Дневникът на един книжар

Шон Битъл

Книжните хора по правилото на фейсбук меметата са особен вид хомо сапиенси, настроени позитивно към интровертния спектър, топлите одеяла и големите чаши с топли течности. И когато ги поставиш в среда на постоянно общуване със зловещия вид потребителско извращение а.к.а клиент, естествената им реакция е вероятно да преглътнат позивите за повръщане, крампите и стягането в гръдния кош, и да обслужат развилнените се чудовища с пари в джобовете колкото се може по-любезно и без много активни опити да ги терминират на място по обвинение в тъпота. Но понякога е трудно да приемаш реалността, изпълнена с твърде много лица, за които книжарница е място, откъдето можеш да си вземеш само химикал, и Шон Бийтъл е точно човека, който ще ви разкаже за светия гняв на всички книжари по света, и какво точно пазят зад зъбите си и промърморват неразличимо под нос, за да ви внуши да сте една идея по-уважителни към хората с книгите. Или поне да не им давате остри или тежки предмети, докато им задавате тъпи въпроси от рода на Тук продавате ли книги. В книжарницата. Пред книгите. Докато докосвате книгите, размахвате книгите, или се почесвате по носа с тях.

Под формата на прилежно воден дневник влизаме в една малка книжарница, пълна със заглавия от стари времена, оцелели от богатите британски домашни библиотеки на отдавна заминали си книголюбци, и стоварени като излишество от незаинтересованите им наследници.  Не се заблуждавайте, старите книги обичайно струват жълти стотинки, търсенето на определени заглавия е много специфично и не всяка купчина поизгнили страници отпреди потопа има някаква стойност. Антикварните магазини не са битаците, където пазаренето е част от изискваното общуване, не са и кафенета, в които да си починеш и да изчакаш следващия автобус. И в тях няма да ви очаква гарантирано приветлив персонал с фалшива усмивка до ушите и готови фрази за хубавото време или избора на риза, а просто човек, чийто живот наистина са книгите. Е, в повечето случаи.

За Шон може да кажете, че е мизантроп, интелектуалец, сухар. Но и реалист и оцеляващ в свят, където четците изместват аромата на мастило и хартия в сърцата на все още имащите нужда от повече от един свят и история в живота си, каквито не могат да си набавят чрез евтини сериали или кратки блокбъстъри. С много черно чувство за хумор, богато количество сарказъм, немалко себеирония и всички останали признаци на високия интелект, влизате с взлом зад кулисите на романтичните идеи за собствена малка книжарничка в тихо градче някъде там из шотландските красоти, и виждате тъжната истина за един бутиков бизнес, където оцеляването на ръба и правенето на всякакви нелицеприятни компромиси е цената на това да работиш това, което обичаш. Но въпреки минорните изводи, самото воайорстване в чуждия живот е повече от забавно по онзи умния начин, когато усмивката спасява поне малко здрав разум в най-мрачния ден, и те кара да харесваш искрено рошавия мрачен човек – крал на малкото си книжно царство.

А, и последвайте фейсбук профила на книжарничката му – гарантирам ви, имате нужда от малка доза прелестен сарказъм от Шон всеки ден. И очаквайте продължението, сигурна съм, че ще гарантирано откачено и мрачно по най-приятния начин.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.