Барбароните

Всички „младежи“ позадминали трийсетте няма как да не помним една сладка поредица детски книжки за странни яйцевидни същества в цветовете на дъгата, които ако ме питате със сегашния ми акъл, ще ви заявя, че са си били истинския символ на едно европейско, разнолико, разноцветно и разнопосочно в интереси, а вероятно и в ориентация, ако погледнем нещата от днешния контекст, семейство; плюс доста начална идея за хипстърия за деца, и не на последно място – урок по класическо френско безупречно възпитание. Та това си е било едно изключително симпатично западно облъчване, някак преминало през процепите на желязната стена, и успяло да вдъхнови не едно малко мозъче с български гръбнак да си пожелае спокойствието на природата, уюта на създадения с две ръце дом, далече от сивата цивилизация, и семейното щастие и разбирателство в една огромна фамилия от очевидно извънземни нашественици.

И ето я добрата новина – вече имаме удоволствието да четем пълната колекция от приключенията на вълшебните гуменовидни същества, способни да се преобразяват в практически всичко, в прекрасни малки издания на едни от най-добрите приятели на четящите фърфалаци и техните родители – Фют, които и мен едно време ме научиха как се пише баобаб и разни отдавна забравени към момента, но доста впечатляващи преди години любопитни факти, с които можеш да се заявиш пред кварталната тайфа като най-интелигентното нърдче, в едноименното им списание, отдавна неиздавано доколкото знам. Както познатите ни случки на любимите ни барбарони, така и няколко съвсем незнайни истории – всичко вече е достъпно, и изкушението сами да се заровите до колене в планината шарени детски спомени е почти непреодолимо. Но пък няма и нужда да бягате от добрата сантименталност.

Как се раждат барбароните, как се влюбват, как си правят деца, как си градят домове, къде ходят на почивка, кои са извънземните им роднини, как го разбират това свободното обучение, как се помага на природата, на животните, на баланса в живота, как се забавляват по празници, как се справят с домашните дрязги, нормални за едно големичко семейство – всичко това ви чака пъстро и усмихнато, готово да даде първите уроци по толерантност, търпение и доброта на който има сърце и очи да ги слуша. Нещо повече от спомен, нещо много по-голямо от урок, и нещо далеч по-страхотно от инфантилно забавление – муминтроли и барбарони по целия свят – обединявайте се! 🙂

Advertisements

Цилиндърът на магьосника

Туве Янсон

Аз съм от рожденничките в края на август, което знаете е много особено време от годината през по-голямата част от живота ви – хем е още лято, хем е в края си, хем след някоя и друга седмица се почва училището, или официално свършва сезонът на отпуските, според това на колко години сте, и е едно горчиво-сладко очакването на онзи прекрасен ден, когато обикновено се зариваш под купчина подаръци и гигантска торта, и цялото внимание и обич са само, само за теб. Е, това е идеята, не действителността. С годините този ден става все по- самотен и специален само за рожденника, който ако не се погрижи за това нещо да му се случи във времето на първите пожълтели листа, друг няма да е до него да позаглуши тъжното шептене на настъпващата есенна меланхолия. А за четящите хора най-доброто спасение от осъзнаването на брояча на дните си остава книгата. Ето едно приказно предложение за събратята и сестрите ми, които имат странния шанс да са странали пленници на живота си в края на август.

С муминтролите като малка така и не се разбрах, разказвала съм. Трябваха ми повече от три десетилетия, за да разбера какво ми говорят и на какво във мен говорят. И ето ме в тихата гора, в прекрасното скандинавско лято, когато непрекъснато разширяващото се с всякакви пришълци от практически непроизносими като имена видове, освен за навикналите на северно шушкане, муминско семейство прекарва своя слънчев сезон заедно в приключения, спокойни вечери, прелестни излети, пътешествия и онова специално време, което идва само пред огъня, когато до теб са всички, които обичаш. А ако някой го няма, то мисълта за него е току до теб, превръщайки копнежа, почти непоносим за преглъщане, в очакване, което поне си има почти ясен край.

Топлотата и уюта от всяка хюга дума на Туве превземат всички сетива на читателя, връщат го в детството, в моментите на безкрайното хайманосване из села или градове, преоткривайки отдавна забравени от възрастните местенца, където винаги чакат ако не чудеса и невероятности, то поне някоя достатъчно дълбока локва с попови лъжички или странна пещера, пълна с вълнуващи боклуци, които да активират въображението на всяко себеуважаващо се дете, дето може да прекара целия си живот на сладолед, мекици и палачинки, ако някой го попита, де. Дали ще се появи в пейзажа зъл магьосник, който може да бъде разтопен вътрешно само от мъничко доброта, или ще дойде от нищото злокобна ледена сила, която просто иска да има нещичко само свое, а може би ще се озовете на остров със странни и опасни същества, които просто дирят смисъл в живота си – мумините са тук и ще ви разкажат за своето най-вълнуващо лято, и ще изслушат как е било и вашето, и то с интерес.

Защото приключенията на горещите дни и топлите нощи трябва да се разказват, обсъждат и спомнят, особено когато са в края си, току пред полите на леко чумерещата се есен и вечно навъсената зима, дето не ги разбират съвсем тия неща какво е да ровиш с пръчка в селския вир, докато си потопил крака в разхлаждащата вода, или да си висиш по маймунски от недостроена катерушка, зяпайки цветовете на небето по залез, мълчейки заедно с най-добрите си приятели, или с гуреливи очи и несъбуден ум да крадеш изкусно неизстинали ароматни палачинки с ягодово сладко или мекички със сирене от големите сутрешни купи на лятната закуска. Муминтролите обаче съвсем ги разбират тия неща, спомнете си ги заедно, и се завийте добре, че идват дните за разказване на истории.

Кърпена глава

Гай Бас

Ако има такова нещо като веселяшки детски хорър, със супер сладки чудовища с безупречно викторианско възпитание, луди професори, можещи да помнят колкото златни рибки, и диви селяни, които освен за пушечно месо и разгневена тълпа с факли, за друго не стават – то историите за бейби Франкенщайн, наречен уместно Кърпена глава – са вашите нови спасители от сиви дни и безсънни нощи. Да, това са детски книжки, но както всяко добро четиво между редовете си съдържат много неща, достъпни само за претоварените и презадоволени от живота възрастни съзнания. Така де, вместо Чопра, Букай или който там е актуалният гуру за щастие и отговор на битовите неволи, едно раирано дребосъче също може да ви научи да вземате добри решения. И то в картинки.

Като казахме картинки – не, не очаквайте свежи шарени пейзачета, а по-скоро Тим Бъртън вакханалия, където все имате гнетящото чувство, че от някой ъгъл ще ви погледне трупясалата булка. Зловещо, но с онази мярка, идеална за обръгналите на ужасии деца, дето няколко реда зъби, някоя и друга отрязана глава и армии от разкапващи се зомбита няма да ги помръднат и на сантиметър от удобно хлътналия диван. Прелестният сюжет ни отвежда в малко забутано селце с голям замък на хълм, където вместо местният сатрап, живее един откачен учен, обсебен от слепването на разни трупни отпадъци в обща маса ходеща, хапеща и човекоядяща гнусотия. За щастие първото лудогенийско другарче, събудено от електроди, забодени в някои тъмни и неупоменати места, се оказва малко самоуко алхимиче, забъркващо по цял ден отвари за намаляне на кръвожадност, успокояване на нервен глад за човешка кръв, и въобще усмиряващо хищническите инстинкти на току събудените зомбита, превръщайки огромни, обърнати с главата надолу октоподи с осемнайсет реда зъби в кротки събирачи на марки, или вампирофилски кръволоки с пет глави, дванайсет гребловидни лапи и чучур на тайно място, в благовъзпитани ценители на цейлонски чай.

Как точно всяка абоминация, измъкнала се като от див кошмар на Бенисио дел Торо, автоматично се превръща в символ на класическото английско възпитание от еднополов католически колеж – не става много ясно, но това са най-симпатичните, сладкодумни и доброжелателни чудовищенца, които ще искате на всяка цена да поканите на гости и да обсъдите напрежението в кралското семейство, цената на сандвичите с краставичка или актуалната големина на перлите за опера. Та в тази добра компания обаче се намесват злите човеци, които от страх, малодушие или проста киселящина все се стремят да затрият добрите караконджулчета, или да ги направят на циркаджийски експонати, таксидермични упражнения или просто на ситно прецедена каша за прасетата. Не се тревожете, добрите побеждават, и то по ужасно забавен, макар и с малко тъмничко чувство за хумор, начин, което не просто ще разкикоти, ами и ще възпита дребните, и не толкова дребните читатели на хорър приключенийцата в смисъла на разни хубавини като приятелството, саможертвата и зачитането на различността като ефект, а не дефект.

Книжки за различните, по душа и вид, по разбиране и по начин на живот, в мечтите и действителността – и то не глупаво-назидателни, или елементарно-предлагащи смелени на ситно послания за забавени от медийно облъчване съзнания, ами такива, каквито остават в ума задълго, и изникват като решения за толкова много проблемни ситуации и дилеми, причакващи ни в житие-битието. И, да, може би твърде сериозно вземам една колекция от страхотни текстове и илюстрации, но съкровището си е съкровище под всяка форма, и то има място в библиотеката ви, повярвайте – имате нужда от този лъч добрина.

Книгата с драконите

Едит Несбит

След малко спорната ми първа среща с Несбит и омагьосаният замък, пристъпвам с определено смесени чувства към изящната драконова книга с някои от най-странните истории уж за деца, които ще се позамислите сериозно точно кое и как ще се възприеме от любопитните рошави главици, току надничащи над завивките и пищящи пронизително за добра вечерна приказка. Е, не е точно братя Грим, които са си чисто ноарно забавление за всяка възраст, ама не и за всеки характер, но ако не сте ок със смъртта на невинни обитатели на дребни британски селца, поголовно избиване на цели животински видове или някое и друго публично похапване на важна личност – е, ами, помислете в друга посока и отместете поглед към друго книжно тяло.

Сега, викторианските-едуардиански-джорджиански хлапета са били къде-къде по-корави, ама какво да очаквате от време, когато е било по-лесно да умреш от развален зъб, отколкото да си намериш вечеря, в която няма вариация на чумни патогени, които да те довършат с някоя екзотична шарка, инфлуенца, жълта треска или червен вятър. Което и на нас ще почне да ни се случва с настъплението на антиваксърите, но както винаги съм казвала – все някак трябва да я затрием тая цивилизация, що да не е така, от добрата стара човешка глупост. По времето на Несбит малките човеченца са били хладнокръвни, любознателни и несвенящи се да ликвидират някое и друго човешко, животинско или драконовско чедо, което ни води до другия основен герой на малката колекция чудатости, освен непълнолетните бъдещи серийни убийци на фронта на първата световна, а именно – драконидните гущери, интелигентни, злобни и винаги много гладни създания, Смогове без купчини злато, което май ги ядосва още повече.

Един много разстроен от изгубеното време и побелелите мустаци дракон ще пази клета принцеса в магьосан замък, построен от изключетелно киселия ѝ баща, така и не успял да приеме факта, че детето му не може да пикае право, което между другото е възможно, повтарям – жените можем да пишкаме почти прави, в лек клек и с особена позиция на бедрата с цел да останем чисти и невинни под угрозата на златния дъжд, за справки – един филм с домашно казино и домашни родени убийци ще ви го разкаже и покаже по-добре. Друг полу-механичен дракон ще живее под клета работилница, незнайно как поръждясал в тъжното британско време, и измамен десетки пъти от не особено злите млади надежди на градчето, успяващи в крайна сметка да превърнат гущера в котка – трансмутацията е известно забавление ала викториана, та очаквано и приятно за почтитателите на лекия стиймпънк.

Потомците на свети Георги пък ще се изправят пред темпорално зависим откъм размери дракон, дето най си пада по глутници хрътковидни хипопотами и конести слонове, и особено към отегчителните им стопани с досаден характер; негов братовчед ще е обгрижван на северния полюс, тук пространствено лесно достъпен от някога слънчевите английски провинции, от орди тюленокожи джуджета, чиито най-големи врагове са хищните полярни молци, а времето бива контролирано от две смели хлапета, дето освен, че събуждат разни светии и уморяват цяла цивилизация иноземни нападатели, ами и превръщат Англия в голяма и малко запушена мивка, която така и не се е оттекла съвсем до сега.

Към това прибавете и един прелетен зъл драконид, озовал се в земи, където зайците са колкото небостъргачи, а жирафите са малки мишки, плюс още един острозъб вредител, който успява да се измъкне от магьосническа книга, и да развие бърз вкус към членове на парламента и военни командири (де такъв късмет при нас), плюс едно глуповато семейство змейове и техния братовчед базилиска, заради които едно будно британче ще си изяде оливъртуистовски бой с пръчки, и то просто защото повдига въпроса около самото им съществувание.

С две думи – изключително странни, забавни по леко ноарен начин истории, поглеждащи върху великите вариации на динозаврите откъм тяхната най-лоша и злокобна страна, лишена от доброволно споделяна мъдрост, копнеж за любов или каквито и да било човешки топли емоции, заменени обикновено от глад, киселящина, и още малко или много глад. Та, ако сте от почитателите на люспестите красавци – тези истории може би не са най-добрия ви избор, но ако си падате по уиърд истории, младежки, леко стиймпънк, леко абсурдистко фентъзи а-ла викториана  – то Книгата с драконите може да се окаже интересно откритие. Аз съм от последните, да се знае.

Джеймс и гигантската праскова

Роалд Дал

За мен винаги Роалд Дал е бил малко твърде особен писател, че да бъде с лека ръка наречен детски или любим на толкова много поколения, както обичат да се изразяват масово разбираемо, но поразително неточно, по разни предавания, сайтове и каквато там друга масова медия, запазила сантиментър място за култура, си изберете. Смъртта твърде леко стъпва из писанията Далови, и с някак твърде ведра усмивка отнема с голямата коса както лошите на финала, така и добрите, обичайно съвсем в началото. Първи падат принципно родителите, защото явно интересни детски образи могат да са само сираците, и то по възможност кръглите, попаднали при крайно зли роднини или съвсем непознати хора, и познали висини във страданието, за да си заслужат трошиците магически прах в живота си. Което си е малко спорна сделка.

И тук правилото за бум-бам-няма тати-няма мама влиза в сила, и милото хлапе Джеймс става пожизнен роб на двете си лели, гротескно съвпадащи почти по всяка описателна точка с поизгнила хелоунска тиква и поразмъкната сламена метла. И те са зли, о, колко са зли, и понякога си пеят. Или поне римуват. Въобще в тази книжка пеенето е на по-голяма почит дори от хобитската епопея. Отнякъде обаче се появява странен непознат с дъх на полузабравен в хладилника труп, и предлага малки живи магически хапченца, ама този път без ясна цветова категоризация и без врещене в лицето „Ти си избрания“. Не, тук няма да спасяваме света, а само едно малко тъжно момченце. И спасителката, ама не в ръжта, ще е една гигантска праскова, която ще го оттърве от всички излишни роднини, и ще го събере с приятели, които са пълноценни вредители, гадове и практически гигантски насекоми, от мисълта за които всяко нормално дете ще се напикава с десетилетия.

Но нашето малко страдалче Джеймс е готово да приеме всяка подадена ръка…лапа…хитинов крайник…каквото там имат калинките, и така се почва одисея в морето, в небето, до насред широко скроения Ню Йорк, където и огромен плод, от който тече непозната лепкава субстанция, ще има своя шанс за американска мечта. Включително и дебелишките паразитни форми на живот, очевидна рода на Спайдърмен, Антмен, Роучмен и всякакъв Насекомомен, живеещи из него, също получават своя шанс за добър брак, хубава работа и къща в предградията. Ако питате къде е смисъла – няма такъв. Има песни. И е някак забавно, дори като пропускаш всичко в мерена реч. След Вещиците дори една гигантска праскова за масово унищожение не може да ме впечатли, и толкова.

Мемоарите на татко Мумин

154386_b

Това мумините са прекрасни същества – странни, едно с друго не си приличат, а всъщност са си едно добре функциониращо семейство от ексцентрици с мили сърца, и огромна слабост към кафето, кашата и палачинките, консумирани в уютен дом, пред камината, разказвайки си невероятни истории за навярно неслучили се времена. Мой тип „хора“, ако и това понятие тук да трябва да се възприеме доста широко, откъдето и да ги погледнеш; и съвършени хюга обекти, а какво е хюга ще ви разкажа някой друг път, но и то е много, много хубаво. Една красива, незлоблива карикатура на общество така далечно от балканския ни натюрел, и все пак близко до чисто човешката ни страна на умерено социални и предпочитащи топлите удоволствия умни животни, ако естествено сме положили някаква усилия да развием тази си страна, нали.

Можете да възприемете историите на Туве като обикновени приказки, но ако наистина ви се чете нежна философска литература за недостатъците на човешката душевност и тяхното наистина непреодолимо очарование, тиха незлобливост и практическа ненараняемост в проявлението си, както и за постижимата неопетнимост от пошлостта на страха и низостта на липсата на какъвто и да е вариант на душевност; то светът на мумините е вашето специално място. Можете да медитирате в гората, да съзерцавате потока, да броите морските вълни, но винаги с чаша топло, силно кафе и няколко филии с мармалад, ако случайно някъде мине нечие ръмжащо от глад стомахче, чийто приятелски настроен носител би могъл да ви разкаже най-добрата история за деня. Защото уютът се случва първо в думите, и след това навсякъде другаде около нас.

Самата история на мемоарите на татко Мумин започва с най-яркия хорър момент в живота на всяка обвързана жена, а именно мъжът ѝ е болен от изключително не-опасната форма на сополива настинка, която както знаем е способна да извади и най-добре скрития претендент за титлата Супер мърморан на годината и от най-големия ни домашен мъжага. Мама Муминка предчувства разрязаващата е буря от необосновани искания, тръшкане и хленчене, които се задават на хоризонта с всеки напиращ сопол, и дава идеята прекрасният татко Мумин да вземе да напише мемоарите на своя така красив, вълнуващ и изпъстрен с приключения живот. Гордият егоцентрик муминтрол няма как да откаже на това предложение за щедро разпусната логорея, и се понасяме на вълните на една никак не-тъжна, и съвсем драматична (добре де, съвсем комична си е, но не му казвайте на горкия Мумин) легенда за изоставени мумински принцове, зловещи сиропиталища, боядисано само в кафяво, голямоноса хемулка, любопитни мюмли, изпълнени с копнеж хатифнати и почитателите на тихи игри, но вечно хапещи клекохапи. Има и призраци, крале, бури и огромни същества, които все искат да седнат върху татко Мумин.

Можете да прочетете Мемоарите като една изключително забавна история за израстването, пътешествията, отговорностите и обичайните щуротии на хлапетата в безгрижието на лятното детство. Със сигурност ще се идентифицирате като някой от образите, и ще познаете там и своите приятели, близки и въобще всички важни по хубав начин същества в живота ви. И ще разберете малко от северното спокойствие, което не бива да се бърка с липса на приключенски дух или несъществуващ механизъм за мечти и копнежи. Всичко е в едно великолепно равновесие на духа, постигнато по силата на споделената топлота, разбирането към нуждата от лично пространство на другия и вътрешното равновесие на уютното щастие. Това е хюга. И е мястото, където живеят душите. Туве ги е разбирала тези неща.

 

Легендата за Мина, магиите и едно порастване

15181530_1356523207745598_5400273758212110341_n 190998_b 198340_b

За едно приключение в книги, пътуване в мисли и пристигане за началото на едно ново и още по-вълнуващо пътешествие – за Мина и магията на едно малко момиченце да вдъхне фантазия и желание за различност у попорасналата си приятелка от едно друго измерение. В няколко детски книги понякога спи повече мъдрост, отколкото в цели библиотеки заглавия за самоусъвършенстване на възрастни, когато са написани с обич и истинска топлота. За боярата, долната земя и израстването:

http://trubadurs.com/2017/02/02/mina-i-magiyata-na-edno-porastvane-revyu-20170202/