Обществото на паранормалните

Веред Ехсани

Търсите си леко и забавно четиво с паранормални елементи, ама ви е писнало от обичайните скучновати вампири и върколаци, и нямате нищо против да се добавят към флората и фауната на свръхестественото целият пантеон от най-зловещите африкански богове? Ами ако към този врящ казан от неестественост сложите и една вироглава, упорита, викторианска вдовица, която вместо да бродира ковьорчета, търчи из улиците на Лондон да преследва същите онези странности с дебел метален бастун в ръка, който може лесно да се превърне в меч, в арбалет и в тръба за изстрелване на отровни стрелички? И сега запратете тази комбинация в прашната, непозната Африка, и по-точно Найроби, когато цивилизацията на хората на мъглата (или пресеченото мляко, знаете ги англичаните и техният здравословен тен) тепърва навлиза със все влака, чая и тоалетните си в свят на племена и животни, обсебени и прокълнати от непознати божества от други светове.

И ето ви я мис Биатрис Найт. На пръв поглед – млада вдовица на преклонната възраст от около двадесет и нещо, имала изключително лошия вкус да загуби съпруга си поне тленно, защото същият обича да се мотае около възлюбената си под формата на призрак. Да, Гидеон Найт е красив призрачен бивш съпруг, който никак не обича да бъде смятан за бивш само, защото няма физическа обвивка. А неговата очарователна съпруга между другото е полу-вещица – полу-ликантроп, има прекрасни златни очи, в нея се крие духът на бог Вълк, и има ужасна пристрастеност към чай и хапливи забележки, обичайно насочени към роднините ѝ под формата на леля, чичо и братовчеди от най-нетърпим тип, излязъл сякаш изпод перото на Джейн Остин.

Биатрис е абсолютната ритаща паранормални задници благовъзпитана лейди, на която не ѝ трепва окото нито пред богомолка с размера на кооперация, нито пред бог Ананси, който хрупа слонове като пуканки, нито пред богът на гръмотевиците, изтъкан само от озон и електричество. Не може да я бутне нито попобава – местната разновидност на вампир, нито говорещите шимпанзета, и съвсем никак морските духове като гигантски змии, причиняващи наводнения. Да не говорим за драконите, чистещи небето след дъжд, богът на отвъдния свят и неговите изродени следовници, или кръвожадните автоматони, обсебени от духовете на серийни убийци. Въобще – в калното Найроби, където обсебени зебри ти ръфат розовия храст пред къщата, докато те гледат на кръв, кръвопиещи светулки се превръщат в сладострастни инкуби и сукуби, а това да имаш летящ кон си е просто подобрение на транспортната схема, неочаквани, абсурдни, страшни и зловещи неща да искаш.

И мис Найт е там, в средата на всички хуманоидни и съвсем нехуманоидни чудовища, за да ги хлопне по главата с металната си пръчка, и да продължава да ги лопа докато не им дойде акъла в главата. Защото все пак защо да убиваш нещо, ако може да го превъзпиташ, да го поканиш на чай и кифлички, и да го убедиш с цялата досада на света да стане вегетарианец, ако обича, защото червеното отдавна не е модерен цвят, че да ходиш наоколо омазан до ушите в него. Очарователна, остроумна, саркастична, непоколебима, упорита до тъпота понякога, но винаги борбена до последно и в най-отчаяната ситуация – мис Биатрис Найт е вашето лятно изкушение за добро настроение с монстроистичен привкус. И да, аз в Африка няма да стъпя никога, със сигурност.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.