Трескав блян

Джордж Рррррр Мартин

Какъв трябва да бъде един вампирски роман? Като за начало – да има красив протагонист, нещо като Брад Пит в невинните му години преди дрогата и твърде силните жени. Второ – да има очарователен антагонист, нещо като Том Круз във времето отпреди сциентологията и твърде активното отричане на истинската си същност. Добавяте и страничен човек – нещо като очарован от магията на мрака Крисчън Слейтър и получавате… чакай, аз май тръгнах да ви преразказвам Интервю с вампир. НО това е най-добрият филм за вампири според моя скромен вкус, и една от най-скучните книги, била тя и излязла изпод перото на Ан Райс. Сега нека поговорим за злия брат на дядо Коледа и неговия пореден опит да не си довърши една отдавна филмирана поредица, който всъщност е някак сполучлив.

По реките на блатната югоизточна Америка, любимото ловно поле на всички кръвопийци от комари до вампири, тече усилено съзтезание по корабостроителни технологии. Бързи и красиви кораби се надпреварват да превозват стоки и пътници, докато капитаните им си мерят достойнствата, организирайки древния еквивалент на водни гонки по естествено лишените от куки водни пасажи. Единствената опасност са крокодилите и хубавите чворове мъртва растителност, създадени за да потопяват лодки и да отнасят души по-ефективно и от най-изрязаната и маскирана със скромна сянка дупка по свидните пътища на България. Човекът в историята на Мартин е застаряващ, порядъчно дебел, обективно грозен, но и ужасно интелигентен капитан и предприемач – хм, от коя ли огледална повърхност се е вдъхновил автора, хмммм…. – имащ лошия или невероятния късмет да получи най-красивия и бърз кораб на света с едно условие – да качва нощем странни субекти, приятели на още по-странния си благодетел и да ги вози към съвсем странни дестинации. И ето ги вампирите – та-даа.

Имаме лоши вампири и добри вампири с доста по-смислена и разумна ориджин история, намекваща за различен биологичен вид, а не за болнави хорица с прекомерни амбиции и ниско кръвно налягане. Ако си мислите, че ей сегинка ще почне някаква философска борба между новите технологии и непоколебимите стремежи на хората за равенство свобода срещу древните порядки и бледите господари на нощта – ами, не. Вампирите са лишени от романтични представи, те са животни с висок интелект, извънземни с имитационни на човешките емоции, латентна доброта, появила се като бактерия в системата на нашествениците от Марс на Уелс. И точно в това е добър Мартин. Елегантна жестокост, безмилостни кървища, смущаващи сцени и тотална безнадежност, ненамекваща дори далечно за приемлив добър финал. Реки от кръв ще се пролеят като за цял червен сватбен сезон, човещината не е и няма как да е противовес на мрака на различността, но все пак, все пак, може би, с много условности, Мартин ще достигне до край, за който няма да бъдат побити на кол орда сценаристи, както заслужаваха за една друга негова филмова адаптация. Или не, айде всички на дръвника, и бутилирайте червения материал за удволетворяване на кулинарните глезотии на евентуални нашественици. Че с нашия биологичен късмет нямаме шанс да ни се паднат вегани и пацифисти, да си знаете.