Истории за скандална леля и твърдоглави племенници

Катлийн Болдуин

Това е възможно най-разтоварващата поредица, на която можете да попаднете по абсолютно случаен и трудно постижим начин. Да, романтична и розова, но и безкрайно лека, забавна, изпълнена с хумор и шантави обрати, щипка опасност, но и много успокояваща атмосфера на балове, пътешествия, очарователни нехранимайковци и упорити, твърдоглави и уникални като характер девойки. Може да ви се струва повърхностно, лишено от всякаква литературна стойност и въобще – какъв е тоя розов траш. Но подобно заключение могат да направят само хората, които не са имали отчайваща нужда от свеж въздух в пренатегнатия от трудности и проблеми живот. И аз им завиждам, съвсем неблагородно. А за останалите – вдишайте розовия въздух на Катлийн Болдуин и се подгответе да се кикотите на глас.

Вероятно най-близкият паралел, който автоматично ще направите, е с книгите на Джулия Куин, които аз харесвам основно заради чувството за хумор и лекотата на писане, каквито и леля Катлийн притежава в завидни количества. В основата на всички проблеми, но и на техните решения, е една известна леля, от онези, които рано са овдовели, наследили несметно богатство и вместо да се покрият под шест пласта черен креп, си боядисват косата във всички цветове на дъгата и започват състезание за това колко точно изрязано деколте ще бъде толерирано, преди да бъде позорно изхвърлена от залите на Алмак. А нейните племеннички са в извънмерни количества, и почти всички имат нужда от едно хубаво побутване – е, някои направо шут по меките части, за да започнат да живеят. Защото лейди Аламеда не може да понесе някой да не се възползва от щастието в живота заради ограниченото мислене на другите.

Това естествено отприщва поток от смехотворни ситуации, защото младите момичета хич не са от тихия, нежен и чувствително – припадащ тип, ами от онзи гледащ намръщено, четящ, свръх отговорен и изпълнен с нездравословно количество смелост вариант на кошмарни девици, който никой здравомислещ лорд, планирал бъдещето си на спокоен семеен мъж с три любовници и специален апартамент в личния му клуб, докато съпругата е в някакъв готически замък на север, изплюваща по един наследник на година, няма никога да избере. Та търсенето на щастието е трудна задача, но най-вече е забавна такава, смешна, абсурдна, напрегната и откачена – и Болдуин ще ви разкаже всичко по великолепен начин, съумяващ да успокои нервните духове поне за малко. Пак го казвам – хубавите книги не винаги трябва да са тежки, с прогарящи кожата поуки или сцени, от които да се будите с писъци месеци наред. Хубавата книга е тази, която ви кара да се чувствате добре. И с хората е така.