Приказните светове на Фани Пейчева

Фани Пейчева

Носталгията по едно време става особено силна в моментите, когато попаднеш при някое разчистване на любимите си детски книжки, и се изпълниш със спомени за това как с часове си гледал илюстрациите им и си въздишал по невъзможно красиви светове. Сега, да се уточним, че преди три – четири десетилетия детските книжки не бяха с особено красиво оформление – последните корици на Хари Потър си бяха съмнителният стандарт за изкуство тогава, и всеки който можеше, молеше близки и далечни роднини и приятели да донесат отнякъде руски книжки, или най-добре – нещо от запада, с гланцирани твърди корици, бели като мляко страници, дебели – поне в очите ни тогава – по един пръст, но най-вече с пълноцветни, красиви, детайлни илюстрации на царкини и юнаци, магьосници и лами, вещици и какви ли не чудеса. Затова и по-познатата книжка на Фани Пейчева – тази за Принцът и Девица Звездица бе едно от рядко красивите издания – гордост за всяка детска библиотека. И чак години по-късно някак цялата лична драма на една талантлива авторка, очевидно без особени връзки във времена на високо тачено бездарие, особено ако същото е било роднина на някой високопоставен, ми изплува между спомените и даде  доста повод за размисъл.

Приказките на Фани са напълно авторски, леко базирани на българската митология, болярските времена, старите вярвания и древните магии на природата. Не търсете някакъв мощен патриотизъм или историческа достоверност, това са красиви истории за лека нощ, в които доброто и злото водят своя вечен танц, невинните страдат, за да получат награда, виновните охолстват, за да заслужат наказание, освен когато поемат пътя на изкуплението. Аз лично намирам много паралели с вълшебните руски сказания, които са ми любимият еталон за чиста и топла фантазия, а от думите на Фани просто се лее магия в изобилие. И въпреки цялото това писано чародейство, уникалност и красота – от тази рядка в уменията си думомайсторка са останали само две книжки, за едната от които се разбира единствено и само по случайност, толкова е рядък дебютът ѝ в Козелът със златните рога. Да, едно време явно талантът нито в думите, нито в четката са били винаги тачени, ако не си с правилните познанства. Но изключенията са тези, които завинаги ще останат като част от най-хубавите ни летни ваканции, заедно със спомените за неоспорима свобода, лекота и безгрижие.

Ще ми се някой смел издател да даде нов живот на шепата великолепни сънища за българската митология с авторски, но майсторски, привкус, и този път – с оформление, което ще стане новото задължително съкровище за съвременните библиотеки, и с илюстрации, които няма да са арт, модерни, вървежни, или на племенничката Дженифър, дето е учила някъде рисуване, ами красиви, просто красиви – като тези на Марайа, Бенвенути, Нардини. Да е книга, която се чете по Коледа, през ваканцията, в тишината на последните минути от рожденият ден, и да се завещава в идеално състояние на поколенията, имащи нужда от малко добра магия в технологичните си, и най-вероятно – сиво – тъмни дни. Спомен за красота, мечта за вълшебства, сън за доброта – просто Фани Пейчева. Подарете си я, ако я откриете…