Мариса Дойл
Ако не сте чували някога за залите на Алмак, нека ви разкажа за тази приказна викторианска концепция. Представете си ексклузивен клуб, нещо като ВИП зала в тузарска дискотека, където на вратата фейс контрол са Евгени Минчев и Лили Иванова. Този клуб прави изключително разточителни, разкошни балове в така модерния ден сряда. Не се учудвайте – това не е място за хора с провинциални занимания като работа, а за такива с потекло и стари, неизкарани с нито капка пот пари, така че тях сряда ли е , петък или неделя – няма никакво значение. Поканите за това светско събитие на седмицата се плащат скъпо и прескъпо, но не се продават на всеки, а целта му е да събере цветовете на висшето общество с цел женене и размножаване, или умножаване на капитала и създаване на неимбецилни наследници по възможност.
Организаторките са величествените матрони на синьокръвните британци – графини, херцогини, дукеси, дипломатически съпруги и дами с проследимо семейно дърво, ако не до Адам и Ева, то поне до някой произволен светец минимум. И тук, в света на Мариса Дойл, те са и древни вещици и носителки на свръхестествени магични способности, които контролират и заличават всички следи от вълшебни събития, които просто врат и кипят в древните земи албионски. Това са специалните досиета на някои от най-вълнуващите случаи на дамите от Алмак, които включват такива весели хубавини като древни демони, зъбати русалки, шейпшифтъри, магове, сирени, и всякакви зле настроени към британските поданици същества, решени да унищожат колкото се може повече от човеконаселението или поне да ги съсипят някакси. И само няколко нежни дамски ръце в безупречни кожени ръкавици могат да оправят нещата.
Поредицата е лека, свежа, забавна, в по-голямата си част добронамерена и ненапрягаща, макар че в крайните два тома става доста мрачна. Наистина мразя, когато фокусът на неприятностите се сипва върху главните герои, чиято задача досега е била просто да разследват, демонстрирайки интелект и весел характер, но всички останали приключения са интересни, смехотворни и сладки, с допълнителната си много нежно ненатрапваща романтична нишка и перфектно балансирано действие. Дано Мариса Дойл се върне към лекото писане, сериозността наистина не ѝ отива.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 