Ако си търсите наистина разтоварваща поредица, съчетаваща най-тъпата, но порядъчно самоуверена, тотално не мнителна и абсурдно грешаща в преценката си дори към улично куче шотландска библиотекарка Шона Макгонагъл и пътешествия из времето и историята на царска Русия, Макбетова Шотландия и вампирска Франция, то историите на Олга Войтас са абсолютно за вас. Това е пародия, танц на ирония и сарказъм, осмиващ иначе не малкото полу-сериозни поредици за всезнаещи библиотекари (често писани от не толкова знаещи библиотекари), и техните пътешествия из чужди планети, измерения, книги или просто исторически събития, където биват извикани, за да оправят някоя световна неправда.
Но не и Шона Макгонагъл. Самата тя е почти литературен образ, бивша възпитаничка на позападналото шотландско училище за млади дами на мис Блейн, от онзи пансионния вид като в Джейн Еър, но закърмена с войнствената любов към училищните дни на нестабилна дисциплина, смътно хихикане и усещане за принадлежност към измъчваната класа на неоправданите млади дами, оставени без десерт за седмица. Но за нейн личен ужас една от нейните съученички написва книга (всъщност, истинска книга) за живота в това училище, която доколкото разбираме от самата Шона е някаква романтична бълвоч за събуждащите се женски сокове на порастващите и притискани от хормонални урагани девойки. Което си е чист срам, и принуждава добрата стара библиотекарка да издирва и унищожава всяко копие от тази… ами,хм… срамотия, попаднала в дебрите на шотландската библиотекарска система. За благодарност се появява самата мис Блейн, изглеждаща доста свежо за своите около 150 до 300 години (според различни исторически източници), и я изпраща на пътешествие във времето да оправя разни неща.
Какви неща, ще попитате? Не е ясно. Къде я пращат, ще попитате? Не е ясно. А защо точно нея? Хич не е ясно. Но Шона бива хвърляна насред необозначено руско село, неупомнат френски град без слънце и макбетовска алтернативна реалмия с еманципирани и доста секси вещици, с малко магическа екипировка, без карта, цел и посока, с единствената ориентировка да помага на онези, които при докосване я карат да трепти. Сещате се, че това са понякога и някои хубавички, едрички младежи с големи баници, често с неясни и тъмни намерения, а нашата леличка Шона не е от стомана, и както споменахме няма абсолютно никаква способност да преценява хората, и вместо да намалява бройката на труповете, ѝ се налага най-вече да полага усилия да не стане един от тях.
Много забавно, но и много фрустриращо за читателите, на които им е пределно ясно кой е лошия и каква е мисията, но нашата библиотекарка е такъв символ на дебелоочие и твърдоглавие, че е цяло чудо оцеляването ѝ в абсолютно всякаква историческа среда или ситуационен контекст. Но няма да можете да спрете да четете, като свидетели на изключително впечатляваща катастрофа, включваща Дядо Коледа, жираф и Елън Мъск – абсурдно, невъзможно, и все пак – заковаващо вниманието. Има много хляб в леля Шона, и хагис, и кървавица, и още много работи. Но акъл, виж, това хич го няма.
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 