Бриджъртън

Джулия Куин

Сензацията Бриджъртън – кой не е чувал за нея? Изключително смелото решение за скъп исторически романтичен сериал с герои в цялата гама на човешката кожа и раса направи от Шондаланд продукциите новото задължително шоу за всяка девойка (че и някой и друг младеж по принуда), също както постъпи с умовете ни и Сексът и градът преди цели две десетилетия. А най-хубавото е, че покрай екранизациите хората даже посегнаха към книгите от поредицата на Джулия Куин, които с гордост могат да се нарекат модерни инспирации от класиките на Джейн Остин, ако великата Джей О можеше да говори или въобще разбираше от секс, така де.

Винаги съм предпочитала шарените и несериозни корици на серията за семейство Бриджъртън, защото най-ясно отразяват цялостния дух на леко писане с много хумор, забавни моменти и майсторско пресъздаване дори на тежки житейски ситуации по начин, който не нарушава атмосферата на слънчев ден повече от миниатюрно облаче на хоризонта. Дори ако описанието на сюжета на някоя от книгите ви се стори твърде клиширано, или дори направо скучно, уверявам ви, че Джулия Куин знае как да направи дори от най-бледата ситуация – пълноцветна и усмихната история, която да ви разведри дори в най-мрачните дни.

Разликата между книгите и сериала може да се сравнят с разминаванията между Песен за огън и лед и Игра на тронове – някои герои ги няма, други не правят това, което очаквате, трети пък се появяват от нищото, нещо като втора редакция на текстовете, където се вземат предвид повече желанията на феновете, отколкото визията на авторката. Признавам, аз винаги ще предпочета книгите пред дори най-цветната и скъпа визуална репрезентация, но също така добре съзнавам, че сериалът Бриджъртън има да върши доста повече работа от това да забавлява като книгите Бриджъртън, а именно – да се превърне в култов, което в наши дни изисква да се покрият няколко точки модерност, за които на мен като потребител на визуално-текстови удоволствия може и хич да не ми пука, но като човек (е,жена) ги разбирам и приветствам, ако и да не са съвсем моята чаша чай.

Но поредицата дава едно огромно предимство – можете сами да си представите всяка сцена в цветовете, сенките и погледите, които смятате за идеални. Идентификацията с героите е повече от лесна – всички са интелигентни, остроумни, хитри и никога не падат по гръб пред каквито и да е препятствия. Няма прекомерна захарност, няма пошлост, няма повтаряемост до втръсване. Балансът е великолепен, темпото е повече от ангажиращо, а сюжетите, колкото и да са непретенциозни, са повече от интересни и грабващи вниманието до малките часове.

И въобще – четете книгите, гледайте сериала, правете си чай с кифлички в пет часа, и си записвайте креативните саркастични обиди, с които да отнесете главата на поредния досадник на работа или в някое кафене. Но най-вече – не вземайте нещата насериозно и просто се забавлявайте без вина. Добрите книги за днешното ви аз може би няма да са най-добрите книги за утрешното ви аз, но хей – денят е дълъг, и слънчев, и си заслужава усмивките. Кралица Джулия ги разбира тези неща.