Сърцето на скиталеца отвъд

Елена Павлова

Може би сте пропуснали тази книга, или по-точно – определено сте пропуснали тази книга, ако не сте се интересували от тъмните години на фентъзийното издаване по нашите ширини, когато родните ни автори се криеха зад хитро натъкмени англикански псевдоними, в опит да излъжат жадуващите за иноземни писачи читатели. Зад Илайджа Джауит се крие небезизвестната Елена Павлова, която наскоро публикува и частица от напълно написаното и подготвено за издаване още преди десетилетие и нещо продължение на вероятно първата българска фентъзийна епика, което така и не е видяло бял свят поради една големичка торба проблеми. Но за нещотърсачите на редки текстове като мен остава истинското удоволствие да ви разкажа с искрен трепет една странна приказка за мечове, дракони и непонятни вселени…

В този свят властват острите предмети с мушкащо предназначение, чийто произход е изпълнен със страх, ужас и космически спекулации. Може би говорим за извънземни разуми, вселени в парчета метал, обсебващи човешките съзнания до степен да ги превърнат в почти безволеви спътници и носители на парченца вселенски мрак. А може би са просто чисти драконски души, изживяващи хиляди прераждания, прехвърляйките се между телата на избрани и внимателно селектирани за честта благородници. Или да не би да са черни магове, извършили невъобразим ритуал за вечен живот и абсолютна власт на реалност, застинала в древност, където Атлантида не е никакъв мит, ако и да носи друго име. Бих се замислила и за опцията на космически пътешественици, последните от експедиция за спасение на човешкия вид в много далечното бъдеще, които намират дом на планета, която тераформират и населват по свой образ и подобие, рестартирайки началото на една много продавана друга книга…. Хммм, на това му се казва дилема на битието.

В даден момент естественото се случва и настъпва разкол между властниците на това измерение, като от слабостта им се възползва нова сила, изригваща от самите недра на света, която може би има същия, а може би съвсем противоположен произход, но поставя въпроса за началото на нова ера с нови богове, които изпепеляват до самата душевна есенция тези, които не се подчиняват на новия ред. Трудно е да се избере страна между видими тирани, героите са толкова сиви и същевременно адски цветни, че само по някое време може да се усетиш, че стискаш палци на всички лоши едновременно поради липсата на добри. Лекият полъх на Малазан е вероятно напълно случаен, но придава мрачно очарование на сложен свят, изпълнен с насилие и впечатляващо разнообразие на видове и възможности за креативна смърт на всяка крачка.

И до последният миг няма да сте сигурни дали този свят е избегнал огромна катастрофа, или е пропуснал титанично освобождение – тираничния ореол на всеки от одарените със сила е точно толкова бляскав, колкото и на непознатите неща, дебнещи от сенките. Толкова много симпатични лоши на едно място няма и в Готъм, да знаете. И е видимо огромна заявка за силна епика, готова за щурмуване на всеки пазар, пълен с читатели, изискващи кървави, жестоки и великолепни във фантазията си книги. Можем само да се надяваме, че някога някак това ще се случи. А ако не стане – винаги можем да сънуваме реки от огън и дъжд от кръв, плюс странен, леко стържещ глас зад кадър, който спокойно да обяснява как ще изличи всяка клетка от аз-ът ти само след един писък време. Нашият писък.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.