Стиймпънк Смит и Джоунс

Мари Андреас

Започваме годината със страхотна стиймпънк история, в която се намесват извънземни, вампири, русалки и пирати, водят се битки на дирижабли, изследват се подводни царства, завладяват се космически кораби и естествено се завързва една чудесна любовна история като фон, а не център, защото то е ясно – в центъра се случват твърде много неща. Това са онези интересни времена, в които нямам нищо против да живея, ако ще и да е според силата на проклятието на безименен азиатски монах с божествен произход, заклел на стотния си рожден ден цялата гайджинска общност, защото един нещастник с цвят на пресечено мляко не му е целунал правилно левия чехъл. Но за съжаление явно ни се е паднал да ни кълне  някой с чувствително по-малко въображение и явно сополив нос, та вместо реалност с вампири и русалки, получаваме пандемии и тикток.

Това е една очарователна дуалогия, в която се съчетават привидно абсолютно несъчетаеми елементи, на пръв поглед просто нахвърляни тропи, идеи и герои на купчинка, която обаче експлодира в толкова балансирано и ангажиращо вниманието четиво, че не можете и ред да пропуснете, защото странностите просто се леят отвсякъде и се задвижват в уникални комбинации. Кралица Виктория по случайност е вампир, извънземните се опитват да завладеят света, морските царства на бащата на Ариел са под обсада, а роботи – андроиди се учат на обноски и дълбоки разговори. В окото на бурята е очарователната доктор Джоунс – единствената родена вампирка с неясни корени, която няма нужда от кръв, но пък си има чудесни зъбки, тича адски бързо и работи в моргата. Най-добрата ѝ приятелка предвижда бъдещето, шефът ѝ е глава на тайните служби на Лондон, а колегите ѝ са бивши пирати, легенди и агенти. А за бъдещето ѝ гадже – агент Смит, само ще спомена, че трябва да го играе Хенри Кавил, та си правете изводите.

Действието и обратите следват глава след глава, научната фантастика се бори с ърбъна, върху тях се мята стиймпънка, някак романтиката завършва боя със задушаващо тръшване, но фентъзито взема изненадващ превес и хвърля всички при русалките. Изключително добре написан миш-маш, идеалното четиво за почитателите на парния пънк и чистия романс, силните и независими женски образи, хумора и смислените приятелства. Обожавам, когато един явен литературен експеримент се оказва абсолютно успешен източник на чисто забавление. Повече такива автори, моля.