Мери Бенет – книги, магия, Джейн Остин

Джойс Хармън

Не знам кой още или по-скоро – кой вече се запознава с красотата на любовта в идеалните ѝ форми от класическите викториански магьосници на интелигентната, остроумна романтика като Джейн Остин у нас, но там някъде на запад има хора, които все още търсят своя господин Дарси, смятат муселинът за най-прекрасната материя и знаят, че всеки мъж с известно богатство има крещяща нужда от добра съпруга. Много е трудно да се обясни на не-Остин хора какво е усещането да мечтаеш въпреки целия съвременен феминизъм за времена, в които независимостта на една дама е нещо малко неприлично, освен ако не е подплатено с добра годишна рента от наследство; вътрешната канализация е била меко казано в начална фаза на развитие, а болести от нивото на сезонен грип, дето даже не рода на ковида, са покосявали хиляди все едно е мутирала ебола. Но ако те е ухапала романтичната литературна калинка на 14, няма как да си вееш запаления сутиен по протести, а цял живот ще търсиш книжни сурогати на Остин. И ето ви на – Джойс Хармън, с великолепно съчетание между класически остинизъм и магично фентъзи в топли нюанси, създадено сякаш за четене пред камината с котка в скута и чаша какао в ръка.

Историята на сестрите Бенет някак изключва Мери Бенет от общата картинка – нито е достатъчно благоразумна, добродетелна и/или страстна, че да си намери богат и красив съпруг като Джейн и Елизабет, нито пък е достатъчно скандална и фриволна, за да е интересна като Лидия и Кити. Тя е средното дете, Малкълм в кринолин, онази девица, дето е твърде концентрирана в книгите и познанието като цел, без особена външност или амбиции в тънката част. Но едно умно момиче може да пробие дори в регентска Англия, особено ако има специални магически умения, с които да се впише в таен орден на британските магьосници, обитаващ подземията на музея за естествена история на Лондон. Мери Бенет с очарователна, с бърза мисъл, добро възпитание и голямо сърце на правилното място, както се казва. С нея се отправяме на едно пътешествие между знаковите имения на Гордост и предразсъдъци, виждайки уж старите, добре познати герои на Остиновият епос, но в друга светлина – много по-разбираема, емпатична и абсолютно симпатична.

Приключенията просто преследват госпожица Бенет, срещу която се изправят престъпни магове, зли вещици, древни египетски магове, злонамерени призраци, митични чудовища и съвсем нормални си серийни убийци, потънали в низки човешки страсти. Но някак опасността  никога не е твърде голяма, разрешението на всеки проблем идва леко с помощта на малко магия и много хитрина и интелект, а атмосферата е на уютните мистерии, така малко познати у нас, просто пее за дъждовно британско време, голяма чаша успокояващ чай и огромна библиотека, пълна с магически книги. Такива истории те размечтават за друг живот, в който думите са някак по-цветни, по-осезаеми и някак близки, макар и невъзможни да бъдат преживяни. А може би не? Магията винаги е имала твърде много измерения.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.