Евърлес, Евърмор…

Сара Холанд

Когато една дуалогия може да каже с пъти повече от  безкрайна поредица изсмукани от пръстите истории, обичайно въртящи се около тийн тегобите на малолетна девойка със специални способности… А, чакай, Евърлес разказва за точно такава девица от магическият вид, която по стечение на обстоятелствата е в прокурорска възраст, но от нея зависи, ако не съдбата на света, то поне бъдещето на едно странно кралство. Но въпросът е как точно го прави Сара Холанд това с разказването за готини момчета, неразбрани родители и желанието да си уникален и едновременно с това – част от цялото, без да е досадно посредствена. Отговор – вкарва много кръв навсякъде из повествованието, но не го прави твърде зловещо, защото читателите все пак ще трябва и да спят понякога.

Евърлес дава нагледен урок как се гради напълно завършен, почти камерен като усещане свят, различен от всеки друг дори във собствената си реалност. Кралство Семпера има своя собствена легенда, включваща двама  мощни чародеи – Магьосницата и Алхимикът, създали зловещото кръвно злато, с което хората могат да търгуват часовете, дните и годините си живот – най-конвертируемата валута. Никой чужденец не може да пристъпи в кървавото кралство, защото то изпива годините му живот на границата, но местните могат да дават и да вземат моменти съществувание като просто подправят чая си с нечий чужд живот, а могат и да си запалят камините и да си наторят градините – искрицата жизненост е универсална за всеки търсещ кислорода организъм.

В това кръвно кралство се запознаваме с Джулс и нейният баща, почти продал последните си мигове, за да имат хляб на масата. Изхвърлени от чудното имение на местните богаташи Евърлес, и двамата са обречени на бавна гладна смърт след нелеп инцидент, но може би и заради една странна способност на непълнолеттната ни героиня, а именно да си играе с най-голямата ценност във света ѝ – времето. Но както и в днешни времена избираме между пандемията и безпаричието първият вариант в руската рулетка със синеокият Смърт, така и странната девойка се връща в мрачния дворец от кошмарите ѝ, където не само я очакват детската ѝ любов и детската ѝ омраза – господарските синове, но и Кралицата – хилядолетно същество, първа братовчедка  на Червената кралица на сърцата от Алиса. Проблемите не закъсняват, но вместо очакваните любовни терзания, я посрещат дълго таени истини и горчилка, трудно поносима дори от вълшебен измислен герой.

Историята на Евърлес и Евърмор всъщност не е просто любовна приказка с магия, предвидими лошковци и захарен финал, в който всички ахваме задоволени от порастването на малката героиня в истинска жена, надъхана по всички феминистични правила на играта с читателските настроения и фен сървиса, ако и на моменти точно така да изглежда. Това е една история за приятелството, за сестринството, за доверието и семейството, за бягството от самия себе си и предателството в най-първичната му форма. Написано в сегашно време и първо лице, ние живеем повествованието, вместо да го наблюдаваме. Смущаваме се, объркваме се, преоткриваме се заедно с Джулс Ембър. Мда, тъпо е името, но не и историята ѝ. Ако ви нападне някой и друг нежелан спомен, или съжалите за пореден път, че не сте казали нещо на някого, когато е трябвало – вероятно ще да е умишлено. Сякаш чувате едни тих, глух глас, който шепне в сгъстяващата се тъмнина за предишни животи, времеви капани, саможертва и огорчение. Лично, приказно, лирично, но и толкова разбираемо. Само в две кратки книги времето не е изгубено, но е най-накрая прието.