Клубът на тъмните дни

Алисън Гудман

Едно от най-честите сравнения за тази поредица е Бъфи среща Джейн Остин, и въпреки първоначалната ми съпротива относно приравняването на регентско магично фентъзи до тийн слашър с грозновати вампири, всъщност си е доста точно определение. В света на Алисън Гудман всичко си напълно исторически нормално по времето на кралица Шарлот ( онази, тъмничката от Бриджъртън ) – има балове, интриги, рокли; херцози без жени се мотат на килограм, а млади дебютантки усилено пърхат с мигли и веят пера, за да им привлекат вниманието.

Но измежду висшето общество се мотаят особен вид енергийни вампири, наречени Измамници – древни същества от неясни времена, може би бивши жители на Ада, може би извънземни, но способни да се вселяват в телата на невинни хора. Сред заниманията им на първо място е пиенето на души от случайни грешници, след което си създават свое поколение с немного дърпащи се жени със съмнителен морал, в които да пренесат есенцията си като им дойде крайният срок на човешката обвивка. Междувременно се хранят с човешка енергия, идваща от страсти – някои предпочитат кисел гняв, други тръпчива ревност, трети сладка страст, четвърти горчива гордост и прочие кулинарно-емоционални ястия за неземни небца.

Е, някои от тези измамници са малко невъздържани, и вместо да хапнат тук някой гневен изблик, там нечие перчене с нова шапка, а после за десерт да попият малко селска страст в конюшнята, те сами участват в изпитваните емоции и изпиват хората докрай, оставяйки кухи обвивки от лудост или чисто и просто хладнички трупове без никакви видими следи на насилие. И точно тези ренегати биват преследвани от Възвръщащите – малка група хора, дарени с особени способности като бързина, сила, магия и най-вече възможността да чистят извънземната енергия от човешките пашкули, понякога дори без да убиват приемниците. Резултатността им е колкото в Пришълеца, но понякога успяват да почистят емоционалните вампири навреме.

Но не всички гадове са лоши – на някои им харесва човешкия свят и ядат емоции, колкото да не залинеят съвсем. Ама има и съвсем зли, чиято цел е да подчинят целият свят до ниво на кошара със страстни овце. Хм, това не прозвуча добре на няколко нива едновременно. А най-големият проблем е, че на около десет хиляди измамника се падат към десет – само десет – възвръщащи, и когато една от най-силните е млада дама от благородно семейство, чиято цел се свива само до това да се омъжи и разплоди, а нейният равен мъжки партньор е заподозрян в кървавото убийство на красивата си жена, е – вече е ясно, че човечеството има сериозен проблем.

Клубът на тъмните дни е прекрасно регентско фентъзи, съчетаващо великолепната атмосфера на Бриджъртънските клюки с почти добре прикрит войнстващ феминизъм, даващ свобода и самостоятелност на всяка млада дама, можеща да счупи китката на който и да е нахален обожател само с два пръста. Въпрос на тренировки. И супер сили, де. Бъфи среща Джейн Остин, да, изключително точно сравнение.