Сенките помежду ни

Триша Левънселър

Второто отроче на най-новото и изненадващо приятно в амбициозните си селекции на заглавия издателство Артемис Букс е вече на пазара. Очаква ви мрачна, изящна, но бързо четяща се история в измисленият от авторката си жанр Слидерин романс, който слава на всички древни богове, няма нищо общо със златната гъска на Дж К Роулинг. Слидерин иде да обозначи, че главните ни герои ще са лоши хора, като под лоши нямам предвид, че не си връщат навреме книгите в библиотеката или си хвърлят фасовете на улицата, ами общо взето са неприятни копелета, склонни към нанасяне на прободни рани в нищо неподозиращи трети лица, дето в която и да е друга книга бихме били щастливи да пребием с права лопата. Но не и тук. И точно това е магията на сенките на Триша Левънселър – да ви накара да се влюбите в местните вариации на Кашчей Безсмъртни и Злата кралица, и да изпитвате тъмно задоволство, когато същите ликвидират поредната си жертва.

В центъра на книгата стои прекрасната Алесандра, която в добър ден можете да наречете забавна разпоретина, а в по-лошите – е, знаете и други думички за сексуално освободена, свръх амбициозна и непритеснена от трупове млада дама. Тя е обсебена от идеята да стане истинска кралица от приказките, а не просто да го играе красивата девойка, която някой синекръвен благородник спасява, като за целта, естествено, трябва да се омъжи за крал. Настоящият такъв е доста симпатично хлапе – имайте предвид, че героите са около годините на законно пълнолетие, макар че им е вменено мислене на огорчени в средата на битието си мизантропи. Е, ако под симпатично разбирате обхванат от сенки изверг, който потушава всякакви недоволства в кралството си под реки от кръв, обхванат от жажда за мъст и параноя след смъртта на родителите си, чиито причинители са тръгнали и след него, вероятно развявайки байрака на Да освободим родината от тирана. Но иначе много свястно момче, поне за нашето малко развалено момиче.

Естествено, че ще се влюбят. Естествено, че нещата ще станат грозни, преди да станат… Е, не знам какво трябва да се каже за отношенията между лоши герои, това „и живели дълго и щастливо“ някак не изглежда на място, най-вече защото не се случва съвсем. Лошите герои са интересните герои, и препирните, сложните танци на ухажване, замисляне на убийства, интриги и леки извращения носят виновно удоволствие. Някак Алесандра ми напомни на младата Екатерина Велика, макар че тукашният крал се оказва правилният такъв за особения характер на жена с твърде много желания за изпълняване. Не всичко е идеално, разбира се, Триша има още много чия с малини да изяде преди да направи достатъчно зрели описания на вещи от типа на дрехи и храна, от които да не навява на пропуснат урок по творческо писане, а така наречените горещи моменти, съвсем характерни за разгонени тийнове, каквито въпреки натовареността на душите им, са всъщност главните зли благородници, за някой средно зрял човек са смехотворни.

Въпреки това обаче магията е налице, идеята е страхотна, изпълнението с леки забележки, които времето ще оправи – изключително бързо четимо и увличащо. Втори удар за Артемис букс, за мен това са правилните книги за подрастващи читатели увличащи се по романтиката и фентъзито, без клишета, досадно разпъване на локуми и писане за пари, а не заради искащи живот върху хартия идеи. Очаквам следващото съкровище от колекцията на Артемида, сигурна съм, че ще е великолепно!

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.