Верн и тайният живот на жените – растения

Ледисия Костас

За някои Жул Верн има статута на литературен Нострадамус, предвиждащ с неясна във времето отдалеченост технологичната революция на вида ни. За много обаче е досаден писач на дълги, преизпълнени с технологично звучащи думички и много реална научна обосновка книги на фантасмагорични теми, които освен ако не сте  израснали през 70-те или най-много 80-те като мен, няма да понесете за по-дълго време без да ви удари фатално синдромът на дефицит на вниманието. От които и да сте все пак мисля, че тази книга за Жул Верн, а не от него, може пък да ви хареса с мистериозността си, повече повлияна от магическият реализъм на Борхес и Маркес, отколкото от класическият вернски сай-фай, и с общата си нежна топлина, от която май всички имаме нужда напоследък.

Корицата по-горе ще ви стори странна, не е българската, разбира се, но само се вгледайте в детайлите и красотата на рисунъка, и едва ли ще се почудите на предпочитанието ми за различен стил, различен смисъл, различно възприятие от тази, избрана за страната ни. Добре, добре… опитайте да се абстрахирате от артистичните ми вкусове, и нека се насочим към текста на Ледисия Костас. А това е кратка ню уиърд история за стиймпънк подводници, странен народ от жени – растения, чиято душа е сякаш извънземна фея, живееща винаги до тях, и техните тайнствени пазители, криещи ги в храмове по цялата земя. Една от тези приказни дами обаче бива покосена естествено от любовта, и решава да живее сред хората, което рано или късно не ѝ носи нищо хубаво, и е повече от нужно да направи невъзможно пътешествие до корените си, където да предаде душата си на истинската природа.

Какъв по-добър партньор в това приключение от самият Жул Верн, за който невъзможни неща не съществуват, трудни – също, само има такива, за които си заслужава да отдадеш живота си. И така започва едно пътешествие в търсене на несъществуващото, непонятното, забраненото, в което може да повярват само хора, чието отчаяние, воля или фантазия са способни да променят реалността. Книжката ще ви се види кратичка, но е стегнато написана и не се отнася в прекомерни размисли относно това защо и как невъзможното се случва, стига само да се е случило и да имаме силите да се преборим с него. Дали е роман за деца, или за романтично и фантазьорски настроени възрастни е трудно да се определи, но има нещо от онази топлота на историите с усмивка и тъга, които завинаги остават в сърцето. Ако има такова нещо като есенна книга, май ще е тази.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.