Разследванията на Лейди Фан

Елизабет Бейли

Една специална криминална поредица, отличаваща се от общата маса на пъхащи си носа в неща, които хич не им е работа, твърде умни за пола си благородни дами с най-важното – уникалният характер на лейди Фан, която има странния навик да се кикоти във възможно най-неподходящия момент. Представете си намирате доста поизгниличък труп, или получавате вести, че семейството ви е пред разорение и тотален обществен провал, или пък нападат ви странни субекти в мрака с неясни намерения. Лейди Фан ще се киска с леко сърце и блеснали очи до вас, докато потрива ръчици в очакване на нова порция забавления за ума и малките сиви клетчици, както би казал един очарователен белгийски детектив.

Е, Фан не е Поаро, но върши доста добра работа да разкрие не едно престъпление в затворена стая, без свидетели, с очеизвадни извършители, които обаче са и дразнещо невинни, и то докато слънчево се хили над повишената смъртност в обитавания от нея рурален британски район. Не, жената не е зле в главата, сама си е където трябва, и не ѝ го говорят звездите. Просто е израснала в семейство на лекари във времената на повишен интерес към анатомията, където да разгледаш отвътре някой и друг труп след вечеря не е по-различно забавление от това да бродираш розички на ковьорче или да посвириш на клавесин. А както знаем лекарите винаги са се отличавали с най-ведрото черно чувство за хумор на света, и лейди Фан не е по-различна, ако и да не е пипала съвсем с нежните си пръстчета остатъците от човешките черупки.

Та можете да наречете поредицата приключенията на една трудно впечатляваща се благородничка в света на мъртъвците, които падат от небесата, търкалят се из канавките, подават се от гробовете и прочие неудобни за усмъртителите им действия. А най-очарователното е, че никой не намира морбидният слънчев характер на лейди Фан за нещо по-различно от очарователен – най-накрая някой, който да оцени хладнокръвието като важна характеристика на главен герой. С напредването на серията нещата вярно се разводняват, Елизабет Бейли се опитва да направи главния си персонаж малко по-тактична и обрана, най-вече като я подложи на добре познатия, но мразен от мен начин с хвърлянето на какви ли не неприятности в нейна посока, и да включи малко по-широк калейдоскоп от замесени лица, които да имат „екранно“ време. За мен лейди Фан трябваше да си остане маниакално кискащата се самоуверена девойка от първата книга, но както стана и с лейди Емили, и лейди Дарби – опитвайки се да универсализираш един протагонист, че да се харесаш на повече и всякакви хора, не е винаги добра идея. Не ги слушайте тия редактори бе, като имате оригинална идея – си я ползвайте, и престанете да валяте в калта родните си писмени чада. Ама-ха.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.