Племето

Пидър О’Гилън

Хубавите, странни и плашещи книги от ирландски писатели не са често явление. Или може и да са, но ако винаги графичното им оформление е на ниво първокласник среща фотошоп, то гарантирано са потънали в общия шум на потоците издания. Затова въпреки наличието на българска корица, ще оставя тук немската, която може да ви подготви далеч по-адекватно за канибалския сай-фай епос на Пидър О’Гилън. Подобно нещо, ако се екранизира ще е като брат-близнак на Канибалският холокост, и затова ще е забранен за всички езици, страни и възрастови групи, но в книжна форма ще ви посрещне англоговорящият духовен брат на Серж Брюсоло и Гилермо дел Торо в света на Апокалипто.

Дивашки народи живеят под купол с постоянно прелитащи механични глобуси в небесата, но никой не се занимава да гледа към звездите, тъй като видимо извънземните изроди от всякакъв тип и калибър са в постоянна война помежду си за най-ценния ресурс – месото. Няма такива лиготии като земеделие, домашни животни, култура. Целият свят е едно инсценирано бойно поле на еволюцията, в която със зъби, копия и нокти се решава кой ще изяде другия, а понякога и своя. Различните видове говорят на своите животински езици, но всички са напълно интелигентни, населяват готови градове и когато не се бият, се размножават, татуират и избират доброволци, които да бъдат заменени като храна с някое малко по-миролюбиво настроено племе, което също дава децата си за вечеря на другите изроди до тях, когато ги мързи да ловуват. Защо го правят въобще не съм сигурна, тъй като моралът им не ги спира да ядат мъртвите си на импровизирани джамбурета, и да жертват всеки с течащ нос на самоубийствени мисии или като разменна монета с косматите съседи, така че защо не ядат директно своите така и не става ясно. Грубо, първично и отблъскващо – всичко е тук в задавящи количества.

В основата на историята са двама братя – вероятно ненавършили и двадесет откачени диваци с амбиции и без никакви задръжки, чийто живот непрекъснато виси на нишка по-тънка от косъм в среда на постоянни врагове, изпълнени с дълбока омраза и глад един към друг. Разделя ги е началото една жена, а после друга, но втората идва от света над купола – чернокожа пантера, очевидно изхвърлена от своите съвременна девойка, свикнала на лукса на технологии и цивилизация. Не ѝ се случват хубави неща, както се полага на всяка жена в праисторически сетинг, но поне не я изяждат. Тук и това е нещо. Малко по-смотаният, поне на пръв поглед, брат бива принуден да поеме на пътешествие през целия им откачен свят заедно с тъмната иноземка, като по пътя като в игра бива нападан от все по-силни и по-зловещи противници и босове, научава отвратителни истини за произхода и историята на родния си свят. Но не, не става по-симпатичен канибал, а просто такъв, който изпитваш нужда да убиеш бързо и безболезнено, докато останалите ще оставиш на Копачите – прекрасен вид, заравящ жертвите си в ниви, за да бъдат изяждани живи от петите нагоре от хищните им ларви, докато същите им впръскват прелестни химикали, предизвикващи най-дивите кошмари и неконтролируема болка от всякакъв вид. Както казах – прелестно местенце за почивка, на което е хубаво да отидат едни занимаващи се с политика лица. Ще им е почивка – един път.

Това е началото на трилогия, която вероятно никога няма да види свят на български, а то и първата част е вероятно безкрайно трудна за намиране, но ако случайно попаднете на Племето в някой кашон , и ви се чете нерафиниран атавистичен ужас – Пидър О’Гилън е вашият човек. Следващите части проследяват пътуването на по-симпатичният канибал в технологичния свят над купола, който си е толкова деградирал и разпадащ се, колкото можете да очаквате, че ще е станало в бъдещето, и вероятно всичко ще доведе до впечатляващ ендшпил, където различните видове жестокост ще се срещнат, за да видят кой ще изяде другия първи, преди да умре в мъки, разбира се. Печеливши не очаквам да има, но е важно пътуването и играта на оцеляване на всяка цена. Човешките граници са противно нещо, отиват твърде далеч и твърде дълбоко при определени обстоятелства, обезсмислящи идеята, стояща зад това да го има вида ни. И ако не сте го научили от хорър филмите, обърнете се към хорър книгите – на хартия е дори някак по-болезнено. Интелектуален мазохизъм, виновно удоволствие, гледане с широко отворени очи на зловеща катастрофа. Племето ще ви даде ужасно много, докато си откъсва и доста от вас. Сделката е почти равностойна.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.