Просто няма какво да се случи

Гергана Йоханова

Изключително рядко бихте ме хванали да чета книга в жанр толкова близък до реалността като тийн история за израстването. Последният ми такъв сблъсък бе със Вината в нашите звезди на Джон Грийн, което ми коства една кофа сълзи, плюс два пъти гледане на филма, и мърморене с месеци на Ех, Хейзъл Грейс във всеки момент, който си заслужава да бъде изживян от някой над осемнадесет. Тази книга за щастие не е толкова драматична, но е натъжаваща по онзи начин, който идва с годините осъзнаване, че зад поуморените лица на всеки възрастен се крие едно дете, просто научило се какво е приемливо и какво не да бъде показвано и скривано за негово собствено добро. Времето не променя есенцията характер, само я контролира. Понякога неуспешно.

Всичко започва по хипстърски модерно – уморени от големия град с всичките му опасности и изкушения, едно семейство се завръща към корените си в селище с размер колкото столичен квартал. Причините са логични – животът ще е по-евтин, професиите им го позволяват, децата ще имат детство, въздухът няма да се дъвче, а ще се диша. Хубаво звучи, нали? Но някак никой не се замисля, че голяма част от останалите в родния град са хора, които просто не са получили шанс да са някъде другаде, и горчивината от този невзет от тях избор ги е тровил няколко десетилетия. Приятелите от детските години са минали в тъмната сива страна на алкохола, безразличието и далавераджийството на дребно. Наркотиците, агресията и отчаянието са вече част от ежедневието на абсолютно всеки, и зависими, дилъри или просто обожаващи жестокостта хора има навсякъде. Хубавата идея за семейна идилия вече не блести така ярко, а?

В центъра на историята е едно нетипично момиче, интелигентно, борбено и с уменията да прекърши врат с крак. Тя може да се защитава заради вманиачения си по здравословния живот баща, и това я спасява и прави герой, а не жертва. Влюбва се в съседа си, който получава шанс от съдбата да не бъде толкова посредствен след привидно ужасен инцидент. Но любовната история е само нишка от заплетен трилър, смесващ всички страхове на родителите в едно, и доказващ за пореден път, че никой не познава детето си, просто защото е по-удобно да вижда в него пълзящо пеленаче, а не доста неприятен възрастен, чиито хормони му диктуват да е чудовище и само чудо му помага да не е такова по няколко минути на ден. Понякога обаче чудеса не стават, и тъмната страна вае насилници и безволева плячка от съвсем допреди малко румените, усмихнати фърфалаци.

Просто няма какво да се случи е писана за подрастващи, на техния език, с тяхното темпо, с техния баланс между диалози и кинематографично действие. Има и лек свръхестествен елемент, и малко интелектуално перчене, така характерно за тайно влюбените в книгите тийнове… Въобще, ако имате някое 13-18 годишно поколение, което е безкрайно отегчено през зимната ваканция и смята, че никой не пише книги като за него или нея – ето ви една добра идея как да стигнете до черното му сърчице и да му покажете, че някога и вие сте се вълнували и вярвали по същия начин и от почти същите неща. Няма да повярва съвсем, но понякога и съмнението върши работа, нали.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.