Румо и чудесата в тъмното

Валтер Мьорс

Представете си най-разшкошния дарк фентъзи роман, с много агресия, ужаси, странни светове, обрати и щипка романтика. Сега заменете главния герой – вероятно в съзнанието ви нещо средно между Вещерът и Джейми Ланистър, с куче. С рогца. Говорещо и малко претенциозно, и с общо взето кисел характер. Ей ви го на наш Румо. Всъщност бъдещият протагонист е волпертингер, нещо като нечиста комбинация между демон и ротвайлер с почти свръхестествени способности да се бие с абсолютно всеки противник, независимо от биологичния му разряд, което в световете на Валтер Мьорс е ужасно разтегливо понятие. Започва вълнуващо пътуване през тъмното отвътре и тъмнината отвън, дали ще се осмелите да пристъпите в мрака?

Атмосферата е малко объркваща – също толкова меко зловеща като в Градът на сънуващите книги, но и някак топла, и цветна, и странна като далечен братовчед на Абарат на Клайв Баркър. Очаквайте порядъчно количество разпарчетосване на одухотворените нещо като животни, населяващи Замония , където змейове – поети, стиймпънк армия със сърца с часовников механизъм и мега ларви – първи братовчеди на Джаба Хътянина с изтънчени философски и кулинарни интереси съжителстват мирно. Е, не мирно, по-скоро с доста кръв, откъснати глави и подземни арени на смъртта, но приказната обстановка някак остава прелестна, дори с един тон хемоглобинови съсиреци по пешовете на бляскавата си одежда. Благодарение на чудесния превод, светата троица от изкусен език, майсторско темпо и непускащ съзнанието сюжет се съюзяват и ни водят на едно пътешествие из сенки и мрак, с кървави говорещи дървета, кървави големи и три милиарда начини да се изкърви. За кръвта казах ли ви?

Да, знам че звучи като рандъм слашър мокър сън на български режисьор с крадени пари и бели изпарения от носа, но всъщност е като Убий Бил на Тарантино – любимият ми филм на всички времена, с изпипаното до съвършенство безумие, предадено с всички визуални средства, намиращи се под ръка на Мьорс. Така едно кисело кученце, което го болят зъбките, защото имат да му излизат няколко реда кинжали от венците, бива хванато от банда еднооки изроди, чиято единствена цел в живота е да ядат максимално живи и максимално мърдащи жертвите си, и с помощта на най-странния източник на мъдрост – ларвоакулата, започва дългото пътуване към преоткриването на своя вид, като между другото минава и малко из подземния свят, където всичко е месо, убивано по креативен начин за удоволствие. Хм, не е толкова различно от случващото се над земята, само дето е по-тъмно. И по най-странния начин страхотно.

Ако ви се чете нещо наистина прекрасно в мрачния спектър, уникално, смущаващо и въпреки абсолютно всичко – топло и смислено, то Валтер Мьорс изглежда не може да прави нищо по-малко от запомнящи се шедьоври. Една от най-любимите ми книги за 2019 и въобще. Как ми се иска повече хора да се потопят в истинската магия на странното и различното, но вероятно душите си търсят своето. Още Мьорс, дайте ми още Мьорс!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.