Още магии, още регентство – Сесилия и Кейт

Патриша Рийд и Каролайн Стивърмер

Епистоларният роман, или подредбата на впечатляващо подробни писма с пряка реч в поредност, можеща да изгради напълно цялостна и интересна история, е по-скоро рядко срещан жанр, като единственият представител за който се сещам е скандалният Опасни връзки на Шодерло дьо Лакло, който няма нищо общо с отрочето на Патриша Рийд и Каролайн Стивърмер. Допълнителна звездичка трудност дава самият сюжет – две млади британски дами от времената на Наполеоновите войни, населяващи алтернативен свят, в който магията е занимание официално, и често използван инструмент за интриги от всякакъв вид – социални, политически, или просто любовни, се опитват да комуникират въпроси на живот и смърт със скоростта на местните британски пощи, и някак успяват да избегнат края на света. Или краят на великата британска империя, което е едно и също.

Представете си цялата вихрушка от муселин, хитроумни разговори и безкрайни танцови вечеринки на Джейн Остин, и подсладете с магия тип Джонатан Стрейндж и Мистър Норел, добавете мистериозни убийства, зловещи планове за световно господство и мъничко стиймпънк , и ще получите малка поредица забавни, леки и вълшебни истории за почитателите на регентската епоха. Надничайки съвсем позволено в писма и дневници, пред нас се разкриват характери, сюжети, опасности и препятствия с такава сложност, че дори и в нормално написана книга автор ще се затрудни да получи читаем резултат, а тук две жени, пишещи самостоятелно писмата, напълно влезли в обувките на своите героини, правят и невъзможното – карат те да си спомниш с романтична носталгия думите на хартия без емотикони. Ако това не е чудо, не знам кое е.

Сега, признавам, това е изключително нишова поредица, която би се харесала само на хора, които биха платили за разходка до Бат и посещение на музеите на Джейн Остин и сестрите Бронте, с романтична жилка, фентъзиен вкус и топло отношение към изразните средства на думите, надхвърлящи базовото значение. Но е различно, напълно различно като книжно изживяване, и за някои ще е смъртоносно скучно, а за други – прераждащо освежаващо. Така е с нишовата литература, но пък е полезно да си правите експеримент със себе си от време на време и да излизате от зоната си на четивен комфорт, защото вярвате или не – вкусовете се променят напълно неусетно, и почитателите на Дюн стават фенове на Гордост и предразсъдъци, а кълнящите се в Шекспир някак успяват да поемат необятни количества Стивън Кинг в мозъка си без трайни ментални последици. Поредица – експеримент – и за автори, и за читатели.