Анна Лий Хюбър
Там някъде далече, из зелените поля и мъгливите утрини на Албиона, в сенките се крият зловещи отровители и синьокръвни садисти, учени – възкресители и отчаяни убийци, безсрамни крадци и откачени мъчители, а срещу тях силите на доброто са твърде малко. Анна Лий Хюбър се осмелява да изправи пред мрака на човешката низост само една крехка благородна дама – лейди Дарби, отритната от обществото заради злокобния си, и за щастие мъртъв, съпруг – гениален хирург, ако и доста стиснат, притиснал безмилостно уж любимата си жена да му помага в задачата да изучи всеки нерв, кост и парче месо на човешкото тяло, докато ги рисува в детайли, от които на благородното общество им се повдига стихийно само при мисълта за подобно падение. В тези времена обаче е модерно, за да се задоволят нуждите на ученолюбивите анатоми, разни предприемчиви тъмни субекти да изравят пресни трупове или да трупясват без време неподозиращи клети души, a всеки който има някакъв интерес към физиологията да бъде обвиняван във франкенщайнство и изродия на килограм.
Така на Лейди Дарби обществото гледа като на вещица и съблазнителка, доставяща материал на мъжа си от мръсните задни улички, вместо да я възприеме като безпомощната жертва на съпруг – насилник, просто защото толкова им е акълът – с парите и потеклото не върви и здравословно количество интелект, за съжаление. И естествено, ако около нея се появи някой труп, тя бива първата заподозряна. Това бързичко се и случва, и с напредването на поредицата някак естествено се роят и мъртъвците, и повдигнатите вежди в нейна посока. На сцената обаче се появява и поне един вярващ в нея мъж – изключителният детектив Себастиян Гейдж, който успява да преодолее социалното отвращение, и да види в лейди Дарби страхотен партньор в разследванията, а и – естествено, любовта на живота си. Да уточним – това е най-вече криминална поредица, псевдо – историческа, но и романтична такава от поджанра на маниерните мистерии. Което значи, че софт порно не бива да очаквате, но труповете и дедукцията в стил Агата Кристи са в изобилие.
Написана в готическия стил на сестрите Бронте, използваща за сетинги най-вече мрачната и криеща тайни Шотландия, величественият зловещ Единбург, и мистериозната непозната Ирландия, поредицата за Лейди Дарби е истинско бавно удоволствие за сетивата, като гурме вечеря, в която никой не бърза, но се наслаждава на атмосферата и сенките, трупащи под прозорците по здрач. Успокоително и напрягащо, романтично и криминално, уютно и стискащо за гърлото – действието се движи в свой собствен ритъм, оплитащ и омайващ, водещ към развръзка, която идва смущаващо логична, но и смущаващо неочаквана. Историческите мистерии са най-подходящия жанр за есенно четиво, ако ме питате, със своят драматизъм и изящество във времена и положение, така немислими от днешна гледна точка. Интересно бягство от реалността, и освежаващо упражнение за ума, а понякога дори и за сърцето – Анна Лий Хюбър като нищо може да е вашата спасителка от есенната душевна преумора.