Обществото на старите плетящи моми… и труповете

Какво е това явление стара мома, така често използвано в исторически и романтични сюжети? Старите моми в английската провинция са символ на срам, тъга и дантелени шапчици с неравномерна форма. Те са нездравословно изглеждащи повехнали цветя, които не са успели да завлачат съпруг към олтара докато са в активната си детеродна възраст от 15-20 години, и са достигнали в блатата на късните си двадесет, без да осигурят живота си продавайки се на брачния пазар, разменяйки утроба за покрив над главата. Те са вечният камък на шията на братята си, които може и да са малоумни алкохолици и комарджии, но наличието на правилният орган им дава имения, земи и неясно откъде извиращ годишен доход, а сестриците им, ако ще да са Холмс и Айнщайн в едно, освен ако не се разплодят от правилния самец, са полезни колкото нос на лакътя.

Но Емили Клеър се осмелява да създаде малък джоб от нереална история, в която девойките гордо носят етикетчето на стара мома на ревера си, събират се на глутници, бродират и клюкарят, а ако случайно се спънат у някой труп в салона или на пътеката по време на сутрешната им разходка, си стягат вървите на корсетите и разследват безмилостно в свят без Хорейшо Кейн, захвърляйки ограничения и нрави в името на доброто приключение. Историите са малко засега, но абсолютно очарователни със своите своенравни героини, непозволяващи правилата на света да им се бъркат в живота. Никой не претендира за историческа достоверност, но всеки автор, който може да направи криминалните разследвания и романтичните сюжети да заработят заедно в комбинация, от която няма да му стане лошо на човек, си заслужават вниманието.

Една емоционална почивка, ангажираща ума със странни престъпления и подслаждаща деня с малко истинска, чиста и неподправена романтика – това е чудото на старите моми на Емили Клеър. Джейн Остин би се радвала да прочете нейните книги, и би се замислила сериозно, в това дали Гордост и предразсъдъци нямаше да спечели от разследване на смъртта на един конкретен дразнещ викар или една особено гадна богаташка. Хм, всъщност сигурна съм, че и такива книги някой някъде е написал, и само ме чакат да ги изровя от дъното на книжния интернет, потънали в дебрите на грозните корици и единиците последователи. Хубавите книги винаги са приключение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.