Ако сте започнали читателската си кариера някъде в началото на средното училище, когато романтичната ви душа, която естествено пише бели стихове и слуша тъжни песни на вечен лууп, и някак се чувства по-висша от съучениците, интересуващи се от чалга, пиене и промискуитет, се среща с краткото, но запомнящо се творчество на Джейн Остин и сестрите Бронте, е имало два пътя пред вас. По единият ставате болезнено чувствителен интроверт, който има съвсем малко приятели, дето го смятат за особен, но симпатичен човек, с много необосновано високо летящи мечти и очаквания към другите, несъвместими с датата на календара, които естествено водят до много тъжни, но винаги образователни за човешката природа моменти. По другият ви чака същото, но някое другарче ви пъха в ръцете нещо на Толкин, Джордан или Мартин, изсъсквайки Моля ти се, прочети нещо свястно, и към всичко останало придобивате и нърдска база данни за целият фентъзиен фендъм.
Времето минава, ставате нормален възрастен, забравяте за стихоплетството и реенето в необятни висини, защото откривате, че много ви харесва да не сте гладен и да имате ток вкъщи, за каквито благини се работи нещо обичайно много банално и невдъхновяващо. Докато един хубав ден не виждате, че ваши сродни души са намерили средния път – написали са поредица от преразкази на романите на великата Джейн, само че с много магия, дракони и призраци на всеки ъгъл, които да светят на опитващите се да изживеят епитомът на романтиката викториански двойки. Това не е първият опит на остинизиране с добавен фентъзи, фантастичен или хорър елемент. Изключително неоценените поне на български опити на добавяне на зомбита, вампири и морски чудовища имаха един основен недостатък – романтичните души, които ги влече най-вече към Остин и Бронте трудно приемат любимите им образи да ги разкъсва някое свръхестествено същество.
Но какво ако вземете сюжетите, главните персонажи и локациите, намалите или увеличете броя на второстепенните герои, промените имената, може би и външния им вид и някои специални характеристики, отрежете някои дразнещи елементи или излишни разтакавания, и най-вече – добавите магия? Получавате невероятната поредица от фентъзийни преразкази на книгите на Джейн Остин, от група напълно непознати, но изключително талантливи авторки. Тук не говорим за директно преписване на романите, а вземане на основата, и украсяването ѝ до магична прелест с нови сюжетни линии, допълващи класиката по елегантно-стоплящ начин, споделящ вълнуващи романтични приключения в един свят, в който героите от различните книги всъщност се познават, и говорят един за друг. Очарователно, светло и топло – приказка за възрастни и романтична елегия ръка за ръка, за онези дни, в които вярата ни в човечеството е дълбоко в калта. За всеки джейнист с книга в чантата 🙂
ANNA HELLS' FANTASY PLACE 