Двор на рози и бодли

Сара Дж Маас

След малко противоречивите ми впечатления от другата супер известна поредица за Стъкленият трон на Маас, не знам защо посегнах въобще към Дворовете. Може би съм такъв тип читател, който се опитва да вкуси от мейнстрийма и да му хареса, но както не харесвам матча, киноа и голи глезени през зимата, така и в повечето случаи масовите любови за мен се оказват гигантски разочарования. Но в Дворовете има нещо, което си заслужава, което смущава читателските ми сетива и предразсъдъци, и ме кара да присвивам очи невярващо срещу името на автора. Дали пък всъщност нещо масово не е истинско книжно съкровище?

Първата книга от поредицата може би е трябвало да бъде самостоятелна, част от вълната преразказани вечни приказни истории със съвременен емоционален туист. Представете си книгите на Наоми Новик за Изтръгнати от корен и Сребърна приказка в едно, плюс екстра доза феминизъм и чаровна дръпнатост а-ла Катнис от Игрите на глада. Това е Красавицата и Звярът, макар че вместо умната и добродушна Бел се срещаме с неграмотната и озлобена от живота Фрея, споделяща дом с баща и сестри, които в хубав ден бихме могли да наречем противни. Звярът е кисел елф с омагьосана залепена за лицето му маска и способност да се превъплъщава във всякакви диви животни от разкъсващия тип. Един привидно успешен лов среща двете страни в ледена нощ, и на непълнолетната убийца на магически същества по стечение на обстоятелствата се налага да изпълни древен договор, оставяйки се на милостта на човекоядните елфи. Естествено, нищо не е такова, каквото изглежда.

Двор от рози и бодли се движи напълно по линията на старата приказка, с все неумелият звяр, живял столетия в омагьосан свят, ухажващ изключително непохватно малката дивачка, изпълнена с гняв и омраза. Този път залогът е повече от една разпадаща се роза. Предстоят приключения, изпитания, срещи с много зловещи елфи, изпълнени с омраза и жажда към човешкия вид, някога просто ползван за източник на роби и обекти за забавление. Но накрая уж всичко завършва добре. Фрея и нейният звяр Тамлин се събират, получават магически дарове и яли, пили и се веселили три дни и нощи, след което заживели щастливо…

След напълно задоволителния финал на първата част, Сара Дж Маас решава да напише Двор на ярост и мъгла, отварящ завесите след изречението И заживели щастливо. Красивата приказка и щастлив завършек, извоювани с много пот и кръв, и болка, и ужас, добива съвсем друго измерение, като намесва много внимателно теми като домашно насилие, психически проблеми и нарастващата отчужденост след навлизането на битовизма в приказната история. Дали дори на приказните герои им се полага една – единствена любов, имат ли право да размислят, какво ако чувствата охладнеят, ако егото надделее, ако просто нещата не се получат или се появи някой друг? Но не се спира до тук. Личната, нарастваща с главоломна скорост драма се слива с общата нова опасност за целия свят на хора и елфи, като емоционалните кризи се съчетават с псевдо политически битки, неочаквани обрати от най-болезнен вид и епика със внушителни пропорции, излизаща твърде далеч от камерното приключенско фентъзи на първия двор.

Добрите стават лоши, лошите – добри, приятелите не съществуват, а враговете са най-логичните съюзници. Героите се превръщат в емоционални развалини, смъртта твърде реалистично не може да се понесе от много, столетните елфи са всъщност прекалено дълго живели деца без мъдрост, но с много отегчение и страсти. Аз лично бих спряла четенето след първата книга, в тези след нея вълшебният свят добива твърде отчетлив реализъм и неприветливо притискащ мащаб, в който много читатели вероятно биха се влюбили, освен тези, на които им е писнало от драми. Но пък едва ли сме много такива, за късмет на франчайза и драмолюбците, които ги очаква изненадващо разбираем и многоцветен свят, наситен със смущаващо близки проблеми и действия на героите, които всеки би оправдал независимо от посоката им. Може би универсалността на посланието носи магията, може би…

One thought on “Двор на рози и бодли

  1. Публикацията ти безкрайно много ви хареса! Дори започнах да се питам защо изобщо спрях да чета поредицата след първата книга.. Истината е, че напоследък избягвам дъъългите поредици, наситени с твърде много драма и прибягвам към по-леките романи. Предполагам в даден момент най-сетне ще завърша и тази 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.