Дългият път към една малка ядосана планета

Беки Чеймбърс

Ако сте се затъжили за телевизионни епики като Файърфлай, Андромеда или Фарскейп, а е повече от ясно, че съвременните сериали са се устремили към скутовете ни, а не към звездите, то единственото ви спасение са книгите, разказващи за далечни галактики, планети и цели видове, които не се делят на принадлежност към някой загиващ футболен отбор например, а според някакви доста по-биологично и глобално определящи признаци. Беки Чеймбърс запълва една ниша на специфично търсене, базирано признавам на лека носталгия по приключенско настроеното детство, разказвайки за кораб пробиващ черни дупки в пространството, използвани за вариант на магистрали без нуждата от бастисване на малки сини планети, застанали на пътя; и неговия многовидов екипаж, всеки очарователен в различността си и с тъжните, забавни или смущаващи лични тайни, носещи се свободно някъде там сред звездите.

Историята се лее на епизоди, всеки разкриващ още едно парченце космически пъзел, смесващ в коктейл от непредвидими събития сонм от абсурдни образи: емоционален изкуствен интелект, страстен топлокръвен гущер, сладкодумен готвач – представител на почти погубила се от вътрешни войни раса с хиляди гласове, пухкав навигатор, чиято дарба за усещане на всеки милиметър вселена го изпива до капка живот, капитан със забранена връзка с най-близкото до елф създание в космоса, шантави механици от хипарски общества на почти човешки колонии, марсианска, но от човешки вид, секретарка със срамна семейна тайна и биолог с отвратителен характер, имащ много по-важна роля за бъдещето, отколкото предполагате.

Стилът на писане е лек, забавен и премерено драматичен като за гледане от малки деца. Е, не е Орвил, не очаквайте някакви чудни изблици на смях, но дори по-напрегнатите моменти някак минават без белези за цял живот. Може и да ви се стори, че на книжката ѝ липсва дълбочина, сива трагичност на образите и тежест под лъжичката, но такива текстове бол. Но спокойно, мрак има доволно – малката ядосана планета си е истинско злокобно местенце, космически вариант на кошер с особено кисели оси, в който да бъркаш любопитно е пръчка с най-човешкия инстинкт, но си носи последствията. Кой има правото да определя каква трябва да бъде една цяла вселена като морал и ценности? Не, не и ние, само не и ние, че накрая всичко ще завърши с голямото червено зарево.

Книгата е част от поредица, но съставена от самостоятелни книги, споделящи някой и друг герой, или далечна сюжетна линия, но е напълно четима и достатъчна сама по себе си. Леко удоволствие със звезди през илюминатора. Има и такива дни, в които небето е най-важно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.