Може би ви е попадало нещичко на Гейл Кариджър – най-вероятно историята на Чадърения протекторат, където вампири, върколаци и вирнали носа си благороднички със супер сили се борят за световна доминация, или последващата поредица за Кремовия прокотол и наследниците на най-важните играчи в същата тази игра на нации, но ако сте имали късмет може би сте срещнали за мен доста по-добрата четирилогия за училището за благовъзпитани шпиони и убийци в същия този супернатурален свят. И затова историите на Прешеа, Димити и Агата ще ви дойдат като манна небесна за изпосталелите читателски сетива, защото кой не иска да знае какво се случва с неговите любими персонажи след последната страница приключения? Отговорът винаги е – още повече приключения.
Тези книги са за фенове, или поне биха били оценени ужасно високо най-вече от запознатите със световете на Кариджър. Книгата на Прешеа е мистерия в затворен замък, пълна с много призраци и клечащи под прозорците противници с неясни намерения, но и с твърде много чувствена еротика от подчертано женски вид, която признавам си не харесах особено, въпреки че отговаряше напълно на персонажа на професионална отровителка с каменно сърце и липсваща морална схема. Историята на Димити е глуповата и шарена, включваща цяло вампирско семейство, достойно да си съперничи с образите от небезизвестния сериал за спотайващите се в сенките на лудия Тайка, и е идеална за момичето с лекия бълбукащ характер и адското привличане към модните престъпления. НО най-добрата остава историята за тайнствената Агата, стенното цвете, която вижда най-много екшън и динамика, но остава в плен на вътрешната си самота, губейки години търсейки онова, което я очаква в най-скучния, но и най-уютен дом на света.
Ако има книга, която ще ви убеди, че Гейл Кариджър е всъщност много добър автор, но и ще ви даде изцяло погрешна представа за цялата ѝ писателска кариера, това е историята на Агата, след която ще ревете с глас като пресипнало магаре, оплаквайки изтеклото през пръстите време, пропуснатите от страх възможности и постоянството на втория шанс, който само за някои избрани става и стотен, а за останалите само спомен. Ако историите на Прешеа и Димити са глуповати и предсказуеми с малко жар за вкус и щипка чувство за хумор за разкош, то Агата ви удря в стомаха с кадифената си меланхолия, и не пуска, докато не решите да промените нещо в реалността си. Забавният стиймпънк понякога има своите специални моменти на „истинска литература“, и когато това се случва, наистина не заслужава презрително вдигната вежда от псевдо разбирачите. Дали сте част от проблема или неговото решение си зависи от вас.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 