Един аристократ в Москва

Еймър Тауълс

Един необичаен за мен роман в историческия жанр, и то разказващ за най-лошите – макар че днешните дни едва ли ще бъдат приети за по-добри от бъдещите поколения, години на Матушка Русия, каквито са застигнали и клетата ни родина преди около век. Царските нрави биват отхвърлени, аристократите внимателно избити, революцията подава своята грозна глава около войните, смазващи света, и въобще всичко красиво и изящно се срива под строй, създаден само с най-добри намерения, но имащ повече от спорни резултати. И въпреки размирния си фон, това не е военна история, а най-близкото до почти френски романс на абсурда и елегантността, започващ с хитроумен диалог между ерудирания и възпитан в класическите постулати на висшето общество граф Ростов и обвинителите му – цвета на селячеството и болшевиките с мазоли по ръцете. Неочаквано начало на над 30 години приключения зад стените на един хотел. И не, уверявам ви, не става и за миг скучно.

Граф Ростов бива заточен в малка стаичка на покрива на централен московски хотел до живот. Другият му вариант е куршум в главата или сибирска разходка, но поради едно някогашно сборниче с по младежки пламенна родолюбива поезия, му се дава шанс да живурка както и с каквото намери за добре в един удобен, но само за богаташи и чужденци, хотел. Само че съдиите му подценяват както предвидливостта на благородника, така и адаптивността и бързия му ум, с помощта на които уж клетият затворник си урежда доста приличен живот с умерени, но подчертано луксозни забавления. Дори среща любовта в лицето на филмова звезда, става покровител на странно момиченце с особен, преждевременно остарял поглед над живота, и в последствие изживява и съвсем пълноценно бащинството, ако и да не е на дете с неговата синя кръв. Хотелът става негов дом, негова вселена, неговата истинска държава с всичките ѝ хубавини и критични гадости, дето могат да накарат всеки нормален човек да мечтае за полет в нощта от някоя висока сграда. Но граф Ростов притежава онова невероятно качество на адаптивността, но не и примирението към всичко, което животът му поднася, защото красотата в някаква форма може и да не спаси света, но ще оцелее там някъде на всяка цена.

История за времена и места, за които в учебниците ни от някое и друго десетилетие малко унило се мълчи, тъй както преди се разказваше твърде пространно и предизвикващо повръщане с изискването си за детайлно познание на делата на меко казано недостойни хора. Ставаме свидетели на това как се променя едно огромно царство под петата на уж бащиците на народа, и как онези с блесналия поглед, вели знамената на промяната от първите редове на битките срещу статуквото, биват стъпкани до неузнаваемост и заточени достатъчно безнадежно далеч, за да се забрави за всичко преди сега. Русия винаги е била странно място, и ще си остане за мен второто най-плашещо такова след лайняната клоака на Индия, но прашинките красота на духа виреят навсякъде. И в Москва явно също, поне до някое време. Топла книга, изящна – за кой ли път го казвам, но има нещо магическо в истинските благородници, което се е загубило в днешни дни, но в тази история ще го усетите съвсем ясно и вие в цялата му красота. А скоро ще има и сериал с Кенет Брана по нея, а както знаем чичко Кенет не се снима в нищо по-малко от Шекспир и Достоевски. Та – една много добра книга, нямаща общо с нищо познато, но все пак връщаща ми вярата в не-тясно жанровите автори. Дано не е била само единичен изблик на вдъхновение, светът има нужда от подобни приказки за реалността.

 

Реклами

Книжна 2018


 

ЧНГ, ЧНГ, ЧНГ! И още една година изтече, по-малко книжна, повече социална, но спокойна, когато имаше нужда, и вълнуваща, точно когато трябваше разнообразие, а не когато не очакваш поредното интересно време, надничащо зад ъгъла. Аман от китайски проклятия вече. С настъпването на живия живот пред книжния броят на сюжетите, минали през ръцете ми е сравнително скромен – само 160, като от тях:

  • класическо, или почти, фентъзи – 72, което предполагам прави вкусът ми вече доста разнороден, защото остатъкът от прочетеното са най-вече хоръри, исторически романи, криминалета и детски книги за пораснали читатели, и не само, че даже и експериментален сай-фай;
  • български автори – само 41, но в по-голямата си част изключително добри открития в хоръра и фентъзи жанра, даже и с малко фантастика за разкош;
  • лоши попадения – 3-4 наистина спрени след средата книги, които не ми допаднаха по никакъв начин, и може би още десетина, които избутах с мнооого зор, обикновено досадните трети – четвърти части на поредици, писани очевидно за пари, а не заради нуждата на историята;
  • в оригинал – 24, повечето от които са част от запаса ми с красота на Танит Лий и антологии с комично фентъзи и фантастика на непознати автори, почти всички от които заслужаващи да видят българско издание, ама вероятно само в сънищата ми ще се случи.

И малко лични класации, за книгите, които срещнах през 2018 , като го правя с уточнението, че голяма част от тях са издадени преди години, но аз съм си известна с това, че не чета веднага почти никоя новоиздадена книга, с малки изключения :

  • най-добрите 3 фентъзи книги на български – викторианското фентъзи за магьосници Джонатан Стрейндж и мистър Норел на Сузана Кларк, алтернативните, силно изкривени приказки Изтръгнати от корен и Сребърна приказка на Наоми Новик, както и пътешествието през откачени светове Питър Нимбъл и неговите фантастични очи на Джонатан Оксиър – станаха 4, ама си заслужават всичките;
  • най-добрите 3 фентъзи книги от български автори – приключенията на Шепичката и Чистника Кървави песни на Димитър Цолов, анти-героичния Убиец на герои на Делиян Маринов и невероятните книги- албуми Пръстенът на нибелунга на Елена Павлова и Петър Станимиров;
  • най-добрите 3 неиздадени на български фентъзи книги – Сенки над Бейкър стрийт – лъвкратиански Холмс и Уотсън, абсурдната комична поредица за най-неортодоксалните некроманти на света – Двама некроманти и… всякаква фентъзийна гад на Л.Г. Естрела, и обърканата приказна реалмия със зомбита и вампири Преследване по стъблото на Кирстен Уайт;
  • най-добрите 3 фентъзи поредици на български – веселяшката Легенда за Илай Монпрес на Рейчъл Арън, посветената на Ктхулу и приятели дуалогия на Джонатан Л. Хауърд -Картър и Лъвкрафт, и очарователната полу-детска магьосническа история за истинската алея Диагонали – Къщата на магьосника на Шон Томас Одиси;
  • най-добрите 3 почти не-фентъзи книги – прелестната приказка за откровени фантазьори Майстори на феи на Весела Фламбурари, безумната и неясна до последен ред може би фантастика Пандора в Конго на Алберт Санчес Пиньол, и изключително нехарактерната за вкуса ми топла и елегантна Един аристократ в Москва на Еймър Тауърс.

Но поне зад стотина от прочетените през тази година заглавия мога да застана с искрено обожание и задоволство от похарчените за тях пари, като за същите съм ви разказала или предстои в близките месеци да ви подосаждам в блога си, който не е толкова активен като преди, но надявам се да е все така забавен и разтоварващ ви, ако и да не е кой знае колко полезен.

До нови книжни срещи!

Книжни приключения 2018

Януари 2018
1. Всички тези бляскави светове
2. Пакостникът Пък – Ръдиард Киплинг
3. Кървави песни – Димитър Цолов
4. Призрачният дилижанс
5. Питър Нимбъл и неговите фантастични очи – Джонатан Оксиър
6. Фантомас – Пиер Сувестр, Марсел Ален
7. Призраци за Хелоуин
8. Български народни приказки
9. Истории от стара Япония – Алджърнън Фрийман – Митфорд
10-13. Рейнско злато, Валкирията, Зигфрид, Залезът на боговете – Елена Павлова, Петър Станимиров
14-15. Съкровището на Абат Томас, Само свирни и ще дойда – М.Р.Джеймс

Февруари 2018
16. Размяната – Роджър Зелазни
17. Невероятните приключения на Пешо от нашия квартал и неговата братовчедка Тинчето – Васил Цонев
18. Невероятните приключения на Билянка Разпилянка и Живко Ленивко – Михаил Лъкатник
19. Приказки за юнаци и злодеи
20. Серафина и черният плащ – Робърт Бийти
21-22. Шедьоври на разказа с неочакван край
23. Софийски магьосници – Мартин Колев
24-31. Барбароните – Теленцата на мама Барба, Подковата на Гривчо, Голямото пране, Пикникът, Старият кораб, Вода за градината, Плодовите сокове, Елха за Коледа
32. Джелсомино в страната на лъжците – Джани Родари

Март 2018
33. Гънка във времето – Маделин Ленгъл
34. Всички тези бляскави светове 2
35-36. Крадецът на духовете, Бунтът на духовете – Рейчъл Арън
37. Мемоарите на една лека жена – Джон Клиланд
38. Од и ледените великани – Нийл Геймън
39-41. Произход, Приключение, Вълшебство – Хигинс и Кантан
42. Невестата на змея – Влада Урошевич
43. Кутийката за енфие – Джон Диксън Кар
44-45. Загадъчната библиотекарка, СОС Нова учителка – Доминик Демерс
46. Разрушителят на духове – Рейчъл Арън
47. Сказанията на стрикса
48. Игуаната – Алберто Васкес – Фигероа

Април 2018
49-51. Конете на цар Рез, Слънцеликият стрелец, Бендида и лисицата – Мариела Ангелова, Мирослав Петров
52-53. Картър и Лъвкрафт, След края на света – Джонатан Л. Хауърд
54. Българите – Забравените постижения – Делян Момчилов, Стен Дамянов
55. Войната на духовете – Рейчъл Арън
56. Ангелите нямат криле – Валентин Попов – Вотан
57. Градът на скелетите – Анна Гюрова
58. Джонатан Стрейндж и мистър Норел – Сузана Кларк
59. Изтръгнати от корен – Наоми Новик
60. Кървави книги 5 – Клайв Баркър
61. Проклятието на Белиал – Димитър Цолов

Май 2018
62-65. Крадецът на магия, Изгубен, Намерен, У дома – Сара Приниъс
66. Първото правило на магьосника – Тери Гудкайнд
67. Вой
68. Разкази за родината – Дмитрий Глуховски
69. Нощният градинар – Джонатан Оксиър
70. Камъкът на сълзите – Тери Гудкайнд
71. Черната корона – Александър Драганов
72. Майстори на феи – Весела Фламбурари
73. Скандинавска митология – Нийл Геймън
74. Съкровище, пищови и южни морета – Калоян Захариев
75. Огнена сватба – Мариела Ангелова, Мирослав Петров
76. Пенелопеида – Севда Костова

Юни 2018
77. Грешен и безсмислен – Стефан Кръстев
78-79. Вълшебника от тайната улица, Кулата на магьосника – Шон Томас Одиси
80. Блатна треска – Даниел Иванов
81. Двама некроманти, бюрократ и елф – Л.Г.Естрела
82. Мистерията на лудия шапкар – Джон Диксън Кар

Юли 2018
83. Първите хора на луната – Хърбърт Уелс
84. Двама некроманти, армия от големи и господар на демоните – Л.Г. Естрела
85. Влиза един човек в книжарницата
86. Сънят на магьосника – Шон Томас Одиси
87. Рокамбол 1 – Понсон дьо Терай
88. Двама некроманти, дракон и вампир – Л. Г. Естрела
89. Вратата със седемте ключалки – Едгар Уолъс
90. Пандора в Конго – Алберт Санчес Пиньол
91. Принцеса Сиси – Габи Шустер
92. Докато смъртта ни раздели – Джон Диксън Кар
93. Агенция Барнет и сие – Морис Льоблан
94. Кръвта на братството – Тери Гудкайнд
95. Янко и вълшебната планина – Ангел Вълканов

Август 2018
96. Левиатан – Скот Уестърфийлд
97. Рокамбол 2:Клуб Вале купа – Понсон дьо Терай
98. Сенки над Бейкър стрийт
99. Стрихнин в супата – П.Г.Удхаус
100. Захапи за врата – Тери Пратчет
101. Преследвачът по стъблото – Кирстен Уайт
102. Рокамбол 3:Подвизите на Рокамбол – Понсон дьо Терай
103. Бегемот – Скот Уестърфийлд
104. Драконовото съкровище – Танит Лий
105. Барокова история – Челси Куин Ярбро
106. Политически коректни приказки приказки за лека нощ – Джеймс Фин Гарнър
107. Фалшивата брада на дядо Коледа – Тери Пратчет

Септември 2018
108. Зимните игри – Танит Лий
109. Рокамбол 4: Рицарите на месечината – Понсон Дьо терай
110. Голиат – Скот Уестърфийлд
111. Софийски магьосници в сърцето на Странджа – Мартин Колев
112. Убиец на герои – Делиян Маринов
113. Сребърна приказка – Наоми Новик
114. Философия на будоара – Маркиз дьо Сад
115. Неидентифицирани забавни обекти
116. Да мечтаеш отвъд – Александър Ненов
117. Трансформации – Благой Иванов

Октомври 2018
118. Неидентифицирани забавни обекти 2
119. Рокамбол 5: Рицарите на месечината 2 – Понсон Дьо терай
120. Здрачни сенки
121. Спътници на пътя – Танит Лий
122. Неидентифицирани забавни обекти 3
123. Целунат от Бога – Явор Цанев
124. Досиетата на злото – Чарлс Строс
125. Смешен хорър

Ноември 2018
126. Смешно фентъзи
127. Затъмнение – Евгени Димов
128. Зло от дълбините – Чарлс Строс
129-132. Роуз и къщата на магьосника, Роуз и изгубената принцеса, Роуз и маската на магьосника, Роуз и сребърния призрак – Холи Уеб
133. На изток от полунощ – Танит Лий
134. Сезонът на бурите – Анджей Сапковски
135. Зовът на Лъвкрафт
136. Един аристократ в Москва – Еймър Тауърс
137-138. Адърланд Градът на Златната сянка – Вселена в съседство, Сънят на черния цар – Тад Уилямс
139. Клеймото на звяра – Ръдиард Киплинг
140. Симфония на мъртвите – Сибин Майналовски
141. Стъкленият трон – Сара Дж. Маас

Декември 2018
142.Среднощна корона – Сара Дж. Маас
143. Адърланд Градът на златната сянка – Друга земя – Тад Уилямс
144-145. Как Къртичето си направи автомобилче, Как Къртичето си уши панталонки – Зденек Милер, Едуард Петишка
146.Часовникът, който върви назад – Христина Панджаридис
147. Адърланд Градът на златна сянка – Градът – Тад Уилямс
148. Огнената наследница – Сара Дж. Маас
149. Злостории – Явор Цанев
150. Не се сбогувам – Борис Акунин
151. Котаракът Румен – Наталия Атанасова
152. Не може да бъде – Мила Михова
153. Кралица на сенките – Сара Дж. Маас
154. Стигнахме ли вече
155. Нощната градина – Катрин М. Валенте
156-157. Книгодневникът, Под пара – Джеф Кини
158. Шумът на върбите – Кенет Греъм
159. Крадци и детективи – Ърнест У. Хорнънг, Ърнест Брама
160. Стъклените къщи на крадците на сънища – Гордън Далкуист

Рокамбол

Понсон дьо Терай

Ако някога сте чували термина булеварден роман, то знайте, че не се е пръкнал специално да отрази псевдо писаниците на разни амбициозни хубавици, които знаят, че ако прострат мръсното пране на всичкия ни вмирисан хайлайф пред погледа на овълчени простосмъртни, ще съберат достатъчно жълти стотинки, за да си направят нов чифт бозки. Всъщност правилната терминология е файтонджийски роман, тъй като малките книжки – подлистници на вестници, са били основното забавление на древните бакшиши от време оно, докато си чакат поредния клиент. Рокамбол е класическо четиво за управляващи каруци и коне индивиди в елегантния Париж, пълен с крайни емоции, диви обрати, неподозирани жестокости и задоволяваща справедливост с малък туист за онези с малко по-тъмни сърца. Мда, бестселър с ограничена литературна стойност, но все пак с френско изящество, пред което можем само да се усмихнем самодоволно, подушили истински гилти плежър за ценители.

Поредицата се вие в съмнително многотомие на български, но в оригинал са само пет – шест книжки, което идва да намекне , че имаме или прилично изпълнено дописване, или доброто старо разцепване за удобство на всеки текст. Двама полубратя – единият разглезен и порочен, другият – добродетелен и търсещ справедливост влизат в класичиески дуел заради обезчестена красавица, който ще се проточи в годините и ще потопи Париж в кръв и разгул. Схемите за забогатяване и принизяване на богаташите са просто впечатляващи и достойни за разплитане от гении с ум от Холмс нагоре; романтичните връзки са толкова благовъзпитани и цинични едновременно, че объркват доста постулатите за приемливи отношения, а падението е в позор и кръв, с камари трупове, самоубийства, лудост и съсипия от всеки вид и род. Злите са наистина зли и почти неподлежащи на промяна, но брилянтни хамелеони и адаптивни магьосници; добрите пък от друга страна твърде лесно залитат към козните на хитроумните прадядовци на Дани Оушън и компания, така че е трудно да се вземе морална страна.

Рокамбол е епика за елегантното френско високомерие, за кървавия вкус на народ, създал Фантомас и Арсен Люпен, за интелигентността и студенокръвното схемаджийство, за страстта и възпитанието във вечен дуел. Рокамбол е сериал, класически, очарователен, напрегнат, задоволяващ всички претенции към бързо действие, безумни обрати, стоене на нокти в безмислен опит да се запази нечий герой в неговата цялост до последната страница. Рокамбол е онова, от което не знаете, че имате нужда, докато не потънете в историята до ушите, и се усетите в четири сутринта, че тези французи са ви грабнали сърцето като Малката булка вътрешностите на средностатистическа домакиня. Предпочитам фрачулята, да се знае. Не е за всеки, но пък си заслужава екзотичния експеримент на възприятията.

Принцеса Сиси

Габи Шустер

Какво ви изниква първо в ума при споменаване на Австрия? Вероятно нещо за Хитлер, Шварценегер, а може би и за топките на Моцарт – бонбоните с гадния марципан, не другото. Но не и за Сиси, символът на чистота и красота на Австро – Унгарската империя, за чието национално значение е трудно да бъде намерен аналог, освен може би култа към Виктория, Даяна или Грейс Кели, с които приликите ги има в най-тъжните им моменти. Всяко момиченце си мечтае да стане принцеса, да бъде харесана от някой красавец с кралски произход и топли очи, с когото да бъдат щастливи до края на живота си, тънещи в ситост и богатство. Но той, животът, някак не харесва хубавите сценарии за слънце без буря, и си иска заплащането за всяка една усмивка. И една малка Сиси ще плати цената.

Принцеса Сиси е дъщеря на баварски благородници, не особено високо в местната йерархия, ако и майка ѝ да е сестра на властващата императрица – орлица с желязни ръкавици и нещо особено зло в погледа. Селско имение без разкош, купчина деца раждани на конвейр, защото трябва, нещастни родители, събрани по принуда, за да се обединят фамилии и пари – не особено романтично начало за една принцеса, но все пак тя, романтиката, тъй обича да вирее, където не я очакваш. И избуява в тялото на едно полу-диваче с необикновена красота, което предпочита да язди коне, да гледа животни и да си играе с простолюдието, вместо да се възпитава за благородна дама. Сиси има възможността да бъде дете, докато малко по-голямата ѝ сестра трябва да стане жена поне ментално, за да е готова за разплод в някое богато и важно семейство. Само че нещата се объркват поради класическо дебелоочие, което не вижда как една 15-годишна буйна кобилка може да хване окото повече от 19-годишна обучена снежна кралица, особено ако този който гледа е разглезен двайсетина годишен император – убавец, на когото не пречи да се зажени за първа братовчедка щом нещо в гащите му го нашепва. И така, по силата на напълно естествен нагон плюс малко педофилски наклонности и практически неоспорима власт, Сиси става съпруга и майка преди да достигне дори 17.

Не ви ли е романтична приказката? Те, приказките, винаги имат този грозен навик навреш ли ги в реалността, да се превръщат в леки хорър истории от ежедневен вид. Макар и първата книга от тази поредица, единствено намерима на български, да се счита за детска според една поредица 12 романа за момичета, и въпреки че трилогията с Роми Шнайдер в Австрия е нещо като Сам вкъщи по Коледа – абсолютно задължителна за въртенето на земната ос телевизионна евтаназия за ума, историята на Сиси е трагична и безкрайно натъжаваща всяка мечтателка на красивите рокли и кралското име. Едно дете бива прелъстено от неособено способен хубавец, абсолютно мамино синче, освен когато става въпрос за тънката част; принудено e да ражда деца, които не му се позволява да гледа; да следва излишно тежки протоколи и правила, да потъпква себе си и мечтите си за чуждото добро и спокойствие, и това трябва да е романтична история от приказен вид. Истината с много тънък захарен слой, който твърде лесно загорчава – това е Габи Шустер, и не, не е подходяща за четене преди лягане от романтични сърца. Нататък става още по-пошло достоверно, гарантирам ви, историята задължава.

Пенелопеида

Севда Костова

Тази книжка ме намери преди много години в градската библиотека в родния ми град, която бе единствения ми източник на книжни приключения поради едни или други причини. И ме впечатли силно, тъй като бях от онези странни хлапета, дето доброволно четяха не само Илиадата, ами и Енеидата, и Одисеята, и ги обожаваха до степен да стихоплетстват тихичко за розовопръстата зора. Тихичко, защото навсякъде и всякога книжното червейче не е най-доброто описание за искащ да се впише в средата подрастващ тийнейджър. Та, представете си ме мен, една тайна фенка на Одисей и компания, за което спомогна и мини сериала с Арманд Асанте, разбира се, попадам на един откровено женски роман – размисъл за истинската история на вярната Пенелопа и нейните десетилетия богоподобна вярност. И израствах със всяка страница, опознавайки женската природа и собствената си бъдеща съдба по-ясно, отколкото в днешно време прото – жените се образоват от посредствени сериали и плоткоумни списания и сайтове.

Защото Пенелопа не е монахиня – жертва на обстоятелствата, а дълбок характер, израснало грозно патенце с блестящ ум в един доминиращ мъжки свят, станала съпруга на „лошото“ момче с ум и мускули, и платила цената за това да бъде почти трофейна съпруга. Е, не е Елена, дето плаща триста пъти по-висок душевен дан за желанието си да бъде щастлива, но все пак и при Пенелопа има ценоразпис за задоволството на това да бъде самодържец – итакийска царица и късно разцъфнала и уверена в себе си жена, което нямаше как да се случи, ако Одисей не бе станал жертва на морските богове. Или на собственото си желание за разнообразие и пътешествия. Представете си вместо една епика с много божествени мъчения, просто историята на един любопитен мъж, преживял години война и търсещ лични забавления в непознати места и неопознати жени. Да, зарязва родина, дом, дете и съпруга, но какво от това, пред очарованието на новото винаги се губи тихата красота на старото. Остава една съпруга, принудена от младежкото си сърце и неосъзнати пориви да вярва във верността, за което помага и доста лимитирания ѝ и подреден живот, натежал от отговорности към всичко и всеки, освен към собственото ѝ аз. И започва личната история на Пенелопа – вярната, но и на Пенелопа – отхвърлената, Пенелопа – измамената, Пенелопа – съучастничката в убийство.

Помните великия момент със завърналият се остарял Одисей, успял най-накрая да пребори морета и зли вещици, копнеещи да бъдат в компанията му, и видял как тумба непознати хлапета пият и ядат всичко, което му е било отнето от десетилетия с намесата на злите олимпийски богове, което неминуемо довежда до справедлива сеч на натрапниците и възцаряване на добрия край. Ами ако Одисей се завръща, защото натежалата му и погрозняла снага, и пречупен дух вече са омръзнали на вечно красивите туземски богини, и те просто са го хвърлили в морето, от което са го спасили преди години, и му остава само дома, в който егоистично очаква да бъде приет винаги с отворени обятия. Ако натрапниците имат имена, и съдби, и лични отношения с Пенелопа, която е обикнала по малко всеки един от тях, дарил я със щастието да я забележи и да се преклони пред красотата и ума ѝ, и самата нея, която Одисей така бездушно и с лека ръка отхвърля щом веднъж я е покорил напълно. Ако справедливостта е озверяло убийство на невинни и невъоръжени само заради наранена мъжка гордост и его на застаряващ мъжкар. Тогава историята става толкова по-човешка, по-нисша, по-обикновена, и толкова много по-тъжна. И митът стана истина.

За мъжкото и женското със всичките им жалки недостатъци. За съюза на душите и телата, случил се в едни уж свободни времена, но всъщност по-затворени от всякога заради самия бит и обществено мнение, които ако си мислите, че са архаични и варварски – грешите, същите са все така валидни и обричащи хиляди съдби ежеденевно, защото знаете – така очакват хората, какво ще си кажат хората, да не разочароваме хората… Одисей накрая отново си тръгва, да знаете, и нищо не си е заслужавало да се жертва за хората. Никога не си заслужава. Питайте самотната почернена Пенелопа.

Невестата на змея

Влада Урошевич

За тези от вас, които си спомнят Измислици-премислици с бате Влади само с добро, въпреки наивистичните декори и вероятно малко съмнителните актьорски умения, за които естествено не ни е пукало на онези крехки години, ето ви едно малко пътуване във времето, комбинация между Приказка за Стоедин и Трубадур, с онова малко по-различаващо се, но балканско чувство за хумор и приказен сарказъм, плюс много екшън и забележки за реалността ни, онази грозната, естествено случващата се. Книжката е различна, особена и интелигентна, което не ѝ пречи да е страшно забавна, динамична и откачена на моменти, сдъвкваща приказката и изплюваща я в съвременнността в изключително добро съчетание между ърбън и легендарно фентъзи.

В едно село, някъде на Балканите, един напет змей отвлича местна девойка, и всички са покрусени, защото това балканджийките не се дават лесно на поробители, или ще се бият, или ще умрат, но ще си запазят цветето непокътнато и душата чиста за небесните чертози. Затова и когато братът на девойката тръгва да спасява сестрицата си, повечето му съселяни са на мнение, че в най-добрия случай ще го играе млад гробар, а не юнак – змейоубиец. Само че туй добрата балканска мая си казва думата, и с помощта на няколко спасени по пътя животинки, които стават верни приятели на героя ни, местата бързо се обръщат и късметът изглежда по-възможен. Ако си мислите, че приключение не може да се води само с въръжение от един бинокъл, много мъдър плъх с обсесия към алхимията и тежките стародревни четива, и една оса с активен зъзкащ характер и апетит за медени изходни продукти – то грешите.

И разбойници може да се победят, и харамии да се избегнат, и странни кръчмари и позабравени герои с неистово желание да открият философския камък могат да се погодят, включително и да се поомаят цяла купчина свръхестествени жени с особено съблазнителни форми, щото тука не е историята за невинното овчарче и царската девича дъщеря. И най-вече може да се мине през митницата на Ктхулу и вечните готини и неособено облечени митничарки, и да се стигне до нашата, Долната земя, където стрийптийз клубове, цигани и мутри са го окупирали както… ами, както си е. Боевете в горните земи омайни и долните реалмии на ежедневността са еднакво впечатляващи, а включващите се свръхестествени същества могат да накарат не едно чене да увисне в обожание пред безумието, развиващо се току пред очите ви. Героите са откачени в най-добрия смисъл на думата, с огромно чувство за самоирония и торби със страхотни истории за минало неслучило се, но толкова някак познато.

На ръба между приказката и добрия исторически роман, Невестата на змея е едно предизвикателство към любителите на неизменно хубавите книги, които имат една основна цел – да забавляват и усмихват, носейки спомени и мисли, от които ти става топло и искаш още. За съжаление Влада Урошевич не е написал допълнително нищо подобно, поне все още, и гладът за добре прекарано книжно време ще ви обхване почти неутешимо и незабавно след последната страница. Ама си заслужава, пък, кога ще попаднете друг път на страхотен македонски фентъзист, я.

 

Игуаната

Алберто Васкес – Фигероа

Някои книги е трудно да се обясни защо са написани, имайки предвид колко болка, злоба и разочарование излитат от редовете им, уцелвайки неподготвените си читатели дълбоко в сърцата. Игуаната е такава книга – ода за ненавистта, различността, жестокостта. Липсата на емпатия, липсата на човещина, липсата на всичко, заради което човешкият ни вид може би е пощаден от висшите цивилизации, ако вярвате в тия работи. Поглед в ума на един интелегентен сериен убиец и насилник, който просто е създаден такъв от обществото…или се е родил такъв, зависи от гледната точка, но не че има значение – ръката на смъртта идва така или иначе винаги ненавременно в живота на жертвите.

Очаква ви хорър роман, с много насилие, обичайно непредизвикано, детайлно описани убийства на животни, хора, същности. Насилие във всяка една форма, сексуално, ментално, осакатяващо. В центъра е неговия извършител – Игуаната. Обезобразен по рождение, с неясни малформации, отгледан на кораби като най-нисша форма на почти безплатен труд. Без идея за родителите, без приятели, без близки под каквато и да е форма, дори и платената такава. Във времена на необразована религиозност и повсеместна тъпота различният бива ползван докато диша, тъй като явно е превъплъщение на злото. Мнозина се опитват да затрият странното създание, но черният гологан трудно се губи, както сами ще проследите в изключително нерадващата се на добър финал история. И ето, че чудовището е създадено, и след беззащитните животни, идва ред на хората, които според тъжната хладина на иначе блястящия му ум, за който на никой не му пука, е време да си платят.

Игуаната се установява на самотен остров, където причаква или примамва странстващи кораби, които потопява с доста креативни и лишени от капчица емпатия начини, прочиствайки екипажите им почти до крак, освен някой и друг уж късметлия, успял да се докопа до сушата, само за да попадне в най-злокобното робство на изпълнен с чиста жестокост и креативност ум. И мъже, и жени ги чака една съдба – да служат за удобство, даже не за развлечение, а просто за по-лесна организация на дните на зловещия им господар. А спасението никога не идва, тъй като пред блестящия, ако и болен мозък на властелина на игуаните рядко може някой да се опълчи безнаказано.

Дали ще намерите логика в мисленето и действията на човек, отхвърлян цял живот от обществото и открил възможност да си върне поне малко на човешкия вид, или дали ще осъдите жертвите, заради техните слабости и прегрешения, някак удобно пасващи на намерилото ги неочаквано чудовищно наказание – това предполагам е въпрос на личното ви удовлетворение от човешкия вид като цяло. Можете да останете само с визията за усетилия се в сила и мощ Квазимодо, който изнасилва, осакатява, убива и оцелява върху планини от трупове. Правилен отговор няма, само оценка за това докъде се простира търпимостта ви към различното, грозното и безразсъдното. Не се притеснявайте, отговорите няма да ви харесат при всички условия.