Запази историята

Има огромна вероятност да сте пропуснали тази поредица, най-вече защото ви е напомнила по изключително смразяващ начин за сборниците с литературни разбори, които бяхме принудени да зазубряме, за да удовлетворим желанието на някои учители по литература да имаме социално правилното тълкувание на задължителните книги от летния списък за четене. Аз от своя страна имах късмет да попадна на преподавател, който ценеше личното мнение и ни позволяваше да пишем есета на всякакви теми, защото за него начинът на изразяване и методите на отстояване на личното мнение, ако и то да е погрешно, наивистично и недорасло (каквото си беше, естествено), бяха по-важни от това да рецитираме патриотично нечии високопарни умозрения. И станах блогър на книги, хъхъ. За ползата от последното може да се поспори, но нека ви разкажа за тези книжки.

Това е експериментална поредица от вдъхновения по 10 заглавия, инициирана от Алесандро Барико, чиято Океан, море си остава една от най-красивите книги , която съм чела. Казвам вдъхновения, защото всеки автор подбира сам начинът си да запази историята – тоест взема основната структура и сюжет на някое класическо, и да си го признаем – трудно за четене заглавие, и го представя по начин, който би се харесал и най-разсеяния читател. Таргетът са младите читатели, които никога няма да посегнат доброволно към Достоевски или Верн, и така ще не просто пропуснат сериозно добри криминални и фантастични истории, ами и някакви уж начетени хора ще им съскат през зъби, че днешното поколение са илитерати и не могат да си напишат и името на ръка. Затова ето една идея за безболезнено увеличаване на общата култура, докато искрено се забавлявате.

Умберто Еко е създал нещо като хумористично ревю с елементи на разсъждение за романтично – приключенска история от времената на черната чума; Алесандро Барико е направил  кратък пикантен и забавен разказ на тема Дон Жуан; Аврам Йешуа пък залага на трилър от типа Декстър среща Поаро из копторите на Санкт Петербург; Дейв Егърс измисля съвсем нов фантастичен разказ с хорър елементи, в който се прокрадва ужасът на лудия Капитан Немо; Джонатан Коу разказва приказки за гиганти и джуджета със странен край, а Али Смит говори простичко от името от врани и кучета за древна гръцка трагедия. Историите са кратки, с много илюстрации, в чудесно оформление, лесно четими и лесни за харесване. Първата книжка може би се е нуждаела от малко повече коректорска намеса, но след нея всичко се оправя. За съжаление от десет само шест заглавия са достигнали до нас на български, но пък всички те си заслужават. Това са идеите на писателски кръжок от истински доказано талантливи автори, с чувство за хумор, майсторство в разказваческото изкуство и успешно адаптиране към всяка читателска група, дори и тази принципно незаинтересувана от дебели и стари книги. И резултатът е страхотен, опитайте!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.