Шарлот Инглиш
Във времената на викторианска Англия, дори и тази, съществуваща в алтернативните фентъзийни светове, богаташките семейства обикновено се покриват за извън сезона в огромните си провинциални имения, където даже цял дракон може да се паркира в задния двор, и пак да остане достатъчно място за вечерни романтични разходки покрай бодливия плет. И това съвсем буквално в света на странните синьокръвници на Шарлот Инглиш. Родът Уиърд си е точно това, което настоява името му – странен. На третият рожден ден на всеки нов член на странната фамилия, същият го удря хилядолетно проклятие и му се случват разни приказни неща – я ще му порасне рибешка опашка като на малката русалка, я къдричките му ще почнат да съскат и хапят по горгонски, или от пръстчетата на малкото прохождащо същество ще полетят светкавици, огнени топки или ледени остриета. При късмет (лош) може малкото фарфалаче даже да се овърколачи, овампирчи или одраконичи, или поне за малко, което създава сериозни проблеми с намирането на бавачки. И всички щастливо кимват и правят декоративни промени в замъците си, за да приютят новият биологичен вид.
А най-големият срам е когато на третият рожден не се случи нищо… Нормалността е странност и проклятие в тази алтернативна форма на семейство Адамс, и Августа – Гъси – Уиърд е черната – или да речем доста бялата овчица на рода, различаваща се от обикновения, червенокръвен обслужващ персонал по… нищо. Или поне на пръв поглед. Всъщност тя притежава добре пазена и от самата нея тайна , а именно че е приносител на на най-зловещият дар на семейство Уиърд – това да уиърдва нищо неподозиращи хора, в които по неведоми (разбирай включващи обичайно плевни и полянки) начини тече капчица благородна уиърдска кръв. И така до вчера обикновеният шивач става зловещ циклоп, скромната млекарка започва да плюе огън, а кроткият пастор някак неудобно развива рога и опашка. Иди после се обяснявай.
Така започва едно страхотно приключение с отвличания, балове с чудовища, човекоядни книги, зомбита, призраци, огрета, пожари и наводнения. А в средата е Гъси – хладнокръвна, любопитна, отегчена и вечно забъркваща се в каши, като да я отвлече дракон, да се сбие с книга с пипала, или да се влюбва през пет минути в цялата палитра странности, които обсебват всеки млад мъж, докоснал се за повече от минутка до ръката ѝ. Чумата Гъси е очарователна, остроумна и откачена, и напълно не на място във висшето общество. Само си представете скандала! А сега прочетете за него! Разтоварващо, леко и непретенциозно четиво за горещите дни на всеки вярващ, че романите на Джейн Остин биха само спечелили от някой вампир или върколак в тон-а. Не, че и такива книги няма – и то, даже са добри. Въобще кой да знае, че романтичната класика може изведнъж да стане интересна 🙂
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 