Мемоарите на татко Мумин

154386_b

Това мумините са прекрасни същества – странни, едно с друго не си приличат, а всъщност са си едно добре функциониращо семейство от ексцентрици с мили сърца, и огромна слабост към кафето, кашата и палачинките, консумирани в уютен дом, пред камината, разказвайки си невероятни истории за навярно неслучили се времена. Мой тип „хора“, ако и това понятие тук да трябва да се възприеме доста широко, откъдето и да ги погледнеш; и съвършени хюга обекти, а какво е хюга ще ви разкажа някой друг път, но и то е много, много хубаво. Една красива, незлоблива карикатура на общество така далечно от балканския ни натюрел, и все пак близко до чисто човешката ни страна на умерено социални и предпочитащи топлите удоволствия умни животни, ако естествено сме положили някаква усилия да развием тази си страна, нали.

Можете да възприемете историите на Туве като обикновени приказки, но ако наистина ви се чете нежна философска литература за недостатъците на човешката душевност и тяхното наистина непреодолимо очарование, тиха незлобливост и практическа ненараняемост в проявлението си, както и за постижимата неопетнимост от пошлостта на страха и низостта на липсата на какъвто и да е вариант на душевност; то светът на мумините е вашето специално място. Можете да медитирате в гората, да съзерцавате потока, да броите морските вълни, но винаги с чаша топло, силно кафе и няколко филии с мармалад, ако случайно някъде мине нечие ръмжащо от глад стомахче, чийто приятелски настроен носител би могъл да ви разкаже най-добрата история за деня. Защото уютът се случва първо в думите, и след това навсякъде другаде около нас.

Самата история на мемоарите на татко Мумин започва с най-яркия хорър момент в живота на всяка обвързана жена, а именно мъжът ѝ е болен от изключително не-опасната форма на сополива настинка, която както знаем е способна да извади и най-добре скрития претендент за титлата Супер мърморан на годината и от най-големия ни домашен мъжага. Мама Муминка предчувства разрязаващата е буря от необосновани искания, тръшкане и хленчене, които се задават на хоризонта с всеки напиращ сопол, и дава идеята прекрасният татко Мумин да вземе да напише мемоарите на своя така красив, вълнуващ и изпъстрен с приключения живот. Гордият егоцентрик муминтрол няма как да откаже на това предложение за щедро разпусната логорея, и се понасяме на вълните на една никак не-тъжна, и съвсем драматична (добре де, съвсем комична си е, но не му казвайте на горкия Мумин) легенда за изоставени мумински принцове, зловещи сиропиталища, боядисано само в кафяво, голямоноса хемулка, любопитни мюмли, изпълнени с копнеж хатифнати и почитателите на тихи игри, но вечно хапещи клекохапи. Има и призраци, крале, бури и огромни същества, които все искат да седнат върху татко Мумин.

Можете да прочетете Мемоарите като една изключително забавна история за израстването, пътешествията, отговорностите и обичайните щуротии на хлапетата в безгрижието на лятното детство. Със сигурност ще се идентифицирате като някой от образите, и ще познаете там и своите приятели, близки и въобще всички важни по хубав начин същества в живота ви. И ще разберете малко от северното спокойствие, което не бива да се бърка с липса на приключенски дух или несъществуващ механизъм за мечти и копнежи. Всичко е в едно великолепно равновесие на духа, постигнато по силата на споделената топлота, разбирането към нуждата от лично пространство на другия и вътрешното равновесие на уютното щастие. Това е хюга. И е мястото, където живеят душите. Туве ги е разбирала тези неща.

 

Легендата за Мина, магиите и едно порастване

15181530_1356523207745598_5400273758212110341_n 190998_b 198340_b

За едно приключение в книги, пътуване в мисли и пристигане за началото на едно ново и още по-вълнуващо пътешествие – за Мина и магията на едно малко момиченце да вдъхне фантазия и желание за различност у попорасналата си приятелка от едно друго измерение. В няколко детски книги понякога спи повече мъдрост, отколкото в цели библиотеки заглавия за самоусъвършенстване на възрастни, когато са написани с обич и истинска топлота. За боярата, долната земя и израстването:

http://trubadurs.com/2017/02/02/mina-i-magiyata-na-edno-porastvane-revyu-20170202/

Писма от Дядо Коледа

Дж Р Р Толкин

pismaotdqdokoleda3

Най-красивият празник, най-топлият празник, най-семейният празник. Коледа. Не за всички, не от сърце, не винаги. Но някога, понякога, този ден е бил тъй вълшебен, смислен и да, пълен с подаръци, но и с обич, и уют, и онази атмосфера, която в днешно време по-скоро може само да се изиграе във филм. Децата са сядали още от лятото да пишат своите писма до дядо Коледа, не просто изпълнени със списък желания, а описващи тях, и деня им, и добрините, които са сторили, или поне, ех, опитали са се да сторят. Поне така е било с децата на гранд мастера на фентъзи жанра Толкин. В продължение на повече от 20 години Дядо Коледа прави немислимото – пише обратно на своите малки почитатели, разказвайки им за своя живот, естествено изпълнен с приключения, смях и битки, сякаш вдъхновили онази епичната в Шлемово усое. А когато коледния дух и Толкин се съюзят не очаквайте нещо по-малко от легендарност.

Книжката в ръцете ви е истинско произведение на изкуството с белоснежната си луксозна хартия, твърдите корици и пълноцветните илюстрации от самия Толкин, разказващи както за забавните моменти от живота на Северния полюс, така и споделящи ни фантастичните писма и пликове, украсявани очевидно със седмици с цялата обич на гениален човек с творческия потенциал на божество, искащ да зарадва децата си с това, което може най-добре – да думосъздава и то по удивително красив начин. Някои писма са дълги и разказват истински фантасмагорични и комични епики в миниатюрен размер, запознавайки ни с Полярния мечок, гоблините, елфите, снежните деца, пингвините, тюлените и кой ли още не, пристигнал за големия коледен купон, траещ в далечните зимни земи по цяла година. Други са някак смущаващо къси, тревожно питащи ни какво ли се е случило тази година, че няма време за шеги и закачки. Но винаги има много любов, дори и в едно изречение повече, отколкото в цяло томче лирика на някои псевдо поети.

В крайна сметка обаче децата порастват, забравят да сложат чорапчетата си, не пишат вече писма, вярата малко по малко се топи. За това помага и една война, която изпразва складовете на Дядо Коледа, убива куриерите му и мести неговите най-верни клиенти далеч от топлите им домове с коледни камини. И всички свършва в един момент, въглените в нощния огън догарят, коминът е пуст, по покрива не се чува трополене на копита. Но, както пише в едно от последните си писма, той не забравя за нас, дори и ние да забравим за него. След последната страница изведнъж осъзнаваме защо няма повече, и как едно така желано порастване е убило вероятно последната действаща магия в света ни…

И сълзите неусетно ни задавят, а думите „аз все още вярвам в теб, Дядо Коледа“ някак сами излизат от отдавна съзрялото дете, скрило се умело дълбоко в нас. Магията може би е все още жива, и поне една книга успява да разгори мъничкото пламъче на надеждата в абсолютната щедрост и топлота дори за няколко часа време. А може и за повече. Стига само да вярваме, може и тайно, може и само насаме, но кажете си поне тази Коледа тихичко под мустак „Аз вярвам в теб“, и кой знае, може би чудесата да са все още възможни за сърцата, способни поне да мечтаят за доброта. Най-топлата книга за сезона, за годината, за тази част от живота ви. Препрочитането ѝ лекува и най-големите песимисти, или поне им подарява по една искрена усмивка. А това не е никак малко, никак малко, повярвайте ми. 

Араминта Спуки

Анджи Сейдж

sage-araminta-2

Каквото и да ви говорят, Хелоуин е празник за децата, не за кървави хорърчета с летящи като весели снежинки карантийки на пъпчиви тийнове, не за извънредно активиране на захарен колапс, не за аматьорско викане на Сатаната с помощта на кокоша кръв, изцедена от сурово пиле от хладилната витрина на супермаркета. Това е времето на малчуганите, които трябва да преодолят страховете си, да отдадат почит на отвъдното и нереалното, и принудят възрастните да се нахилят за една вечер повече, отколкото за цялата изминала година, щом в краката им се завърти четиригодишен фърфалак с чаршафче на меченца, настояващ, че е зъл призрак, или някоя девойчица, забравила за момент момчетата и фейсбука, и представяща най-актуалния косплей на супер готина филмова героиня, който си заслужава адмирациите и някой и друг бонбон.

Но ако сте от киселите патриоти, дето си падат по тричане, колене на свинки и хващане на двустранна пневмония в заледени отходни рекички – моля, не отваряйте вратите, псувайте през ключалките или даже залейте веселящите се тролчета с някой и друг леген вода. Ама ако сте от читавите хорица, които все някъде сте се покрили с чаша топло нискомаслено какао и дебеличка книга, и нямате против езическите ритуали на Самхейн, ви предлагам една малка и изключително лека поредица, която е изключително страшновата, ама по детски, където призраците са ти другарчета, Дракула ти е кротък чичо, плетящ грозни шалове и развиващ био земеделие с батманско гуано, а наематели в дома ти са шайка магьосници с не малки способности да раздерат материята на вселената.

Араминта Спуки е интровертно бледо хлапе, загубило родителите си при неясни обстоятелства, и съжителстващо с най-нормалната и здравомислеща леля на света, и още двеста абсолютно не-нормални и хич не мислещи същества по бредбъриански, които се мотаят из килерите, подземията, таваните и всички онези крийпи местенца, в които последното, което искаш да чуеш е Буууу. И като всяко самотно дете, и нашата Ари е много интелигентно откъм интелектуални способности и съвсем босо в емоционалната част, но съзрява бавнично към бъдещето си на братовчедка от семейството на онзи сладур Смърт, с цялото главознание, хладнокръвност и неспособност да бъде стресната от бу-кащи неща изпод леглото.

В живота на малката ни прото-вещица винаги нахлуват все забавности от типа на призраци – симпатяги, празни доспехи с чувство за достойнство, разглезени подрастващи вампири, танцуващи жабоци и някое и друго псевдо чудовище, което накрая ще се окаже първо другарче в игрите. А това са слънчево – зловещичките истории, най-достойни да бъде прочетени заедно с хитро гледащите наследници под топлата завивка, и не се опитвайте да се измъкнете от задължителното озвучаване – трябва да скърцате, тропкате, съскате и бълбукате, защото само така се усеща по хубав начин страшното, докато си нагушен на топличко и сигурно в леглото. Честит ви Хелоун, четящи уникалничета 🙂

Невидимото дете

Туве Янсон

mid_1

Ще направя едно страшно признание – не помня дали някога съм чела Туве Янсон преди. Сигурно се е случвало, може даже да е било от някой от списъците за лятно четене, които аз изпълвах и преизпълвах с детски плам да погълна възможно най-много истории за максимално кратко време, и да порасна, да порасна… Защото винаги съм в била в плен на онова тъжно объркване, че само възрастните могат да бъдат щастливи. Ех, ако само знаех, че чистото щастие е било едно лято, пълно с книжки и синьо небе. Но за Туве да ви разкажа.

Оказа се, че странната творческа финландка с противоречив личен живот, е поредното доказателство за вездесъщото правило, че там някъде на север се раждат най-красивите умове, таящи в гънките си мъдрост от самата майка Нощ. Един приказен свят, населен с непознато и страшно, и много близко и топло. Истинските вътрешни азове на една група приятели, се събират в компанията на муминтроли, филифьонки, мюмли и още куп странно звучащи наименования на уникални и чисти характери, живеещи отделените им дни на този свят по най-топлия и умерен в добротата си начин, който вероятно е технически възможен.

Една малка колекция от приказки , а всъщност чисти притчи, но не библейски, или букайски, или да не дава никое живо или мъртво божество – коелювски, ами от онези велики истории, които трябва да се нашепват на малките наследници, вдъхвайки си взаимно надежда, че утрешният ден пази в себе си едни по-смислени и неизлишни хора от настоящите. За страхуващите се от преломната съдба, опитващи да запазят своя малък свят под формата на безмислени вещи; за вечно мечтаещите промяна и приключения, но неспособни да оценят мекотата на погледа на най-близките, завиващи ги в студената нощ с нежност и топла усмивка; за търсещите самотата и времето насаме, но не виждащи как капките социалност само подслаждат чашата какао пред камината на усамотението на интровертността. За финските души, и фините души, които се срещат рядко, но все пак се срещат и по нашите твърде ниски в земността си ширини.

С Туве започваме едно приключение, в което ще търся въпросите на планината от отговори, които съм събрала под съкровището си от размисли и себеанализ. Защото понякога само едно 42 не решава всичко в тази малка вселена, а се нуждаем и от един мумин да казва на вътрешните ни дракони, че ще ни изчака да пораснем, за да го обикнем и заедно ще ходим на плажа; от една мюмла, която ще ни разказва страшни истории, и ще ни кара да забравяме страховете си в предизвикателен смях, и поне един тутоон, който ще смущава моментите на рафинирана самота с есенция гръм и екстровертен трясък. Всичко е в баланса на душата, и в смелостта да вземем това, което искаме, и да поемем отговорността от решението си, и да не се страхуваме от нещата около и вътре в нас. Прекрасни житейски уроци, галещи те нежно по косата и гушващи те с мека муцунка, полегнали удобно върху въртопа от съмнения и недоволства, усмирявайки го до една усмивка. Ех, Туве, дали само сред неописуем студ се раждат най-топлите сърца…

Доктор Проктор и големия банков обир

Ю Несбьо

200713_b

Ю продължава да мачка в детския свят, като ме хваща сериозно страх какви ги сипе върху възрастните, тъй като подрастващите никак не са пощадени откъм трупове, побоища, чудовищни анаконди и реална опасност за живота на невръстни хлапета, които се измъкват на един косъм невъзможност от напълно сигурна смърт.

Доктор Проктор, Лисе и Бюле се отправят на тайна мисия, подкрепени от малоумни тайни агенти в стил Мистър Бийн, която ги отвежда в добрия стар Лондон, и ги сблъсква с банда безскрупулни обирджии, обичащи да произвеждат пармезан като нарязват петичките на жертвите си с наострени карти за игра. И после и останалата част от горкия човечец отива на дреб, и не е ясно кой го яде, но със сигурност ще е нещо за онези кулинарни варвари италианците. Но въпреки гурме наклонностите на престъпния свят, майката в семейството татуирани дебеланковци е същинския тартор и хич не я бива в кухнята, ако и да се вдъхновява от Ханибал Лектър, никога няма да стигне таланта му в обработка на човешките наситени мазнини.

Изключително динамично приключение, със страхотно черно като безлунна нощ чувство за хумор, невероятно адаптивни и радващи в своята приказна уникалност главни герои, и онова невероятно нордическо атмосферично чудо, което прави разликата между почти бездушното хамериканско книжно производство на конвейр, и оригиналното фантастично-фентъзийно-откачено нещо, което братята викинги произвеждат в топлите си хижички насред диви бури някъде в пустошта. Да, да, вероятно човекът си пише в свръх модерен апартамент, обзаведен от Икеа, но нека си представя малко по-мистична творческа атмосфера, пък.

Ако търсите наистина чудесно и изпипано в шантавостта си четиво не само за децата си, но и за самите вас – доктор Проктор ви доставя нещо като сюрреалистичен хорър, весел трилър, хухавелска приказка за възрастни и умни деца в едно, което е като огромна бисквитена торта с ягодов крем като от едно време за ума. Нямам достатъчно крайници да вдигна за подстрекаване на незабавната покупка на Несбьо, но си представете, че го правя, като едновременно с това вея помпони, скачам на един крак и пея Марсилезата, щото защо не. Децата, израсли със това северно чувство за хумор ще станат най-прекрасните, мислещи и забавни възрастни. Инвестирайте в шашавоста 🙂

Дракони в порутения замък

Тери Пратчет

193723_b

Какви ли мисли се раждат в главата на младия кандидат – гений Тери, когато странните малки човеченца от Диска, готови да правят огромни магарии на вселенско ниво, са все още проблясъци в зародиш? Сега е възможно да открием тайната на приказните думосъздателски сили, и най-вече да разберем, че се пораждат основно на три локации – в килима, някъде из заспалата английска провинция, и на следобеден чай с любезните дракони, мечтаещи си за вани с балончета. Ако не ги знаете тези вълшебни места – откажете се търсите Света на Диска наяве.

Килимените хора, преди да се обединят в страхотен приключенски роман, който аз лично съм изживявала многократно в детството си, проследявайки шарките на уж персийкото чудо на пода, и представяйки си бавни кервани, жестоки битки и приказни дворци, пазещи тъжни принцеси; са просто сбор от комични разкази за миниатюрни създанийца с неясен биологичен произход. Е, чичо Тери си ги представя и като племена от всяко кътче на земята, обединени под знаменателя на обожествяването на Гигантските трохи, пращани от безмълвния бог, Големите кръгчета злато, изчезващи за нощ, и Огромните бедствия под формата на Злата клечка кибрит и Смъртоносната мега капка вода. Как се пътува по вълните на паркета, какво ви чака в дълбините на килима под вътъка, и какви чудеса се крият на фантастичната височина от половин метър на връх Крак от маса – всичко това и още много се е зародило вероятно надраскано на гърба на някоя салфетка, а накрая е завършило като внушителна по мащабите си история, която силно препоръчвам на всеки прохождащ пратчетолог. Но началото е винаги важно.

Градчетата в графство Коравчакъл също крият неизчерпаем репертоар от невъзможно забавни истории, в които няма нищо магическо, като изключим разбира се някое и друго пътуване из времето с междуградския автобус или събуждането на древно чудовище, спящо от векове в градската локва, наречена любезно езерце с лилии. Кротките британци са ви приготвили съзтезание за слепи танци сред яйца, среща на чай с Дядо Коледа в новото му амплоа като градинар и вечен пенсионер, както и надпревара с всякакви по зареждане автомобили, които в крайна сметка стават на димяща купчинка метал, защото на никой не му пука за крайния резултат, щом е вече време за краставичени сандвичи.

А най-добри са абсурдистките приказки за хипер-супер-дупер скучни принцове; магьосници, които изпълняват по две и половина желания; околосветски пътешествия с такси в търсене на фотогеничното Йети; дългогодишното приключение на убиеца на пепелянки Херкулес, изминал дъхоспиращите сто метра за целия си костенурчов живот; подсмърчащи зли хърколаци и благовъзпитани дракони с влечение към телесната хигиена. Ако ме питате – Пратчет трябва да се изучава в училище, наред с Джани Родари и Астрид Линдгрен, защото той е един от правилните автори за всяко дете, който със сигурност ще съумее да отвори отнази тайна вратичка в детското съзнание към безграничения източник на въображение, който ни поддържа в най-реалистично сивите дни. Или поне призовавам родителите да поправят грешката на общественото образование, и пъхнат поне една пратчетка из вещите на наследника им, след което могат радостно да обират плодовете на интелигентния сарказъм и адаптивността към най-шантави ситуации. You are welcome 🙂