„Приятели“, шпиони и цветя

Лорън Уилиг

Поредиците, които не се вземат насериозно, са ми винаги били огромна слабост. Обожавам автори, които някак успяват да се намърдат в групичката на водещите имена в даден субжанр, и то с книги, които подиграват всичко свято в него по толкова умел и очарователен начин, че дори и най-каръновски настроените читатели да не могат копче да кажат. Лорън Уилиг подлага на комедийно пържене на слаб огън всички романтични елегии, включващи умели шпиони, подли изменници и бледи девойки в дистрес, които накрая някак все свършват въргаляйки се в някое неудобно за физически контакт ъгълче. И като резултат някак даже се заражда желание да прочетем и някое по-класическо представителче на жанра, към което да погледнем с онзи усмихнато – подозрителен начин, който прави и от най-тежките книги доста по-приятни четива.

Серията за цветята – шпиони се развива във времената на Наполеон и странните отношения между Англия и Франция, когато хем са във война, хем корабчетата пътуват по канала, понесли всякакви съмнителни дами и господа, които да развличат и двете страни на този по-скоро моден конфликт с няколко паметни битки за разкош. Е, поне това е виждането на авторката за този исторически период. Всяка книга е посветена на влизането в шпионски води на различен представител от забавна група благородни приятели, нещо като Рос, Рейчъл, Джоуи, Моника, Фийби и Чандлър на 18 век, но с повече балове, криене зад пердета, подслушване на врати, освобождаване от затвори, промъкване в съмнителни обекти, населявани от още по-съмнителни субекти, и всичко това поднесено с тонове чувство за хумор, ирония, хапливости и – къде без нея – романтика, с малка щипка горещина, но що-годе смислено поднесена.

Най-големият плюс на работата на Уилиг са изключително лесните за харесване персонажи, където дори и злодеите са адски симпатични тип Злодеида среща Ханибал Лектър – няма как да не им простите някоя и друга кама в окото. Историческа достоверност може и да присъства, но всъщност не пречи, както често се случва в книги, мушнати насред известни периоди и сред популярни имена от учебниците. Забавна приключенска романтика, с много смях, разтоварващи приключения, шантави обрати и с предвидими, но задоволителни финали. А, да, има и паралелен сюжет, развиващ се в настоящето с уж наследниците на въпросните Приятели, но аз лично я пропуснах, разваляше ми усещането за история. Но и без него напълно може, считайте го като бонус, нещо като антракт между сцените на наистина забавна пиеса, когато ви е позволено да си ровите из телефона разсеяно и да си отдъхнете, подготвяйки се за още смях и напрежение.