Приключенията на Мади Хатър

Джейн Бърнард

Една бърза, динамична, младежка поредица със стиймпънк елементи, отваряща вратите към невъзможен свят на парни лордове с метални коси, отнасяйки техническият прогрес на едно фантастично, великолепно ниво, насложено върху почти познатата ни реалност. Младите дами обаче продължават да са разменната монета при преговорите между силните на деня, третирани като крави за разплод, а не като хора с реални чувства и нужни. Но това няма да мине пред Мади Хатър – може и да я наречете Лудата шапкарка, заради особения ѝ навик да има винаги поне една широкопола шапка по ръка, на която е кацнало застинало птиченце, което при малко по-детайлна проверка ще разберете, че е супертехнологичен автоматон с характер, камера, записвачка, принтер и аларма, чуваща се през няколко континента. Мади иска истински живот, и ако това значи да зареже богатство и сигурност, и да ги замени с постоянен поток неприятности и приключения – нека така да бъде.

Откриваме мис Хатър в египетската жега, откъдето тя предава дълги репортажи относно дамската мода в жежко време по етерния факс, но всъщност разследва мистериозно изчезване на дирижабъл, ужасно убийство на амбициозен благородник, безлика дама, присвояваща си куп самоличности, и междувременно издирва гигантски кървав диамант. Общо взето Мади е доста заета дама, която обаче е твърде много свикнала да виждат в нея синята кръв, и тя да ѝ отваря всички врати, а не да се бори за всяка своя закуска и сън наравно с работническата класа. Може и да звучи сериозно, но не е – това са леки, динамични приключенски романи, които ще отведат Мади през океани и континенти, до Америка и Европа, в пищната Венеция и ледената Англия, срещайки всякакви препятствия пред себе си, докато се опитва да оцелява в абсурдни ситуации с минимални шансове, но накрая всичко ще бъде наред.

Леко приключение, кинематографично, лесно четимо и забавно, разтоварващо и според мен идеално за комикс поредица. На моменти напомня Чадъреният протекторат на Гейл Кариджър, особено когато започнат да се дуелират с чадъри с наострени като кинжали метални върхове, но свръхестествени елементи липсват, заменени от стиймпънк технологии и чисто приключенстване без много размисли, а само с чисто действие. Дъвка за ума? Че кой не харесва дъвки?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.