Кърпена глава

Гай Бас

Ако има такова нещо като веселяшки детски хорър, със супер сладки чудовища с безупречно викторианско възпитание, луди професори, можещи да помнят колкото златни рибки, и диви селяни, които освен за пушечно месо и разгневена тълпа с факли, за друго не стават – то историите за бейби Франкенщайн, наречен уместно Кърпена глава – са вашите нови спасители от сиви дни и безсънни нощи. Да, това са детски книжки, но както всяко добро четиво между редовете си съдържат много неща, достъпни само за претоварените и презадоволени от живота възрастни съзнания. Така де, вместо Чопра, Букай или който там е актуалният гуру за щастие и отговор на битовите неволи, едно раирано дребосъче също може да ви научи да вземате добри решения. И то в картинки.

Като казахме картинки – не, не очаквайте свежи шарени пейзачета, а по-скоро Тим Бъртън вакханалия, където все имате гнетящото чувство, че от някой ъгъл ще ви погледне трупясалата булка. Зловещо, но с онази мярка, идеална за обръгналите на ужасии деца, дето няколко реда зъби, някоя и друга отрязана глава и армии от разкапващи се зомбита няма да ги помръднат и на сантиметър от удобно хлътналия диван. Прелестният сюжет ни отвежда в малко забутано селце с голям замък на хълм, където вместо местният сатрап, живее един откачен учен, обсебен от слепването на разни трупни отпадъци в обща маса ходеща, хапеща и човекоядяща гнусотия. За щастие първото лудогенийско другарче, събудено от електроди, забодени в някои тъмни и неупоменати места, се оказва малко самоуко алхимиче, забъркващо по цял ден отвари за намаляне на кръвожадност, успокояване на нервен глад за човешка кръв, и въобще усмиряващо хищническите инстинкти на току събудените зомбита, превръщайки огромни, обърнати с главата надолу октоподи с осемнайсет реда зъби в кротки събирачи на марки, или вампирофилски кръволоки с пет глави, дванайсет гребловидни лапи и чучур на тайно място, в благовъзпитани ценители на цейлонски чай.

Как точно всяка абоминация, измъкнала се като от див кошмар на Бенисио дел Торо, автоматично се превръща в символ на класическото английско възпитание от еднополов католически колеж – не става много ясно, но това са най-симпатичните, сладкодумни и доброжелателни чудовищенца, които ще искате на всяка цена да поканите на гости и да обсъдите напрежението в кралското семейство, цената на сандвичите с краставичка или актуалната големина на перлите за опера. Та в тази добра компания обаче се намесват злите човеци, които от страх, малодушие или проста киселящина все се стремят да затрият добрите караконджулчета, или да ги направят на циркаджийски експонати, таксидермични упражнения или просто на ситно прецедена каша за прасетата. Не се тревожете, добрите побеждават, и то по ужасно забавен, макар и с малко тъмничко чувство за хумор, начин, което не просто ще разкикоти, ами и ще възпита дребните, и не толкова дребните читатели на хорър приключенийцата в смисъла на разни хубавини като приятелството, саможертвата и зачитането на различността като ефект, а не дефект.

Книжки за различните, по душа и вид, по разбиране и по начин на живот, в мечтите и действителността – и то не глупаво-назидателни, или елементарно-предлагащи смелени на ситно послания за забавени от медийно облъчване съзнания, ами такива, каквито остават в ума задълго, и изникват като решения за толкова много проблемни ситуации и дилеми, причакващи ни в житие-битието. И, да, може би твърде сериозно вземам една колекция от страхотни текстове и илюстрации, но съкровището си е съкровище под всяка форма, и то има място в библиотеката ви, повярвайте – имате нужда от този лъч добрина.

Книгата с драконите

Едит Несбит

След малко спорната ми първа среща с Несбит и омагьосаният замък, пристъпвам с определено смесени чувства към изящната драконова книга с някои от най-странните истории уж за деца, които ще се позамислите сериозно точно кое и как ще се възприеме от любопитните рошави главици, току надничащи над завивките и пищящи пронизително за добра вечерна приказка. Е, не е точно братя Грим, които са си чисто ноарно забавление за всяка възраст, ама не и за всеки характер, но ако не сте ок със смъртта на невинни обитатели на дребни британски селца, поголовно избиване на цели животински видове или някое и друго публично похапване на важна личност – е, ами, помислете в друга посока и отместете поглед към друго книжно тяло.

Сега, викторианските-едуардиански-джорджиански хлапета са били къде-къде по-корави, ама какво да очаквате от време, когато е било по-лесно да умреш от развален зъб, отколкото да си намериш вечеря, в която няма вариация на чумни патогени, които да те довършат с някоя екзотична шарка, инфлуенца, жълта треска или червен вятър. Което и на нас ще почне да ни се случва с настъплението на антиваксърите, но както винаги съм казвала – все някак трябва да я затрием тая цивилизация, що да не е така, от добрата стара човешка глупост. По времето на Несбит малките човеченца са били хладнокръвни, любознателни и несвенящи се да ликвидират някое и друго човешко, животинско или драконовско чедо, което ни води до другия основен герой на малката колекция чудатости, освен непълнолетните бъдещи серийни убийци на фронта на първата световна, а именно – драконидните гущери, интелигентни, злобни и винаги много гладни създания, Смогове без купчини злато, което май ги ядосва още повече.

Един много разстроен от изгубеното време и побелелите мустаци дракон ще пази клета принцеса в магьосан замък, построен от изключетелно киселия ѝ баща, така и не успял да приеме факта, че детето му не може да пикае право, което между другото е възможно, повтарям – жените можем да пишкаме почти прави, в лек клек и с особена позиция на бедрата с цел да останем чисти и невинни под угрозата на златния дъжд, за справки – един филм с домашно казино и домашни родени убийци ще ви го разкаже и покаже по-добре. Друг полу-механичен дракон ще живее под клета работилница, незнайно как поръждясал в тъжното британско време, и измамен десетки пъти от не особено злите млади надежди на градчето, успяващи в крайна сметка да превърнат гущера в котка – трансмутацията е известно забавление ала викториана, та очаквано и приятно за почтитателите на лекия стиймпънк.

Потомците на свети Георги пък ще се изправят пред темпорално зависим откъм размери дракон, дето най си пада по глутници хрътковидни хипопотами и конести слонове, и особено към отегчителните им стопани с досаден характер; негов братовчед ще е обгрижван на северния полюс, тук пространствено лесно достъпен от някога слънчевите английски провинции, от орди тюленокожи джуджета, чиито най-големи врагове са хищните полярни молци, а времето бива контролирано от две смели хлапета, дето освен, че събуждат разни светии и уморяват цяла цивилизация иноземни нападатели, ами и превръщат Англия в голяма и малко запушена мивка, която така и не се е оттекла съвсем до сега.

Към това прибавете и един прелетен зъл драконид, озовал се в земи, където зайците са колкото небостъргачи, а жирафите са малки мишки, плюс още един острозъб вредител, който успява да се измъкне от магьосническа книга, и да развие бърз вкус към членове на парламента и военни командири (де такъв късмет при нас), плюс едно глуповато семейство змейове и техния братовчед базилиска, заради които едно будно британче ще си изяде оливъртуистовски бой с пръчки, и то просто защото повдига въпроса около самото им съществувание.

С две думи – изключително странни, забавни по леко ноарен начин истории, поглеждащи върху великите вариации на динозаврите откъм тяхната най-лоша и злокобна страна, лишена от доброволно споделяна мъдрост, копнеж за любов или каквито и да било човешки топли емоции, заменени обикновено от глад, киселящина, и още малко или много глад. Та, ако сте от почитателите на люспестите красавци – тези истории може би не са най-добрия ви избор, но ако си падате по уиърд истории, младежки, леко стиймпънк, леко абсурдистко фентъзи а-ла викториана  – то Книгата с драконите може да се окаже интересно откритие. Аз съм от последните, да се знае.

Джеймс и гигантската праскова

Роалд Дал

За мен винаги Роалд Дал е бил малко твърде особен писател, че да бъде с лека ръка наречен детски или любим на толкова много поколения, както обичат да се изразяват масово разбираемо, но поразително неточно, по разни предавания, сайтове и каквато там друга масова медия, запазила сантиментър място за култура, си изберете. Смъртта твърде леко стъпва из писанията Далови, и с някак твърде ведра усмивка отнема с голямата коса както лошите на финала, така и добрите, обичайно съвсем в началото. Първи падат принципно родителите, защото явно интересни детски образи могат да са само сираците, и то по възможност кръглите, попаднали при крайно зли роднини или съвсем непознати хора, и познали висини във страданието, за да си заслужат трошиците магически прах в живота си. Което си е малко спорна сделка.

И тук правилото за бум-бам-няма тати-няма мама влиза в сила, и милото хлапе Джеймс става пожизнен роб на двете си лели, гротескно съвпадащи почти по всяка описателна точка с поизгнила хелоунска тиква и поразмъкната сламена метла. И те са зли, о, колко са зли, и понякога си пеят. Или поне римуват. Въобще в тази книжка пеенето е на по-голяма почит дори от хобитската епопея. Отнякъде обаче се появява странен непознат с дъх на полузабравен в хладилника труп, и предлага малки живи магически хапченца, ама този път без ясна цветова категоризация и без врещене в лицето „Ти си избрания“. Не, тук няма да спасяваме света, а само едно малко тъжно момченце. И спасителката, ама не в ръжта, ще е една гигантска праскова, която ще го оттърве от всички излишни роднини, и ще го събере с приятели, които са пълноценни вредители, гадове и практически гигантски насекоми, от мисълта за които всяко нормално дете ще се напикава с десетилетия.

Но нашето малко страдалче Джеймс е готово да приеме всяка подадена ръка…лапа…хитинов крайник…каквото там имат калинките, и така се почва одисея в морето, в небето, до насред широко скроения Ню Йорк, където и огромен плод, от който тече непозната лепкава субстанция, ще има своя шанс за американска мечта. Включително и дебелишките паразитни форми на живот, очевидна рода на Спайдърмен, Антмен, Роучмен и всякакъв Насекомомен, живеещи из него, също получават своя шанс за добър брак, хубава работа и къща в предградията. Ако питате къде е смисъла – няма такъв. Има песни. И е някак забавно, дори като пропускаш всичко в мерена реч. След Вещиците дори една гигантска праскова за масово унищожение не може да ме впечатли, и толкова.

Мемоарите на татко Мумин

154386_b

Това мумините са прекрасни същества – странни, едно с друго не си приличат, а всъщност са си едно добре функциониращо семейство от ексцентрици с мили сърца, и огромна слабост към кафето, кашата и палачинките, консумирани в уютен дом, пред камината, разказвайки си невероятни истории за навярно неслучили се времена. Мой тип „хора“, ако и това понятие тук да трябва да се възприеме доста широко, откъдето и да ги погледнеш; и съвършени хюга обекти, а какво е хюга ще ви разкажа някой друг път, но и то е много, много хубаво. Една красива, незлоблива карикатура на общество така далечно от балканския ни натюрел, и все пак близко до чисто човешката ни страна на умерено социални и предпочитащи топлите удоволствия умни животни, ако естествено сме положили някаква усилия да развием тази си страна, нали.

Можете да възприемете историите на Туве като обикновени приказки, но ако наистина ви се чете нежна философска литература за недостатъците на човешката душевност и тяхното наистина непреодолимо очарование, тиха незлобливост и практическа ненараняемост в проявлението си, както и за постижимата неопетнимост от пошлостта на страха и низостта на липсата на какъвто и да е вариант на душевност; то светът на мумините е вашето специално място. Можете да медитирате в гората, да съзерцавате потока, да броите морските вълни, но винаги с чаша топло, силно кафе и няколко филии с мармалад, ако случайно някъде мине нечие ръмжащо от глад стомахче, чийто приятелски настроен носител би могъл да ви разкаже най-добрата история за деня. Защото уютът се случва първо в думите, и след това навсякъде другаде около нас.

Самата история на мемоарите на татко Мумин започва с най-яркия хорър момент в живота на всяка обвързана жена, а именно мъжът ѝ е болен от изключително не-опасната форма на сополива настинка, която както знаем е способна да извади и най-добре скрития претендент за титлата Супер мърморан на годината и от най-големия ни домашен мъжага. Мама Муминка предчувства разрязаващата е буря от необосновани искания, тръшкане и хленчене, които се задават на хоризонта с всеки напиращ сопол, и дава идеята прекрасният татко Мумин да вземе да напише мемоарите на своя така красив, вълнуващ и изпъстрен с приключения живот. Гордият егоцентрик муминтрол няма как да откаже на това предложение за щедро разпусната логорея, и се понасяме на вълните на една никак не-тъжна, и съвсем драматична (добре де, съвсем комична си е, но не му казвайте на горкия Мумин) легенда за изоставени мумински принцове, зловещи сиропиталища, боядисано само в кафяво, голямоноса хемулка, любопитни мюмли, изпълнени с копнеж хатифнати и почитателите на тихи игри, но вечно хапещи клекохапи. Има и призраци, крале, бури и огромни същества, които все искат да седнат върху татко Мумин.

Можете да прочетете Мемоарите като една изключително забавна история за израстването, пътешествията, отговорностите и обичайните щуротии на хлапетата в безгрижието на лятното детство. Със сигурност ще се идентифицирате като някой от образите, и ще познаете там и своите приятели, близки и въобще всички важни по хубав начин същества в живота ви. И ще разберете малко от северното спокойствие, което не бива да се бърка с липса на приключенски дух или несъществуващ механизъм за мечти и копнежи. Всичко е в едно великолепно равновесие на духа, постигнато по силата на споделената топлота, разбирането към нуждата от лично пространство на другия и вътрешното равновесие на уютното щастие. Това е хюга. И е мястото, където живеят душите. Туве ги е разбирала тези неща.

 

Легендата за Мина, магиите и едно порастване

15181530_1356523207745598_5400273758212110341_n 190998_b 198340_b

За едно приключение в книги, пътуване в мисли и пристигане за началото на едно ново и още по-вълнуващо пътешествие – за Мина и магията на едно малко момиченце да вдъхне фантазия и желание за различност у попорасналата си приятелка от едно друго измерение. В няколко детски книги понякога спи повече мъдрост, отколкото в цели библиотеки заглавия за самоусъвършенстване на възрастни, когато са написани с обич и истинска топлота. За боярата, долната земя и израстването:

http://trubadurs.com/2017/02/02/mina-i-magiyata-na-edno-porastvane-revyu-20170202/

Писма от Дядо Коледа

Дж Р Р Толкин

pismaotdqdokoleda3

Най-красивият празник, най-топлият празник, най-семейният празник. Коледа. Не за всички, не от сърце, не винаги. Но някога, понякога, този ден е бил тъй вълшебен, смислен и да, пълен с подаръци, но и с обич, и уют, и онази атмосфера, която в днешно време по-скоро може само да се изиграе във филм. Децата са сядали още от лятото да пишат своите писма до дядо Коледа, не просто изпълнени със списък желания, а описващи тях, и деня им, и добрините, които са сторили, или поне, ех, опитали са се да сторят. Поне така е било с децата на гранд мастера на фентъзи жанра Толкин. В продължение на повече от 20 години Дядо Коледа прави немислимото – пише обратно на своите малки почитатели, разказвайки им за своя живот, естествено изпълнен с приключения, смях и битки, сякаш вдъхновили онази епичната в Шлемово усое. А когато коледния дух и Толкин се съюзят не очаквайте нещо по-малко от легендарност.

Книжката в ръцете ви е истинско произведение на изкуството с белоснежната си луксозна хартия, твърдите корици и пълноцветните илюстрации от самия Толкин, разказващи както за забавните моменти от живота на Северния полюс, така и споделящи ни фантастичните писма и пликове, украсявани очевидно със седмици с цялата обич на гениален човек с творческия потенциал на божество, искащ да зарадва децата си с това, което може най-добре – да думосъздава и то по удивително красив начин. Някои писма са дълги и разказват истински фантасмагорични и комични епики в миниатюрен размер, запознавайки ни с Полярния мечок, гоблините, елфите, снежните деца, пингвините, тюлените и кой ли още не, пристигнал за големия коледен купон, траещ в далечните зимни земи по цяла година. Други са някак смущаващо къси, тревожно питащи ни какво ли се е случило тази година, че няма време за шеги и закачки. Но винаги има много любов, дори и в едно изречение повече, отколкото в цяло томче лирика на някои псевдо поети.

В крайна сметка обаче децата порастват, забравят да сложат чорапчетата си, не пишат вече писма, вярата малко по малко се топи. За това помага и една война, която изпразва складовете на Дядо Коледа, убива куриерите му и мести неговите най-верни клиенти далеч от топлите им домове с коледни камини. И всички свършва в един момент, въглените в нощния огън догарят, коминът е пуст, по покрива не се чува трополене на копита. Но, както пише в едно от последните си писма, той не забравя за нас, дори и ние да забравим за него. След последната страница изведнъж осъзнаваме защо няма повече, и как едно така желано порастване е убило вероятно последната действаща магия в света ни…

И сълзите неусетно ни задавят, а думите „аз все още вярвам в теб, Дядо Коледа“ някак сами излизат от отдавна съзрялото дете, скрило се умело дълбоко в нас. Магията може би е все още жива, и поне една книга успява да разгори мъничкото пламъче на надеждата в абсолютната щедрост и топлота дори за няколко часа време. А може и за повече. Стига само да вярваме, може и тайно, може и само насаме, но кажете си поне тази Коледа тихичко под мустак „Аз вярвам в теб“, и кой знае, може би чудесата да са все още възможни за сърцата, способни поне да мечтаят за доброта. Най-топлата книга за сезона, за годината, за тази част от живота ви. Препрочитането ѝ лекува и най-големите песимисти, или поне им подарява по една искрена усмивка. А това не е никак малко, никак малко, повярвайте ми. 

Араминта Спуки

Анджи Сейдж

sage-araminta-2

Каквото и да ви говорят, Хелоуин е празник за децата, не за кървави хорърчета с летящи като весели снежинки карантийки на пъпчиви тийнове, не за извънредно активиране на захарен колапс, не за аматьорско викане на Сатаната с помощта на кокоша кръв, изцедена от сурово пиле от хладилната витрина на супермаркета. Това е времето на малчуганите, които трябва да преодолят страховете си, да отдадат почит на отвъдното и нереалното, и принудят възрастните да се нахилят за една вечер повече, отколкото за цялата изминала година, щом в краката им се завърти четиригодишен фърфалак с чаршафче на меченца, настояващ, че е зъл призрак, или някоя девойчица, забравила за момент момчетата и фейсбука, и представяща най-актуалния косплей на супер готина филмова героиня, който си заслужава адмирациите и някой и друг бонбон.

Но ако сте от киселите патриоти, дето си падат по тричане, колене на свинки и хващане на двустранна пневмония в заледени отходни рекички – моля, не отваряйте вратите, псувайте през ключалките или даже залейте веселящите се тролчета с някой и друг леген вода. Ама ако сте от читавите хорица, които все някъде сте се покрили с чаша топло нискомаслено какао и дебеличка книга, и нямате против езическите ритуали на Самхейн, ви предлагам една малка и изключително лека поредица, която е изключително страшновата, ама по детски, където призраците са ти другарчета, Дракула ти е кротък чичо, плетящ грозни шалове и развиващ био земеделие с батманско гуано, а наематели в дома ти са шайка магьосници с не малки способности да раздерат материята на вселената.

Араминта Спуки е интровертно бледо хлапе, загубило родителите си при неясни обстоятелства, и съжителстващо с най-нормалната и здравомислеща леля на света, и още двеста абсолютно не-нормални и хич не мислещи същества по бредбъриански, които се мотаят из килерите, подземията, таваните и всички онези крийпи местенца, в които последното, което искаш да чуеш е Буууу. И като всяко самотно дете, и нашата Ари е много интелигентно откъм интелектуални способности и съвсем босо в емоционалната част, но съзрява бавнично към бъдещето си на братовчедка от семейството на онзи сладур Смърт, с цялото главознание, хладнокръвност и неспособност да бъде стресната от бу-кащи неща изпод леглото.

В живота на малката ни прото-вещица винаги нахлуват все забавности от типа на призраци – симпатяги, празни доспехи с чувство за достойнство, разглезени подрастващи вампири, танцуващи жабоци и някое и друго псевдо чудовище, което накрая ще се окаже първо другарче в игрите. А това са слънчево – зловещичките истории, най-достойни да бъде прочетени заедно с хитро гледащите наследници под топлата завивка, и не се опитвайте да се измъкнете от задължителното озвучаване – трябва да скърцате, тропкате, съскате и бълбукате, защото само така се усеща по хубав начин страшното, докато си нагушен на топличко и сигурно в леглото. Честит ви Хелоун, четящи уникалничета 🙂