Маликант- слугата на смъртта

Шарлот Инглиш

В този свят правилата са странни. Смъртта си има свой аватар, отмъстител и убиец, а  Животът – нещо подобно, което въобще не е противоположното, ами по-скоро допълващото на душегубците. Всички носят странни славянски имена, объркали руска, полска, чешка и словашка митологии и именници, и от кашата изплува един огромен несъществуващ мегаполис, предимно студен, заснежен и ветровит, с богати и бедни, с балове и коптори, с жертви и убийци от всяка кръвна група. Но в центъра на всичко стои Конрад Саваст – Маликантът, Детективът на Смъртта, Отмъстителят на Смъртта, Екзекуторът на Смъртта. И най-вече – жертвата на Смъртта, с отказано изкупление и утеха, но подложен на непрекъснати морални избори, които биха прогнили всяка душа, дори и тази, която отдавна не съществува.

Това е мрачен свят, като нашия, но в сянка, без милост и с наказание, но и с усещане за мистична безнаказаност. Тук бродят светещите сенки на отдавна продали услугите си души, вампирите ламаени обладават тела и унищожават съзнания, върколаци пътуват през океани, за да създадат своите смъртоносни глутници, а демони от всякакъв калибър сеят нещастия на всеки ъгъл. И все пак хората си остават най-безмилостните чудовища, удряйки невинните или поне не толкова виновните в най-непредсказуемия момент. И само Маликантът може да разкрие гнусните престъпления на този замръзнал свят, и да попречи на есенцията на злото да се натрупа и унищожи още една реалност.

Историите на Шарлот Инглиш са си всъщност пълноценни криминалета, в които наред с убийствата от ревност, гняв и алчност, се намесват и резултатите от деянията на некроманти, вампири и неестествени сили. Книгите са кратки, съсредоточени и стегнати, пълни с мрак и точици светлина. Героите са истински съкровища – със своите тайни самоличности, специални умения и неподозирани мотивации, добрите и лошите се сливат в едно, но накрая бъдете сигурни, че Справедливостта ще тържествува. Може и да не ни хареса, може и да имате нужда да пощадите някой и друг лошко в  сърцето си, или да хвърлите в някое тъмно и усойно място някой от така наречените герои в добрия лагер, но правилата на равновесието често не признават симпатичността като фактор за вземане на решение. А трябва.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.