Истината

Тери Пратчет

Още едно от поредицата скрити зад фентъзийни мотиви и забавни случки саркастични разкоствания на реалността ни от прекрасния Тери Пратчет, този път фокусирал се върху медиите и тяхното обичайно отровно влияние върху живота ни, но все пак отрова, без която не можем. Всяка повторена хиляда пъти лъжа става истина, а докато истинската истина си обуе обувките, лъжата вече е претичала стотина пъти земното кълбо. Клишенца, посветени на горчилката от разнообразното възприятие на реалността, или разясняване на гениалния механизъм за управление на масите, сякаш подвластен на сили, по-големи от единичния икономически или политически интерес. Хм, твърде истинско ли ви стана?

В Анкх-Морпорк, градът на хилядите зловонни ями, в които може да се води всякакво неживо и немъртво съществувание, няма вестник. Сериозно, за да научат хората новините или трябва гръмък глашатай да се разхожда с барабанче наоколо, или няколко супер скъпи семафорни кули да светкат в прото вариант на морзов код един час, за да си кажат Здр ко пр. Но Вселената има нужда от вестник. Точно тя, мда. И какво да направи Вселената, освен да осени народа на джуджетата как да превръщат оловото в злато? Две думи – печатарска машина. И още две – рекламодатели и сензации. Съчетай тези условия на едно място, гъмжащо от всякакви възможности за престъпления без наказания, и хоп – пръкват се журналята. Не журналистите, не уважаваните търсачи на истината и защитници на правотата, не. Журналята, лешоядите, четвъртата власт без отговорност. И как това да е забавно, щом е толкова злободневно?

Ами добавяш в мелето двама изключително надарени наемни убийци, единият с изящно чувство за красота и всеобхватни познания за изкуството, а другият – шантав откаченяк с добре заровено чувство за морал. Слагаш и един вампир от анонимните кръвосмукачи с амбиция за фотограф, няколко любители градинари на фалосообразни зеленчуци, и великият Ветинари, този път привидно поставен на колене от разни скудоумни богаташчета с болни амбиции. Плюс щипка феминизъм, шепа воня и малко Пратчетска магия – е, воала – ей го на истинското фентъзийно съкровище. Дали му е сега времето на дядо Тери? Че кога не му е времето??

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.