Академия на проклятията

Елена Звездная

Руското дамско фентъзи е практически почти непозната територия на български език. Това си е истински поджанр на всичко – почти винаги има чаровни вещици, преобладаващо червенокоси, тъмни красавци от нечовешки вид, много хумор и общо взето лековат и супер забавен сюжет, който завихря вниманието на читателите си като някаква вариация на романтичен Пратчет, с повече уклон към Арлекините, признавам си, и елементи от Местопрестъплението. Звездная създава идеалното плажно четиво за почитателите на фентъзийните светове – книгите ѝ хем са неангажиращи, хем смешни и абсурдни, а на всичкото отгоре има и истинска любов, че и оскъдна шепичка пикантност. Единственият проблем е, че тези книги не са професионално издадени, и това си носи едричката торба с позитивите и негативите.

За какво става въпрос… Чували сте за явлението фен преводи, които са всъщност единични или групови упражнения на бъдещите професионални преводачи или лингвисти, направени от любов към конкретни автори или заглавия, които по една или друга причина не представляват интерес за родните издатели. Фен превод не значи лош превод – в Читанка така на български можете да прочетете доста качествено представените невероятни поредици на Алекс Кош, Алексей Пехов и някои заглавия на Лукяненко – всички от страхотната руска фентъзи школа, която явно ме прави умерен русофил по фентъзиен вкус. Но конкретно преводите на Звездная си имат един особен чар на създадени от аматьор, който повече познава руския, отколкото българския език, но въпреки това, доколкото разбирам, предават в голяма степен самият особен стил на авторката, който може да ви очарова с наивитета и простодушието си. Или да ви отврати, според предпочитанията и вкуса ви.

Нека ви кажа нещо за сюжета на това странно бижу. Това е светът на лошите герои и още по-злите злодеи. Гноми, тролове, тъмни елфи, вампири, дракони, демони, черни магове – това не е списък на армията на местния крал – некромант, а нормалният състав на съседите в едно погранично градче. Школата за проклятийници е основната забележителност в това китно градче – хора с немагически умения заучават злокобни заклинания от такива, каращи те да загинеш безславно на белият трон от бурни стомашни драматизации, до това да си отгледаш втора уста на лакътя, примерно. В центъра на историята ни е една дребна, незначителна сервитьорка в градската механа, която между другото се опитва да стане и професионално кълнящ до девето коляно градски следовател. Същата по случайност научава странно проклятие с неизяснено действие, което в момент на наранена гордост хвърля към новия директор на школата – по случайност (хаха, да бе да, случайност) тъмен маг от супер висше ниво, благородник, безсмъртен, жесток и студенокръвен гад, който е и някак супер готин, и скрито добър.

И така уж започва една от най-абсурдните любовно – магични истории, които сте срещали, която смесва в себе си дворцови интриги, сложни световни заговори, магически боеве, разследвания на фантастични престъпления, и най-дисфункционалните романтични отношения, за които сте чели някога, ситнеещи по ръба на насилието и тормоза, дето всичко в умерено феминистичната ми душа казва, че трябва да отричам със всички сили, но някакво почитателче на Красавицата и Звяра в мен вярва в бавната промяна за добро, която идва отвътре, когато има за какво да се промениш, за да не го загубиш. Звучи ли ви някак твърде захарно, памучесто, лигавко, розовко, сладинко, диабетничко? Може би. Но е и ужасно забавно, с добре изградени странни герои, с богат и тъпкан до горе с оригинални вълшебни същества от всякакъв тип свят. Откачено противоречие, но супер разтоварващо сетивата четиво, но само, ако не се вглеждате в детайлите и се смеете от сърце на грешките. Руското фентъзи е магия само по себе си, дава усмивка и освежава погледа – колко книги са ви действали така в скоро време, а ?

3 thoughts on “Академия на проклятията

  1. Звучи много забавно и увлекателно. Точно това ми трябва. 🙂 Та на въпроса – как човек може да се сдобие с фен преводите?

    • От сайта на biblio.bg – това, че са фен преводи, не значи , че са безплатни, поне повечето 🙂 Безплатните са най… фенски, платените са доста по-добре.

      • Част от фенските преводи са в пъти по-добри от издадените такива като пример de Cyrvool и преводите му на Пратчет.

        Разбира се всеки труд трябва да се заплаща и в това няма нищо нередно. Жалко е обаче, че в biblio.bg не може да се види кой е преводачът преди да се плати, поне за книгите, които аз разгледах.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.