Маските

Стефан Кръстев

В настоящите времена на пандемия общо взето хората се разделиха на две – едните приемат всичко, което им се наложи от висшестоящите, с цел да запазят живота и здравето си на всяка цена, а другите се борят до пълно отчаяние със всички ограничения, които им отнемат нещата, правещи ги хора, поне в очите им. Кой е прав е трудно да се каже еднозначно, разбирам причините за ужас и страх и в двете страни, а моето собствено мнение се свива до класическата философска трактовка Ти си роза, ти си крем, ‘сички ‘шъ умрем. Но по-важното май е как сме живели. Да не забравяме, че няма война, няма диктатура, няма популярна система за ограничения, която да не се базира на добрите намерения да се запазят живота, здравето и прогреса на хората. Е, винаги се почва с добро – нали знаете за пътят към ада, винаги добре осеян с добри намерения, щото никой не почва революция с мисълта „Дай сега да я съсипем тая държава“. Но пък винаги се стига до „Ей, съсипаха я тая държава“.

Какво ни кара обаче винаги да излизаме от зоната на доброто и защо някак твърде бързо спасителите стават чудовища? Човещината, която пазим толкова ревностно, дали тя не е причината да съсипваме всичко, винаги започнало толкова смислено, добронамерено и възвишено? Стефан отдавна е от най-любимите ми български автори, най-вече заради брутално красивата му поредица за Немият свят, която за мен ще си остане най-неразбрано брилянтният текст, с всичките му вариации и продължения в паралелни светове и времена. И това е най-новата му книга – една зловеща антиутопия, случваща се не много далеч във времето от сега, която за мен е истински вледеняващ хорър, най-вече защото виждам колко е възможна реално да се случи не някога и някъде, ами по-скоро утре и тук.

Маските е предупреждение, откровение, видение за бъдещето, оплискано със страх и отчаяние, започнало своя край в настоящия момент. Много близък до тези на 1984 и Прекрасният нов свят като усещане, но още по-зловещ заради актуалността си, сюжетът ни пренася в алтернативна и умерено фантастична реалност на задължително обезличаване – физическо и емоционално, започнало с изнамирането на специален вид маски от органичен произход, които предпазват от зловещият вирус, от който явно само парите спасяват, но правят носещите ги зависими, давайки им усещането за щастие като съвършен наркотик, свързвайки ги в мрежа от сигурност и защита. Маските се хранят с индивидуалност, с воля, с творчески дух, и оставят тези под тях доволни, но с универсално неразличими черти както на лицето, така и на характера. Униформеното общество, на пръв поглед идеално подредено, химично щастливо и в пълно равновесие, има строги правила, но естествено само, за да се гарантират равенство и доволство. Различните, извън дефинираните за приемливо различни, биват… отстранявани, по един или друг начин. Но най-вече самата мисъл за различие бива внимателно възпитавана и рамкирана, а отклоненията се настоява да бъдат докладвани, за да се коригират своевременно. Май твърде познато…

Тъмната страна на Маските е тъмната страна на човечеството – с цялата му пошлост, низост, тъмни страсти и желания, задоволявани от отчаяните. А такива винаги ще има, вярващи, че някое тяхно действие, често свързано със самоунижение или самонараняване за нечие чуждо забавление, би изкупило няколко секунди повече от нечий живот. Просто така стоят нещата, кривата на човешкото падение е винаги една и съща, а последиците са естествено напълно разрушителни. А дали от пепелта ще изплува някой феникс, или ще остане просто клада на нечии отдавна забравени кости… може би даже времето не може да ни предвиди. Чувственост се обърква с лъст, добронамереност с малодушие, надежда с лудост. Добрият край е толкова далеч, дори ако промените доста дефиницията си за добро. А любовта ли, красотата ли, те няма ли да спасят света? Маските не дават отговора, но поставят въпроса докъде бихме стигнали в стремежа си да се спасим, ако няма много в крайна сметка останало за спасяване.

Сюрреалистична приказка против лека нощ, замаскирано предупреждение за много дълбока и тъмна дупка пред целия свят, елегия за смъртта на човещината – и всичко започва с една специална, социална маска. Сложете я, свалете я, пазете се, осмелете се, но най-вече прочетете Маските без маска.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.