Луиза отровителката

Танит Ли

Изящен, камерен, макабрен роман в класически готически стил, с мрачна неопределеност, саркастична предначертаност и финал, достоен за шедьовър на Уди Алън. Моята любимка Танит Ли не винаги уцелва правилният жанр, история или герои, но дори, когато не успява, остава удоволствието от великолепният ѝ начин на писане, майсторски поетичен и завладяващ естетските сетива дори на неособено претенциозните читатели. Но този път готиката и Танит се прегръщат повече от любовно, и резултатът може да се мери по мрачно забавление с Деветте живота на Александър Баденфийлд и Магазинчето за самоубийци – мои абсолютни фаворити на тъмното чувство за хумор.

В една злокобна гора, до душегубно блато живеят умела в отровите вещица и нейната малка… дъщеря, внучка, отвлечено отнякъде невинно детенце. Малката красавица се нарича Луиза и е възпитана в идеална социопатична емпатичност – усеща прекрасно мислите и емоциите на всеки около нея, но не ѝ пука за ничий живот, здраве и усмивка, щом нямат общо с нейните собствени планове. А тя планове има, и то грандиозни, и невключващи разни мръсни, откачени вещици с неясни намерения. Започва се с първото елегантно и неемоционално убийство; първата перфектно забъркана отрова с кошмарни ефекти и гарантиран летален ефект без антидот; първата съвършено замислена лъжа, попаднала в ушите на най-идеалният реципиент. И него откриваме по силата на великата Съдба в лицето на отегчен богаташ, с липсващ морал и твърде много наследници, потропващи нетърпеливо около ложето му, изгарящи в желание да го положат бързичко в гроба.

Сечта започва. Луиза е в началото на морбиден кадрил, оставящ партньорите ѝ бездиханни, понякога доста буквално. Всяко убийство в кариерата на прелестната куха обвивка без дори спомен от сърдечна дейност, ни води до естествена кулминация от кръв и кости, но развръзката, ах, развръзката ще ви възмути, огорчи, очарова и задоволи точно в този ред. В света на Танит Лий справедливостта е широко понятие, престъплението бива често оправдано, а героите са в целия спектър от сивата и червената гама, но са очарователни, пленителни и зашеметяващи по безапелационен начин. Но ключовата дума винаги ще остане красота. Дори смъртоносната такава. Диамант в короната на кралица Танит, без капка съмнение.