Хрониките на Сиала

Алексей Пехов

Ако любовта ви към фентъзито се е зародила някогаж покрай игрите и Толкин – може би най-класическата зарибяваща комбинация, отнесла в меките си прегръдки хиляди поклонници на красивата невъзможност наречена фантазия за пораснали деца, то Пехов е определно вашият избор за нова любима поредица. В центъра стои най-симпатичният, хлевоуст, безразсъден крадец, живеещ на равни порции чудовищен късмет и тотална липса на малшанс, както се изразяват някои футбололюбци, докато му се налага да се справя с орди тъповати, но компенсиращи с отявлена жестокост интелектуалната си и физическа грозота демони, киселяшки елфи, твърде амбициозни магьосници, почитащи кървавите забавления орки, и каквото там друго му пресече пътя – как толкова много същества искат да светят маслото на нашия иначе толкова симпатичен престъпник, идея си нямам. И естествено – светът може да бъде спасен само от него.

Признавам, това е поредица – клише, като клише на клишетата и затова превъзходна във всяко едно отношение, попиваща всички канони, използваща всички очаквания и оправдаваща ги по най-радващия начин. Битки – тук, магии – тук, заплаха върху света от древна, почти космическа величина – тук. Свежо чувство за хумор – тук, добро сърце в комбинация с неутолима жажда за пакости и приключения – тук. Верни до гроб приятели – тук, упорити до смърт врагове – тук. Дълги куестове през тъмници и подземия – колкото ти душа иска. Кръв и чревца – оха. Любов – ами, не. Мда, само това някак ще ви залипсва, че няма реална, стройна любовна история, която да мотивира героите. Тук целите са малко по-мащабни – като да не излязат древни същества, очевидно далечни братовчеди на Лъвкратианските кошмари, и да изпият кръвчицата на всичко мърдащо и жизнеспособно. Епично? Май това е една поредиците, за които това определение си е съвсем на място.

Поредицата може да бъде прочетена във фенски превод на онова място, което много се срамят да казват, че посещават – великата Читанка. За мен това е единственият начин да чета на руски, за съжаление няколко години не ми достигнаха да добия задължителните познания по русофилство и лелеяната червена връзка. Та Пехов е вторият разкошен руски автор след Алекс Кош, с който можете да се запознаете само в полето на забранените книги, и ще затвърдите мнението си, че там на изток всъщност има доста по-интересни фентъзийци, отколкото в по-западните ширини. И се чудя при всичките обвинения в русофилство насам – натам, защо няма повече истинско руско фентъзи извън бащицата Лукяненко. Прекрасно забавление без претенция за висша литература, но с желязна гаранция за отпускащо приключение и цветни сънища със седмици наред.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.