Кейдж Бейкър
Представете си най-очарователната банда от тясно специализирани дами на нощта, които по стечение на обстоятелствата са и сред най-ефективните шпиони на британската корона, и обслужващо звено на лигата на специалните джентълмени, които имат нужда от малко разтушаване, докато изобретяват дирижабли, оръжия за масово унищожение и други благини на стиймпънка, този път случил се на добрата, стара Англия. Начело стои мистериозна мадам, на пръв поглед много блага, сляпа възрастна дама, но на втори – първото мека-същество, със сложна оптика, която може да засрами всеки себеуважаващ се супер снайпер, и достатъчно бойни умения, че да тръшне и Скалата по гръб, ако последният не внимава особено много.
Но най-важната особа от всички нощни пеперуди с остри нокти е лейди Скарлет – благородна госпожица, пробила си пътя от Индия до Британия, газейки сред кръв и разпарчетасони тела, отхвърлена от обществото и семейството си заради наглостта си да бъде жива, след като са ѝ отнели цветето по насилствен начин, но намерила своето истинско призвание, продавайки висококачествени услуги, докато е облечена в изящни одежди, по които кръвта никак не си личи, особено в тъмното. Останалите от компанията са си истински каталог за утоляване на всевъзможни страсти, но всъщност са и много професионални в изпълнението на работните си ангажименти, с безупречни обноски и работна култура млади дами, които с помощта на някое и друго чудо на фармацевтичното изкуство, могат да измъкнат и най-дълбоките тайни дори от Хер Флик и цялото Гестапо, ако това им беше историческия период.
Поредицата за дамите с патрон великолепната Нел Гуин (гугъл винаги е бил ваш приятел!) е псевдо историческа стиймпънк викториана, невероятно забавна, с очарователни и железни (във някои случаи и буквално) женски образи, за които потушаването на световни заговори, разрешаването на мистериозни убийства или предотвратяването на войни си е нещо, което правят между закуска и следобедния чай, докато се подготвят за вечерните си занимания, когато шпионирането придобива доста по-сатенени измерения. Въпреки сюжетните си намеци, всъщност няма никакви порно сцени, а еротиката на физическите дейности е описана по брилятно-саркастичен начин, който дори Джейн Остин би оценила, ако го чете насаме, естествено. Въобще чудесно, леко и забавно четиво, само игнорирайте кориците – оригиналните са просто… нетолерируеми. Веднъж да е вярно това да не съдите книгите по кориците – сега ще е.