и легално. Всички са заподозрени, и изглеждат напълно виновни до последния момент, но на финала най-малко вероятният е този, който забива нож в гърба, и е способен на космически низости за няколко рубли. И оставаме безмълвни пред едно ковчеже с хиляди молитви, доказващи, че сърцето си иска своето, независимо душата докъде достига с чистотата си.

В третата история погваме един от най-елегантните и жестоки в непоколебимостта си да отнемат животи с лекотата на простичкото вдишване престъпници, който поради странно стечение на обстоятелствата е като истински брат близнак, и затова и изключително равностоен противник, дори на нашия азиатски вдъхновен магьосник на дедукцията. Труповете се сипят като снежинки из цяла Европа, зловещи престъпления се извършват само заради естетиката на отнемането на най-ценното на някой, но въпреки всичко най-големите чудовища биват пропуснати от нужния куршум на една ръка разстояние, и милионите изхвръкнали в етера души без времето си вече могат да се чуят как оплакват съдбата на една велика нация.

Продължавам да се надявам и очаквам моя Ераст да се пробуди от своята черна приказка, и да намери пътя обратно към живота и безкрайните приключения, които възрастта му само ще обагри със зряла гледна точка, но няма да го спре от смелите преследвания и акробатични номера по цял свят. Само тези от читателите, които все още скърбят за Шерлок и Поаро могат да разберат какво означава липсата на една измислена гениалност, въображаема елегантност и невъзможно неустоима чаровност. Ех, Фандорин, дано късметът ти стигне да убедиш татко Акунин в своята нужда от живот…