Криминалните разследвания на лейди Катрин

Лиан Добс

Във всяка криминална поредица, особено тези с дами в ролята на пъхащите си навсякъде носа разследващи убийства, кражби и измами персонажи с пепитени палтенца и лули, главните герои са обикновени гениални, измъчени от живота, с един – два универсални порока и разбити сърца. Само че Лиан Добс решава, че не ѝ се разказва поредната история за перфектният ум скрит в нефелна човешка обвивка, затова и създава лейди Катрин. Тя е неслучилата се дъщеря на алтернативния Холмс, която обаче е глупава като балетна пантофка, изящна като танцуваща мечка и има късмета на цяла банда ирландски джуджета с гирлянди от четирилистни детелини. С две думи – няма да повярвате на очите си как недораслата лейди разкрива мистериозни престъпления и остава жива и що-годе здрава само и единствено благодарение на късмета си. Е, и една – единствена румена и ячка приятелка, която има навика да удря хората – лошите хора това, по главите с тежки предмети.

Това е най-добре прикритата пародия на дамски криминален роман, която ще прочетете най-вече, защото непрекъснато отрича да е такава. Героинята ни е едра мома англичанка, набедена за изключително ефективна и събираща самотни сърца всякакви сводница…ъъъ, пардон – сватовница, въпреки че всякак се опитва да не събира никого и никъде, но усилията ѝ биват сгазени надълбоко от съдбата. А Катрин просто иска да разрешава престъпления и да живее самичка като баща ѝ – престарял детектив, открил на стари години сладостта на почти крехкото човешко женско агнешко, и захвърлил кариера, мизантропия и име като същински Шелдън след Ейми. Само че нашето лейди е най-пробитата и гладко куха лейка в британската империя, и не може да разкрие убиеца докато същия не тръгне към с нея с нож, пистолет или шише с отрова, и нездрав блясък в очите плюс заблудата, че пред него има гениална детективка, която го е разкрила отдавна, но си е играела с него като котка с мишле. Да бе да.

Това е изключителна лека и уютна за четене поредица, въпреки криминалните разследвания на иначе сериозни престъпления и човешки драми точно заради тази изключително добре покрита ирония между редовете, за която не бива да забравяте при всеки порив да се плеснете по челото или да забиете глава в стената при поредната очеизвадна ситуация, която минава високо и далече над възможностите за детективстване на бедната ни лейди Катрин. Момичето толкова си може, наистина, но се старае искрено, така че ѝ простете наивните телешки очички, моля ви се.