Писателят и самоубийството

Борис Акунин

Една книга, към която е малко вероятно да посегнете, освен ако не сте ужасен фен на Борис Акунин, или по-лошо – писател сте и творческата криза лекичко ви е ударила по петичките, и мислите за кралица Меланхолия и богиня Депресия ви идват в повече. И в двата случая ще сте сгрешили, тази книга не е за никой и е за всички. Е, всички с мрачно чувство за хумор поне.

В ръцете си държите паноптикум от прилежно картотекирани  малко или много известни автори, решили да излязат от живота с фанфари и по свое собствено желание. Много от имената ще ви се сторят абсолютно непознати, най-вече заради абсурдно широкото от гледната точка на среден европеец познание по източните автори, което Акунин демонстрира, но това японското отношение към самоубийството си е цял разряд изкуство, до който никой бял или друга разцветка гай-джин никога няма да се докосне дори на километър. Всъщност според автора всяка нация си има свой собствен подход към смъртта, къде леко срамотно, къде с отявлена гордост, а някъде даже ужасно показно и с доста лош вкус към сензации.

Творческата енергия, както всички знаем, е най-силна в моменти на почти несъществуващи серотонин и допамин в кръвта, или по-познати като мъка, тъга или отчаяние, а оттам до финалното решение, освен няколко хиляди страници, нищо понякога не дели специалните пишещи души. Жизнените провали се редуват с творчески такива, болестите застават рамо до рамо с психическите изменения, а загубите задушават ръка за ръка с безиходността на битието да намери онзи идеален път, за който лелее всеки с перо в ръката. Или химикал, клавиатура, система за гласово разпознаване – без значение на епохата, семейната среда или дори финансовата ситуация, жаждата за последен танц с онази с косата е впечатляваща. 

Но за какво ви е да четете грижливо подредени и изредени истории за не малко великолепни творци, посегнали на себе си? Акунин прави всичко с изключително чувство за тъмна и тънка ирония, смесвайки откровено драматични моменти с пълните абсурди на историята, като да речем, че самоубийците в древна Елада трябвало да искат специално разрешение да си надянат въжето, включващо представяне на мотивите и презентация на планираните дейности по животоотнемането, а някъде се наказвал  неуспешният опит за самоубийство със смърт, защото посегателството върху собственият живот се считало за грабеж от държавното имущество. Да не говорим за една абсурдна ситуация, когато зашили гърлото на един тъжен човек, решил да си го порне с подръчни и леко изтъпени материали, само за да го обесят един ден по-късно на същия този сцепен врат, превърнал се в автоматична трахеотомия, правеща тая работа с задушаването невъзможна.

Това можете да очаквате от този големичък том, посветен на творческата и физическата смърт – от древни абсурди, които те карат да се кикотиш напук на морал и възпитание, до пикантерии, включващи гротескни любовни истории, тъжни отлитания към небитието и пълни простотии, достойни за награда Дарвин. Само за хора с много мрачно чувство за хумор и желание да блеснат в също толкова тъмна иронична компания с откачени факти за любими писатели. И такива има, предполагам.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.